Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед: / … г. На министъра на околната среда
Изтегляне 0.72 Mb.
|
|
1. РЕЗЮМЕ Разработването на Панове за действие за застрашени растителни и животински видове е един от основните подходи в природозащитната дейност у нас. Като механизъм за осигуряването на запазване и устойчивото съществуване на ценни от флората и фауната видове, плановете за действие допринасят за опазване на биологичното разнообразие, както на национално ниво, така и в международен аспект. Планът за действие е разработен с цел да се създадат предпоставки за опазването и устойчивото управление на популациите от Съчленен коринефорус и неговото местообитание и да се съхрани като елемент от флористичното богатство на България. Съчлененият коринефорус (Corynephorus divaricatus) е един от редките видове от семейство Житни (Poaceae) с една популация в 1 флористичен район в страната. Като вид с висока консервационна значимост Corynephorus divaricatus е включен в Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие, в Червения списък на растенията в България, в Червената книга на Р. България том 1 Растения и гъби с категорията „Критично застрашен”. По критериите на IUCN Red List of Threatened Plants е оценен като „Критично застрашен”. Географският ареал на Съчлененият коринефорус включва Средиземноморието (Европа, Африка), Източна Европа (Среден Днепър), Източно Задкавказие, Югозападна Азия (Мала Азия и Ливан). В България видът се среща в Южната част на Струмската долина, в местността “Карталеца”, южно от село Кулата, Петричко на 123-150 м. надм. в. Екземплярите от Съчленен коринефорус в землището на с. Кулата местността “Карталеца”, община Петрич се срещат на плитки, песъчливи и каменливи почви, на склон със западно изложение и отворени съобщества (ксеротермни) предимно едногодишни видове. През 2013 г. бе намерена нова популация (Стоянов, Ст.) източно от с. Марино поле. Популацията обитава сухи тревисти, песъчливи места, покрай съобщества с Juniperus oxycedrus. (SOM 169779, 169780). Местообитанията се отнасят към включения в Приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие хабитатен тип Храсталаци с Juniperus ssp. (5210) Индивидите цъфтят и плодоносят, семената са жизнени. Висок процент от младите индивиди не преживяват след поникване в естествени условия, поради липсата на влага. Местообитанието (за сега) не е под директни заплахи. Потенциални заплахи са: разораване за лозови масиви в съседство с популацията, утъпкване, паша, пожари. От естествените заплахи най-сериозна е прогресивното засушаване на зоната през 2013 г и евентуалната ерозия от внезапни проливни дъждове. Нормалното развитие на растенията е затруднено и от протичащите сукцесионни процеси; обрастване с храсти на местообитанието). Числеността на вида в различните години варира, вероятно причинено от голямото засушаване. За опазването и устойчивото съществуване на вида в България, в процеса на разработване на Плана за действие бе обявена Защитена местност. Важна стъпка в посока опазването на тези популации е от значение провеждане на периодичен мониторинг и разработването и прилагането на План за действие. 2. УВОД 2.1.Основания за разработване на плана Предпоставка за разработване на настоящия план е необходимостта да бъде запазен един рядък вид, с висока консервационна стойност вид от българската флора, в отговор на националните и международни изисквания за опазване на биологичното разнообразие. Разработването на Плана за действие за опазването на растителния вид Съчленения коринефорус (Corynephorus divaricatus) се основава на разпоредбите в Закона на биологичното разнообразие (чл. 52, т. 1, т. 2; чл. 53, т. 2) Наредба № 5/2003 на МОСВ и МЗГ (чл. 57 от ЗБР) за условията и реда, по които се изготвя планове за действие и Задание от Министерството на околната среда и водите. Съчлененият коринефорус е вид с малочислени популации, ограничено разпространение и възпроизвеждане и отговаря на изискванията за видове, за които според посочените нормативни документи се предвижда разработване на План за действие – защитен вид от Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие, включен в Червения списък на висшите растения в България (2009), в Червена книга на Р. България, т.1. Растения и гъби, с категория “Критично застрашен”. Corynephorus divaricatus е обект на Проекта “Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове от българската флора по модела “растителните микрорезервати”. (www.bulplantnet-bg.s-kay.com, чиято цел са видове висши растения с висока консервационна стойност, които се нуждаят от бързи мерки за опазването им. Една от основните задачи на Проекта, свързана с опазването на ценни видове от българската флора, е разработването на Планове за действие. 2.2. Процес на разработване на плана Настоящия план за действие за опазване на Съчленения коринефорус е подготвен в резултат на проведени теренни наблюдения и изследвания на авторския колектив (2010-2013 г.), ползуване на информация от литературни източници и научни публикации Червената книга на Р.България, т.1.-“Растения и гъби”(2012 под печат), колекциите в хербариумите SOM, SO, SOA. При обработване и анализиране на събраната информация са провеждани консултации и обсъждания с експерти от МОСВ и РИОСВ Благоевград, Кметството на с. Кулата и местни жители. Планът за действие е подготвен в следната времева рамка. А. Разработване на Проект на Плана за действие • Събиране и анализ на наличната информация за вида и местообитанията от литературни и хербарни данни. Мониторинг на находищата – 2010 -2013 г. • Теренни проучвания върху състоянието на екземплярите и местообитанието, определение на заплахите и пътя за намаляване на вредното им въздействие – 2010, 2013 г. • Подготовка на първи вариант на Плана за действие - 2012 г. • Вътрешни обсъждания и консултации с експерти от МОСВ и РИОСВ–2012-2013 г. • Допълнителна информация – 2013 г. Б. Изготвяне на окончателния Проект на Плана за действие • Внасяне на окончателния проект на Плана за действие в МОСВ - 2014 г. •Разглеждане на Проекта на Плана за действие от Националния съвет за биологично разнообразие – 2014 г. • Корекции и допълнения след обсъждане в НСБР – 2014 г. • Утвърждаване на плана от Министъра на околната среда и водите - 2014 г.
Основната цел на Плана за действие е да се създаде предпоставка за опазване и устойчиво управление на малочислената популация на растителния вид Съчленен коринефорус (Corynephorus divaricatus) във визираното местообитание. Постигането на целта се предвижда да се осъществи чрез: • Провеждане на дългосрочен мониторинг за проследяване състоянието и тенденциите в развитието на индивидите, както и като своевременна възможност на възникнали заплахи. • Провеждане на in situ, ex situ дейности за подържане оптимални условия в местообитанията, запазване на генетичен материал в колекции, реинтродукция в естествени условия на получени ex situ растения. • Повишаване осведомеността и природозащитната култура на обществеността и нейното ангажиране за опазване на вида чрез провеждане на информационна и разяснителна кампания по места относно биологията и екологията на вида, основните заплахи за местообитанията и вида, чрез изработване на информационни табели, брошури, провеждане на семинари и др. 3. ПРИРОДОЗАЩИТЕН И ЗАКОНОВ СТАТУС. 3.1. Природозащитен статус. 3.1.1. Национален природозащитен статус Corynephorus divaricatus е включен в Червения списък на висшите растения в България. По критериите на IUCN Red List of Threatened Plants е оценен като „Критично застрашен” [CR B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii,iv)]. (Stoyanov, S., 2009) и в Червената книга на България т. 1. Растения и гъби (Стоянов., под печат). 3.2. Законов статус Включен Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие в България. 4. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ВИДА ВСТРАНАТА 4.1. Таксономия и номенклатура Corynephorus divaricatus (Pourr.) Breistr., Procès-Verb. Soc. Dauph. Étud. Biol. (Grenoble), ser. 3, 17 (1950) 3.; Turin, Fl. Eur. 5 (1980) 231; Aira divaricata Pourr., Hist. & Mém. Acad. Roy. Sci. Toulouse 3 (1788) 307; Corynephorus articulatus (Desf.) P. Beauv., Jordanov, D. (ed.). Fl. Reipubl. Popularis Bulgaricae. Vol. 1 (1963)38. Съчленен коринефорус. Сем. Житни (Poaceae). В първия том на многотомната Флора на България (Jordanov 1963) видът се разглежда като Corynephorus articulatus (Desf.) P. Beauv. Това име в съвременните европейски и световни ботанически издания се счита за синоним на Corynephorus divaricatus (Pourr.) Breistr. Таксонът Aira articulata Desf. (във Fl. Atlant. 1 (1798) 70, Tab. 13), явяващ се базионим (първоначалното име, под което видът е описан) на Corynephorus articulatus, е описан 10 години по-късно от базионима Aira divaricata Pourr. (виж цитатния блок по горе), Aira articulata (съответно Corynephorus articulatus) е таксономичен синоним на Aira divaricata (съответно Corynephorus divaricatus) според принципа на приоритета. Морфологично описание Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо 10–35 cm, изправено, голо. Листата нишковидни, широки 0,5 mm, от двете страни грапави. Съцветието метлица, изправеноразперена, дълга 5–10 cm, широка 2–6 cm, с грапави клонки. Класчета яйцевидни, с 2 цвята. Плевите ланцетни, почти равни, лъскави, ципести, разпръснатовлакнести или грапави само по кила, 3–5 mm дълги, надвишаващи цветовете, трайни. Долната плевица овална, без кил, дълга около 2 mm, на гръбната страна с 2,5 mm дълъг осил. Плодът зърно. Цв. IV–V, пл. V–VI. Размножава се със семена. Видът е с много ограничено разпространение в страната – само две популации в местността “Карталеца”, южно от село Кулата и една край с. Марино поле на 3 км. семверно от с. Кулата. Установено (Стоян С., ИбЕИ 2013). Ключови белези, по които видът се различава от близкородствени видове Както се вижда от цитатния блок, различни автори са отнасяли този таксон към различни родове. От род Молинерия и род Гаудиния се различава по двуцветните класчета, както и по начленения, на върха бухалковидно издут осил. 4.2. Биология на вида • Биологичен тип – едногодишно тревисто растение. • Жизнена форма – хемикриптофит • Опрашване – ветрово опрашващ се вид, цветния прашец се носи от вятъра • Семенна продукция – многобройни двуцветни класчета с по едно семе във всяко • Кълняемост на семената –не установена •Екологични изисквания: плитки, песачливи и каменисти почви с ограничено количество влага и много светлина. • Стопанско значение – няма данни. Не се пасе. Не се събира. • Хромозомни числа – не са известни данни за хромозомния брой
Географският ареал обхваща Средиземноморието (Европа, Африка), Източна Европа (Среден Днепър), Източно Задкавказие, Югозападна Азия (Мала Азия, Ливан) 4.3.2.Разпространение в страната На територията на страната видът е локализиран в 1 флористичен район – Струмска долина (Южната част) В землището на с. Кулата община Петрич популацията се намира в местността „Карталеца” на 150 мнв. На малък хълм с западно изложение, както и край с. Марино поле, 3 км. северно от с. Кулата.
Съчлененият коринефорус е привързан към сухи, песачливи каменисти, места, вероятно бивши лозя на силикатен терен, с присъствие на медитерански видове, растителни съобщества с доминиране на Juniperus oxycedrus Pistacia terebinthus формиращи хабитат “Храсталаци с Juniperus ssp.” (5210). • Почви - плитки, сухи, каменисти, слабо ерозирали • Климат – преходно средиземноморски • Растителни съобщества – фрагменти от средиземноморски съобщества. В находище край с. Кулата: е установен фрагмент от естествен флористичен състав на съобщества с Juniperus ssp. Срещат се единични индивиди от Quercus pubescens, Ficus carica, Pistacia terebinthus, Brachypodium pinnatum, Hordeum bulbosum, Euphorbia apios, Xeranthemum annum, Bromus moesiacus и др. попадащи в местообитание тип съобщества с Храсталаци от Juniperus ssp (код 5210). Собственост на земите и начин на трайно ползуване в района на находището Стопанисва от общината, общинска публична собстеност НТП: за нуждите на селското стопанство
Земеделски земи ( лозови масиви) 4.5. Състояние на популацията Плътността на популацията е добра, 4-5 индивиди/м2. Наблюдаваната през различните сезони популация се развива добре, индивидите достигат едновременно фазата на цъфтеж и плодоношение. Не е установен вторичен цъфтеж. Растенията приключват в края на април, май, своята вегетация и изсъхват, доказателство за субмедитеранската характеристика на зоната. Не са установени вредители и заболявания по растенията. Видът е едногодишен и се отчитат генеративни индивиди.
Граници на популацията (GPS координати)
4.6. Данни за отглеждане на вида в контролирани условия В лабораторни условия не бе установена кълняемост на семената. 5. ЗАПЛАХИ И ЛИМИТИРАЩИ ФАКТОРИ 5.1. Не подлежащи на управление фактори – обусловени от биологичните и екологични изисквания на вида • Основен неконтролируем фактор е общото засушаване - много висока степен • Сравнително нисък репродуктивен потенциал – висока степен • Високите летни температури и безветрия (измерени 42 градуса на сянка през август 2013 г.) • Привързаност към силикатен терен • Ерозия
• Популацията се намира далече от водоизточници. Овлажняването на почвата става само при редките и с малък обем валежи. През сезон 2013 е валяло за последен път през месец май. Съществува опасност от пожари. Независимо от привързаността към специфичния (в известна степен екстремен) хабитат и сравнително ограниченото естествено възобновяване популацията все още се намира в добро състояние за ксеротермните условия, при които се развива. 5.2. Подлежащи на управление фактори – обусловени от човешката дейност • Евентуалното разораване на терена и превръщане в лозови масиви – висока степен • Обрастване с храсти – ниска степен • Опасност от предизвикани от човека пожари – висока степен • Ерозия – средна степен • Навлизане на инвазивни видове – опасност от ниска степен поради „екстремния” характер на тревната ценоза, където расте Съчленения коринефорус 6. ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ 6.1. Опазване на местообитанията на вида 6.1.1. В защитени територии За опазване на Съчленения коринефорус и неговото местообитание е обявено Защитена местност “Карталеца” в землището на с. Кулата, община Петрич, област Благоевград със Заповед № РД – 238/12.03.2013 г. на Министъра на околната среда и водите (обн. ДВ бр. 35/2013. – 7.81 ha). 6.1.2. В границите на НАТУРА зони Находището в землището на с. Кулата, община Петрич, област Благоевград попада в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, зона “Рупите-Струмешница” (BG0001023) – Защитена зона по Директивата за местообитанията 92/43/ЕЕС. 6.2. Преки природозащитни мерки, изследователски мерки и мониторинг. • Инвентаризация на находището за оценка на актуалното му състояние. • Популационни изследвания – динамика на числеността, механизми за възстановяване и пр. • Оценка на тенденциите в развитието на популациите – стабилна, нестабилна, перспективи за оцеляване. • Разработване на План за мониторинг (в Приложение) • Оценка степента на риска в развитието на популациите • Провеждане на ежегоден мониторинг съобразно показателите от „Стандартен формуляр за мониторинг на висши растения” на НСМБР • Създадена колекция от вида „ex situ” 6.3. Повишаване осведомеността за вида и необходимостта от опазването мйу • Проведена среша в община Петрич и с. Кулата за представяне на целите, задачите и изпълнителите на проекта. Присъстват експерти от РИОСВ Благоевград, еколози и др. заинтересовани лица • Проведени срещи с кмета на с. Кулата и заинтересувани лица от с. Кулата за целите и задачите на проекта. Получено съдействие и консултации на терена, при поставяне на информационната табела • Предадени на „ръка” на Заместващия Кмета Заповед за обявяване на Защитената местност в местн.”Карталеца”. • Проведени разговори с местните хора за съдействие по опазването на Защитената местност “Карталеца”. • Публикувано 1 съобщение в местни вестници за целите, задачите на проекта, както и ролята на местните общности • Поставяне на информационна табела за вида
Съобразно съществуващите условия в страната предвидените законодателни мерки при провеждане на процедури по ОВОС/ЕО и ОС на инвестиционни предложения да се прави и оценка на въздействие им върху популацията и местообитанието, да се вземат предвид препоръките в Плана за действие за опазване на вида. 7.2. Пряко опазване и възстановяване на вида и местообитанията 7.2.1. In situ и ex situ опазване на популациите от Съчленен коринафорус. • Експериментално установяване кълняемостта на семената ex situ – не бе установена кълняемост 7.3. Мониторинг на вида • Провеждането на системен, дългосрочен мониторинг позволява своевременното разкриване на основни тенденции в развитието на целевите популации, въздействието на конкретни заплахи от антропогенен или естествен тип. Резултатите от дългосрочното наблюдение на постоянни параметри с постоянни методи дава сериозна (дори статистическа) основа за вземане на обективни решения по управлението на дадената защитена местност и вид. • Повеждане на молекулярни и генетични изследвания и проучване за in vivo размножаване • Проучване на подходящи местообитания в страната за нови находища • За целта е разработен Мониторингов план за Съчленения коринефорус Corynephorus divaricatus (Приложение)
• Провеждане на срещи с местната общност и представяне на резултатите от изпълнението на дейности, свързани с опазавнето на вида и неговото местообитание • Издаване на информационни материали - брошури, малки и голями плакати, 15 филм и едноминутен филм за целите и задачите на Проекта. • Публикуване на информация за вида и местообитанието в Internet и в електронни и печатни медии в регионa 8. МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА НА ПЛАНА Индикатори за изпълнението и ефекта на набелязаните дейности Индикаторите за изпълнението дават възможност да се оцени степента на успешното прилагане, ефективността на действията за постигане (и) или подържане на благоприятен консервационен статус на вида. Най информативни като индикатори са числеността и заеманата площ. Мониторингът се извършва ежегодно, в най-подходящия сезон и състояние на популациите. На петата и десета година се прави от независим експерт. В случай на съществена промяна в обстоятелствата се прави “Актуализация” на Плана за действие. Индикатори за изпълнението и ефекта на набелязаните дейности.
9. БЮДЖЕТ И ГРАФИК ЗА РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ДЕЙНОСТИТE
9.1. БЮДЖЕТ И ГРАФИК ЗА РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ДЕЙНОСТИТE
9.2. БЮДЖЕТ И ГРАФИК ЗА РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ДЕЙНОСТИТE
П Р И Л О Ж Е Н И Я 1. Списък на използваните съкращения 2. Ползвана литература 3. Снимков материал на вида и неговите местообитания 4. Методика за оценка на популациите и находищата 5. План за мониторинг, Стандартен формуляр за мониторинг 6. Методика и протокол за събиране, съхранение и предоставяне на семена в семенни банки 7. Карта на известните находища на вида 8. Индикативна карта за находищата 9. Заповед за обявяване на Защитена територия 10. Резултати за проведените проучвания при разработване на Плана за действие Приложение 1 Използвани съкращения ЗМ – Защитена местност ИАГ – Изпълнителна агенция по горите ИАОС – Изпълнителна агенция по околна среда ИБЕИ – Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН МОСВ – Министерство на околната среда и водите НПО – Неправителствена организация НСБР – Национален съвет за биологично разнообразие НСМБР – Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие ПУДООС – Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда ОВОС – Оценка за въздействието върху околната среда ЕО – Екологична оценка ОС – Оценка за съвместимост (със защитени зони по НАТУРА) РИОСВ – Регионална инспекция по околната среда и водите IUSN – Световен съюз за защита на природата SOM – Хербариум висши растения, ИБЕИ, БАН SO – Хербариум на СУ „Св. Климент Охридски”, биологически факултет SOА – Аграрен университет гр. Пловдив Приложение 2 Ползвана литература Бондев, Ив., 1963. Род Corynephorus P.B. – В: Йорданов, Д., (ред.), Флора на Народна Република България. т. 1:308. Изд. БАН, София. Stoyanov, S. 2009. Corynephorus divaricatus (Pourr.) Breistr. Corynephorus articulatus (Desf.) P. Beauv. – In: Petrova, A. Vladimirov, V. (eds), Red List of Bulgarian vascular plants. - Phytol. Balcan. 15 (1): 67. Стоянов, С. (под печат). Corynephorus divaricatus (Pourr.). Breistr.- В: Пеев, Д. и др. (ред.), Червена книга на Р. България. Т. 1. Растения и гъби. ИБЕИ-БАН МОСВ, София. Линк към електронното издание: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/. Приложение 3 Снимки на Съчленен коринефорус и неговите местообитания   
 
Заплахи за вида и местообитанието  
Популацията се намира в близост до лозови масиви, обрастване с храси, утъпкване от паша Приложение 4 Методика за оценка на популациите и находищата Параметри на наблюдение При подбора на популационни параметри са взети предвид главно методическите указания на Заугольнова и др. (1993) и (Ryttäri & al., eds. 2003), Основните съображения са свързани с техническите възможности за по-широка приложимост към различни биологични типове, лесно и същевременно коректно отчитане на параметрите на терен. Възприет е подходът на “моментен” мониторинг в периода на формиране на репродуктивни структури, което ще позволи освен присъствие или отсъствие на локалните популации да се събере информация за развитието и репродуктивния потенциал на вида. Полевият формуляр за набиране на първични данни включва параметри и информационни полета, които се отнасят до общи характеристики от административен и географски характер. Като специфични за висшите растения са следните информационни полета: флористичен район, GPS координати на популацията, отчетна единица, фенологична фаза, характеристика на местообитанието, площ на популацията, площ на находището, проективно покритие, плътност на популацията, наличие на инвазивни видове, потенциални заплахи и природни явления, взети мерки за опазване и възстановяване. Указания за събиране на данни и попълване на полевия формуляр Флористичен район. В това поле се отбелязва с “подчертаване” в кой флористичен район се намира наблюдавания вид. Отчетна единица. В това поле се записва каква отчетна единица е възприета при конкретния вид, т.е. какво се брои. Ако обект на мониторинг са дървета, храсти, храстчета, туфести треви или луковични растения, с ясно различаване на отделните индивиди, то те се преброяват. При растения с дълги пълзящи коренища и издънки, при които разграничаването на отделните индивиди е затруднено се регистрира отделно броят на вегетативните и генеративните издънки или други части. В полевия формуляр са посочени различни варианти на отчетна единица (дърво, храст, храстче, отделно тревисто растение, туфа, цветоносен стрък, вегетативни листни розетки, вегетативен летораст, генеративен летораст) като избраната се отбелязва с “подчертаване”. Фенологична фаза. В това поле се отразява в каква фенологична фаза се намира популацията на наблюдавания вид. Фенологичната фаза представлява етап от сезонното развитие, характеризиращ се с определени морфологични изменения, които протичат закономерно в определен срок. Основните фенологични фази са начало и край на вегетационния период (за първи признак се приема фенофазата набъбване на пъпките, следвани от начало на разпукване на пъпките, пълно разтваряне на пъпките, достигане на нормални размери на листата), развитие на репродуктивни органи (описват се фазите оформяне на съцветия от цветните и смесените пъпки, цъфтеж на мъжките и женски цветове-за двуполовите цъфтежът се определя по разтваряне на цветовете и появата на прашец, опрашване, оформяне на семенни люспи, поява на завръзи, оформяне на плодове, узряване на плодове/семена, опадане на зрели плодове/семена), начало на пожълтяване на листата (начало на есенен листопад, масово опадане на листата, край на опадане на листата) и период на опадане на листата. Чрез подчертаване се отбелязва установената фенофаза на вида. GPS координати на популацията. Определя се точното местоположение на наблюдаваната популация/находище като се отчита централна точка и координатите на най-малко четири характерни точки на находището се регистрират с GPS, така че да може да се опише полигон. Препоръчително е да се засекат най-отдалечените точки в посока север-юг/изток-запад. Засичането на по-голям брой точки е за предпочитане. При наличие на мозаечно-петниста структура на популацията е желателно засичането на координатите на основните популационни фрагменти - като се засича централна точка за всеки от тях. Характеристика на местообитанието. Този блок от информационни полета е свързан с характеристиката на условията на местообитание на вида в конкретното находище. От абиотичните условия се записват данни за надморска височина, форма на релефа, изложение, наклон, основна скала, почва, влажност. За по-точно определяне на някои от тези характеристики е добре да се извърши предварителна справка по топографски, геоморфоложки, почвени, горски карти, аерофотоснимки и др. При почвената характеристика се определя и степента на ерозия в находището. Ерозията (механично разрушаване и отнасяне на почвата под влияние на вятъра и водата) се оценява чрез интензивността на този процес. Възприети са и във полевия формуляр има три категории за степен на ерозия - неерозирано, слабо ерозирано, силно ерозирано. При оценката се използва информацията от различните карти, но на терена се прави визуално определяне на степента и вида на ерозията (площна или ровинна) и се отбелязва съответата категория с “+”. Много силна ерозия протича върху много стръмните и урвести брегове, силно разчленена територия с видими следи от ровинна и браздова ерозия, свлачища и сипеи, наносни легла. Силна ерозия се развива в средна и долна част на склоновете на пасища и орни земи с наклон над 100 , единични ровини и бразди в гори с пълнота до 0.3. Средна ерозия се наблюдава на пасища и орни земи с наклон под 100, в гори с пълнота до 0.6 с рядко срещащи се ровинни и ерозионни бразди. Слаба ерозия се наблюдава в гори с пълнота над 0.6; пасища, ливади и ниви, вкл. изоставени, на билата и в долините с наклон до 10о. Биотичните фактори в находището се характеризират чрез посочване на основния тип растителност и оценка за общо проективно покритие на растителността и съответно проективно покритие в % на дървета, храсти и тревни видове и посочване на видовия им състав. Записват се основните съпътстващи видове в растителното съобщество, като на първо място се отбелязват, тези които изграждат съобществото и доминират в него. Други редки и застрашени видове, които се срещат в находището се записват в полето “консервационно значими видове”. В полето “конкуриращи видове” се отбелязват тези видове, които имат преки или косвени взаимоотношения с наблюдавания вид и възпрепятстват неговото нормално развитие и разпространение. Площ на популацията. Този параметър дава информация за адаптивния потенциал и пространствената структура на популациите и показва заетата площ или размера на популацията (частта от земната повърхност, върху която има индивиди на вида). Мерната единица е хектар (ha). Площта на дадена популация/находище се определя, като очертанията им се приравняват към някаква геометрична фигура (правоъгълник, квадрат, трапец, кръг и т.н.) и се измерват параметрите дължина, широчина, диаметър и т.н., необходими за изчисляването на площта на тази фигура. Измерването става с ролетка, или чрез очертаване на полигон чрез GPS. Когато находището съответства на кадастрална единица (отдел, подотдел и др.) в горска или земеразделителна карта, площта на находището се определя въз основа на наличната информация. Когато индивидите в популациите на оценявания вид са разположени неравномерно и образуват отделни петна или групи в рамките на растителните съобщества, първоначално се определя площта на цялото находище на територията, на която се срещат негови индивиди, а след това се оценява и процентът от площта, зает от проучвания вид. За целта находището се разделя от паралелни и перпендикулярни маршрутни ходове, като по този начин то се разделя на отсечки от по 50 или 100 крачки, а в рамките на всяка отсечка се пресмята броят крачки, преминати по петното на проучвания вид. Чрез сумиране на показателите, получени от всички отсечки на маршрутния ход, се изчислява процентът от площта, заета от популациите на проучвания вид, а след това се изчислява и общата площ на тези популации, разглеждани като едно находище. По този начин се определя процентът от площта, заета от популациите на изучавания вид, но не и процентът на проективното покритие Проективното покритие в рамките на всяко едно петно може да бъде различно. Плътност на популацията. Този параметър е свързан с пространствената структура на популациите и чрез неговото отчитане може да се отчита и тяхната динамика. Мерната единица може да бъде инд./m2 или съответната отчетна единица – туфи, розетки, стръкове и др. Преброяването и отчитането на вегетативни и генеративни индивиди или друга отчетна единица става отделно. Отделното отчитане на индивидите с репродуктивни структури (спорангии и сори, цветове, плодове и семена) дава възможност за оценяване на репродуктивния потенциал. При малочислени популации е целесъобразно преброяването на всички индивиди. При многочислени е добре да се използват временни отчетни площадки, които се проектират така, че да се обхване разнообразието на микросредата и на биотипове. При дървета и храсти, влизащи в състава на горски съобщества се препоръча пробните площадки да бъдат с размер 400 m2, а при тревисти и храстчета - 1 m2 или 0.25 m2. При малки по площ популации се избират 3-5 отчетни площадки. При по-големи по площ популации броят на площадките зависи от равномерността в разпределението на наблюдавания вид в рамките на съобществото и в по-малка степен от обилието му. При оптимални условия са достатъчни 15 площадки, докато при неравномерно разпределение на вида това число може да достигне до 50, но в повечето случаи са достатъчни 25 площадки с размер 1 m2. Размерът на отчетната площадка зависи от размера на възрастните екземпляри. Като достатъчен се определя размерът на площадката, при който върху нея се поместват не по-малко от 5 възрастни индивида. За това при по-голямо количество по-малки отчетни площадки се получава по-голяма точност. Формата на площадката няма особено значение. Отчетните площадки се разполагат равномерно на определено разстояние една от друга, така че по възможност да се обхване цялото находище. Те могат да се разполагат успоредно или перпендикулярно, диагонално или във формата на “плик”, през оределени метри (3, 5, 10, 20), независимо от това, дали на дадено място има или няма екземпляри от даден вид. На тези отчетни площадки без установени видове се записват 0 инд., но задължително се включват при изчислявене на средната стойност. Сумират се индивидите от всички отчетни площадки и се вписват съответния брой вегетативни, генеративни и общия брой индивиди от наблюдаваната пробна площ. Отчетните площадки не трябва да се разполагат субективно Само в случаите, когато популацията представлява отделни петна, заемащи определен процент от площта, площадките се разполагат само в пределите на тези петна и не се разполагат върху места без наблюдавания вид. Проективно прокритие. Проективното покритие представлява проекция на надземните части на изучаваното растение върху повърхността на почвата. То се определя окомерно или с помощта на квадрат-мрежа. При окомерното определяне върху всяка една отчетна площадка, като се гледа отгоре върху нея се преценява каква част от площадката ще заемат надземните части на изучаваното растение, ако те се долепят плътно едно до друго. Окомерното определяне може да се подпомогне с помощта на квадрат-мрежа (дървена или метална рамка с площ 0.25 до 1 m2, разделена с тънка жица или канап, на квадрати с площ по 1 dm2. Изчислява се средното проективно покритие в %). Брой отчетни площадки. В това поле се записва броят на отчетните площадки, въз основа на които са отчетени популационните параметри Наличие на инвазивни видове. Параметърът позволява да се оцени присъствието и степента на въздействие на инвазивни (чужди) видове. В полето се записва латинското име на установения инвазивен вид. Мерна единица - % от общата площ на популацията (вж площ на популацията), която е засегната от въздействието на инвазивния вид, независимо от вида на въздействие – върху индивидите на мониторирания вид или въхру структурата на неговото местообитание. Заплахи и природни явления. Този параметър дава информация за наличието на преки или косвени отрицателни въздействия и дейности върху популацията на наблюдавания вид. При възможност се посочва какъв % от площта на популациятата и/или находището на наблюдавания вид е засегнато. Описва се установената за местообитанието съществеваща или потенциална заплаха. Взети мерки за опазване, поддържане и възстановяване. Параметърът дава информация какви дейности са предприети за опазване, поддържане и възстановяване на вида и неговото местообитание в конкретното находище. Записва се текстово какви дейности са предприети и по какъв начин са реализирани – кратки данни за биотехническите мероприятия. Бележки. записват се други данни за наблюдаваното находище, които не могат да се отразят чрез горните параметри и предвидените информационни полета. Приложение 5 План за мониторинг на Съчленен коринефорус (Corynephorus divaricatus) (Pourr.) Breistr.– с. Кулата, хълма ”Карталеца” Разработили: проф. дбн Димитър Пеев и експерт Наталия Въльовска от ИБЕИ - БАН 1. Цел на мониторинга 1.1. Установяване на състоянието на популацията и нейната динамика 2.2. Оценка и приоритизиране на неблагоприятните въздействия върху вида и неговото местообитание и предприемане на адекватни мерки за тяхното минимизиране. 2.3. Запазване размера на популацията на вида и естественото състояние на неговото местообитание. 2. Обща информация за вида 2.1. Природозащитен статус: Съчлененият коринефорус е един от редките видове във флората на България включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие. Включен в 1997 IUCN Red List of Threatened Plants и в Червената книга на Р България, т.1. – Растения и гъби (Стоян под печат) с категория “Критично застрашен“ [CR B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii,iv).] Находището на Corynephorus divaricatus (Съчленен коринефорус) в землището на с. Кулата хълма “Карталеца” е част от НАТУРА зона “Рупите-Струмешница” (BG0001023) – Защитена зона по Директива за местообитания 92/43/ЕЕС. 2.2. Морфологично описание на вида: Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо 10–35 cm, изправено, голо. Листата нишковидни, широки 0,5 mm, от двете страни грапави. Съцветието метлица, изправеноразперена, дълга 5–10 cm, широка 2–6 cm, с грапави клонки. Класчета яйцевидни, с 2 цвята. Плевите ланцетни, почти равни, лъскави, ципести, разпръснатовлакнести или грапави само по кила, 3–5 mm дълги, надвишаващи цветовете, трайни. Долната плевица овална, без кил, дълга около 2 mm, на гръбната страна с 2,5 mm дълъг осил. Плодът зърно. Цъфти април-май, плодоноси май-юни. Размножава се със семена. 2.3. Общо разпространение: Средиземноморие (Европа, Африка), Източна Европа (Среден Днепър), Източно Задкавказие, Югозападна Азия (Мала Азия, Ливан). 2.4. Разпространение в България: Струмска долина, хълма “Карталеца” южно от с. Кулата, Петричко; 150 m н. в. 2.5. Местообитания на вида: Съчлененият коринефорус расте върху плитки песъчливи и каменливи почви на склонове с южно изложение в отворени съобщества на предимно едногодишни видове (клас Thero–Brachypodietea). Образува фрагментирани малочислени популации. Фрагментът от популация намиращ се на хълма “Карталеца” е локализиран югозападно от селото, на около 1000 м. от последните къщи.. Територията сe намира в подножието на хълма “Карталеца” извън земеделски площи и лозя, но в непосредствена близост с тях. 2.6. Основни заплахи за вида: Пашата и утъпкването от домашни животни, разпокъсване на хабитата, вследствие на създаването на лозови масиви и овощни градини. Ограничено разпространение и малочисленост на популацията. 3. Методика за извършването на мониторинга В методично отношение се спазват правилата и условията предписани от НСМБР и като основа е приложен „Формуляр за мониторинг на висши растения” и „Допълнителен формуляр” изготвен от експертите на проекта, в който са включени показатели, отразяващи спецификите на конкретния вид. Акцентът е върху отчетната единица: индивиди, група индивиди, популация, група популации, периодите на наблюдиния, както и броя на контролните площадки. Заплахите за наблюдавания вид и местообитанието му се отчитат по утвърдения формуляр. За всяка популация се попълва формуляр. Всички данни, които ще бъдат събрани са напълно съвместими с Националната систеама за мониторинг и ще бъдат предоставени и използвани от ИОС. Неразделна част от Мониторинговия план са: Утвърдения Формуляр за мониторинг на висши растения на ИАОС и Допълнителен формуляр в 2 части: Показатели за наблюдение на цялата популация и Показатели за наблюдение в контролните площадки
Популацията на Съчленения коринефорус се намира в землището на с. Кулата, хълма „Карталеца”, община Петрич, област Благоевград. Според начина на трайно ползване находището попада в: пасище, мера, гробище, полски път. Разпределението на имотите по собственост е: Общинска частна, Общинска публична. 3.2. Отчетна единица: отделно тревисто растение. 3.3. Периоди на наблюдение: 2 пъти годишно – средата на април (фаза на цъфтеж) и края на май (фаза на плодоносене). 4.4. Брой контролни площадки, площ и GPS координати Ще бъдат заложени 3 броя постоянни мониторингови площадки, всяка от тях с размери 3×3 м (общо 27 м2). Разположението на площадките е съобразено с пространствената структура на популацията, така че да обхване по-голямата част от индивидите. При всяко посещение се отчитат, както показателите за наблюдение на цялата популация, така и показателите за наблюдение в контролните площадки. Необходим човешки ресурс, оборудване и финансови средства за осъществяване на мониторинга за период от 10 години През 2013 г. мониторингът се извършва от 2-ма експерти от проекта и 1 експерт от РИОСВ Благоевгрод. В периода 2014-2023 г. мониторингът се извършва от само от 1 експерт от РИОСВ Благоевгрод. Необходимите средства се осигуряват от РИОСВ (МОСВ).
Каталог: wp-content -> uploads -> filebase -> Nature -> Biodiversity -> NCBP -> NSBR 2014 NSBR 2014 -> Проекто-план за действие за разпростряно (Алпийско) плюскавиче NSBR 2014 -> За люспесто изтравниче (Asplenium lepidum C. Presl) 2013 г. Враца NSBR 2014 -> Проекто-план за действие за разпростряно (Алпийско) плюскавиче Изтегляне 0.72 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||