Microsoft Word P11ms scoringGuides bg reader doc
Изтегляне 7.21 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Вражески сладкиш
| Вражески сладкиш Излязох навън да играя. През цялото време чувах шумовете, които татко вдигаше в кухнята. В крайна сметка лятото можеше и да бъде прекрасно. Опитах се да си представя колко ли ужасно щеше да мирише Вражеският сладкиш. Но до мен достигна доста приятен мирис. Щом разбрах, че идваше от нашата кухня се озадачих. Влязох вътре да попитам татко какво се беше объркало. Вражеският сладкиш не би трябвало да мирише хубаво. Но татко беше хитър. – Ако мирише лошо, врагът ти никога няма да го изяде – каза ми той. Виждаше се, че вече е приготвял този сладкиш. Таймерът на фурната иззвъня. Татко си сложи кухненските ръкавици и извади сладкиша. Изглеждаше доста апетитен! Започвах да разбирам. Но все пак не бях сигурен как действаше този Вражески сладкиш. Какво точно правеше с враговете? Може би от него косата им окапваше или пък дъхът им започваше да мирише. Попитах татко, но без резултат. Докато сладкишът се охлаждаше, татко ме инструктира какво да правя. – За да се получи – прошепна ми той, – трябва да прекараш един ден с врага си. Дори още по-лошо – трябва да бъдеш мил с него. Не е лесно. Но само така Вражеският сладкиш ще подейства. Сигурен ли си, че искаш да го направиш? Разбира се, че бях сигурен. Просто трябваше да прекарам един ден с Джереми и после той щеше да изчезне от живота ми. Отидох с колелото до къщата му и почуках на вратата. Когато отвори, Джереми изглеждаше изненадан. Вражески сладкиш – Ще излезеш ли да си играем? – попитах. Изглеждаше объркан. – Ще ида да питам мама – отвърна той. Върна се с обувките си в ръка. Покарахме малко колела, после обядвахме. След обяда отидохме в къщи. Странно, но ми беше забавно с моя враг. Не можех да го кажа на татко, тъй като толкова се беше постарал да приготви сладкиша. Играхме си, докато татко ни извика да вечеряме. Беше приготвил любимата ми храна. Оказа се, че е любима и на Джереми! Може би в крайна сметка Джереми не беше толкова лош. Започвах да си мисля, че щеше да е добре да забравим за Вражеския сладкиш. – Татко – рекох. – Толкова е хубаво да имаш нов приятел. – Опитвах се да му подскажа, че Джереми вече не ми беше враг. Но татко само се усмихна и кимна. Сигурно си мислеше, че просто се преструвам. След вечерята татко донесе сладкиша. Сложи по едно парче в три чинии и подаде една на мен и една – на Джереми. – Ах! – възкликна Джереми, гледайки сладкиша. Изпаднах в паника. Не исках Джереми да яде Вражеския сладкиш! Той ми беше приятел! – Не го яж! – извиках. – Не е хубав! Вилицата на Джереми спря във въздуха, преди да достигне до устата му. Погледна ме странно. Изпитах облекчение. Бях му спасил живота. |