Министерство на околната среда и водите

1.15. Социално-икономически и културни ценности

Трите села макар и много близки имат и някои съществени различия, както в социалния си статус, така и в икономиката си. Те ще бъдат описани последователно.

Икономиката на Айдемир се състои от 3 предприятия: Завод “Капитан Мамарчев” за каучукови изделия; “Фазерлес” и “Лесилхарт”. Последните 2 са приватизирани части от бившия Лесопромкомбинат, който основно е осигурявал работа на хората от Айдемир. В момента по-голямата част от хората заети в промишлеността, работи в предприятията в гр. Силистра. Основен дял от заетостта на населението принадлежи на селското стопанство. Освен многото частни стопани, тук са сформирани една кооперация и 3 земеделски сдружения. Местността “Балтата”- естественото продължение на езерото Сребърна, в миналото е била блато, известно още като Айдемирско, с площ 1700 ha. То е пресушено през 1949 г. с построяването на дигата Ветрен-Силистра. Днес също се обработва от в “Зелен Пазар” АД. Основно тук се отглеждат зърнени култури – ечемик, пшеница, царевица и слънчоглед; зеленчуците- домати, краставици и боб. От трайните насаждения най-голям дял имат кайсиите и лозята, а в по-малка степен прасковите, черешите и вишните.

Животновъдството в село Айдемир е концентрирано предимно в частни стопани и е много удребнено. Тук са регистрирани 200 говеда; 2000 овце и кози; 130 коня; 1980 свине; 3000 птици и 350 кучета. Единствения свинекомплекс, който в миналото е изхвърлял отпадните си води в р. Кълнежа днес има 200 свине и е приватизиран.

С риболов се занимават около 100 човека концентрирани главно в рибарското селище Иваново (на брега на Дунав), което е електрифицирано и водоснабдено. Има още 1-2 по-малки рибарски селища по брега в източна посока. Кметството е изключило от плана за земеразделяне 4,6 ha общинска земя с цел да се построи ново и модерно рибарско селище. В исторически план с риболова в езерото Сребърна са свързани жителите на Татарица. Единици от тях обаче практикуват в момента промишлен риболов в р. Дунав в който имат традиции.

Тук, както и в другите две села е имало традиции за изработване на изделия от тръстика и папур, която днес почти е замряла. Като цяло селото е със много добре развита магазинна мрежа и обществени заведения.Има 2 училища, 1 детска градина и селскостопански техникум с 100 ha собствен двор.

Основния проблем, както и на всякъде е безработицата. В момента над 180 семейства са на социална издръжка, а оценките са, че заедно със скритата безработица да обхваща над 20% от населението.

Промишленост в селото няма и не е имало. Жителите му ходят на работа в гр. Силистра.

Основен поминък и тук е селското стопанство, като се обработват около 3800 ha. Най-голям дял от местното земеделие имат 2-те кооперации, които обработват около 2/3 от земята. С дял в земеделието са и 3 арендатори с по около 200 ha земя. Основен поминък и тук е селското стопанство, като се обработват около 3800 ha. Липсват големи масиви. Основни култури и тук са зърнените – жито, царевица и слънчоглед. Съвсем малък и главно за задоволяване на собствените нужди е делът на зеленчукопроизводството.

Животновъдството е свито до посрещане на собствените нужди. Има 44 крави; 855 овце и кози; 242 коня; 640 свине; 6657 птици; 215 кучета.

Предлагат се дърводелски услуги – 1 човек, железарски услуги и шивашки услуги също по 1 човек. В селото има 6 магазина, 1 фурна, 7 обществени заведения. Хора от селото работят в Природонаучния музей, управлението на резервата и Екологичната станция на ЦЛОЕ на БАН. Има хора, които могат да плетат рогозки, но засега търсене няма.

В селото има училище с общежитие, но не се използва. Малкото деца – 36, ходят на училище в Айдемир. В детската градина се занимават 22 деца, но се очаква в бъдеще да не работи поради липса на деца. От селото 540 души (половината) са пенсионери, а 40 души са регистрирани като безработни. Скритата безработица е по-голяма. Намалява през активния сезон, когато голяма част от хората работят като надничари на по-едрите селскостопански производители.

Селското стопанство на село Ветрен е изградено на същия принцип: 1 голяма кооперация, която държи 90% от обработваемите площи (1750 ha като цяло), една малка и трима по-крупни частни стопани. За разлика от Сребърна тук има големи масиви трайни насаждения: 140 ha лозя, 30 ha кайсии, малко орехи и лешници. От едногодишните култури основно се сеят пшеница, царевица и слънчоглед. След 1992 г., когато резервата е разширен на север в земи от землището на селото, за компенсация са били предоставени държавни земи от “Балтата” непосредствено на североизток от резервата. Когато канала свързващ резервата с реката е пълен, земеделските работници се принуждават да заобикалят чак през Татарица, за да достигнат до земите си. Животновъдството задоволява главно личните нужди на селяните. Отглеждат се около 500 овце, 150 кози, малко крави и др.

Разположено на брега на р. Дунав с. Ветрен от край време се слави със своите риболовци. Тук има около 50 лодки в две лодкостоянки. Едната е непосредствено до селото (по-голямата), а другата е в така нареченото с. Танасово разположено до самия северозападен ъгъл на БР “Сребърна”. Рибата се продава най-често на място като се съхранява жива в големи живарници в самата река или във фризери. В сферата на обслужването в селото има 1 фурна, 3 магазина, 3 кръчми. Освен това тук има изградена доста добра база за отдих, както ведомствена така и обществена. Ведомствени хижи на брега на Дунав имат ВИК и Енергоснабдяване. Бившата правителствена резиденция сега се стопанисва от Община Силистра. Освен това тук има и база на БТС. Хотел-ресторант Калиманица е изграден в битов стил, но се намира далече от брега. Най-голяма и удобна е бившата хижа на Профсъюзите, сега арендувана от частна силистренска фирма.

Село Ветрен има и богато историческо минало. В неговото землище има 27 тракийски могили. Правени са разкопки на исторически обекти от римско време.

Климатът тук е уникален за района и по своите си параметри се доближава на курортното селище Вършец.

Вилното селище “Танасово” е в землището на село Ветрен и се намира непосредствено на брега на р.Дунав до северозападния край на резервата. Състои се от около 10 хижи и има един постоянен жител. Възникнало е като незаконно селище на хора от с. Сребърна през 1963 година на мястото на рибарска колиба (“бордей”) в който са работили две бригади рибари от местната кооперация. От този период интерес представляват съществувалите тук в миналото ледници (има още останки от тях) за съхраняване на лед през лятото добит от реката или от езерото през зимата. В момента има повече или по-малко останки от 3 ледници. В началото собствениците са плащали всяка година глоба за незаконен строеж, а и в момента статутът му е незаконен. Построено е върху земя от горския фонд.

През лятото част от лодкостоянката от с. Ветрен се премества тук и тогава тук живеят до 20 души (най-вече през празнични дни). Не е електрифицирано, питейната вода се черпи от кладенци.

В западната част на буферната зона пашуват около 25 крави от с. Сребърна, а в северозападната част - около 50 овце и кози от с. Ветрен (нередовно). И двете стада са сборни и се пасат от наети пастири. Южно от резервата пашува стадо от 10 овце. Стадото е на 1 стопанин, който го пасе сам. От 1999 г. поради високата вода тук няма условия за паша. Основната част от животните на с. Сребърна се пасат по поречието на р. Сребърненска (югозападно от селото), където за водопой се използва Дяковата чешма в местността “Папрата”. Източно от резервата домашни животни не пашуват.

В по-безводната северозападна част на резервата (под Коджа баир) се косят от стопани за сено кисели треви (острица, камъш и др.) на площи не по-големи от 0,2 ha. Трева се коси и в деретата спускащи се от западния бряг към резервата.

Под самото село Сребърна по границата на буферната зона свободно пуснати се отглеждат голям брой птици (кокошки, пуйки, патици и гъски). Понякога тук пасат 1-2 коня.

Свинефермата в с. Айдемир е частна и е в непосредствена близост до р. Кълнежа, част от водосборния басейн на резервата. Свинефермата в с. Ситово е частна, но в нея няма животни.

Силното понижаване на изкупните цени за животинска продукция през 1999 г., намали броя на животните и особено на свинете. Млякото от рогатия добитък се дава отново на животните.

Друга по-дълготрайна тенденция през последните години е повишаването на броя на козите, като пряк резултат от обедняването на населението. Козата е икономически най – изгодна за отглеждане, но и най-пагубна за околната среда. Това за сега не рефлектира върху резервата, тъй като много малко на брой кози и то нередовно се пасат в буферната му зона.

В заключение следва да се отбележи, че животновъдството около резервата “Сребърна” е екстензивно и слабо развито (Прил. 16, Табл. 1). Няма данни за неговото рязко увеличение или структурно изменение. Налице е само тенденция за увеличаване броя на козите. Като цяло животновъдството не оказва влияние върху резервата и буферната му зона.

Около резервата има 5 по-големи пчелина с около 350 кошера. От тях 2 се намират в буферната зона в местността “Камъка” и един над рибарското селище “Танасово”.

В местността “Камъка” се намира и фазанария на СЛРБ. Последните години се отглеждат 150 – 200 броя фазани.

За риболовът като основно препитание за населението по поречието на р. Дунав е има сведения още от новокаменната епоха (5000 – 3 800 г.пр.н.е.), като уловената риба се е използвала и за разменна търговия със селищата във вътрешността. Заедно със развитието на държавата своето развитие получава и риболова. Първите конкретни сведения за силно развит риболов в района са от времето на траките. До скоро в с.Сребърна е бил запазен метод на риболов под леда от тракийско време. При разкопки край с. Ветрен (ант. Тегулициум) са намерени плочки с изображението на богинята Хеката – покровителка на пътниците по вода и ловците. Такива плочки се намират в селища със силно развит риболов. През Първата и Втората Българска държава риболова е бил важен дял от икономиката на местните боляри. По запазени документи (дарственни грамоти - хрисовули) царя е дарявал на болярите или манастири риболовища. По време на турското робство, основните риболовища – шинали (р. Дунав, блатата (вкл. Сребърна) и свързващите ги канали – боази) са отдавани от местната турска власт на публична продан (мезар) с първоначална сума (ресим) за срок 4 години. Според документ запазен от 1814 г. рибата изнасяна от Турската империя за Австрия и Влашко е носена от рибарите от Тутраканско и Силистренско. Изтъква се, че цялото население в Сребърна, Ветрен, Татарица, Гарван и др. се занимава с риболов. След освобождението положението не се променя съществено. През 1922 година подгонени от окупационните румънски власти много рибари от Тутракан се преселват в този район. Другата вълна преселници е през 1940 г. (след освобождението на Южна Добруджа), когато от с. Дикилиташ (Стълпище, Русенско) се настанява многобройна колония рибари- старообрядници – днешната Татарица. За значението на района между Тутракан и Силистра за риболова по р.Дунав говори фактът, че до освобождението му по Дунав годишно са се улавяли до 1 650 t, а на следващата година вече е 2 400 t. През 1941 г. се учредяват и първите рибарски кооперации в Силистра и в Сребърна. През 1945 г. се обединяват в кооперация “Шаран” с 65 члена. През следващите 50 години броя на рибарите силно намаляват. В резервата кооперацията е ловувала до 1965 г. само през есените и зимните месеци, като е достиган дневен улов от 3 t риба. Стремежа на властта да развие Силистренския регион като голям промишлен и земеделски район пренасочи цялото население в тези сфери. От друга страна беше пресушено Айдемирското блато и почти всички останали крайдунавски блата, а Сребърна -обявена за резерват и откъсната от Дунав.

Прекъсването на връзката на Дунав с край дунавските блата и пресушаването им доведе до това че от основен улов шарановите видове днес са незначителна част от улова, а силно е нараснал дела на пелагичните видове. Днес броя на рибарите се увеличава и вече е достигнал този от началото на века. Главна причина е безработицата, която е особено голяма в района, а и земеделието оставя доста време за друга работа. Рибарските селища са във Ветрен, Танасово, Иваново и още 2-3 по малки към Силистра под групата острови Чайка с около 50 – 60 лодки (идват рибари и от други райони, напр. Силистра). Безработицата е основният мотив и за бракониерство в резервата, а другата е липсата на водоеми за риболов за хора членове на СЛРБ (за повече информация за бракониерството вж. Част 1.22).

Ловът като средство за препитание е стар колкото риболовът. По-големият контрол, който са упражнявали над него различните форми на власт през историята са го правили по-малко практикуем докато се е превърнал в “спорт”. От друга страна недостъпността му за по-голямата част от обществото са довели бракониерството до масово явление. В сегашното ситуация ловът се урежда от Закона за лова и опазване на дивеча и се практикува от членовете на Съюза на ловците и риболовците в България след издържане на практичен и теоретичен изпит. В землището на всяко село има определена ловна площ, която се стопанисва от местна ловна дружинка, подразделение на СЛРБ. Броят на ловците в дадено землище се определя, като на 110 ha от площта му се пада по 1 ловец. Всяка година се отстрелват около 20–25 прасета. Те са и основен обект за лов от бракониерите с примки. Поради драстично намалелия брой на сърните и елените, те не се ловуват. Приблизителни оценки дават за района около 30 елена и 20 сърни. Ловът на вреден дивеч, добре заплащан от държавата и спускан като държавен план (брой отстреляни от вид) сега е по-скоро случайно явление. През изминалата година само в с. Сребърна са отстреляни 20 чакала и 10 лисици. Показателен е бумът на чакала през последните 20 –30 години. Преди той е бил непознат ловен обект. Почти изчезналия заек, последните 1-2 години бележи тенденция на увеличение на числеността си. Той също не се ловува. При птиците най-чест ловен обект е колхидския фазан. Този интродуциран вид масово се размножава в района, а и всяка година се пускат млади птици от фазанарията. В зависимост от годината всяка ловна дружинка отстрелва на сезон от 30 до 50 фазана. Р. Дунав, резерватът и многобройните житни блокове привличат всяка зима десетки хиляди гъски. Ловът им обаче е труден и една дружинка приключва сезона с не повече от 50 гъски. Много често се ловува с корабче или лодка по реката (включително и на патици), което е забранено от закона. На патици ловуват само дружинките във Ветрен и Айдемир по споменатия вече начин. С ловът на пъдпъдъци, гургулици и гривеци се открива ловния сезон, но след това рядко се ловува на тези видове.

Основните занаяти са били и остават риболовът и земеделието, които са описани в съответните раздели. Интерес представлява един изчезнал вече занаят - обработка на растителност от езерото. Развит от дълбока древност, през 1954 г. придобива промишлен вариант с основаване на фабрика “Камъшит” в Силистра. Тя се е захранвала с тръстика от всички блата покрай реката. Плетели са се груби рогозки от тръстика или “камъш” (Phragmites australis) за направа на вид тавани за жилищни помещения (“кьор таван”), а по късно и за пресовани рогозки за обковаване на под покривните пространства. От папура или “каракол” Typha angustifolia, T. latifolia ) и камъша или “къндъра” (Scirpus lacustris) са изработвани рогозки за покриване на пода. Острицата (Carex sp.) се е използвала за връзване на снопите на окосената тръстика или камъш (в кавичките са дадени местните наименования на растенията).

По-късно поради оскъпяване на продукцията от транспорта на суровината се открива и цех за рогозки в с. Сребърна. През 1975 г. се забранява косенето на растителност от резервата. “Камъшит” продължава да работи още няколко години със суровина главно от блатото “Калимок”, след което спира търсеното на рогозки и фабриката продължава да работи изделия от ракита. В момента в района има хора, които могат да работят рогозки, но търсеното е главно за декоративна цел. Ограждат се откритите части на питейни заведения.