Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc
Изтегляне 2.03 Mb. Pdf просмотр
|
| 4 Първа част Теоретични предпоставки за разбирането на болестта и лечението 1. Болест и симптоми Човешкият разум не може да обхване истинските наставления. Но ако се съмнявате и не разбирате, готов съм да разговарям с вас. Йока Дайши “Шодоха” ЖИВЕЕМ ВЪВ ВРЕМЕ, когато модерната медицина непрекъснато представя пред удивения лаик нови и нови свидетелства за своите възможности и способности, граничещи с чудото. И заедно с това, все по-силно извисяват глас онези, които изразяват принципното си недоверие към тази модерна, едва ли не вездесъща медицина. Все по-голям става и броят на хората, проявяващи повече доверие както към някои древни, така и към съвременните методи на природолечението или хомеопатията, отколкото към методите на високонаучната академична медицина. Съществуват най-различни поводи за критика - странични ефекти, изместване на симптомите, липса на хуманност, прекомерни разходи и много други. Но значително по- интересно е възникването на самата критика - защото преди да се осмисли рационално, тя сякаш извира от едно смътно чувство, че нещо не е наред, че избраният път вече не води към желаната цел, въпреки или, може би, тъкмо заради неотклонното му и безапелационно осъ- ществяване. Подобно неудовлетворение от медицината изпитват мнозина, включително и редица млади лекари. Но тяхната солидарност изчезва много бързо, когато започват конкретно да се търсят нови, алтернативни решения. За едни разковничето е социализирането на медицината, за други - заместването на медикаментите на химична основа с лекарствени средства, които имат естествен и растителен произход. Докато едни виждат решаването на всички проблеми в изследването на земните лъчения, други се кълнат в хомеопатията. Иглотерапевти и изследователи на болестните огнища настояват да се отрони вниманието на медицината от морфологичната и да се насочи към енергетичната същност на процесите, протичащи в човешкото тяло. Ако се обобщят всички нетрадиционни методи и търсения, може да се говори за холистична медицина, което ясно изразява стремежа, наред с една откритост на многообразието от методи, преди всичко да не се изпуска от поглед целият човек като единство от тяло и душа. А междувременно стана очевидно почти за всеки, че академичната медицина е изпуснала от поглед човека. Високата специализация и анализът, като основни концепции на изследователската дейност, неизбежно забравят за целостта, проучвайки все по-прецизно и по- задълбочено детайлите. Ако проследим доста оживения и разгорещен спор, който се води в медицината, скоро ще ни направи впечатление, че той се ограничава изключително до различните методи и тяхното приложение и твърде малко засяга теорията, съответно - философията на медицината. Наистина, медицината се опира до голяма степен върху конкретните и практическите действия, но зад всяко действие - съзнателно или несъзнателно - прозира съответната философия. Провалът на модерната медицина не се дължи на липсата на възможностите за действие, а на светогледа, върху който е изградила своите действия, нерядко обвити в тайнственост и необ- мислени. Медицината се проваля заради своята философия, или по-точно заради липсата на философия. Досега действията ѝ бяха ориентирани само към функционалността и ефективността и в края на краищата отсъствието на каквито и да било аспекти на философско тълкуване ѝ навлече критиката, че е „безчовечна". Тази безчовечност намира външен израз в редица конкретни ситуации, но проблемът не може да се реши, стига да се предприемат под- ходящи функционални промени. Много симптоми показват, че медицината е болна. И подобно на всеки друг пациент, „пациентът Медицина" също не би могъл да се излекува чрез докторуване по домашному. Но повечето критици на академичната медицина и защитници на алтернативните методи за лечение възприемат като нещо напълно естествено светогледа и целите на същата тази академична медицина и впрягат цялата си енергия изключително и само 5 за промяна на формите (методите). В тази книга искаме да разгледаме в нова светлина проблема за болестта и лечението. При това в никакъв случай не се опираме на обичайните, традиционни и преди всичко смятани за толкова неопровержими основни ценности в тази област. Подобна позиция, разбира се, прави нашето начинание трудно и опасно, защото не можем да не засегнем безпощадно и области, колективно обявени за табу. Напълно сме наясно, че по този начин правим стъпка, която - с положителност - не е следващата, която ще предприеме медицината в своето развитие. С нашите разсъждения ние прескачаме цяла поредица от стъпки, които ѝ предстоят и чието дълбоко разбиране, вероятно, ще подготви само предпоставките за осмислянето на концепцията, съдържаща се в тази книга. Ето защо, с изложението си ние не визираме общото развитие на медицината, а се обръщаме към онези личности, чиито схващания са изпреварили това малко мудно общо развитие. Функционалните процеси, сами по себе си не притежават определено съдържание. Дадено събитие добива смисъл едва след неговото тълкуване, което ни позволява да узнаем значението му. Например покачването на живачен стълб в стъклена тръбичка, наблюдавано изолирано, е абсолютно безсмислено. Едва когато обясним станалото като промяна на температурата, процесът придобива значение. Ако хората престанат да тълкуват събитията в заобикалящия ги свят и своята собствена съдба, тяхното съществуване затъва в маловажност и безсмислие. За да може да се обясни нещо, са нужни координати извън онази плоскост, в чиито рамки се проявява процесът, който искаме да обясним. Събитията, произтичащи в материалния и абстрактния свят, стават обясними само тогава, когато при интерпретирането им се привлече една метафизична система от връзки и съотношения. Едва когато видимият свят на формите „стане иносказателен" (Гьоте), той се изпълва със смисъл и значение за хората. Както буквите и цифрите са формални носители на една скрита зад тях идея, така и всичко видимо, всичко конкретно и функционално е само израз на дадена идея и по такъв начин - посредник към невидимото. За по-кратко можем да наречем двете области форма и съдържание. Съдържанието намира израз чрез формата, затова формите също са особено важни. Писмени знаци, които не предават идеи и значение, остават за нас празни и безсмислени. Дори и най-прецизният анализ на такъв знак не би могъл да промени нищо. Тази взаимовръзка също е очевидна и разбираема за всеки и в сферата на изкуството. Стойността на една картина не се измерва според качеството на платното и боите, материалните ѝ елементи са само носители и проводници на една идея, на един образ в съзнанието на твореца. Платното и боите позволяват на иначе невидимото да се превърне във видимо и представляват физически израз на едно метафизично съдържание. Тези прости примери бяха опит да се прекара мост към разбирането на тази книга, която разглежда темите за болестта и лечението тълкувателно. По такъв начин напускаме категорично и преднамерено полето на „научната медицина". Нямаме претенции за „научност", тъй като отправната ни точка е съвсем различна, а оттук естествено следва, че начинът ни на разсъждение в никакъв случай не се поддава на научна аргументация или критика. Нарочно излизаме от научните рамки, тъй като те се ограничават до функционалната плоскост, като по този начин пречат на значението и смисъла да станат прозрачни. Подобен подход не е предназначен за заклетите рационалисти и материалисти, а за хората, които са готови да следват заплетената и не винаги логична пътека на човешкото съзнание. Полезни помощници в едно такова пътешествие през криволиците на човешката душа са образното мислене, фантазията, асоциациите, иронията, както и долавянето на езиковия подтекст. Не на последно място, нашият подход изисква способност да се приемат парадоксите и двойствеността, без веднага да се прибягва до унищожаване на единия от полюсите, в стремежа да се постигне яснота. В медицината, както и в популярната реч, се говори за различни болести. Тази езикова немарливост недвусмислено показва широко разпространеното недоразумение, което се крие зад понятието болест. Болест е дума, която всъщност може да се използва само в единствено число, множественото число - болести - е също толкова безсмислено, колкото и множественото число на понятието здраве - здравета. Болест и здраве са понятия в единствено число, тъй като се отнасят за форма, изразяваща състояние на човека, а не - както е общоприето - за органи или 6 части на тялото. Тялото никога не е болно или здраво, защото то е само проводник на информацията, изпращана от съзнанието. Тялото не върши нищо от само себе си, в това всеки може да се убеди, наблюдавайки един труп. Тялото на живия човек дължи своите функции тъкмо на онези две нематериални „инстанции", които обикновено наричаме съзнание (душа) и живот (дух). Съзнанието представлява информацията, изразяваща се и придобиваща видим израз чрез тялото. Съзнанието се отнася към тялото така, както една радиопрограма към приемника. Тъй като съзнанието представлява нематериално, самостоятелно качество, естествено, то нито е продукт на тялото, нито зависи от неговото съществуване. Каквото и да се случва в тялото на едно живо същество, то е израз на съответната информация, респективно кондензация на съответния образ. (На гръцки „образ" се означава с еidolon, което отговаря също и на понятието за „идея".) Когато пулсът и сърцето следват определен ритъм, телесната температура остава постоянна, жлезите отделят хормони или се образуват антигени. Обяснението на тези функции не се корени в самата материя -всички те зависят от съответната информация, чийто първоизточник е съзнанието. Когато различните телесни функции се синхронизират по определен начин, получава се модел, който възприемаме като хармоничен и поради това го наричаме здраве. Дерайлира ли дадена функция, тя застрашава малко или много цялата хармония и тогава говорим за болест. Следователно болест означава нарушаването на една хармония, т. е. поставянето под съмнение на един дотогава балансиран ред (по-нататък ще видим, че разгледана от друг ъгъл, болестта всъщност представлява именно създаване на равновесие). Но нарушаването на хармонията се извършва в съзнанието на равнището на информацията и се проявява изключително само в тялото. Така тялото е плоскост на проявление или осъществяване на съз- нанието и с това - на всички процеси и промени, които протичат в него. Както целият материален свят е само сцена, на която играта на първообразите се облича във форма и по този начин става иносказателна, аналогично и материалното тяло е сцената, където образите от съзнанието си пробиват път и се изявяват. Ако в съзнанието на даден човек се възцари Изтегляне 2.03 Mb. Сподели с приятели:
|