Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед: / … г. На министъра на околната среда

В землището на с. Кулата, местн. «Карталеца», община Петрич, област Благоевград

Дъбират се класчета и семена.

3. Количество на семената

Във всяко класче има по 2 цветчета, формират се по две зърна. Броят при класчетата при един индивид варира от 150 до 200. Семена не бяха събрани поради приключване на вегетационния сезон. (поради ранното засушаване през последния сезон).

Кутийките се събират в пълна зрялост (края на август-септември) при визуално им изсъхване, преди опадване на зърната.

Те се съхраняват в книжни пликове на тъмно, хладно и проветриво място.

Методиката е разработена от експертите Д. Пеев и Н. Въльовска от ИБЕИ, БАН в съответствие с Протокол за събиране, съхранение и предоставяне на семена в семенни банки от целевите видове по проект „Пилотна мрежа от малки защитени територии за опазване на растения от българската флора по модела на” растителните микрорезервати”

„Пилотна мрежа от малки защитени територии за опазване на растения от

За опазването на растителното разнообразие ключова роля имат in situ дейностите, но от съществено значение е и опазването на растителните видове извън техните естествени находища (ex situ). Тези принципи са залегнали в Конвенцията за биологичното разнообразие (CBD, http://www.cbd.int), Глобалната Стратегия за опазване на растенията (GSPC, http://www.cbd.int/gspc/) и Европейската стратегия за опазване на растенията (ESPC, http://www.plantaeuropa.org/pe-EPCS-what_it_is.htm).

Събирането и съхранението на семена в семенни банки е процедура, широко използвана за ex situ опазването на растителните генетични ресурси. Събраните семена могат да бъдат използвани за научни изследвания, реинтродукция в естествените местообитания на видовете за подобряване на възобновителните процеси в популациите с ограничено разпространение и ниска численост и др.

За създаването на прецизен протокол за събиране на семена е необходимо да се познава много добре биологията на целевите видове. Събирането на семена следва да бъде съобразено със семенната продукция на конкретния вид и да бъде осъществено така, че да не се нарушават и затрудняват размножителните и възобновителни процеси в популацията. Неконтролираното събиране на семена и засаждането им в природата може да доведе до неблагоприятни последици, като интродукцията на „чужди” гени в близкоразположени популации на същия вид, което може да влоши локалния генен фонд и да намали жизнеността на популациите.

Целевите видове от проект „Пилотна мрежа от малки защитени територии за опазване на растения от българската флора по модела на ”растителните микрорезервати” са едни от най-редките и с висока консервационна стойност видове в българската флора, в повечето случаи с единични находища, с ограничена площ и ниска численост на популациите. От съществено значение тук е правилната преценка на семенната продукция и възможното количество семена, което може да бъде събрано и съхранено в семенни банки, така, че това да не се отрази негативно на размножителните и възобновителни процеси в популациите. В този смисъл за всеки вид е представена отделна методика, съобразена с неговата специфика
2. Цел на събирането и съхранението на семена от целевите видове

Основната цел на процедурата по събиране и дългосрочно съхранение на семена в семенни банки е подпомагане на ex situ опазването на генетичнния фонд от редки и застрашени от изчезване видове от българската флора.

При формулирането на правилата е използван Наръчник за събиране на семена от диви растителни видове за нуждите на ENSCONET (2009).

В конкретния случай, се събират класчета на случаен принцип в различни части от популацията.

При много редките видове е възможно да се събират семена от 10 индивида. За целевите видове от проекта това следва да бъде преценено от експертите според спецификата на видовете. В конкретния случаи плодните кутийки са общо 100 бр. по 2-3 от индивид.

• име на вида на български и латински

• име на семейството на български и латински

• локалитет с географски координати

• дата на събиране и колектор

• количество събрани семена

В методиката се описват най-важните биологични особености на конкретния растителен вид по параметрите:

• биологичен тип и жизнена форма

• фенологична характеристика

• семенна продукция и кълняемост на семената

• данни за числеността на популацията/популациите

-----------------------

Протоколът е изготвен от екип на проект „Пилотна мрежа от малки защитени територии за опазване на растения от българската флора по “модела на растителните микрорезервати”, финасиран от Програмата на ЕС за околна среда Life+ и МОСВ.





Приложение 9



Приложение 10
Резултати от проведени научни проучвания
Осъществени са следните по важни проучвания.

 Анализирана и обобщена е наличната литература.Изяснена е синонимиката свързана със законното название на вида.

 Проверена е хорологичната информация по картотеката и в хербарните колекции SOM, SO, SOA.

 Събрана е информация за консервационния статус на вида.Видът не присъства в международни документи.

 Локализирани и обозначени на карта са известните находища в землището на с. Кулата, местн.”Карталеца”, Петричко

 Събрани са данни за основните екологически характеристики на находището.

 Събрани са данни за сезонната динамика и плодоношение.

 Идентифицирани са заплахите от естествен и антропогенен тип.

 Събрани са данни за собствеността, предназначението и начина на траино ползуване на земята, в която попадат индивидите.

 Провеждат се ежегодно плануваните мониторингови наблюдения.

 Предприети са мерки за опазването на вида “in situ“ – маркирани са границите на популацията и мониторинговите площадки.

 “ex situ“ деиности – опитите за отглеждане не дадоха резултат.

 Проведени са срещи с РИОСВ Благоевград,община Петрич, кметството на с. Кулата.

 Поставена е информационна табела пред кметството в с. Кулата.