Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка

2.1.3Почви

Господстващ почвен тип на равнините и в долните части на планинските склонове под сухите гори и храсталаци са канелените почви, а също така канеленовидни лесивирани и плитките почви. Подножията на склоновете на планините до 600-800 m надморска височина, покрити със сухи дъбови гори и храсталаци са заети с кафяви и канеленовидни почви. На височина 800-1500 m се разполагат кафяви планинско-горски почви под букови и смесени гори. В този пояс са разпространени широко и рендзините.

В по-високите части на планинско горския пояс се появяват кисели кафяви планинско-горски почви, които на височина над 1500 m се сменят със субаплийски планинско-ливадни почви.

В Р България се прилага система на три нива за мониторинг на почвите в областите, какъвто се извършва и на територията на Южен централен район. На първо ниво се извършва широко мащабен мониторинг, на второ се наблюдават мрежите на вкисляване и засоляване, на трето ниво се определят локалните замърсители от земеделски източници. Целта на тази система на наблюдение е да се обхванат по-големи територии от почвеното многообразие на територията на страната. За целите на наблюдението се определят пунктове за съответната територия.

Ежегодният мониторинг на почвите на територията на Южен централен район се извършва от следните РИОСВ: Смолян, Пловдив, Пазарджик и Хасково.

РИОСВ Смолян - През 2011г. е извършен мониторинг на почвите на територията на РИОСВ Смолян съгласно Националната система за почвен мониторинг от І и ІІ ниво, като почвите са изследвани в две дълбочини. Взети са 6 броя проби от национална система за почвен мониторинг Ι^-ро ниво. Съгласно допустимите норми за съдържание на тежки метали за фонови почви и предвид това, че районът на изследване се намира в богати на руди земни пластове, много от резултатите са над допустимите концентрации. От извършения анализ на почвените проби, наднормените стойности са за олово, мед, цинк, кобалт, никел.

Почвените пунктове от национална система за почвен мониторинг ΙΙ^-ро ниво от които са взети проби са 3 бр. Резултатите от мониторинга показват по-скоро висока киселинност на почвите – почвите от всички пунктове са показали киселинно-алкалното равновесие в почвата pH = 4, или минимално по високо. Което е ориентировъчен показател за висока киселинност на почвите, дължаща се на процесите на изветряне на първичните минерали и е свързан с тяхната хидратация и с излужването на освободените от състава на кристалните решетки алкалоземни и алкални катиони.

На територията на РИОСВ-Смолян има 5 склада за съхраняване на негодни за употреба препарати за растителна защита и 5 площадки с 42 броя Б-Б кубове, като за 2011г. не са констатирани проблеми с наднормено замърсяване с органични замърсители включително нефтопродукти на територията на РИОСВ.

Сравнено с изпитваните показатели за предходната 2010 г., резултатите за същите за 2011 г. са с близки стойности, което показва, че няма промяна на цялостната картина от предходната година до момента на пробонабирането.

До момента на територия на РИОСВ Смолян не се провежда мониторинг за засоляване на почвите в региона.

РИОСВ-Пловдив - На територията на РИОСВ-Пловдив основният промишлен замърсител е КЦМ. Създадена е организация на контролна дейност в пунктове за наблюдение и контрол, които са част от Националната автоматична система за екологичен мониторинг Пунктовете, от които се извършва пробонабирането на почвени проби са разположени на цялата територия на РИОСВ. Те са постоянни и са определени в зависимост от източника и вида на замърсяването. От националната мрежа за почвен мониторинг на територията на РИОСВ-Пловдив попадат 18 пункта. Извършва се също и почвен мониторинг за замърсяване с пестициди в пунктове определени от ИАОС. На ежегоден контрол и мониторинг подлежат складове, в които залежават негодни и забранени за употреба пестициди.

РИОСВ-Пазарджик - Съгласно Националната система за почвен мониторинг броят на пунктовете на територията, контролирана от РИОСВ-Пазарджик е 18 бр. През 2011-та година проби са взети от 6 пункта. След анализ на резултатите е видно, че съдържанието на тежки метали в почвата е под МДК, няма и регистрирани случаи на замърсяване на площи в резултат на употреба на разрешени продукти за растителна защита. От анализа е видно също така, че съдържанието на органохлорни пестициди е под МДК за 2011 г.

В РИОСВ-Пазарджик няма информация за площи с развитие на ерозия и не се провежда мониторинг на II-ро ниво за наличие на процесите на засоляване на почвите. По отношение на вкисляването са определени 4 пункта за наблюдение на територията, а резултатите показват, че няма превишения спрямо базовите показатели.

През есента на 2011 г. е извършено пробонабиране и от пунктовете на националната мрежа за почвен мониторинг съгласно план-график на ИАОС. Взети са проби от 31 пункта, които са съобразени с типа на почвите, начина на трайно ползване и културите, които се използват. Резултатите показват, че замърсени почви с тежки метали със стойности над ПДК има само в един пункт в с.Широко поле, община Кърджали.

На територията на РИОСВ- Хасково, в 30 склада разположени в 8 общини, се съхраняват над 983 тона забранени за употреба пестициди в течно и твърдо състояние. Почвеният мониторинг за замърсяване с пестициди се извършва в пунктове, определени от ИАОС-София. Резултатите за 2011 г. показват, че няма констатирани замърсявания на почви с пестициди. Не са констатирани и замърсявания с нефтопродукти и устойчиви органични замърсители.

Почвите, подложени на водоплощна ерозия, възлизат на над 150 000 декара. За ограничаването и в предходни години е предприето широко мащабно залесяване – над 1 млн. декара нови гори, както и противоерозионни технически мероприятия.

За следене на процесите на вкисляване проби са взети от 4 пункта. Резултатите показват, че няма завишаване на установените стойности.