Пътно-транспортни произшествия

113
Някой например, се е засилил толкова, че вече е неспособен да удари спирачки, прилепва се плътно и дори се сблъсква с мъжа (или може би жената?) пред него, като така установява твърде интимен контакт. (Някои хора наричат това чукане!) Затова този силен сблъсък се изживява като отблъскващ - редица шофьори се удрят не само с колите си, но и с думи.
На въпроса: „Кой беше виновен за катастрофата?" най-често се отговаря: „Не успях да ударя навреме спирачките". Това показва, че в своето развитие даден човек до такава степен е набрал скорост, че скоро развитието започва само да се застрашава. Той би трябвало да приеме това като напомняне да преразгледа всички ускорения в живота си и своевременно да намали темпото. Отговорът: „Просто не го видях" ясно показва, че на този човек му убягва нещо важно и в живота. Ако опитът да изпревариш някого завърши с катастрофа, човек трябва да преосмисли незабавно всички „маневри за изпреварване" в живота си. Който заспива на кор- милото, трябва бързо да се събуди и в живота, преди да бъде разбуден още по-драстично. Ако някой попадне нощем в задръстване, не е зле да се замисли кои неща от нощната сфера на душата му го възпират по пътя. Един се прави, че не забелязва някого, друг престъпва забрани, трети трябва да извади каруцата си от калта. Изведнъж преставаш да виждаш ясно, пропускаш ограничителните знаци, бъркаш посоката, натъкваш се на препятствия. Пътно-транспортните произшествия почти винаги водят до -твърде интензивен контакт с други хора - обикновено прекалено близък, - но това приближаване неизменно е агресивно.
Нека разгледаме и разтълкуваме заедно едно пътно-транспортно произшествие, което спада към най-често срещания тип. На едно кръстовище два леки автомобила се сблъскват с такава сила, че едната кола е изхвърлена до тротоара и се преобръща с колелата нагоре. В нея остават затворени няколко души, които викат за помощ. От радиото на колата се носи гръмка музика. Минувачите освобождават един по един пътниците от металната им клетка - те са със среднотежки наранявания - и ги откарват в болницата.
Този ход на събитията би могъл да се изтълкува по следния начин: всички участници в произшествието са се намирали в ситуация, в която са искали да продължат праволинейно поетата от тях посока в житейския им път. Това отговаря на желанието и на опита да продължат да карат направо по съответната улица. Но не само на улицата, а и в живота има кръстопътища.
Правата улица олицетворява нормата в живота, тя е онова, което следваме по навик. Фактът, че карането по права линия на замесените в катастрофата е било прекъснато, говори, че всички те са пропуснали да видят необходимостта от промяна в пътя си. Всяка посока и всяка норма в живота все някога остаряват и възниква нужда от промяна. Всичко, което е било правилно, с времето става погрешно. Обикновено хората защитават нормите си, позовавайки се на това, че са проверени и изпитани в миналото. Това не е аргумент. Нормата за едно бебе е да върши всичко в пелените си и това е правилно. Но петгодишни деца, които се напикават в леглото, не могат да използват същото оправдание за симптома си.
Една от трудностите в човешкия живот е навременното осъзнаване на необходимостта от промяна. Участниците в описаното произшествие с положителност не са я разбрали. Те са се опитвали да следват праволинейно досегашния (утъпкан) път и са се съпротивлявали на поканата да изоставят нормата, да променят курса, да разчупят рамките. Този импулс обаче съществува на несъзнателно равнище. Без да съзнаваме, пътят по който вървим, вече не ни се струва подходящ. Но ни липсва смелост и откритост да го подложим на съмнение и да го напуснем. Промените пораждат страх. Всъщност ни се иска да ги предприемем, но не се осмеляваме. Било партньорство, което вече се е изчерпало, било професия или мироглед.
Общото при всички случаи е, че се съпротивляваме на желанието да се освободим от привичките си с един замах. Това неосъзнато желание се стреми към осъществяване и съзнанието изживява винаги като нещо, идващо „отвън". Човек бива изхвърлен от пътя - в нашия пример, чрез посредничеството на автомобилната катастрофа.
Който е честен към себе си, след дадено събитие, може да установи, че в най- съкровената си същност отдавна вече не е бил доволен от пътя си и в действителност е искал да го изостави, но му е липсвал кураж. На човек се случва винаги само онова, което той всъщност иска. Несъзнателните освобождавания наистина са успешни, но страдат от недостатъка, че в крайна сметка не решават напълно проблема. Това се дължи чисто и просто на факта, че един проблем може да бъде решен само чрез съзнателна стъпка, докато несъзнателното

114
освобождаване представлява единствено материално осъществяване, а то може да даде тласък, може да информира, но не и да реши цялостно проблема.
Така в нашия пример автомобилната катастрофа наистина води до освобождаване от утъпкания път, но същевременно и до още по-голяма не-свобода - а именно залостването в колата. Тази нова, неподозирана ситуация е както израз на неосъзнатостта на процеса, но може да бъде разбрана и като предупреждение, че напускането на досегашния път не води до жадуваната свобода, а до нов затвор. Видовете за помощ на ранените и затворени в колата пътници почти са били заглушени от силната музика. Който е свикнал да изживява всеки ход и проявление на нещата като видимо иносказание, и в този детайл вижда израз на опита да се отклони от конфликта си чрез външни обстоятелства. Музиката от радиото заглушава вътрешния глас, който крещи за помощ и който съзнанието толкова много иска да бъде чут в бедата му. Но свръхсъзнанието се отклонява, не иска да слуша и така конфликтът, както и стремежът към свобода на душата, остават затворени в несъзнателното. Човекът не може да се освободи сам, а трябва да чака докато външните обстоятелства се стекат така, че да го извадят.
Катастрофата тук е „външното обстоятелство", което отваря канал за неосъзнатите проблеми да се превърнат в членоразделна реч. Виковете за помощ на душата са достигнали сферата, където могат да бъдат чути. Човекът става честен.

Изтегляне 2.03 Mb.

Сподели с приятели: