108мускулатурата.
Експерименталното измерване на мускулната еластичност при ревматичноболните показва недвусмислено, че дразнители от всякакъв род водят до повишено напрежение в мускулите, особено в ставните. Такива измервания само доказват близкото до ума подозрение, че ревматичноболният насилствено овладява агресивните си импулси, които се стремят към физическо проявление. По този начин неразтоварената енергия се събира неизползвана в ставната мускулатура, където се трансформира във възпаление и болка.
Всяка болка, която се изживява чрез болестта, първоначално е била предназначена за друг. Болката е резултат от агресивно действие. Ако дам воля на агресивността си и я насоча към други, жертвата ми ще изпита болка. Но ако потисна агресивния си импулс, тогава той ще се обърне срещу мен и аз ще усетя болка (автоагресия). Който страда от болки, би трябвало винаги да се пита за кого всъщност са били замислени.
При ревматичните страдания се среща и един много типичен симптом, при който, чрез възпаления на сухожилията на подлакътницата, ръката се свива в юмрук (хронична епикондилопатия). Така картината на „свития юмрук" пределно ясно показва скритата агресивност и потиснатото желание „да тропнеш веднъж истински с юмрук по масата".
Подобна тенденция към свиване в юмрук съществува и
при контрактурата на Дютойтран, когато пръстите са свити и никога повече не могат да се разтворят. Откритата длан е символ на миролюбие. Махането с ръка за поздрав е свързано с прастария обичай при среща човек да показва празната си разтворена ръка, за да убеди другия, че не носи оръжие и се приближава към него с мирни намерения. Същата символика е налице и когато подаваме някому ръка.
Както откритата длан изразява миролюбиви или помирителни намерения, така и свитият юмрук от незапомнени времена издава враждебност и агресивност.
Ревматичноболният не харесва своята агресивност, иначе нямаше да я потиска и блокира. Но тъй като тя съществува, поражда у него несъзнателно чувство за вина, което води до голямата му отзивчивост и жертвоготовност. Създава се своеобразна комбинация от алтруистична услужливост и желание за притежание на
другия - поведение, описано още от
Александър с хубавия израз „доброжелателна тирания". Често болестта атакува тъкмо тогава, когато външно стечение на обстоятелствата лишава потърпевшия от възможността да компенсира чувството си за вина чрез услужливост. Палитрата на най-честите съпътстващи симптоми също ни разкрива основното значение на сподавената враждебност: това са преди всичко стомашно-чревни оплаквания, сърдечни симптоми, фригидност и импотентност, както и страхови и депресивни състояния, фактът, че от полиартрит са
засегнати двойно повече жени, отколкото мъже, също би могъл да се обясни с това, че жените имат по-големи задръжки да изживяват съзнателно враждебните си импулси.
Природолечителите обясняват ревматизма с отлагането на токсини в съединителната тъкан. Отложените токсини символизират „несдъвканите" проблеми или „несмлените" теми, които вместо да бъдат решени, са се отложили на несъзнателно равнище. Това е и терапевтичната изходна точка на гладуването. Чрез цялостния отказ от храна организмът превключва на самозадоволяване и е принуден да изгаря и преработва също и „телесната боклукчийска кофа". В психичната сфера на този процес съответства осъзнаването и обработването на отхвърляните и потискани досега кръгове от теми и проблеми. Но ревматичноболният не иска да се занимава с проблемите си. Той е твърде неподатлив и упорит
- заинатил се е за нещо. Прекалено много се страхува да подложи на откровена преценка своя алтруизъм, своята услужливост и жертвоготовност, морални норми и отстъпчивост.
Така неговият егоизъм, скованост, неспособност за адаптиране, властолюбие и агресивност остават в сенчестата област и се соматизират в тялото като схващане и неподвижност, които са видими за всички и които, в последна сметка, слагат край на неискрената услужливост.
Сподели с приятели: