Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба №2 от 29 юни 2004 г

1. голям процент на завиващо наляво движение;

2. приблизително еднакви входни транспортни натоварвания от всички посоки;

3. приблизително общо транспортно натоварване не по-голямо от 5000 Е/h;

4. сумарното натоварване на завиващите наляво и надясно транспортни потоци от всеки вход е по-голямо от съответните директни потоци.

(2) Кръговите кръстовища са особено благоприятни при кръстовища с повече от четири клона. За тях е необходима значително по-голяма площ от обикновените кръстовища. Кръговите кръстовища могат да имат и формата на разтеглен кръг, на неправилен кръг или на елипса.

(2) Широчината на платното за движение в кръга по ал. 1 и зоните за преплитане се определят според броя на пътните ленти за движение и необходимото уширение съгласно табл. 7.

(3) За намаляване на скоростта при входа в кръга, както и за осигуряване на необходимата дължина на зоната на преплитане входящите радиуси не могат да бъдат по-големи от 12 до 15 m. С оглед своевременно напускане на кръга изходящите радиуси са по-големи от входящите (обикновено R_изх  2 R_вх). При интензивни пешеходни потоци е целесъобразно да се приеме R_вх = R_изх за осигуряване безопасността на пешеходците.

(2) Вертикалната планировка се проектира по метода на проектните хоризонтали през 10 сm, като в зависимост от конкретния случай може да се използват и други височинни разлики (например 5 сm, 20 сm).

(3) В приложение № 26 са показани най-характерните случаи на вертикална планировка на кръстовища. Дъждоприемните шахти се изграждат така, че да осигуряват оттичането на повърхностните води както преди пешеходните пътеки, така и в най-ниските точки, определени от вертикалната планировка.
Раздел Х
Улични възли. Общи изисквания
Чл. 81. (1) Уличен възел е всяко пресичане, отделяне или вливане на улици на две или повече нива при осигурена възможност за преминаване от една улица в друга.

(2) При проектирането на уличен възел или кръстовище изборът на типа и на техническите му характеристики се извършва въз основа на комплексен анализ, като се отчитат класът на пресичащите се улици, устройствената и транспортно-комуникационната обстановка, настоящото и очакваното (прогнозното) транспортно натоварване, необходимите капитални вложения и експлоатационните условия и разходи. В зависимост от конкретната ситуация улични възли може да се предвиждат и при пресичания на изкуствени и естествени препятствия (железопътни линии, реки, канали и др.).

(3) Улични възли се проектират задължително при всяко пресичане, вливане или отделяне на улици I клас.

Чл. 82. (1) Уличните възли са, както следва:

1. съвършени - когато имат връзки за всички необходими посоки;

(3) При проектирането на улични възли се спазва принципът на дясно вливане или отделяне. В случаите на ляво вливане или отделяне се предвиждат зони на преплитане съгласно приложение № 29 и при спазване на изискването по чл. 93, ал. 1, които се устройват преди съответните пътни ленти за забавяне и ускоряване на движението.

1. участъците, които провеждат основните направления - главно и второстепенно;

2. връзките (рампите) между основните направления;

3. пътните ленти за забавяне и ускоряване на движението (шлюзовете);

4. зоните на преплитане.

(2) Транспортните и техническите характеристики на участъците от уличния възел, провеждащи основните направления, се определят в зависимост от класа на съответните улици съгласно табл. 1.2 и 1.3 на приложение № 1.

2. полудиректни;

3. индиректни.

(2) Проектната скорост на връзките се определя в зависимост от проектната скорост на улицата от по-висок клас, както следва:

1. при директни връзки V_вр = (0,5 - 0,6)V_пр;

2. при полудиректни и леви връзки при кръгово движение

V_вр = (0,4 - 0,5)V_пр;

3. при индиректни връзки V_вр = (0,3 - 0,4)V_пр.

(3) По изключение при големи строителни ограничения проектната скорост на връзките не може да бъде по-малка от 20 km/h.

Чл. 85. (1) Минималният радиус на хоризонталните криви във връзките е в зависимост от проектната скорост на връзките (V_вр), коефициента на напречно триене и напречния наклон на настилката и се отчита по табл. 12.
Таблица 12

Напречен наклон q, %	Vвр, km/h	Rвр, m
6 индиректни връзки	20	25
	30	40
	35	50
	40	60
	45	80
4 директни връзки	45	100
	50	120
	55	150
	60	200
	70	250

(2) Радиусите на хоризонталните криви в местата на свързване на връзките със скоростни шлюзове не трябва да са по-малки от 50 m. При трудни теренни и други условия по изключение се допускат радиуси до 40 m.

(3) При проектни скорости във връзките, по-големи от 50 km/h, при възможност се проектират преходни криви.

Чл. 86. (1) Широчината на връзките в прав участък се определя в зависимост от броя на пътните ленти, от вида им – еднопосочни или двупосочни, и от възможността за изпреварване на спряло пътно превозно средство (приложение № 28). Уширенията в кривите се определят съгласно табл. 7 в зависимост от радиуса на връзката и проектната скорост в тях само при двулентови връзки (общо платно) с двупосочно движение. Допустимата минимална широчина на разделителната ивица във връзките е 1,3 m.

(2) Настилката във връзките може да бъде ограничена от видими бордюри или водещи ивици с широчина 0,25 m. Водещите ивици могат да бъдат заменени с асфалтобетонна настилка, при което широчината на пътните ленти се очертава с маркировка. Банкетите се предвиждат с широчина 1,5 m. При изкопи и насипи, когато не е необходима предпазна ограда, банкетът може да се намали на 1 m. Вместо банкети могат да се предвиждат служебни тротоари с широчина 0,75 m или тротоари с широчина в зависимост от необходимостта за това.

Раздел ХII

(2) В зависимост от предназначението им шлюзовете са ускорителни или забавителни и се предвиждат като допълнителни пътни ленти с широчина от 3 до 3,5 m.

(3) Когато вливането или отливането се извършва със скорост, равна на 0,9  1,0 от скоростта на директното направление, при необходимост се предвиждат допълнителни пътни ленти.

Чл. 89. (1) Забавителните шлюзове (приложение № 29) се състоят от преходен участък (L_пр) и от участък за намаляване на скоростта до приетата за съответната връзка (L₃).

(2) Дължината на преходния участък се определя в зависимост от скоростта на движение съгласно табл. 15.

L₃ = ----------------- ------- (14),

26а₃  2,6i
където:

V_д е действителната скорост на директното движение, km/h (приложение № 29);

V_вр - скоростта на движение във връзките, km/h;

а₃ - 2 m/s² - максималното закъснително ускорение;

i - надлъжният наклон, % (+ - при качване, минус - при слизане).
Таблица 15

Проектна скорост на директното направление Vпр, km/h	Действителна скорост на движение Vд, km/h	Lпр, m	L3 в зависимост от Vвр, km/h
			30	40	50	60
60 70 80 100	55 60 65 75	40 50 60 80	40 50 65 90	30 40 50 80	25 35 60	20 40

Чл. 90. (1) Ускорителните шлюзове съгласно приложение № 29 се състоят от участък за ускоряване (L_у) и преходен участък за включване в директното направление L_пр.

(2) За определяне на дължината на участъка за ускоряване (L_у) в m се използва табл. 16 (за i = 0) и тя се определя по формулата:

L_у = ------------------------ (15),

26аy  2,6i

където:

V_вр - скоростта на движение във връзките, km/h;

аy - ускорението, равно на 1,0 m/s²;

i - надлъжният наклон, % (минус - при качване, + - при слизане).

(2) Широчината на зоната на преплитане отговаря на необходимия брой пътни ленти и се определя по формулата:

n = --------------------------------- (16),

С
където:

N₁ е броят на МПС от по-силно натоварената преплитаща се посока, Е/h;

N₂ - броят на МПС от по-слабо натоварената преплитаща се посока, Е/h;

F₁, F₂ - броят на МПС от непреплитащите се посоки, Е/h;

С - пропускателната способност на една пътна лента при преплитане съгласно табл. 18.
Таблица 18

Нива на транспортните условия на преплитане		Пропускателна способност (С) на една пътна лента за движение в еднопосочни платна при преплитане, Е/h
при улични възли	при кръсто-вища	при двулентово платно	при трилентово платно	при четири- и повече лентово платно
I-II II II-III III-IV IV-V	II-III III III-IV IV IV-V	700 1000 1250 1600	800 1150 1350 1600 1600-2000	850 1250 1400 1600

(3) Нивата на транспортните условия на преплитане по табл. 18 се определят, както следва:

1. при почти свободно протичане на транспортните потоци, при слабо влияние на преплитането и при скорост над 80 km/h – І ниво;

2. при умерено влияние на преплитането върху протичането на транспортните потоци, при скорост 70 - 80 km/h – ІІ ниво;

3. при възможни смущения от преплитането, при скорост 50 - 55 km/h – ІІІ ниво;

4. когато свободното протичане е нарушено, при скорост 50 - 55 km/h – ІV ниво;

5. при силно нарушено протичане на движението, при възможни задръствания и спирания, при скорост 35 - 50 km/h – V ниво.

(2) Пред входовете и след изходите на улици І и ІІ клас се предвиждат съответно забавителни и ускорителни ленти. При наличие на габаритни възможности такива ленти се предвиждат и на улици ІІІ клас.

(2) Във входящите гърловини входовете (изходите) се предвиждат на разстояние най-малко 5 m от зоната за изчакване, а в изходящите гърловини – на разстояние най-малко 15 m от края на бордюрната крива (КК) съгласно приложение № 30.

(2) Колонките на бензиностанциите се разполагат върху острови, оформени с видими бордюри. При последователно разполагане най-малкото разстояние между осите на колонките е 5 m. Най-малкото разстояние от средата на входа на бензиностанцията до колонката е 10 m съгласно приложение № 30.

(3) Минималната широчина на единичната пътна лента за движение на МПС на територията на бензиностанция е 3 m, а за МПС с възможност за заобикаляне или на специално платно за товарни автомобили - 5 m. Двойните пътни ленти между островите също са с минимална широчина 5 m (приложение № 30).
Раздел ХV
Гаражни рампи
Чл. 98. (1) Гаражните рампи са, както следва:

1. външни – за вход и/или изход в гаражите;

2. вътрешни – за осигуряване на връзка между отделните нива при многоетажните паркинги и паркинг-гаражите.

(2) Входовете и/или изходите на подземните (надземните) гаражи се устройват директно на второстепенната улична мрежа. Когато се налага устройването им на първостепенната улична мрежа, то се извършва от локалните платна или чрез шлюзове. По изключение за улици ІІІ и ІV клас се допуска директно заустване към активното платно на малки (до 25 автомобила) или единични гаражи, когато това не води до смущения в организацията и безопасността на движението.

(2) Вътрешните рампи (приложение № 31) са, както следва:

1. пълни (цели) рампи;

2. полурампи;

3. кръгови (винтови) рампи;

4. паркрампи.

(3) Вътрешните рампи се проектират с надлъжен наклон най-много 15 %, с изключение на паркрампите, които могат да са с наклон не по-голям от 6 %.

(4) При малки гаражи, както и при къси рампи по изключение се допуска наклон до 20 %.

(5) Наклонът на кръговите рампи се изчислява по оста на рампата.

(6) При промени в надлъжните наклони с разлика между съседните участъци, по-голяма от 8 %, е необходимо в чупките да се правят закръглявания с вертикални криви, с радиуси, както следва (приложение № 31):

1. за изпъкнали криви – Rи ≥ 15 m;

2. за вдлъбнати криви – Rв ≥ 20 m.

(7) При разлика в съседните наклони до 15 % вместо вертикални криви може да се използват преходни прави с наклон до 50 % от наклона на рампата и с дължина 1,50 m при изпъкналите чупки и 2,50 m при вдлъбнатите чупки (приложение № 31), симетрично разположени спрямо тях.

Чл. 100. (1) Широчината на проходната част на правите еднопосочни рампи (приложение № 31) е най-малко 3,00 m (по изключение 2,75 m). При двупосочно движение тя е с размери 2 х 3,00 m, като двете посоки се разделят със среден борд с широчина 0,50 m.

(2) При кръгови (винтови) рампи (приложение № 31) вътрешният радиус на движение е най-малко 5,00 m. Широчината на проходната част на рампите се определя в зависимост от вътрешния радиус съгласно табл. 19.

(2) Във и по периферията на задънени улици могат да се устройват паркинги.

(3) В зависимост от предназначението им и вида на пътното превозно средство автомобилните обръщачи са с различни форми и размери (приложение № 32), както следва:

1. с маневри за лек автомобил;

2. с маневри за лек или товарен автомобил с дължина до 8,00 m (двуосни сметосъбирачни автомобили, пожарни автомобили);

3. с маневри за товарен автомобил с дължина до 10 m (триосни сметосъбирачни автомобили, пожарни автомобили) и без маневри за лек автомобил;

4. без маневри за товарен автомобил с дължина до 8,00 m с външен радиус на завой 8,00 m (двуосни сметосъбирачни автомобили), съответно за лекотоварен и лек автомобил с външен радиус на завой 6,00 m (виж цифрите в скоби в приложение № 32);

5. с маневри за товарен автомобил с ремарке и за съчленен автобус.

(4) За маневрирането при обръщане се осигурява сервитут съгласно приложение № 32.

1. честотата на движение на автобусите и тролейбусите е 60 и повече коли на час в една посока във върховите периоди;

2. улиците са от първостепенната улична мрежа и имат три и повече пътни ленти за движение в една посока;

3. широчината на специализираната "BUS лента" е най-малко 3,5 m.

(2) Автобусните и тролейбусните спирки се разполагат след кръстовището. Изключение се допуска само ако са налице едновременно следните условия:

1. спирките са предназначени за завиващи надясно превозни средства от линиите на обществения транспорт за превоз на пътници;

2. за спирките след кръстовището няма възможност да се устрои “джоб”, а спирането в активната лента затруднява движението;

3. преди кръстовището има възможност да се устроят две завиващи надясно ленти, най-дясната от които се предвижда да се използва за спирка.

(3) В зоните на спирките надлъжният наклон не може да е по-голям от 3 %. По изключение се допуска увеличаване на наклона при:

1. равнинен терен - до 4 %;

2. хълмист терен - до 5 %;

3. планински терен - до 6 %.

(4) Автобусните и тролейбусните спирки се проектират с напречен наклон 2,5 %. Когато спирките са устроени в “джобове”, целесъобразно е напречният им наклон да е ориентиран към платното за движение за оттичане на повърхностните води.

(5) Разполагането на автобусна (тролейбусна) спирка в района на кръстовище е показано в приложение № 33.

(6) Оразмеряването на автобусна (тролейбусна) спирка се извършва по таблицата на приложение № 33.

1. по оста на улицата (централно);

2. от едната страна на улицата (едностранно).

(2) Трамвайното платно се разполага спрямо нивото на уличното платно, както следва:

1. в проходимите части на улиците – когато релсовата глава е на нивото на пътната настилка;

2. на обособено платно – когато релсовата глава е на разстояние 15 - 20 сm над нивото на пътната настилка (с изключение на местата, където линията се пресича от напречни улици).

(2) Максималният надлъжен наклон на трамвайното платно не може да надвишава 5 %, а за трамвайни депа, запасни и глухи коловози - 0,25 %. По изключение, когато трамвайното платно се проектира по съществуващи улици с по-голям наклон, се допуска увеличаване на максималния надлъжен наклон, като се вземат специални мерки за сигурността на движението.

(3) Трамвайното платно се изгражда с напречни наклони, осигуряващи оттичането на повърхностните води към общия напречен наклон на уличното платно. В участъци от надлъжния профил без наклон (0 – 5 ⁰/₀₀) се осигурява отводняването, като се допуска постоянен страничен наклон 10 ⁰/₀₀, при което десните релси по посока на движението са по-ниски.

Чл. 107. (1) Радиусът на хоризонталните криви не може да е по-малък от 20 m, а по изключение – 18 m. В участъци с наклон, по-голям от 5 %, минималният радиус на кривите не може да е по-малък от 50 m.

(2) Радиусите на хоризонталните криви се измерват до работния кант на вътрешната релса.

(2) Минималната широчина на двупътно трамвайно платно е, както следва:

1. за междурелсие 1009 mm:

а) при необособено платно - 6,4 m;

б) при обособено платно със среден стълб - 7 m;

в) при обособено платно със странични стълбове - 7,8 m;

2. за междурелсие 1435 mm:

а) при необособено платно - 7 m;

б) при обособено платно със среден стълб - 7,6 m;

в) при обособено платно със странични стълбове - 8,4 m.

(3) Минималната широчина на еднопътно трамвайно платно се определя за всеки конкретен случай съгласно приложение № 34, буква “а” и не може да е по-малка от 3,5 m.

Чл. 110. (1) Минималното разстояние от оста на трамвайния път до най-изпъкналите части на сгради и съоръжения е, както следва:

1. до жилищни и административни сгради – 20 m; в случай че това разстояние не може да бъде осигурено, то може да се намали до 4 m;

2. до стълбове с високо напрежение, стълбове за осветление, големи мачти, стени на тунели, устои и стълбове на надлези, парапети и др. под. – 2,75 m;

3. до стълбове на контактна мрежа, чакални на спирки, светофари, сгради, зелени пояси, стволове на дървета – 2,50 m;

4. до издигнатия ръб на бордюри, ограничаващи обособено трасе: 1,80 m - за междурелсие 1009 mm, и 2,00 m - за междурелсие 1435 mm;

5. до бензиностанции и нафтораздавателни пунктове, резервоари и колонките към тях – 10 m;

6. до резервоари към газостанции за зареждане на автомобили –

20 m;

(2) Разстоянието между подвижния състав и платната за движение на автомобилите, движещи се успоредно на трамвайните линии, отговаря на разстоянието за сигурност, с което се определя светлият габарит на автомобилното платно - s = 0,50 m (приложение № 34, букви “а” и “б”). При обособено трамвайно платно със среден стълб това разстояние е 0,60 (0,65) m в зависимост от вида на междурелсието (приложение № 34, буква “в”).

(2) При слабо натоварено завиващо наляво движение или при липса на такова трамвайните спирки се разполагат преди кръстовището съгласно приложение № 35, буква “а”, като се осигурява видимост за пресичащите пешеходци по отношение на останалото движение.

(3) Трамвайните спирки се разполагат след кръстовището при:

1. значително завиващо наляво движение към напречните улици;

2. пешеходни подлези, чиито входове излизат на пероните;

3. странично разположени трамвайни линии.

(4) В случая по ал. 3, т. 1, когато няма изграден или очертан остров, трамвайните спирки се разполагат на разстояние 30 m от пешеходната пътека за предотвратяване на задръствания на кръстовището (приложение № 35, буква “б”).

(5) При силно прекачващо движение, както и при силно натоварено завиващо наляво движение към две от пресичащите се посоки трамвайните спирки може да се разполагат паралелно (чифтно) съгласно приложение № 35, буква “в”.

(6) В случай на разместени кръстовища трамвайните спирки се разполагат (устройват) между двете разместени кръстовища така, че да могат да се използват от пътниците по всички маршрути (приложение № 35, буква “г”).

Чл. 112. (1) Трамвайните спирки се устройват на разделителни острови или чрез маркировка на пътното платно. Дължината на спирките се определя в зависимост от дължината на трамвайните композиции и техния брой, като се приема допълнителна дължина 5 m за неточно спиране. За трамвайните мотриси се приемат следните дължини на единични спирки:

1. за единични мотриси - 20 m;

2. за съчленени композиции - 30 m.

(2) Дължината на трамвайните спирки по ал. 1 се увеличава в зависимост от броя на спиращите композиции.

(3) Широчината на трамвайните спирки се определя съгласно приложение № 35, буква “д”. В трудни участъци минималната широчина на спирките е 1,5 m (остров или маркировка). При по-малка широчина трамвайните спирки се устройват на тротоарите (приложение № 35, буква “б”). При спирки със силно натоварено пешеходно движение (например при двойни спирки) широчината им се увеличава най-малко с 0,75 m. Разстоянието от оста на трамвайния път до пероните на спирките е 1,30 m - при тясно междурелсие, и 1,45 m - при нормално междурелсие.

(4) Трамвайните спирки се разполагат в прави участъци с надлъжен наклон до 3 %. При трудни условия се допуска спирките да се разполагат в криви с радиус не по-малък от 100 m. Спирките на крайните обръщателни криви по изключение могат да бъдат с радиус най-малко 25 m.

(2) В района на кръстовищата таксиметровите спирки се разполагат така, че да не се затруднява движението на таксиметровите автомобили от чакащите преди кръстовището МПС, както и движението на обществения транспорт за превоз на пътници, особено в района на спирките.

(3) Когато таксиметровите спирки се устройват в лентите за паркиране, те се проектират съгласно приложение № 36, буква “а”. Дължината на мястото за престой на таксиметров автомобил е 6 m, а неговата широчина – 2 m.

(4) Когато таксиметровата спирка се устройва в “джоб”, той се проектира съгласно приложение № 36, буква “б” и табл. 20.

*n е броят на местата за паркиране
Раздел ХХ
Пешеходни трасета
Чл. 114. За осигуряване на пешеходното движение и за отделянето му от моторното движение се предвиждат:

1. тротоари по дължината на улиците;

2. вътрешноквартални алеи и площи;

3. паркови и градински алеи;

4. пешеходни пасажи в търговските зони и обекти;

5. пешеходни улици и зони.

(2) Широчината на една пешеходна лента е 0,75 m. Широчината на тротоарите е кратна на броя на предвидените пешеходни ленти.

(3) Най-малките допустими широчини на тротоарите са, както следва:

1. за улици I клас при наличие на локални платна – 4,5 m; при липса на локални платна се предвиждат банкети или служебни тротоари;

2. за улици II и III-А клас - 4,5 m;

3. за улици III-Б и IV клас - 3 m;

4. за улици V клас - 2,25 m;

5. за улици VІ клас - 1,50 m.

(4) Широчината на тротоарите по ал. 3 може да бъде намалявана при доказана целесъобразност в зависимост от конкретните условия, но тя не може да е по-малка от 1,5 m, освен в случаите по чл. 50, ал. 2, т. 3 от Наредба № 7 от 2003 г.

(5) Обслужващите улици и улиците алеи VI клас в малките населени места, вилните зони и курортите, където не се предвижда интензивно пешеходно движение, може да се предвиждат без тротоари.

(6) Пред обществени обекти, където има голямо струпване на пешеходци, като кина, театри, гари, спортни зали и др., се предвижда уширение на тротоарната площ с по 0,25 m² на човек съобразно очакваната максимална интензивност на пешеходното движение.

(7) Най-малката широчина на служебни тротоари по мостове, транспортни тунели и други съоръжения, по които не се предвижда пешеходно движение, е 0,75 m, освен в случаите по чл. 50, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 от 2003 г.

(8) Тротоарите се проектират с напречни наклони от 1,5 до 2,5 %. При извършване на реконструкции в определени участъци по изключение се допускат наклони от 1 до 5 %, като косият наклон не надвишава 6 %.

Чл. 116. (1) Пешеходно преминаване на различни нива се предвижда, както следва:

1. на улици I клас;

2. при пресичане на обособени пешеходни зони и трасета с улици I и II клас, с изключение на случаите по чл. 22, ал. 2;

3. при пресичане на интензивни пешеходни потоци с повече от 2000 пешеходци на час на улици с общо пътно платно, което има четири и повече пътни ленти за движение в двете посоки;

4. в местата, където за една година са станали повече от три пътнотранспортни произшествия с участието на пешеходци или където в продължение на три години са станали повече от седем пътнотранспортни произшествия с участието на пешеходци.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 подлези и пасарелки по изключение може да не се изграждат, ако с проекта е осигурена необходимата пропускателна способност на кръстовищата и улиците и безопасността на движението.

(3) Пешеходното преминаване на различни нива се осигурява чрез пешеходни подлези или пасарелки, като за предпочитане са пешеходните подлези поради по-малката им височина, преодолявана от пешеходците.

(4) Разстоянието между пешеходните подлези (пасарелки) е от 300 до 500 m. Местоположението на пешеходните подлези (пасарелки) се определя в зависимост от направленията на главните пешеходни потоци, близостта на притегателни обекти и местата на спирките на обществения транспорт за превоз на пътници.

(5) Широчината на пешеходните подлези и пасарелки се определя в зависимост от перспективната интензивност на пешеходното движение във върхов час при пропускателна способност за 1 m широчина:

1. за подлезите и пасарелките - 2000 човека на час;

2. за стълбите - 1500 човека на час.

(6) Пешеходните подлези се проектират със светла широчина най-малко 3 m, като в централните зони тя е 4,5 m, и със светла височина най-малко 2,3 m. Широчината на пешеходните пасарелки е най-малко 2,25 m.

(7) На изходите на пешеходните подлези се проектират рампи в съответствие с изискванията на Наредба № 6 от 2003 г. Когато това изискване не може да бъде спазено, се предвиждат асансьори или наклонени пътеки.
Раздел ХХІ
Велосипедни трасета
Чл. 117. (1) Велосипедни алеи може да се предвиждат на трасетата на улиците като елемент на напречния профил или се планират самостоятелно в жилищни комплекси, паркове и др.

(2) Велосипедните алеи на първостепенната улична мрежа се устройват между платното за движение и тротоарите съгласно приложение № 37 и табл. 1.2 на приложение № 1.

(3) В изградените части на урбанизираните територии може да не се предвижда предпазна изолационна ивица. Откъм страната на тротоара велосипедната алея се ограничава със зелена площ, ограждения или маркировка.

(4) Велосипедните алеи на второстепенната улична мрежа може да се устройват по същия начин, както на първостепенната улична мрежа. Когато очакваната интензивност на движението по платното за движение е по-малко от 200 автомобила на час, велосипедните алеи се предвиждат като крайна дясна допълнителна лента на неговото ниво.

1. при надлъжни наклони до 2 % - 300 велосипеда на час;

2. при надлъжни наклони над 2 % - 200 велосипеда на час.

(2) Широчината на велосипедните алеи се определя в зависимост от интензивността на велосипедното движение, броя на велосипедните ленти и посоката на движение, както следва:

1. при еднопосочно движение - 1 m при незначително движение (при М₁₀ допустимо 150 велосипеда за 10 min) и 1,5 m нормална стойност (при М₁₀ допустимо 250 велосипеда за 10 min);

2. при двупосочно движение - 2 m (при М₁₀ допустимо 200 велосипеда за 10 min);

3. за комбинирана двупосочна велосипедна алея с пешеходно движение - 2,5 m при М₁₀ допустимо 50 велосипеда за 10 min и 10 пешеходци за 10 min, или 5 велосипеда за 10 min и 100 пешеходци за 10 min.

(3) В ал. 2 М₁₀ е върховото 10-минутно натоварване от велосипедно движение през върхов сутрешен час в работен ден през летния период. Когато има данни само за върховото часово натоварване (М_ч), М₁₀ се определя по формулата:

М₁₀ = ------------ (17).

6
(4) Към определената широчина на велосипедната алея от двете й страни се предвижда разстояние 0,25 m, свободно от препятствия (стълбове, огради, пътни знаци и др.), за осигуряване на безопасността и сигурността на велосипедистите. Същото разстояние се осигурява и при определяне на височинния габарит на велосипедната алея съгласно приложение № 37.

(5) На улици (пътища) в приградските райони или в незастроени територии и на други места могат да се предвиждат комбинирани алеи за велосипедно и пешеходно движение съгласно приложение № 37.

(2) Напречният наклон на велосипедните ленти е 2,5 %.

Раздел ХХІI

(2) Пресичанията на железопътни линии II и III категория с автомагистрали, с пътища I клас и с първостепенната улична мрежа в урбанизираните територии се осъществяват на различни нива.

(3) Пресичанията на улици с две или повече железопътни линии, разположени една до друга, се осъществяват на различни нива.

Чл. 122. Пресичане на железопътни линии от други железопътни линии, от индустриални железопътни клонове и от трамвайни линии при ново строителство и реконструкция се извършва на различни нива.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Категоризацията на населените места в зависимост от броя на съществуващото население в тях е съгласно § 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от 2003 г.

§ 2. По смисъла на тази наредба:

1. “Тежки теренни условия” са местата, където трасето на улицата преминава през стръмни терени, дерета и др., които налагат големи изкопи и насипи и/или повече мостови и укрепителни съоръжения, както и местата, където трасето на улицата преминава през терени, подложени на свлачищни, ерозионни и абразионни процеси.

2. “Обществен транспорт за превоз на пътници” е транспорт (автобусен, тролейбусен, трамваен, с метрополитен и др.), с който се осъществява общественият превоз на пътници по редовните му линии.

3. “Малки гаражи” са гаражи с капацитет до 25 леки автомобила.