Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc
Изтегляне 2.03 Mb. Pdf просмотр
|
| двойственост на нашия език, много скоро ще чуем симптомите да ни говорят и ще успеем да ги разберем. Нашите симптоми имат да ни казват много повече и по-важни неща от хората, с които общуваме. Те са наши по-интимни партньори, принадлежат ни изцяло и са единствените, които наистина ни познават. По такъв начин стигаме до необходимостта от един вид честност и откровеност, които не винаги се понасят лесно. Най-добрият ни приятел никога не би посмял да ни каже голата истина право в очите, както го правят симптомите. Следователно, няма нищо чудно в това, че сме се отучили да разбираме езика на симптомите: винаги се живее по-приятно, когато не си откровен. Но чрез простото не-слушане и не-разбиране симптомите не изчезват. По някакъв начин ние винаги се занимаваме с тях. Ако се осмелим да ги послушаме и да поведем разговор с тях, те ще ни станат неподкупен учител по пътя към истинското изцеление. Като ни казват какво всъщност ни липсва, като ни запознават с темата, която трябва да интегрираме в съзнанието си, те ни дават шанс да ги направим излишни чрез процесите опознаване и осъзнаване. Тук се крие разликата между това да надвиеш болестта и да трансмутираш (да преобразуваш) болестта. Изцелението настъпва изключително вследствие на трансмутация на болестта и никога чрез победа над синдрома, тъй като това предполага, че човекът е станал по- здрав, т. е. по-цял, по-съвършен. (Недопустимото по принцип степенуване на думата цял тук означава нещо Като да се доближиш към целостта. Думата здрав също не позволява степе- нуване.) Изцелението винаги означава доближаване до здравето, до онази цялост на съзнанието, която се нарича и просветление. Изцелението се осъществява чрез присъединяване на липсващото и следователно е невъзможно да се постигне без разширяване на съзнанието. 9 Болестта и изцелението са двойка понятия, които се отнасят само до съзнанието и са неприложими към тялото - едно тяло не може да бъде нито здраво, нито болно. В него могат да се отразяват само съответните състояния на съзнанието. Дори ако разгледаме само по този пункт, ще проличи, че академичната медицина подлежи на евентуална критика. В нея се говори за изцеление, без да се отделя внимание на онази плоскост, на която изцелението е единствено възможно. Нашето намерение не е да критикуваме действията на медицината, стига с тях тя да не предявява претенции за лекуване. Действията на медицината се свеждат до чисто функционални мерки, които, сами по себе си, не са нито добри, нито лоши, а само възможна намеса на материално равнище. На това равнище в някои случаи медицината е постигнала учудващо задоволителни резултати - да се отричат тотално нейните методи е стъпка, която, в най-добрия случай, човек може да приложи по отношение на себе си, но никога за някой друг. С това е свързан проблемът доколко човек е склонен да се опита да промени света чрез функционални мерки или е разобличил за себе си подобен подход като илюзия. Който е прозрял играта, няма нужда да участва повече в нея (срещу което обаче няма и възражения!), но това не му дава право, само защото на него самия тя вече не му е необходима, да повлича и другите със себе си. В края на краищата и преодоляването на една илюзия води напред! Следователно, това, което правим, няма толкова голямо значение, колкото съзнанието за него. Който е успял да схване гледната ни точка дотук, на това място ще забележи, че критиката ни се отнася както за академичната, така и за природната медицина, защото последната също се опитва да постигне „изцеление" чрез функционални мерки, да предотврати болестта и апелира към здравословен живот. Нейната философия е същата като тази на академичната медицина, само методите ѝ са малко по-малко отровни и по-естествени. (Изключение прави хомеопатията, която не принадлежи нито към академичната, нито към природната медицина.) Пътят на човека е път, водещ от неволята към добруването, от болестта към изцелението и към просветлението. Болестта не е пречка, изникнала по погрешка на пътя и поради това неприятна. Болестта е самият път, по който човек върви към здравето си. Колкото по- съзнателно гледаме на този път, толкова по-надеждно ще може той да изпълни целта си. Намерението ни не е да се преборим с болестта, а да се възползваме от нея, но за да го направим, трябва да започнем по-отдалече. Изтегляне 2.03 Mb. Сподели с приятели:
|