Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка


Връзка на Регионалния план за развитие на Северозападен район с други съотносими планове и програми



страница3/40
Дата24.10.2018
Размер6.79 Mb.
#96592
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40

1.3Връзка на Регионалния план за развитие на Северозападен район с други съотносими планове и програми


Регионалният план за развитие на Северозападен район 2014-2020 е стратегическият инструмент, чрез който целите и приоритетите, зададени на Европейско и национално ниво за следващия програмен период (2014-2020), ще бъдат пренесени на регионално ниво в района. По-долу са изброени повечето от основните планове, програми и проекти, които имат връзка РПР на СЗР.

  • Европейски стратегически документи

    • Стратегия „Европа 2020”

Стратегия „Европа 2020” цели да превърнем Европейския съюз в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване. Тази стратегия има три приоритета за развитие, насочени към изграждане на социалната пазарна икономика на Европа за 21-ви век:

  • Интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;

  • Устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;

  • Приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.

В обхвата на тези три приоритета са очертани пет водещи цели, определени както на ниво ЕС, така и за всяка държава членка по отделно. За България целите са:

  • Повишаване до 76% заетостта на жените и мъжете на възраст от 20-64 години;

  • Увеличаване равнището на комбинираните (публични и частни) инвестиции в областта на научноизследователската и развойна дейност в рамките от 1.4% до 2% от БВП;

  • Намаляване емисиите на парникови газове с 20%, в сравнение с нивата от 1990 г. и увеличаване до 16% дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия;

  • Подобряването на енергийната ефективност приблизително с 25% и намаляването с 50% на енергийната интензивност на БВП до 2020 година;

  • Снижаване под 11% на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване до 36% на дела на лицата на възраст от 30 до 34 години със завършено висше или равностойно на висше образование.

Петте основни цели заложени в Стратегия „Европа 2020” ще бъдат изпълнени в РПР на СЗР, чрез реализация на дейностите в Стратегическа цел 1: Развитие на конкурентноспособна икономика чрез насърчаване на собствения потенциал на СЗР; Стратегическа цел 2: Съхранение и развитие на човешкия капитал и Стратегическа цел 3: Подобряване на териториалната устойчивост и свързаност.


    • Териториален дневен ред на ЕС 2020 и Лайпцигска харта за устойчиви градове

Приети са на неформална среща на министрите, отговарящи за развитието на градските райони и териториалната кохезия от 24-25 май 2007 година.

Териториален дневен ред на Европейския съюз и Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове – министрите се ангажират „да използват инструментариума на интегрираното развитие на градските райони и свързаното с това управление за прилагането му и за тази цел да създадат необходимата рамка на национално равнище”.



Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове представя две главни цели:

  • По-широко използване на подходите на политиката за интегрирано развитие на градските райони;

  • Специално вниманието трябва да се отдели на необлагодетелстваните, изостанали зони/части в рамките на града.

Целите заложени в Териториален дневен ред на Европейския съюз 2020 и Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове отговарят на поставените цели и приоритети в РПР на СЗР – Стратегическа цел 1, Стратегическа цел 2 и Стратегическа цел 3.


    • Стратегия на ЕС за Дунавския район

Тази стратегия цели:

  • Създаване на връзки за региона на река Дунав за подобряване на мобилността и мултимодалността, насърчаване на по-широкото използване на възобновяемата енергия; насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма и преките контакти между хората;

  • Опазване на околната среда в региона на река Дунав чрез възстановяване и запазване на качеството на водите, управление на рисковете за околната среда и опазване на биологичното разнообразие, ландшафтите и качеството на въздуха и почвите;

  • Повишаване на благосъстоянието в региона на река Дунав чрез развитие на общество на знанието посредством научноизследователски, образователни и информационни технологии; подпомагане конкурентоспособността на предприятията, включително развитието на клъстери; инвестиране в хора и умения;

  • Укрепване на региона на река Дунав чрез увеличаване на институционалния капацитет и сътрудничеството; за съвместна работа с цел укрепване на сигурността и предприемане на действие по въпросите на организираната престъпност и тежките престъпления.

Целите на Стратегията на ЕС за Дунавския район ще бъдат изпълнени със заложените в РПР на СЗР – Стратегическа цел 3, Приоритет 3.5. Развитие на териториално сътрудничество.


  • Трансгранични стратегически документи

Трансграничните програми (Оперативна програма за междурегионално сътрудничество в ЕС 2007-2013, Оперативна програма транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа 2007-2013, Програма за трансгранично сътрудничество България – Сърбия 2007-2013 и Програма за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007-2013), съфинансирани от фондовете на ЕС, изпълнявани в периода 2007-2013 и нови за периода 2014-2020 – Стратегическите цели, приоритети и подприоритети на РПР на СЗР и дейностите, заложени в тях, би следвало да са съгласувани и синхронизирани с приоритетните оси и дейности, заложени в трансграничните програми за програмен период 2014-2020. Към момента на съставяне на настоящата екологична оценка, всички оперативни програми за програмния период 2014-2020 са в много начален стадии на разработка, затова е невъзможно РПР на СЗР да бъде съпоставен с тях. Съпоставка с трансграничните програми от предходния програмен период (2007-2013) е нецелесъобразно.


    • Проект „Donauregionen+”

Това е концепция за пространствено развитие на интеррегионално сътрудничество в Дунавското пространство и включва Изработване на трансрегионални стратегии за развитие на пет трансдунавски района между България и Румъния (Стратегическа цел 3/Приоритет 3.5. Развитие на териториалното сътрудничество на РПР на СЗР). Изпълнението на дейностите по проекта се вписват в по-широкия европейски контекст, който се определя от дефинираните четири приоритетни стълба на Стратегията на ЕС за развитие на Дунавския район и приоритетите на Стратегията „Европа 2020”.


  • Национални стратегически документи

    • Национална програма за развитие: България 2020

Тази програма е национален стратегически документ от най-висок ранг, формулиращ целите и приоритетите за развитието на България във всички сектори, имащи отношение към постигането на целите на Стратегията „Европа 2020”. Националната програма за развитие (НПР): България 2020 е интегриран документ, който показва връзката между приоритетите на Европейския съюз в контекста на Стратегията "Европа 2020" и националните приоритети на България. Тя осигурява основа за разработването на Споразумението за партньорство за кохезионната политика за периода 2014-2020 г. Стратегическият пакет съдържа три основни цели и осем приоритета. Основните цели, които се поставят в НПР България 2020 са:

  • Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено образование;

  • Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението;

  • Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.

Приоритетите са:

  • Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила;

  • Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване;

  • Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал;

  • Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси;

  • Подкрепа за развитие на високопроизводителна индустриална база и модерна иновативна инфраструктура, стимулиране на иновативната активност и научните изследвания;

  • Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса;

  • Изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, подкрепа за повишаване на ресурсната ефективност и намаляване на енергийната зависимост;

  • Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.

Изпълнението на всеки приоритет включва реализацията на набор от многосекторни политики, фокусирани върху факторите на социално-икономически растеж в България. В своята същност те са насочени към генериране на балансиран икономически растеж, постигане на висока и качествена заетост, оптимално използване на ресурсите и ефективна грижа за околната среда, както и към повишаване благосъстоянието на българските граждани. Целите и приоритетите на НПР България 2020 са основа за развитие и надграждане на стратегическите цели в РПР на СЗР. Подприоритетите, директно свързани с опазването на околната среда, ще бъдат по-подробно разгледани в т.5 на настоящия доклад.


    • Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012-2022 г. (НСРР)

НСРР (2012-2022) е основен документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Важна задача на Национална стратегия за регионално развитие на Република България е да зададе общата стратегическа платформа за подготовка на Регионалните планове за развитие и следващите документи на по-ниските териториални нива, като отчита целите и приоритетите на бъдещата кохезионна политика на ЕС и определя какъв ще бъде приносът на българските региони за нейната реализация.

НСРР играе важна роля за постигане на съответствие и взаимно допълване между целите и приоритетите на политиката за регионално развитие и секторните политики и стратегии, които спомагат за балансирано развитие на районите. Стратегическите цели 1, 2 и 3 в РПР на СЗР съвпадат с визията на НСРР.





    • Национална програма за реформи

Националната програма за реформи (2011–2015 г.) е одобрена от Министерския съвет през април 2011 г. Настоящата актуализация (2012–2020 г.) се разработва в рамките на Европейския семестър за 2012 г. и адресира препоръките в заключенията на Годишния преглед на растежа за 2012 г. Заедно с Конвергентната програма на Република България (2012–2015 г.), тя отразява мерките и политиките на българското правителство в отговор на препоръките и мнението на Съвета от 12 юли 2011 г.

С приложението на мерките, заложени в Националната програма за реформи, се спазват и ангажиментите на страната по Пакта „Евро плюс” за повишаване на конкурентоспособността, заетостта и устойчивостта на публичните финанси.

Приоритетните области, допринасящи в най-голяма степен за повишаване на жизнения стандарт като крайна цел на икономическата политика, са дефинирани в Националната програма за реформи на Република България (2011–2015 г), а именно: по-добра инфраструктура, конкурентоспособна младеж, по-добра бизнес среда и по-голямо доверие в държавните институции. Тези области се допълват от целенасочени действия за подобряване на ефективността на публичните разходи в подкрепа на растежа, осигуряване на институционална и финансова подкрепа за предприятията и намаляване на безработицата сред най-уязвимите групи в обществото (младежи, нискоквалифицирани и обезкуражени лица, и възрастни хора).

Българското правителство запазва националните цели в изпълнение на стратегия „Европа 2020“, които са дефинирани в Националната програма за реформи на Република България (2011–2015 г.). Мерките в настоящата актуализация на програмата са насочени към преодоляване на съществуващите предизвикателства пред растежа и към достигане на националните цели за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Те са в съответствие и с интегрираните насоки и седемте водещи инициативи по стратегията „Европа 2020”.

Трите стратегически цели, които са описани подробно в регионален план за развитие на Северозападен район със сигурност ще допринесат за намаляването на безработицата сред най-уязвимите групи в обществото. Ще подобрят и конкурентоспособността, чрез по-добрата бизнес среда и по-голямото доверие в държавните институции. Добрата инфраструктура от своя страна е показател, от който до голяма степен зависи свободното движение на стоки, капитали и хора.


  • Оперативни програми, съфинансирани от фондовете на ЕС, изпълнявани в периода 2007-2013 и нови за периода 2014-2020 – Стратегическите цели, приоритети и подприоритети на РПР на СЗР и дейностите, заложени в тях, би следвало да са съгласувани и синхронизирани с приоритетните оси и дейности, заложени в оперативните програми за програмен период 2014-2020. Към момента на съставяне на настоящата екологична оценка, оперативните програми за програмния период 2014-2020 г. са в процес на разработване и обсъждане, затова е невъзможно РПР на СЗР да бъде съпоставен с тях. Съпоставка с оперативните програми от предходния програмен период (2007-2013) е нецелесъобразна.




    • Трети национален план за действие по изменение на климата 2013-2020

Документът е приет с Решение № 439 на Министерския съвет от 01.06.2012 г. Третият план за действие по изменение на климата предвижда конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове във всички сектори, като тези мерки са съобразени с политиката на страната в областта на изменението на климата и съответно с потенциала на националната икономика за редуциране на емисиите. Общият ефект от предвидените мерки ще гарантира изпълнение на поетите ангажименти и постигане на правно обвързващите за страната ни европейски цели.

Постигането на конкретните мерки за намаляване на емисиите от парникови газове във всички сектори ще се реализира чрез поставените цели в Стратегическа цел 3, Приоритет 3.3. Опазване на околната среда и биоразнообразието – Подприоритет 3.3.2 Превенция на природните рискове и климатична сигурност.




    • Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор

Основната стратегическа цел на Националната стратегия за развитие и управление на водния сектор до 2015 г е: „Устойчиво ползване на водните ресурси за осигуряване на водоснабдяване за питейни нужди на населението и за икономиката в условията на басейново управление на трансграничните води и на глобалното изменение на климата, при гарантиране екологичната устойчивост на засегнатите водни системи и национални интереси, свързани с осигуряване необходимата по количество и качество вода за нуждите на сегашните и бъдещите поколения”.

Чрез осъществяването на дейностите в Стратегическа цел 3, Приоритет 3.3. Опазване на околната среда и биоразнообразието – Подприоритет 3.3.1 и 3.3. ще се постигне основната стратегическа цел на Националната стратегия за развитие и управление на водния сектор.




    • Планове за управление на речните басейни

Планът за управление на речните басейни на Дунавски район е основен инструмент за управление на водите на басейнов принцип, както и за постигане на целите на Рамковата директива по водите 2000/60/ЕС (РДВ). Планът за управление на речните басейни е изготвен от Басейнова дирекция за Дунавски район с център Плевен на основание на изискванията на Закона за водите и Рамковата директива по водите.

Северозападният район попада изцяло в Дунавски район. Основна цел на ПУРБ на Басейнова дирекция за Дунавски район е оптимизиране управлението на водите чрез интегриран подход на басейново ниво, устойчиво ползване на водните ресурси и постигане добро състояние на всички води.

В РПР на СЗР са формулирани релевантни дейности, които ще изпълнят основните цели на ПУРБ на Дунавски район, а именно Стратегическа цел 3, Приоритет 3.3. Опазване на околната среда и биоразнообразието (Подприоритет 3.3.1, 3.3.2 и 3.3.3).


    • Енергийна стратегия на Република България до 2020

Тази стратегия е основополагащият документ на националната енергийна политика на Република България. Основните приоритети в стратегията могат да се сведат до следните пет направления:

  • Енергийна сигурност;

  • Намаляване на емисиите на парникови газове;

  • Увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в общото крайно потребление на енергия;

  • Повишаване на енергийната ефективност;

  • Независимо регулиран и конкурентен енергиен пазар.

Приоритетите на стратегията имат връзка с РПР на СЗР и по-конкретно Стратегическа цел 3 – Приоритет 3.3. Опазване на околната среда и биоразнообразието.


    • Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници

Националният план обхваща периода 2010-2020 г. и включва цели за производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и енергия от възобновяеми източници в транспорта до 2020 г. За постигане на целите са предвидени политики и мерки за насърчаване производството на енергия от ВЕИ при отчитане на въздействието от подобряване на енергийната ефективност и въвеждането на енергоефективни технологии.

Основните приоритети в стратегията ще бъдат изпълнени чрез дейностите от РПР на СЗР и по-конкретно Стратегическа цел 1 (Приоритет 1.3), Стратегическа цел 2 (Приоритет 2.1) и Стратегическа цел 3 (Приоритет 3.3 и 3.4).





    • Трети национален план за действие за енергийна ефективност

Понастоящем, в сила е Втори национален план за действие за енергийна ефективност 2011 – 2013 г., приет с Протокол № 36.14 на Министерския съвет от 28.09.2011 г. Вторият национален план за действие по енергийна ефективност е разработен въз основа на Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги на Европейския парламент и Съветът на Европейския съюз. Вторият тригодишен план за действие по енергийна ефективност формулира междинна индикативна цел за периода 2011 – 2013 г., а именно спестяване на горива и енергии към 2013 г. в размер на 6 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление в обхвата на Директивата за периода 2001-2005 г. Тази цел възлиза на 4 860 GWh (418 ktoe) годишни спестявания на горива и енергии.

Изпълнението на Втория национален план за действие за енергийна ефективност трябва да допринесе за постигането на националната цел за енергийни спестявания, определена в Първия национален план за действие по енергийна ефективност. Националната цел, която следва да бъде постигната през 2016 г., възлиза на 7 291 GWh годишни спестявания или 627 ktoe/год и представлява 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г. (81024 GWh).



През 2013/2014 година предстои да се приеме Трети национален план за действие за енергийната ефективност с тригодишен период на действие. Целите и приоритетите най-вероятно ще бъдат повлияни от отчета на Втория национален план, тъй като се взема предвид постигнатия напредък.


    • Национална програма „Създаване на достъпна архитектурна среда”

Съществува нормативна база, необходима за създаване на материална база и условия за интегрирано обучение на децата и учениците със специални образователни потребности в системата на народната просвета. В съответствие с изискванията на Закона за интеграция на хората с увреждания е необходимо във всяка сграда, използвана за нуждите на образователната система, да бъде изградена достъпна архитектурна среда. Социално включване и осигуряване на равен достъп до образование на децата и учениците със специални образователни потребности чрез изграждане на достъпна архитектурна среда като част от нужната подкрепа за тяхното общообразователно обучение. Създаването на достъпна архитектурна среда ще се осъществи с дейностите, заложени в Стратегическа цел 2: Съхранение и развитие на човешкия капитал – Приоритет 2.1. Подобряване достъпа до образование и социална инфраструктура и предотвратяване на рисковете за социално изключване на РПР на СЗР.


    • Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020

Стратегията очертава най-важните насоки за развитие на транспортната система в следващия десетгодишен период. Стратегическите цели на политиката в транспортния сектор са:

  • Постигане на икономическа ефективност;

  • Развитие на устойчив транспортен сектор;

  • Подобряване на регионалното и социално развитие и обвързаност.

  • Стратегическите приоритети на транспортния сектор са:

  • Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура;

  • Интегриране на българската транспортна система в европейската;

  • Прозрачни и хармонизирани условия за конкуренция на транспортния пазар. Осигуряване на добра бизнес среда;

  • Осигуряване на адекватно финансиране за функциониране и развитие на транспортния сектор. Ефективно усвояване на средствата от европейските фондове;

  • Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората;

  • Постигане на висока степен на безопасност и сигурност на транспорта;

  • Осигуряване на качествен и лесно достъпен транспорт във всички райони на страната;

  • Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт.

Целите и приоритетите на Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 в РПР на СЗР съответстват на Стратегическа цел 3.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница