трябва да се съчетават периоди и на формиране на човешкия капитал, и на неговото
действие (функциониране или използване). Те могат да се осъществяват едновременно или с известно разминаване във времето. Ако първоначално е възможно само да се формира човешки капитал и този процес да доминира, това обикновено е до трудоспособната възраст или малко след нея, докато приключи задължителното средно образование. Покъсните или следващите стадии обикновено са комбинирани. Те изглеждат като верига от наслагване
на формиране и използване, които се съпровождат и с амортизационни процеси,
остаряване на познанието, загуба на информация поради свойствата на паметта или
стареенето на самата информация.
Процесите формиране на човешки капитал – използване и функциониране – ново
формиране – амортизация – генериране на нова информация и т.н. се сливат в единство.
Профилите (или кривите) "възраст – заплащане" са базисно понятие и графична
конструкция в теорията за човешкия капитал. Според нас по важност и познавателна стойност те имат аналогично значение и място както кривите на безразличие при изследването на потребителското поведение и производствената функция в микроикономическата теория. В масовата практика обикновено става дума за пет степени на профилите, макар че в по-подробен вариант те са повече. Тези профили по възходяща степен са за началното, основното, средното, колежанското и университетското висше образование в двете степени – бакалавърска и магистърска. Значимата диференциация в заплащането
на последните две степени обуславя и по-голямата дистанция между тях и предходните
степени на образование. Обикновено профилите "възраст – заплащане" се обособяват
на базата на усреднени данни за дохода на завършилите съответната образователна
степен на фона на жизнения цикъл на индивида. Самите профили обаче обхващат само периода от началото на трудовата кариера до горната граница на трудоспособната възраст
(виж схема 3.1).
|
