Никоя друга риба, поне в традиционите евроазиатски предания и легенди, не е удостоена с такова особено внимание като щуката
Изтегляне 72.38 Kb.
|
Щука
Никоя друга риба, поне в традиционите евроазиатски предания и легенди, не е удостоена с такова особено внимание като щуката. Тя е неизменен, задължителен персонаж от народните приказки от Русия през Финландия до Англия и Ирландия, а после и навред в Континентална Европа. В нашите приказки също може да се мине без риба, но ако тя е спомената, то това непременно е щуката. Дали защото е абсолютен хищник, дали защото достига или по-точно е достигала до наистина исполински размери, но както се казва, тя "е прибрала акъла" на всички хора, които са имали възможността да я познават. В семейство щукови освен нашата обаче има още четири вида щуки, но те се срещат чак в Америка и един – в Азия. Нашата щука достига на дължина до впечатляващите метър и половина, а на тегло все още се хващат 30-килограмови риби. От миналото към нас обаче идват сведения за огромни, живели с векове щуки, чието тегло и размери биха посрамили и някои плавателни съдове. Най-прочутата от тях, скелетът на която се пази в Манхайм, Германия, се описва с разбираемо удоволствие във всички риболовни справочници, дори и в "Съвършеният въдичар" отпреди 350 години, макар и да няма никакви научни доказателства, че скелетът в музея не е на изкопаем вид, живял в някоя от прастарите епохи. Все пак историята приписва манхаймския скелет на щуката на император Фридрих Втори Барбароса. Той я пуснал в езерото до Хайлброн, обозначена с метална плочка на хрилния капак, на която е изписана годината 1230. Щуката била хваната точно 267 години по-късно, през 1497 г., като дължината на побелялото от старост чудовище била 5,70 метра и рибата тежала 140 кг. Само за сравнение трябва да се спомене, че официално регистрираният съвременен рекорд у нас е от 1984 г., когато е хваната щука с тегло 14,1 килограма и с дължина 113 см. Подобни гиганти излизаха и през силните години на обезрибеното днес Алдомировско блато край Сливница, в което само щуките над 10 кг се смятаха за наистина сериозна слука. Щуката има изключително стреловидно тяло на хищник. Окраската є е маскировъчна и силно варира според средата на обитание. Общо взето, при нашенските щуки преобладава ивичната шарка, докато в Северна Европа тя е точковидна. Преобладаващите цветове на рибата са маслинено зелен, златисто-кафяв, сивкаво-зелен. С възрастта обаче цветовете потъмняват, като гърбът, главата и горната част на страните могат и да почернеят. Главата на щуката има удължена крокодилска форма с мощни челюсти. Устата е с патешки изглед, но само в затворено състояние. Челюстите могат да се отварят изключително широко, давайки възможност да се захапва плячка с големи размери. Глътката на щуката също е достатъчно широка и тя поне на теория би могла да погълне риба, наполовина от нейния ръст. Зъбите са два вида: кучешки – за убиване на плячката, и ситни иглички, закривени навътре, които покриват езика и дори горната страна на небцето. Зъби, за да не офейка дребосъка, има и от вътрешната страна на хрилните капаци. С една дума казано, въоръжението на тази сладководна подводница е изрядно. Двигателната є мощ също е на ниво. Опашният плавник е широк и силен. Гръбната перка е съвсем близо до него, което позволява дългото тяло на хищника буквално да се изхвърля напред при атака. Очите на рибата са големи, жълти, с черни зеници. Според ихтиолозите щуката има превъзходно зрение, като едновременно вижда напред, нагоре и встрани. Тя забелязва всичко близо до ловното си леговище, още повече че като костура и тя е типичен дневен хищник. Храни се с всичко, което се движи и попадне в акваторията на засадата є. На първо място с риба, като в Англия например малката щучка се смята за най-добрата стръв, червеноперки, каракуди, уклейки, според нови данни и с линове – с една дума, целият рибешки свят с подходящи размери е потенциална стръв. Освен това при недостиг на риба тя с охота лови водни жаби, птици, мишки и дори водни змии. У нас разпространението є е прилично застъпено. Най-напред тя се среща естествено в Дунав. После много добре се развива в долните части на вливащите се реки и някои канали, например този до с. Орсоя. Има я в Струма, Янтра, Марица, а в последните години като най-щукарска река се слави Тунджа. Язовири, баластриери, например край Враждебна и Негован, и цели напоителни системи са обитания на хищника. Това е възможно, защото щуката има добри адаптивни способности, понася всякакви води и дълбочини. Любимите є места за лов са в близост до засади. Потънали дървета, туфи водни растения, шавари, тръстики и т.н. Това є е нужно, защото тя не гони като костура и бялата риба плячката си, а напада от засада. Когото подходящата рибка приближи укритието, щуката се изстрелва напред с отворена паст и захапва жертвата. Така ловуват дори 15-сантиметровите щучета. Ако плячката е по-голяма, обикновено е хваната напречно. После ситно предъвквайки, щуката си я намества с главата напред и тогава я гълта. При по-малките рибки такива церемонии няма – те директно заминават в гърлото на водния вълк. При риболов на щука не може да се говори за захранване и подхранване. Но в теорията се срещат препоръки в проверените щучи места да се хвърли малко захранка за събиране на дребните риби. Дори има съответен монтаж, когато над вашата рибка за стръв на линията се вързва и хранилка за дребосък от типа "суим фидър". Дотам обаче ние още не сме я докарали, защото току-виж следващият екзотичен съвет от Европа ни призовал да захранваме с живи мишки. Според нашите традиции най-добрата стръв за щука е каракудката. Основанията са ясни, тя е много държелива, а гърбавостта є позволява да я закачим здраво, без да засегнем вътрешните органи. Нейната игра на куката е отлична и тя издържа редица прехвърляния на линията. С размерите є обаче не бива да се прекалява, макар че е речено – голяма стръв, голяма риба. Там обаче, където естествено не се срещат каракуди, е по-добре да се търси местният дребосък. А ако и той е силно намалял, може да се опита на донесени от друг гьол рибета. При всички случаи не бива да се кахърим за вида им, защото щуката охотно взима дори и на слънчеви рибки. Ако във водоема, в който ловим, има щука над 3 кила, значи трябва да се готвим като за рекорди. За леко ни е нужен здрав около 3 м прът с твърд и пъргав връх. Шаранджийските телескопи са добър подход. Макарата е задължителна и трябва да е от по-големите със запас от здравина. Още повече, че ще качваме влакно от 0,30 нагоре. Плувките за щука са важен елемент – с тях обаче често се прекалява и в размерите, и в окраската. Кръглата им форма не е добра, елипсовидните потъват по-лесно. Цветовете им най-добре да са тъмни – кафяво, зеленикаво. Металните поводи са задължителни. Вирбелите също. Някои от готовите поводи обаче са твърде къси за голяма щука, така че дължина поне 30 см е минимумът за тях. Кевларените поводи също вършат работа, но най-подходящите са оплетените от стоманени нишки. Разбира се, че щука може да се извади и с обикновен монофил, но това е изключение. Не бива да рискувате да пропилеете удар на нещо наистина едро само защото не сте подготвени. Куките трябва да са яки, но много остри поради твърдостта на челюстите на противника. Големината на единичните е нула до две нули. При тройките се слагат от №7 – №5. За дъно се използва същата екипировка, с подходящи оловни тежести и системи за комбиниран монтаж. Най-често се прибягва до долно олово, над което се слага ограничител, за да не се зарови рибето във водораслите. Поводът се монтира на основното влакно чрез вирбел, за да може да се движи в различна дълбочина. В Дунав обаче се замята с голямо плоско подвижно олово. Такъмите за тролинг и мъртва рибка на Драшкович са като блеснарските, тук само една по-бърза макара може да бъде по-уместна. По традиция основният метод за гонене на щука у нас е НА ЛЕКО. Причината за това вероятно е, че нямаме много места с дълбочина и чисто дъно, за да ловим масово и на тежко. Хвърля се винаги във водното огледало сред водораслите, близо до туфи шавар или до потънали коренища и дървета. Щуката не обича чистите места, за нея е важно да има укритие. Ако дълбочината е по-голяма, пускаме рибката по-надолу. При плитки води тя може и да е на повърхността. Има много спорове за това, как да се утежни линията на леко за щука. Някои колеги изобщо разчитат само на теглото на по-едрата си стръв, но така се постигат малки дистанции. В случай, че ще слагаме тежест, никога не поставяйте само една голяма сачма, дори тя да е горе под тапата. По-добре е утежняването да бъде с поредица от сачми – така стръвта ни ще плува по-естествено, без да заплита линията. НА ТЕЖКО се замята в по-чисти водоеми като баластриери и в реките. НА БЛЕСНА също се преслушват по-чисти зони, особено покрай стените на язовирите, в проходи между части на водоема, заливи, устия на реки и прочие. Блесните се водят с умерена скорост, но както при тролинга с мъртва рибка паузи и ускорения допринасят за по-добрата им игра. Типичното кълване на щуката на жива рибка с поплавък започва с едно-две поклащания или най-често с директното потапяне на тапата. После следва бързо движение, когато рибата с плячката в уста се завръща в ловното си укритие. Често след първите стремителни 5–6 метра щуката спира, за да намести плячката с челюстите си. После пак поема и води. Рисковете при тази сложна картина са два – да засечем рано, когато стръвта ни още не е налапана цялата, и да изчакаме прекалено, когато щуката може да се убоде и да остави стръвта. Моментът на засичането е въпрос на избор, но принципът е да не се бърза. Първо, защото щуките рядко се отказват, след като са предприели атаката, и второ, защото често им се случва да се убождат и на перките на плячката си. Практически най-добре е да засечем след началото на второто повличане. При тясно чисто пространство и ситно рибе за стръв обаче можем да "натиснем спусъка" и незабавно. При здравите влакна, завършващи с метален или кевларен повод, нямаме никакви основания да си играем на нежност. Щуката винаги се засича малко по-рязко от другите видове риби. Това се прави и заради твърдата є човка, за пробиването на която не вреди повече сила. Ако вече е нагълтала в мекото гърло, също няма проблем, защото и глътката є е доста жилава. След засичането обикновено имаме силно, мощно и често скоростно повличане. Повечето пъти щуката дръпва толкова рязко, че авансът може да не отпусне достатъчно бързо и тя да скъса влакното от динамичен удар. Това, разбира се, е по силите на големите екземпляри, чиито размери никак не вредят на скоростните им постижения. Ако първоначалният напън е удържан с чест и щуката не е успяла да залегне във водораслите и шавара, шансовете ни вече са над 50 процента. Оттук нататък рибата започва много повече да следва посоката, която є даваме с пръта. Според майстори болката на забитата в гърлото є кука я прави по-отстъпчива. Но ако е ковната за челюстите, това обяснение не ни върши работа и пак трябва да сме готови за отпор. Британските специалисти по улов на едра щука твърдят, че в много езера и язовири на Северна Ирландия, Шотландия и Англия най-добрата стръв за улов на трофейни парчета е малката щука. Тя наистина е удивително жизнена риба, достатъчно е да се спомним колко дълго живее щуката извън водата. Освен това дори и ситата щука е склонна да атакува натрапницата, за да защити ловната си територия. Щукарството е просто друг вид риболов. То се различава от преследването на останалите риби точно така, както самата щука се отличава от тях. Местата са необикновено обрасли и често са много красиви. Самият риболов дава отлична възможност да се проследят всички действия като в театър. Потрепването на плувката или внезапното явно разбързване на рибето за стръв обикновено означават, че хищникът е наблизо. Често тапата се носи плитко под водата, а не са редки и случаите, когато и самата атакуваща щука може да се види. Емоционален риболов с огромни възможности за предвиждане, анализиране и надлъгване с достоен противник. На всичкото отгоре той ни дава и възможността дори в неголям водоем да постигнем улов на едро нещо. Дори и скромните на размер щуки са отлични за пържене. Месото е много специфично – с леко жълтеещ или дори бежов цвят. Някак стегнато, полупрозрачно и най-важното – без нито една плуваща костица. Пържи се на филии, а големите щуки могат да се пекат, варят и желират. Странен, фантастичен деликатес. Ако не сме наясно, спокойно можем да се питаме дали изобщо е риба. Върви с по-сериозно вино, дори червено. Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 72.38 Kb. Сподели с приятели:
|