Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка
Биологично разнообразие, флора, фауна
Изтегляне 7.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Фауна
- Защитени територии и защитени зони
2.1.5Биологично разнообразие, флора, фауна
Според геоботаническото райониране на България (по Бондев, 1997), ЮЦР е разположен изцяло в Европейската широколистна горска област, съответно в Илирийската провинция и Македоно-Тракийската провинция. В изграждането на растителната покривка на Илирийската (Балканска) провинция освен характерните растения с европейско и евроазиатско разпространение участват и над 100 български ендемични растения, които заедно с балканските ендемични растения обуславят автентичния й характер. Специфичните за Македоно-Тракийската провинция диагностични видове растения са главно македоно-тракийски флорни елементи, като Quercus thracica, Q. mestensis, Herinaria olympica и др. балкански и български ендемити. По-голямата част от Баташкия район е покрита с бялборови гори, на второ място по площ са смърчовите гори, като немалко са и горуновите, благуновите и буковите гори. В Чернатишкия район преобладават смърчовите гори, докато бялборовите също са много разпространени, но предимно разпокъсани. В ниските части към изток са разпространени и гори от мизийски бук, ела и горун. В Свиленградския район освен селскостопанските територии са разпространени и остатъчни гори, съставени почти само от ксеротермни дъбове (космат и виргилиев), както и храсталаци от драка и ксеротермни тревни екосистеми от белизма, садина, луковична ливадина и много терофити. Пловдивският район заема най-голяма площ, но почти цялата територия е усвоена за земеделие. Само в най-северната част на района са запазени разпокъсани горички с доминиране на цер и благун, а на места и от горун. Родопско-предпланинския район до голяма степен представлява „оазис“ на флорни елементи. По-голямата му част е изградена от варовици и там е формирана ксеротермна растителност с доминиране на космат и виргилиев дъб и вторични съобщества от келяв габър. Районът се характеризира с ендемичния вид Gypsophylla tekirae. Хасковският район се отличава с преобладаване на обработваеми земи и само малка част е заета от ксеротермни гори с доминиране на благун, космат и виргилиев дъб, смесени гори от благун и цер. При деградация на горите са формирани ксеротермни тревни екосистеми с участие на ефемерни растения. В района се срещат македоно-тракийски балкански ендемити и средиземноморски елементи. Крумовградския район се характеризира с голямо разнообразие на растителността – ксеротермни благунови и благуново-церови гори и ксеромезофитни горунови и горуново-габърови гори. Срещат се и гори от мизийски бук, а на места и отделни дървета или групи дървета на източния бук. В буковите гори навсякъде се среща и вечнозеленият реликтен вид обикновен джел. Само в този район се наблюдават редките видове тракийски дъб, юрушки лопен. В Кърджалийския район преобладават мезофитните горски формации от горун, габър и смесени гори, а също и мезофитни гори от мизийски бук. На места има реликтни гори от черен бор, а в Жълти дял са разпространени и брезови гори. ЮЦР има много висока концентрация на обекти с висока консервационна стойност като най-важните територии са съсредоточени в района на Централна Стара планина и в района на Западните и на Източните Родопи, сред чиято флора присъстват и немалко световно значими видове – български и балкански ендемити. Преобладаващите флорни елементи са субмедитеранските и евро-азиатските, следвани от медитеранските. Макар че е със съхранена, привлекателна и изключително разнообразна природна среда, ЮЦР се определя като районът с най-голям брой територии с натрупване на екологични проблеми, според „Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Южен централен район за 2011-2013“, приет през 2012 г.
Южен централен район обединява представители на Рило-Родопския, Тракийския и Старопланинския зоогеографски район. В Западните Родопи си срещат 49 вида реликтни безгръбначни животни и 25 редки вида. Някои групи от насекомите са доста богато представени с видове от северен тип на разпространение и произход. В този район са концентрирани големи дивечовъдни станции, опазващи и поддържащи стабилни популации на някои ценни ловни обекти: дива коза, елен, глухар и др. Тракийският район заема горнотракийската равнина, която със своя равнинен характер е сравнително бедна на видове и с нисък ендемизъм. В орнитологично отношение важни местообитания има във водосбора на р. Марица и в Източните Родопи по р. Арда. Много видове птици, срещащи се тук, са от европейско природозащитно значение. Предимно тук се срещат черни и белоглави лешояди, балканския щипок, турската боа и др. В този район попада и Сакар планина, която е от значение за гнезденето на белоопашатия мишелов, сивия кълвач и царския орел. В Родопите са регистрирани общо 291 вида птици. 115 от регистрираните в Родопите птици са включени в Анекс II на Бернската конвенция, 90 са признати за важни за опазване в Европа, а 4 са застрашени в глобален мащаб: царски орел, белошипа ветрушка, ливаден дърдавец, малък корморан/малка дяволица. Фауната на Родопите поразява с високата концентрация на грабливи птици. 36 от 38-те вида, срещащи се в Европа, могат да бъдат открити в източната част на планината. Източните Родопи са едно от двете естествени убежища на грабливи птици в Европа. Срещат се египетски лешояд, белоглав лешояд и сокол скитник, които имат статут на "застрашени" или "редки" и са включени в Приложение I на Директивата за птиците на Европейската общност и Приложение II на Бонската конвенция. Всички установени 27 вида прилепи са включени в Приложенията на Бернската и Бонската конвенции, както и в Споразумението за опазването на прилепите в Европа. Родопите са дом на уникални породи домашни животни като ендемичните родопско късорого говедо, среднородопска овца и каракачанска овчарка, които са адаптирани към условията в региона, но са застрашени от изчезване. От земноводните в Родопите се срещат жаба дървесница и големият гребенест тритон. В Родопите 8 от 40-те вида дребни и едри бозайници са включени в Червената книга на IUCN. Наред с Родопите на територията на област Хасково попада и част от Сакар планина. Планината съхранява в себе си множество представители на средиземноморската флора и фауна. Въпреки силно променената от човека природа, Сакар е съхранил екологичните си връзки и е запазил важното екологично значение като местообитание на най-застрашените в Европа и света грабливи птици. В Сакар защитените територии обхващат орнитологично важни места, които са от световно природозащитно значение и такива с висока консервационна стойност. Те са от изключителна важност за опазването на световно застрашения от изчезване царски орел. Множество са и редките представители на влечугите, някои от които имат тук най-плътните и добре запазени популации – тънък стрелец, пъстър смок и др. Лалугерът, който е основна хранителна база за множество птици има едни от най-плътните си популации в Сакар.
Южен централен район е сред най-богатите на биоразнообразие райони в страната. Съгласно писмо на МОСВ Изх.№ 04-00-791/30.01.2013 г. в територията на РПР на ЮЦР попадат следните защитени територии, по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ) и защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР):
В района попада голяма част от Национален парк “Централен Балкан”, част от Национален парк “Рила” и целия масив на Родопите. НП “Централен Балкан” опазва саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове, исторически паметници със световно значение за науката и културата. НП „Рила” е създаден с цел запазване на естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, някои от тях – ендемити за тази област. В границите на ЮЦР попадат и резерватите Вълчи дол, Кастракли, Казаните, Сосковчето, Купена, Мантарица, Дупката, Беглика, биосферен резерват Червената стена, както и поддържани резервати Борака, Чамлъка, Боровец, Изгорялото гюне, Шабаница, Момчиловски дол, Конски дол и защитени местности Злато поле, Дебелата кория, Мъртвицата, Дъбите, Атолука и много други, опазващи уникални за страната природни екосистеми, включващи характерни и забележителни диви растителни видове. По данни, поместени в приетия с РМС от 2012 г „Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югоизточен район 2011-2013 г” (АДИРПР), площта на защитените зони в ЮЦР е 53,95% от територията му. Сред характерните защитени природни местообитания в района са алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior, равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, алпийски и бореални ерикоидни съобщества, съобщества на Juniperus communis върху варовик, отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, низинни сенокосни ливади, дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, гръцки букови гори с Abies borisii-regis, мизийски букови гори, Балкано-панонски церово-горунови гори, Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори и др. Защитените зони по Директивата за местообитанията, които частично попадат в границите на основните областни градове в района са следните:
Защитените зони по Директивата за птиците, които частично попадат в границите на основните областни градове в района са следните:
Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 7.51 Mb. Сподели с приятели:
|