Министерство на околната среда и водите

1.18. Неблагоприятни фактори, които влияят върху естествения характер на езерото Сребърна

Най-важният фактор, повлиял съществено за промяна на екологичния характер на езерото Сребърна и околните територии е строителството на диги за предпазване на обработваеми площи от наводнения, както и за създаване на нови земеделски земи. През 1948 г. е построена дигата Ветрен-Силистра, чрез която се прекратява възможността за наводняване на няколко хиляди хектара обработваеми земи и заблатени площи. Строежът на диги предизвиква следните неблагоприятни фактори, които въздействат върху естествения характер на резервата (ex; ext):

• 
  Прекратяване на достъпа на дунавски води до езерото и с това пълно нарушаване на естествения воден режим на влажната зона.
  
• 
  Прекъсване на сезонната проточност на езерото при високи дунавски води, когато водата нахлува през североизточния край на резервата и излиза през Айдемирското блато на североизток. Така се прекъсва се възможността за естествено промиване на езерото от натрупани тини, биогенни елементи и плаващи тръстикови острови (кочки).
  
• 
  Ускоряване на естествената сукцесия езеро-блато-влажна ливада поради:
  

• 
  Спадане нивото на езерото поради недостатъчен достъп на вода и затиняване.
  
• 
  Засилено настъпление (обрастване )на езерото с тръстика поради ниско водно ниво и невъзможността част от кочките да бъдат отнесени в р. Дунав.
  
• 
  Ускоряване на еутрофикационните процеси поради натрупване на биогени.
  

• 
  Промяна на земеползването на хиляди ha от естествени мочурища и блата в селскостопански площи.
  

Затиняване на езерото поради ерозия на западния бряг и усилена продукция на тръстиковия пояс и фитопланктона (ex; int).

Промяна на водния режим на р. Дунав със строежа на язовир Железни врати, намаляване на ерозионния базис на реката, което намалява възможностите за влизане на високи дунавски води. (ex; ext).

Периодичните засушавания в Европа (последното е за периода 1982-1994), които водят до влошаване на водния режим и следователно на водното ниво. (ex; ext).

От гледна точка на водосбора си и втока от р. Дунав езерото представлява краен приемник (клопка) за всякакво замърсяване. Замърсяване на резервата от дифузни източници във водосбора с биогени и пестициди, (ex, pt; ext), с биогени и органика от свинеферма до р. Kълнежа (ex; ext), чрез валежите от атмосферата – NO_x, SO₂, NH₃ и др. (ex, pt; ext), чрез водите на р. Дунав (биогени, тежки метали, пестициди, PCB, въглеводороди) (ex, pt; ext). Съществено значение за промяна на екологичния характер на Сребърна в миналото е имало и масовата употреба на изкуствени торове при обработката на земеделските земи около резервата. Понастоящем те почти не се използват (ex, pt; ext).

Опасност от аварийно изхвърляне в Дунав на устойчиви (persistent) съединения като тежки метали хлорирани съединения, PCB, нефтопродукти и др. Също аварийни изхвърляния в атмосферата на H₂S, SO₂, хлорни производни, диоксин и др., които чрез валежите да попаднат във водосбора (pt; ext).

Промяна в екологичния характер на територията около резервата е настъпила вследствие залесяването на големи площи с неприсъщи дървесни видове (чер бор) или alient species (хибридна топола, салкъм, гледичия, миризлива върба (ex;ext, int).

Чужди, алохтонни за резервата Сребърна и неговите околности са следните видове:

А. Растителни видове:

• 
  Азола - Azola filiculoides . Установена е за първи път в Сребърна през 60-те години. Предполага се, че видът е дошъл по р. Дунав, където е установен пред много години. Разпространен е предимно по крайните части на резервата.
  
• 
  Гледичия - Gleditsia triacahthos. Видът е интродуциран от Горско стопанство- Силистра през 50-те години, когато са били залесени площи по брега на р. Дунав при км 393.
  
• 
  Салкъм - Robinia psudacacia. Площи, залесени със салкъм има от 50-те години по източния бряг на резервата –склона на хълма Кара борун. След преустановяване ползването на изкуствените тераси по източните склонове на хълма Коджа баир през 80-те години, те са залесени със този вид.
  
• 
  Хибридна топола - Populus sp. Плантации от този вид съществуват в северните и южни части на резервата.
  
• 
  Миризлива върба - Eleagnus angustifolius. Проникнала сам и понастоящем заема склоновете на Коджа баир.
  
• 
  Айлант - Ailanthus altissima. Проникнал сам неизвестно кога и разпространен по западния бряг на резервата.
  
• 
  Аморфа - Amorpha fruticosa. Проникнала по Дунава през първата половина на века; понастоящем расте предимно в северната част на резервата.
  

Б. Животински видове:

• 
  Слънчева рибка – Lepomis gibbosus. Проникнала сама по р. Дунав и понастоящем разпространена в северните части на резервата.
  
• 
  Ондатра - Ondatra zibethica - вид, интродуциран в резервата от бившето Министерство на горите и горската промишленост през 1956 г., когато са пуснати 24 екз.. Пикът на числеността на вида е през средата на 60-те години, след което ондатрата постепенно намалява. Понастоящем тя е в много ниска численост (между 10 и 100 екз.)
  

Бракониерството се извършва най-вече от жители на с. Сребърна и кв. Татарица от с. Айдемир. Предполага се, че там има около 20 “професионални” бракониера, които ловят риба всяка нощ със мрежи. Тяхната дължина понякога е до 150-200 m, което свидетелства, че уловената риба не е за задоволяване на семейни нужди. Само през октомври 1999 г. при еднократна хайка са конфискувани над 250 кg (над 4 кm) сетки. По-рядко се използват и винтери. Експертната оценка за количеството на улавяната някои дни риба би могла да достигне около 1 t (20 души по около 50 кg). Лови се най-вече карас, по-малко щука и др. Бракониерството нараства забележимо по време на почивните дни и празниците, когато резерватът е практически неохраняем. Тогава се включват и хора от гр. Силистра и други селища, които ловят риба с въдици. През зимата е широко популярно ловенето на щуки от дупки в леда. По време на високи водни стоежи, когато съществува връзката между резервата и р. Дунав, бракониерите преграждат водното пространство от около 500 m с мрежи, което не позволява влизането на големи количества риба в резервата.

Напоследък се забелязва чувствително намаляване на общата антропогенната преса върху териториите около резервата и най-вече между село Сребърна и р. Дунав. Това може да се обясни с близо 3 пъти намаление на населението на с. Сребърна и на с. Ветрен. За сметка на това бракониерството бележи забележимо увеличение, което най-вероятно се дължи на непрекъснатото обедняване на местното население и чувствителното увеличаване на безработицата в околните села и гр. Силистра.