Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка

2.1.2Води

1. Дунавски район с център Плевен;

2. Черноморски район с център Варна;

3. Източнобеломорски район с център Пловдив;

4. Западнобеломорски район с център Благоевград.

Териториите на шестте района от ниво 2 в България не се припокриват с териториите на четирите Басейнови дирекции за управление на водите. Това обстоятелство възпрепятства диференциацията на ресурсите на повърхностните води по региони, поради което на Фигура 2.1.2-1 са посочени регионите или части от тях, попадащи на територията на съответната Басейнова дирекция.

1. Райони от ниво 2, попадащи в Дунавски район с център Плевен –Северозападен регион; Северен централен регион; Северозападна част на Североизточен регион; Поречие на р. Искър от Югозападен регион;

2. Райони от ниво 2, попадащи в Черноморски район с център Варна - Североизточен регион (без северозападната му част), Източна част на Югоизточен регион и много малка част от Северен централен регион;

3. Райони от ниво 2, попадащи в Източнобеломорски район с център Пловдив - Южен централен регион, Западна част на Югоизточен регион и малка част от Югозападен регион;

4. Райони от ниво 2, попадащи в Западнобеломорски район с център Благоевград - Югозападен регион (без поречието на р. Искър) и Южен централен регион (поречие на река Доспат).

1. Повърхностни води

Състоянието на повърхностните води се определя по данни на Националната система за мониторинг на околната среда. Качествата на повърхностните води в реките се оценява съобразно изискванията на Наредба № 7 за показатели и норми за определяне на качеството на течащите повърхностни води:

Констатираните превишения по азот амониев и БПК₅ са в пунктове, след населени места без ПСОВ замърсяване с битови води при река Тученица идва от централната градска част на Плевен.

За водите на р. Скът в пункта след гр. Бяла Слатина се запазва тенденцията от предходни години за постоянни превишения над пределно допустимите концентрации по показателя „нитритен азот". Максимално регистрирана стойност 0,199 mg/dm³, при норма за този показател за III-та категория водоприемник, какъвто е реката - 0,06 mg/dm³. Наднорменото съдържание на "нитритен азот" в река Скът след гр. Бяла Слатина се дължи главно на заустването на непречистени отпадъчни води от градската канализация на гр. Бяла Слатина. По всички други изследвани показатели реката отговаря на проектната си категория. Запазва се трайна тенденция на запазване на доброто екологично състояние на реката.

При Река Арчар се наблюдава епизодично превишаване на пределно допустимата концентрация на фосфати в речните води.

Почти всички населените места в разглежданата територия са водоснабдени, като е обхванато 99,0% от населението. През лятото в някои населени места има частичен режим на водопотреблението, включително и в областните центрове - Ловеч и Плевен. Проблем в района са амортизираните водопроводни мрежи и прилежащите им съоръжения, което води до големи загуби при пренасянето, както и използване на питейна вода за промишлени нужди или за напояване.

За отвеждане на отпадъчните води са изградени канализационни системи. По степен на изграденост на канализационната мрежа в населените места и пречиствателни станции за отпадъчни води се констатира значително изоставане - тя е значително по-ниска от тази на водоснабдителните системи. Само 53,1% от населението e снабдено с канализационна система.

По данни на НСИ през 2010 г. количеството на заустените отпадни води в Северозападен район е 91.96 млн.куб.м/година. В сравнение с предходната 2009 г. количеството на заустените отпадни води се е увеличило с 13.13 млн.куб.м/година.

В Северозападен район от ниво 2 има изградени 5 бр. ПСОВ относителният дял на населението обслужено от пречиствателни станции за отпадни води в СЗР през 2010 г. е 32.0 %, като през 2009 този дял е бил 22,6%. Общия дял на обхванатото население е по-нисък от средния за страната 47.6 %.

2. Подземни води

Част от посочените в таблицата ресурси на подземните води са на територията на съседния Югозападен район, тъй като границите на няколко подземните водни тела са частично извън тези на Северозападния район.

По данни от „Регистър на ресурсите на минералните води – изключителна държавна собственост” на територията на Северозападен район има шест находища на минерална вода и четири находища публична общинска собственост по данни от „Регистър на ресурсите на минералните води – публична общинска собственост. Утвърдените експлоатационни ресурси, разрешеното водовземане и свободните количества минерални води към 01.01.2012 г. са отразени в Таблица 2.1.2.2-2.
Таблица 2.1.2.2-2. Утвърдени експлоатационни ресурси, разрешено водовземане и свободните количества на минерални води

Планови район	Минерални води – изключителна държавна собственост			Минерални води – публична общинска собственост l/s
	Експлоатационни ресурси l/s	Разрешено водоползване /потребление/ l/s	Свободни водни количества l/s
Северозападен	73,11	24,91	48,20	62,80

В Дунавския басейнов район основен замърсител на подземните води са нитратите. От анализите на специфични органични замърсители не се установяват превишения на стандартите им за качество.