Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc
изгледите за успех. Стави
Изтегляне 2.03 Mb. Pdf просмотр
|
| 106 изгледите за успех. Стави Ставите се грижат за подвижността на човека. Редица симптоми, които могат да се проявят в ставите, водят от възпалението до болката, а тя, от своя страна - до ограничаване на движенията и схващане. Схване ли се някоя става, това означава, че пациентът упорито се е хванал за нещо, заинатил се е. Схванатата става загубва функцията си, така както и темата, за която човек се е хванал, губи смисъл. Един вдървен и схванат врат говори за ината на своя притежател. Обикновено е достатъчно да се вслушаме в езика на симптомите, за да узнаем тяхното послание. Наред с възпалението и схващането се получават навяхвания, изкълчвания, измятания на ставите, както и разкъсване на връзките. Виждаме, че езикът на тези симптоми също е недсмусмислен, ако си припомним следните формулировки: да си изкълчиш езика, да се отметнеш от думата си, да се скъсаш от работа и т. н. Не само една става може да се оправи и намести, но също и ситуации, обстоятелства и отношения. При наместването чрез издърпване ставата често се довежда до екстремно положение или пък досегашното ѝ неестествено положение стига до крайност, за да може оттам тя да намери отново средата. И тази техника има своите паралели в психотерапията. Ако някой се намира в екстремна ситуация и не може да излезе от нея, той трябва да бъде изтласкан в още по-голяма крайност, докато достигне повратната точка, от която да бъде способен да намери средното положение. От дадена ситуация се излиза най-бързо, когато си затънал най-дълбоко в съответния полюс. Но обикновено страхът пречи на хората да се потопят в тази тоталност, поради което мнозинството от тях си остават заседнали по средата на полюса. Повечето хора правят всичко посредствено. Ето защо те упорито се придържат към своите възгледи и начин на поведение и почти не приемат промяната. Но всеки полюс има своята пределна стойност, след която се превръща в собствената си противоположност. Например високото напрежение от един момент нататък започва да отслабва. Затова физиката първа от точните науки е открила метафизиката, затова и движенията за мир се военизират. От самия човек зависи да определи собствената си среда: опитът му да постигне това незабавно обикновено завършва с буксуване в посредствеността. Но и подвижността може да бъде доведена до такава крайност, че да се превърне в неподвижност. Механичните изменения в ставите често водят до тази граница, показват ни, че сме „раздразнили" даден полюс или посока до такава степен, че самият той да бъде поставен под въпрос. Тогава сме отишли твърде далеч, пресилили сме нещата и се налага да се обърнем към другия полюс. Съвременната медицина позволява да се заменят различни стави с изкуствени протези, като това става особено често при бедрените стави (ендопротеза). Както вече бе подчертано при зъбната протеза, една протеза винаги е лъжа, защото нещо несъществуващо се симулира изкуствено. Когато един човек вътрешно е скован и неподвижен, но се преструва на много пъргав и чевръст, бедреният симптом го коригира в посока към по-голяма честност. Но тази корекция се неутрализира чрез изкуствена става, чрез нова лъжа, и така на телесно равнище се симулира по-нататъшна подвижност. За да си съставим представа за нечестността, за която медицината допринася, нека допуснем следната ситуация: приемаме, че бихме могли с помощта на вълшебна пръчица изведнъж да накараме да изчезнат всички изкуствени протези и изменения при хората - очила, контактни лещи, слухови апарати, изкуствени стави и зъби, коригираните чрез пластична операция лица добиват предишния си вид, всички пирони в костите и сърдечните пейсмейкъри се изпаряват, както и останалите приспособления от стомана и пластмаса, изкуствено присадени на хората. Гледката, която би ни се представила, би била ужасяваща! Сега да замахнем отново с вълшебната пръчица и да върнем назад всички постижения на медицината, спасили живота на много хора. Ще се озовем сред трупове, инвалиди, куци и сакати, полуслепи и полуглухи. Страшна картина, наистина, но затова пък честна! Тя би била видимият израз на човешките души. Много голямо лекарско умение е било нужно, за да ни се спести тази страховита гледка. Телата на хората старателно са били реставрирани, били са снабдени с всякакъв род протези, за да могат накрая да изглеждат почти като истински и живи. 107 Но какво е станало с душите? В тях нищо не се е променило - те са все така мъртви или слепи, глухи, сковани, измъчени, осакатени - само дето не ги виждаме. Ето защо толкова се страхуваме от честността. Това е историята за портрета на Дориан Грей. Чрез външни трикове красотата и младостта биха могли да се задържат известно време по изкуствен начин - но когато след това изведнъж се сблъскаме с истинския си вътрешен образ, ужасът е безмерен. Постоянната работа върху душите ни е много по-важна от едностранчивата грижа за тялото, защото тялото е преходно, а съзнанието - не. Изтегляне 2.03 Mb. Сподели с приятели:
|