Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка



страница9/41
Дата15.08.2018
Размер7.51 Mb.
#79000
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   41

2.1.6Културно-историческо наследство


В Закона за културното наследство понятието „Културно наследство” се определя в чл. 2, ал. 1: ”Културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност”. Компонентите на културното наследство са обхванати в две основни групи: недвижимо културно наследство (НКН) с недвижими културни ценности (НКЦ) и движимо културно наследство (ДКН) с движими културни ценности (ДКЦ).

В настоящата екологична оценка се разглежда недвижимото културно наследство (НКН) на територията на района.

Опазването на културното наследство е базисно условие за устойчивото развитие на териториите и на човешкия фактор предвид неговите ценностни характеристики, неговото културно и познавателно значение за историческия процес на формирането и развитието на европейската цивилизация, и не на последно място, предвид неговия неразвит потенциал за устройство на територията и пространствата по стандартите на устойчивото развитие на средата за оказване на силно стимулиращо въздействие върху развитието на останалите функционални системи (обитаване, труд, отдих, комуникации, транспорт, и пр.) и за развитие на ефективен културен туризъм.

Общите характеристики на българското културно наследство, развило се в условията на специфичната му териториално-пространствена среда, са:



  • Голямо историческо разнообразие и многообразие на формите, развивали се в условията на протичане, на оценка и интегриране в обща ценностна рамка на мащабни и динамични регионални и световни културни процеси на обмен през всички епохи - от праисторията до днес;

  • Напластяване на културни пластове от различни исторически епохи на едно и също място, което е свидетелство за голяма устойчивост на процесите на урбанизиране на територията; за рационалност, икономичност и минимализиране на енергии и разходи на мултиплицирането му; за антропогенна устойчивост /топоними, антропоними и пр./ на мрежата от пътища, селища, местата на паметта и свещените топоси;

  • Голямо видово разнообразие – културни и исторически ландшафти; археология; култови средища, комплекси и сгради заедно с неотделимите от средата им художествени ценности; етнографски комплекси; инженерни и производствени съоръжения, комплекси и сгради; обществени сгради и комплекси; сгради и комплекси на обитаването; на градинско парковото изкуство; мемориалните зони, комплекси и монументи; урбанистични структури и др.;

  • Голямо ситуационно разнообразие: в урбанизирана среда; в неурбанизирана среда; природна среда; в акваторията;

  • Разнообразие според значението им за културата и историята на човечеството и нацията: от Листата на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство; от национално значение; от местно значение.

По регистъра на НКЦ в архивите към Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) общият брой на всички видове НКЦ е над 40 000, от които 13 500 са археологически. В България има 26 археологическите резервати и 7 архитектурни обекти в Списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство (един от който е номинираната гробница край с. Александрово, Хасковско).

Археологическите НКЦ са сравнително равномерно разположени по територията на страната и в голямата си част са извън населените места. В Южен централен район те са общо 2 533 броя, от които в област Пловдив – 897, Пазарджик – 1 031, Смолян – 128, Хасково – 225 и Кърджали – 255.


2.1.7Материални активи


Материалните активи са компонент на антропогенната среда, който силно ще бъде засегнат от реализацията на РПР на ЮЦР. В рамките на РПР се очаква да бъдат повлияни следните видове инфраструктура:

  • Сграден фонд на обществената администрация;

  • Сграден жилищен фонд;

  • Паркове и детски площадки в градовете;

  • Инфраструктура за пешеходци и за хора с увреждания;

  • Инфраструктура за велосипедисти;

  • Градска улична мрежа;

  • Улично осветление;

  • Инфраструктура за предотвратяване на наводнения и свлачища в градовете;

  • Инфраструктура на съществуващите индустриални зони;

  • Спортна инфраструктура;

  • Културна инфраструктура;

  • Образователна инфраструктура;

  • Здравна инфраструктура;

  • Социална инфраструктура;

  • Инфраструктура за обществен транспорт;

  • Инфраструктура в градовете за екраниране от шум от транспорт.

От всичките тези видове инфраструктура, обществено достъпни и агрегирани данни за ЮЦР има само за образователната, здравната, социалната и културната инфраструктура, и за жилищния фонд. Затова само за тези видове инфраструктура в настоящата точка са представени обобщени данни за броя и състоянието им. Повечето от данните са от Националния статистически институт, а когато източникът е друг, той е изрично посочен.

Образователна инфраструктура

Образователната инфраструктура на ЮЦР включва всички държавни и общински заведения за предучилищно, основно, средно и висше образование. Към учебната 2011/12 на територията на ЮЦР функционират 137 ясли и 449 детски градини. В сферата на основното и средното образование към същия период действат 474 общообразователни и специални училища, както и 16 училища за II-ра и 72 училища за III-та степен професионална квалификация. Висшите учебни заведения през учебната 2011/2012 година са 2.

Към настоящия момент липсват актуални, официални и обществено достъпни данни за текущото състояние на образователната инфраструктура за ЮЦР. По данни от окончателния доклад „Средносрочна оценка на Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013“, към 31.12.2010 г., 29 обекта от образователната инфраструктура са били обновени със средства на оперативната програма, което е незначителна част от цялата образователна инфраструктура. В доклада не е посочени къде се намират тези обекти и съответно не може да се каже дали някои от тях попадат в ЮЦР. Не са налични по-актуални данни, които да показват постигнатия към 2012 г. напредък в обновяването на ясли, градини, училища и университети по ОПРР 2007-2013, както и по други схеми и програми. Самата ОПРР 2014-2020 също не съдържа конкретни количествени цели за % сгради от образователната инфраструктура, които се очаква да бъдат ремонтирани и в които да бъдат внедрени мерки за енергийна ефективност.

Като цяло образователната инфраструктура се отличава със застарял сграден и материален фонд. Ежегодно се налага излизането на училища в „дървена“ ваканция поради невъзможност за отопляването им, което се дължи както на недостиг на средства за гориво за отопление, така и на лошата енергийна ефективност на сградите. Наблюдава се известен напредък по отношение поставянето на съвременна енергоспестяваща дограма, но не така е по отношение на външната топлоизолация.



Социална инфраструктура

Към 2008 г. в ЮЦР е имало общо 46 специализирани институции, включващи: Домове за стари хора; Домове за деца или младежи с умствени увреждания; Домове за възрастни хора с физически увреждания; Домове за възрастни хора с умствени увреждания; Домове за деца, лишени от родителски грижи.

Макар да липсват конкретни, официални и актуални данни за състоянието на материалната база в този сектор, общоизвестен факт е, че в повечето такива институции то е изключително тежко. Незначителен брой заведения са подобрени или новоизградени с помощта на различни дарителски програми.

Особено сериозно е положението по отношение на домовете за възрастни хора с психични заболявания. Наред с липсата на персонал, в по-голямата част от тях битовите условия са извън допустимите битови норми.Предвид липсата на частни институции с подобен род дейност и слабата вероятност от изграждане на такива предвид ниския материален статус на населението, особено важно е да се тази инфраструктура да бъде ремонтирана и обновена.



Здравна инфраструктура

Към края на 2011 година в ЮЦР има 67 лечебни заведения за болнична помощ, 338 лечебни заведения за извънболнична помощ и 24 други лечебни и здравни заведения. Към настоящият момент липсват актуални, официални и обществено достъпни данни за текущото състояние на здравната инфраструктура и за конкретните нужди от ремонтни дейности, особено в контекста на закриване на много болници в малки общински центрове. Налице са известен брой ремонтирани сгради, но те са предимно в големите градове, като не се касае за приоритетно планиране или всеобхватност на територията на тези градове, а по-скоро за единични проекти.



Културна инфраструктура

Към 2011 година на територията на ЮЦР функционират 8 библиотеки, 10 театъра, 8 кина и 33 музея. Голяма част от библиотеките са в лошо положение, водещо до унищожаване на уникални книги и други предмети на културното ни наследство.

Извършен е ремонт на театъра в Кърджали. Сградният фонд на останалите обаче е занемарен и се нуждае от ремонт и саниране. Поставянето на външна топлоизолация е силно ограничено, тъй като голяма част от тези сгради са паметници на културата и не подлежат на такъв тип интервенции. В рамките на настоящия програмен период е ремонтиран музея на Златю Бояджиев в Пловдив.

В големите градове кината са почти изцяло частна собственост. Техният брой непрекъснато расте поради повишаването на броя на новооткрити търговски центрове (т. нар. молове).

Липсват обаче актуални, официални и обществено достъпни данни за текущото състояние на цялата културна инфраструктура в ЮЦР.

Жилищен фонд

Към 2011 г. в ЮЦР са преброени 707 872 жилища, от които 442 318 в градовете и 265 554 в селата. Има общи статистически данни за страната за: обитаваните сгради, едноетажност на сградите и начина им на построяване, отоплението на жилищата, водоснабдеността и наличието на канализация, вид собственост и др., но липсват конкретни данни за ЮЦР.





Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   41




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница