Министерство на регионалното развитие и благоустройството приложение към Заповед № рд-02-14-388/26. 07. 2004



Изтегляне 0.73 Mb.
страница3/4
Дата02.02.2018
Размер0.73 Mb.
#53860
1   2   3   4
Основното съдържание на този етап е цялостното актуализиране на социално-икономическия анализ и SWOT анализа за областта. След това се пристъпва към определяне на визията, формулирането на стратегическите цели и приоритети, определянето на информационните източници, индикаторите, механизмите за мониторинг /наблюдение, оценка и контрол/ и схемата за устройство.

В края на етапа събраната и обобщена информация се обсъжда от разработващите екипи, от експертите и от отделите за “Регионално развитие” към Областните администрации, представителите на общинските администрации, представителите на дирекциите за техническо съдействие, координация и управление на регионалните програми и планове, представителите на НПО и други заинтересувани институции. Тези междинни обсъждания са 4 на брой и се свикват когато са разработени следните елементи съпътстващи привеждането в съответствие на ОСР:

1) Актуализиран Анализ на икономическото и социалното състояние на областта и SWOT анализ

2) Приемане на оценка за изпълнението до този етап на действащите Областни планове за развитие за периода 2000-2006

3) Определяне на специфичните дългосрочни цели, приоритети и мерки за развитие на областта



4) Планиране на организацията и координацията на дейностите за постигане на целите, системата за мониторинг и приемане на схемата за устройство.
Етапът за привеждане в съответствие /разработване на ОСР/ е в рамките максимално на 15 седмици.


Съгласуването е процес на обсъждане и координиране на действията между трите нива: област – район за планиране - общини. Разработеният проект на ОСР се изпраща до Регионалния съвет за развитие за становище и коментар относно съответствието и обвързаността с НСРР, със спецификата на района и с останалите областни стратегии от района за планиране. След получаването на това становище ОСР се допълва и внася за обсъждане и приемане в Областния съвет за развитие.
Разработените проекти на всички ОСР на области, разположени на територията на съответния Район за планиране, се представят едновременно /в рамките на една седмица/ за обсъждане и съгласуване в Регионалния съвет за развитие (РСР). След което до 4 седмици РСР дава писменото си Становище, относно съгласуваността и координацията на Областните стратегии за развитие. Становището разглежда обвързаността на областните стратегии с приоритетите и целите на НСРР, спецификата на областите, планираните от тях мерки, районите за целенасочено въздействие, а при необходимост може да даде и някои препоръки. Разглеждането на всяка ОСР в контекста на останалите областни стратегии и схеми за устройство, подобрява процеса на тяхното съгласуване и взаимното им допълване на ниво Район за планиране. Съобразно специфичните дългосрочни цели и приоритетите за развитието на съответните области, изведени в областните стратегии за развитие се разработват: Регионалните планове за развитие и Общинските планове за развитие.
ОСР се приема от Областния съвет за развитие. Подготовката за приемането е дейност, която се извършва в рамките на 2 седмици и включва: отразяване на бележките от съгласуването, комплектоване, техническо оформяне, прилагане на схеми, диаграми, карти, проверка за последователност и технически грешки. Тези дейности се реализират от ОГСП и контрагента на когото е възложена разработката на ОСР.
Изпълнението на ОСР се разделя на два етапа: първи етап 2005–2006 г. и втори етап 2007–2015г. Конкретното изпълнение на ОСР се осъществява основно чрез общинските планове и РПР. За да се изпълнят изискванията на ОСР, Областната администрация трябва да бъде подготвена за изграждане на местни партньорства, чрез събеседване и пряка връзка с представителите на местното самоуправление, с обществени групи, доброволни структури, предприемачите и други сдружения, които да подпомогнат процеса на планиране. Обществено-частните партньорства обединяват различните гледни точки и интереси, така че да могат да бъдат конструктивно съчетани за постигане на оптимално развитие на областта и за постигане на стратегическите й цели.
Оценката се прави на базата на събраната информация и постигнатите резултати, отчитащи изпълнението на ОСР. Оценката бива два вида: междинна и последваща. Първата се извършва ежегодно и е придружена с годишен доклад /отчет/, а последващата

оценка се прави след приключване на плановия период. На базата на направената оценка се пристъпва към актуализация или разработване на нова ОСР.


Актуализация

Актуализацията се извършва в зависимост:



  • от получената оценка;

  • при съществена промяна на вътрешните условия;

  • при промяна на международните договорености и изисквания.



  1. Структура и съдържание на ОСР

Разработването на ОСР се базира: (1) на целите, приоритетите и индикаторите, включени в НСРР; (2) на предварителната оценка на приоритетите и целите, имащи отношение към формирането и прилагането на регионалната политика; (3) на анализа и оценката на действащите Областни планове за развитие, (4) на “междинните” резултати от подготовката на тези документи за следващия времеви хоризонт.


Съгласно ЗРР Областната стратегия за развитие обхваща следните компоненти:

1) Анализ на икономическото и социалното състояние на областта;

2) Специфични дългосрочни цели и приоритети за развитие на областта и районите за целенасочено въздействие;

3) Организация и координация на дейностите за постигане на целите;

4) Необходими действия по наблюдението, оценката и актуализацията;

5) Схема за устройство.


Тези компоненти на ОСР от своя страна трябва да включват няколко съставни структуроопределящи елементи, които на практика допълват съдържанието на ОСР и дават възможност за наблюдение, съпоставка, съизмеримост и контрол върху резултатите. Представянето на една по-подробна структура създава условия за съпоставимост на постиженията и обобщения на резултатите.

Съдържание
на Областната стратегия за регионално развитие


Въведение
  1. Анализ на икономическото и социалното състояние

  1. Географско положение (пространствен анализ на ресурсите)

  2. Природни ресурси

  3. Демография

  4. Икономическо развитие

    1. Промишленост

б) Селско стопанство, в т.ч. хидромелиорации

в) Горско стопанство

г) Туризъм

д) Иновации и модернизация

е) Пазарна инфраструктура /пазар, търговия, услуги/


  1. Социална сфера

    1. Доходи

б) Жизнен стандарт

в) Безработица

г) Здравеопазване

д) Образование

е) Професионално обучение

ж) Култура и културно наследство




  1. Техническа инфраструктура

    1. ВиК

б) Транспортна мрежа

в) Енергийна мрежа

г) Съобщителна мрежа


  1. Териториална структура

a) Урбанизация и селищна мрежа

б) Визуализация на териториалната структура


8. Състояние на околната среда

а) Екологично състояние

б) Защитени територии и режимите в тях, съгласно приети Планове за управление

в) Депа за битови отпадъци

г) Пречиствателни станции

9. SWOT анализ


Б). Стратегическа част
  1. Визия за Областната Стратегия за Развитие
  2. Стратегически цели
  3. Специфични цели
  4. Приоритети

  5. Мерки/основни дейности


В). Организация и координация на дейностите за постигане на целите

    1. Ангажираност на публичните институции и местните организации в областта на регионалното развитие

    2. Организация и координация на дейността за постигане на целите

    3. Източници за финансиране


Г). Необходими действия по наблюдението, оценката и актуализацията /Система за мониторинг/

Информационни източници

Индикатори

Наблюдение

Оценка

Актуализация


Д). Схема за устройство

  1. Териториална конкретизация /визуализация/ на стратегията



Структура на Областната стратегия за развитие

Въведението

Изяснява целта, ролята и необходимостта от документа по отношение на определянето и прилагането на регионалната политика в дадената област.



Посочва основанието за разработване на ОСР, връзките й с другите стратегически документи и планове, партньорите, заинтересованите страни, административния капацитет на областта за регионално планиране и т.н.
Анализ на икономическата и социалната среда

За разработването на тази характеристика е необходимо да се извърши “сканиране” на средата, която включва набиране на информация за условията в Областта и тенденциите за икономическо и социално развитие. Актуалните данни служат за вземането на адекватни на ситуацията решения и правилна ориентация.. За целите на “сканирането” трябва да се събере и анализира актуална и достоверна информация, статистически данни, обобщения от реализирани вече изследователски проекти и други данни, очертаващи социално-икономическия профил на областта и устройството на нейната територия. Отделните раздели на анализа могат /по желание/ да се визуализират чрез изработването на диференцирани специализирани схеми представящи съществуващото състояние, върху картна основа от цифров вид.


  • Географското положение, дава кратка характеристика на областта, географското й разположение и връзките й с европейските транспортни коридори, връзките й със съседни райони за планиране. Представя в най-общ вид релефа, конфигурацията на терена и общините включени в територията на областта.




  • Природните ресурси, представят климатичните условия, почвеното плодородие, водните ресурси, в т.ч. минералните води, състоянието на околната среда, полезните изкопаеми (вид, запаси, експлоатация), ландшафт и природни забележителности, защитени територии, Елементи на националната екологична мрежа, нарушени територии;




  • Демографията разглежда въпросите свързани с общата численост на населението, разпределението на жителите по общини и тяхната динамика. Демографският анализ на Областта се прави по няколко основни признака: естествен прираст, етническа структура, пол, трудоспособна и под трудоспособна възраст, образование, професионална квалификация и други важни за населението показатели. Представят се тенденциите и динамиката в областта на миграционните, емиграционните процеси и мобилността на различните социални групи.




  • Икономическото развитие, се спира на най-важните моменти от развитието на икономиката в областта (ръст на икономическото развитие), структуроопределящи отрасли, развитие на МСП в областта, качествени характеристики на бизнеса, степен на териториалната концентрация и специализация на икономиката, промишленост, селско стопанство (животновъдство и растениевъдство), туризъм, нови технологии и иновации в областта на бизнеса, ресурсоемкост, степен на риск, конкурентноспособност, горско стопанство (фактор за подобряване на природните условия, фактор за производство на дървесина). При хидромелиорациите се анализира изградената хидромелиоративна инфраструктура, изградените водохранилища, помпени станции, магистрални напоителни канали и др. Пазарната инфраструктура разглежда благоустроената пазарна база, банковото обслужване, информационното обезпечение, бизнес обединенията, наличието на тържища и търговски изложения.




  • В социалната сфера се изясняват въпросите свързани с доходите на населението, разпределението им в държавния и частния сектор, както и в промишлеността като цяло и по сектори, селското и горското стопанство, безработицата, структура на безработицата, откриването и закриването на нови работни места, характеристики на търсенето, предлагането на пазара на труда, мерките за борба с безработицата.




  • В здравеопазването – процентът на здравноосигурените и гражданите без здравна осигуровка, броят на болничните легла на 1000 души, броят на лични лекари, броят лекарите на 10 000 души, броят на местата в детските ясли и кадровата обезпеченост на здравните услуги със специализиран медицински персонал.




  • В Образованието се изясняват проблемите, касаещи състоянието на образователната сфера като: брой училища, брой деца, брой паралелки, брой детски градини и др. Разглеждат се въпроси, свързани с материално-техническата база и нейното обновяване, териториалната организация на образователната дейност, кадровото им обезпечаване и обхванатите деца. Особено внимание трябва да се отделя на професионалното образование, подготовката и реализацията на кадрите, както и на закриването и откриването на нови училища в Областта.




  • В раздела Култура и културно наследство, се включват броя на читалищата в областта, музеите, паметниците на културата, театрите, изложбените зали, традиционните фестивали, надпяванията, организирането на популярни изложби, конкурси и други културни инициативи. Трябва да се посочи и броят на заетите в тази област и тяхната квалификация.




  • Техническата инфраструктура разглежда водоснабдителната и канализационната система (водоизточници, пречиствателни станции, водоснабдителни мрежи, канализация и отпадни води), количеството и качеството на питейните води. В този раздел се представят следните данни: количества подавани води, изграден обем резервоари, рационално използване на водата, общо водопотребление, ползвани водни количества от населението и промишлеността, дължина на изградената водопреносна и канализационна мрежа, брой населени места без целогодишно водоснабдяване, брой неводоснабдени населени места, брой пречиствателни станции и тяхното местонахождение, пречистени отпадни води, утаители за отпадни води, качество на питейната вода и др. Транспортните мрежи обхващат пътищата, тяхната категория, дължината на пътната мрежа, гъстота и качество, дължина и гъстота на ж.п. мрежата, наличие на воден, въздушен и железопътен транспорт, неговата използваемост и

качество. Енергийни мрежи – годишна консумация на ел.енергия (хил.kW/годишно) използвана от населението и от промишлеността, трафопостове и електрически подстанции. Съобщителна мрежа, телефонизация на населението, инсталирани телефони, общ брой телефонни постове, брой телефонни постове на 100 жители, цифровизиран телефонен пренос (брой цифрови централи), оптичен кабел, дължина, покрити територии от мобилни телефонни оператори, покритие с радио и TV сигнал, Интернет оператори, изградени локални мрежи и др.




  • Териториалната структура анализира съществуващото състояние на селищната мрежа, проблемите и тенденциите на урбанизираната среда. Съотношението между градско и селско население, териториален обхват на урбанизираните и неурбанизираните територии, обезлюдени селища, неизползваем сграден фонд, екологични проблеми свързани с урбанизацията, разширяване на селищните територии за сметка на селскостопанската земя. Общинска и селищна мрежа, брой и вид населени места, плътност, гъстота (н.м./100 кв.км.), инфраструктурна обезпеченост.

Визуализирането (изобразяване) на териториалната структура в областта отразява – земеделските територии, горския фонд, урбанизираните, защитени и нарушени територии. Преценка за тяхното състояние и съотношение, възможностите за развитието и подобряването на тази структура.




  • Състоянието на околната среда регистрира съществуващата картина към момента на анализа, тенденциите и проблемите, източниците на замърсяване, местоположението им, териториалния обхват на нарушените територии, тяхната площ и обхват, състоянието на отделните компоненти (въздух, вода, почви, флора, фауна и др.), степента на замърсяване от гледна точка на пределно допустимата стойност, териториите със забрана за строителство, силно замърсените територии, натрупването на твърди отпадъци (битови и промишлени), шумово натоварване, запрашеност и др. Депата за битови отпадъци и действащата система за депониране на твърдите битови отпадъци, въз основа на информация предоставена от РИОСВ, тяхното преработване и безопасност. Защитените природни територии (резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове и защитени местности), защитени зони (Съгласно Закона за биологичното разнообразие), санитарно охранителните зони и др.


  • SWOT - анализ

Използването на SWOT - анализа при разработването на ОСР предпазва от поставянето на непостижими цели и приоритети за регионално развитие през плановия период. Анализът помага областната рамка да се формира в унисон с националните и регионалните цели и приоритети. Той фокусира вниманието върху процеса на оценка на условията и средата, върху анализа на силните и слабите страни и върху позиционирането на органите на управление така, че да се възползват максимално от външните предизвикателства и възможности. В същото време ОСР трябва да синхронизира усилията на всички нива, без да се откъсва от времето и средата.
Този анализ включва извеждането на “силни страни - слаби страни – възможности и заплахи” и спомага за формулиране на стратегическите цели, приоритети и мерки.

Силните страни и възможностите са факторите, които са в подкрепа на бъдещото развитие на областта. Стъпвайки върху постигнатото, ние трябва да се опитаме да осигурим устойчивост на бъдещето си.

Слабите страни, заобикалящите ни опасности и заплахи са факторите, които ще ограничават избраното от нас бъдещо развитие. Затова отчитайки препятствията, трябва да предвидим ефективни мерки за тяхното преодоляване или цялостното им отстраняване.
На базата на SWOT анализа вниманието се фокусира върху възможностите и проблемите, пред които е изправена областта. На базата на задълбочен анализ се прави регистрация на най-големите проблеми и заплахите за областното развитие. Този анализ дава възможност да се погледне отвъд ежедневните проблеми. Помага да се откроят наистина важните решения от решенията с временно въздействие. Откроява се същността на ОСР и се съгласува стратегическия избор в общия контекст на стратегическия документ. При анализа и оценката за състоянието на развитието на областта могат да се разграничат следните основни групи проблеми:

  • Икономически – различия в степента на икономическото развитие на общините, както и общото икономическо състояние на областта;

  • Социални – свързани главно с различията в условията на жизнената среда, които формират качеството на живота в общините и областта като цяло;



  • Социално-демографски – свързани с обезлюдяване, естествен и механичен прираст, застаряване на населението и др.

  • Екологични – свързани с опазването на околната среда, със защитата на природата.

SWOT-анализът следва да обхване не само положителните и отрицателните предпоставки и условия в самата област, а също така и условията в района за планиране и страната като цяло.

1). SWOT- анализът се разпростира върху всички области и фактори на развитието.

2). На базата на анализа се правят изводи, посочват се основните проблеми, тенденции и различия в състоянието на общините на територията на областта. Прогнозира се бъдещото им развитие и развитието на областта.



3). Извеждат се специфичните проблеми, тенденциите и потенциала за развитие на районите за целенасочено въздействие на територията на областта.
Получените резултати се представят във формата на SWOT таблица. Изводите от анализа трябва да бъдат “мярката за сравнение” и критерии за оценка на реализма и достижимостта на формулираните в ОСР цели и приоритети.


  • Идентификация на заинтересованите страни

Идентификацията е необходима, за да се потърси активното съдействие на всички публични организации и ключови фигури на ниво област, имащи отношение при реализацията на Областната стратегия за развитие. Тяхното включване на един по-ранен етап, ще увеличи шансовете за успех, чрез обединяване на местните ресурси за постигане на целите и приоритетите на ОСР.

Стратегическа част
Стратегическото планиране на регионалното развитие е процес на последователно и систематизирано целеполагане и обвързването му с мерки, резултати, измерители и оценки, които се стремят да постигнат конкретни цели и резултати. Основният елемент в една стратегия е изработването на нейната Визия.


  • Определянето на “Визията” в ОСР е особено важно за бъдещето развитие на областта, тъй като представя очакванията на стратегията за постигне на дългосрочен резултат въз основа на прилагането на стратегията в края на плановия период, за който се разработва. Визията се фокусира върху дългосрочните стратегии, а не върху дейностите в краткосрочен план и върху решаването на основните проблеми на областта.

Към Визията се прилага и Схемата за устройство8, която илюстрира пространствено съществуващото състояние и предвижданията залегнали в ОСР за дългосрочното териториално развитие на областта.


  • Целеполагането определя посоката, степенуването на действията и подходите за постигане на визията. В стратегическото планиране съществуват два вида цели: стратегически и специфични.


Стратегическите цели определят основната насока за развитие на Областта. Те са по-конкретни от визията, но не така детайлни като специфичните цели, които са следващата стъпка в процеса на планиране. Стратегическите цели трябва да бъдат ясно формулирани и да са в съответствие с общите цели за развитие на района за планиране, както и със спецификата и потенциала на областта. Трябва кратко и ясно да се опише каква е тяхната същност, какво се очаква да се постигне в дадената област, каква ще бъде ползата от тяхната реализация. Всяка цел трябва да бъде измерима, а инструментите за нейното постигане да са конкретни и ясно формулирани.
Специфичните цели са по-подробни. Те детайлизират стратегическите цели и пътищата за тяхното постигане. В специфичните цели е необходимо да се посочва с какво дадената цел ще допринесе за постигане на конкретните приоритети. Тези цели показват пътищата и комплексните усилия за ефективност на действията и постиженията в

конкретните области на регионалното развитие, които са определени като особено важни за бъдещото развитие на областта.

Специфичните цели на ОСР трябва да отговарят на следните изисквания:


  • Да бъдат конкретни;

  • Да бъдат измерими;

  • Да бъдат постижими;

  • Да бъдат ориентирани към постигането на конкретен приоритет и резултат;

  • Да бъдат обвързани със срокове;

  • Да бъдат тясно свързани с другите стратегически държавни и планови документи за развитие.


Приоритетите са свързани със стратегическите цели и се определят на базата на обстоен анализ на проблемите и възможностите за развитие на областта. Формулирайки приоритетите, трябва да се обърне внимание на основните документи за стратегическо планиране на регионалното развитие и на стремежа областният приоритет да бъде основан на някои от националните приоритети за развитие. Приоритетите могат да бъдат формулирани тематично (хоризонтално) или секторно. Те концентрират вниманието върху изпълнението на няколко /до 3/ направления, които са основните стратегически акценти на стратегията и се определят в резултат на анализа на силните и слабите страни на областта, на възможностите и заплахите. Всеки приоритет се описва, като се регламентират ролите на ключовите фигури: Областната администрация и социалните партньори и техните ангажименти при реализацията на специфичните цели.
Организация и координация на дейностите за постигане на целите

За осъществяването на целите и приоритетите на ОСР се спазват принципите на децентрализация, субсидиардност и устойчиво развитие, укрепване на партньорството и гражданското участие в процеса на планиране. Необходимо е осъществяването на координация по вертикала (между Регионалния съвет за развитие, Областния съвет за развитие и общините) и по хоризонтала (между различните звена, ведомства и актьори на областно ниво). Необходимо е да се изградят и работещи информационни канали, които да осигурят възможност за пряка комуникация, обмен на информация и задълбочаване на партньорството между структурите, намиращи се на различни управленчески нива. Наблюдението и контрола осигуряват база за сравнение, обобщение и ефективност на



стратегическото планиране. Добрите резултати от реализацията на стратегическия процес засилват значението и авторитета на Областния съвет за развитие, Областния управител и местните партньори, а това зависи главно от успешната координация между различните институции при реализирането на регионалната политика.
За реализацията на всяка поставена цел се предвижда реализацията на мерки /действия/ за постигане на специфичните цели. Задължително мерките са насочени към постигането на една или няколко стратегически или специфични цели. Специфичните цели представляват сбор от инициативи, проекти, мероприятия и други. Мерките се планират във времето и задължително трябва да са планирани въз основа на съществуващите финансови, институционални и човешки ресурси. Те се характеризират със следните особености:

  • Насочени са към конкретна слабост (проблем) или група взаимно свързани проблеми.

  • Позволяват постигането на желания резултат, при наличието на ресурси.

  • Мярката е практически осъществима и измерима.

Резултатът от изпълнението на всяка мярка може да бъде измерен с помощта на обективни показатели.
Местните институции и тяхната ангажираност в областното развитие е неотменна необходимост, защото органите на управление са ефективни, когато мислят и действат стратегически, грижат се за бъдещето и за това как да го изградят съвместно. Без развитието на административен капацитет е невъзможно усвояването на предприсъединителните структурни инструменти и Кохезионния фонд.
За развиване и укрепване на административен капацитет, правителството е одобрило два стратегически документа:

  • Стратегия за обучение на държавните служители, като важен елемент от политиката за управление и развитие на човешките ресурси. Целта е създаване на система за постоянна квалификация и усъвършенстване на държавните служители чрез общо и специализирано обучение.

  • Стратегия за модернизиране на държавната администрация, която очертава мерките за подобряване на административното обслужване и формиране на нова институционална култура, както и за създаване на капацитет за управление на фондовете на Общността.9


Укрепването на административния капацитет на областно ниво включва:

  • Изграждането на съответни звена към областните администрации;

  • Осигуряване на необходимата техническа база, технологии и обзавеждане;

  • Осъществяване на ефективни механизми за събиране и обмен на информация;

  • Обучение и квалификация на кадрите;

  • Сътрудничество с неправителствените организации и използване на външна експертиза (включва и реализиране предимствата на публично-частните партньорства).10

Програмата на Правителството за обезпечаване на административен капацитет на Областта съвпада изцяло с необходимостта за подготовка на местни кадри в областта на стратегическото планиране. Подготвените кадри трябва да се ангажират пряко с разработката, техническата реализация на процеса, координацията на програмната дейност и мониторинга на ОСР.
Организиране и координация на дейностите при реализирането на ОСР: Отговорностите за изпълнението на стратегическия документ трябва да бъдат ясно разпределени между партньорите от областта и общините. Особено важно е да се поддържа постоянна връзка и контакт между Областната администрация, общините, бизнеса и НПО, тъй като те са основните партньори при разработването и реализирането на ОСР. Всички заедно определят рамката на ОСР, а изпълнението на конкретните инициативи и проекти е на общинско равнище. От добрата координация между местните партньори зависи успешното изпълнение на ОСР 11.
Източниците за финансиране са вътрешни и външни, национални и локални, публични и частни, безвъзмездни и възмездни (възвращаеми), привлечени, централизирани и децентрализирани. Централизираното финансиране е основно чрез бюджета, при изпълнение на национални програми, проекти, целеви субсидии и др. Особено важно е използването на различните национални фондове и техните възможности. Локалното финансиране е основно при реализацията на проекти от регионално значение. Привлечените средства могат да бъдат: частни финансови ресурси, предимно от местния бизнес или смесени финансирания (публични и частни), банкови заеми и др.
Необходими действия по наблюдението, оценката и актуализацията

/Система за мониторинг/
Въздействията не винаги са очевидни и това затруднява тяхната измеримост и оценка. Нещо повече, въздействието често представлява ефект с натрупване, а това може допълнително да усложни анализа.

Последната и една от най-важните фази на процеса на стратегическо планиране е мониторинга, който включва наблюдението, оценката и контрола на стратегическия документ. Мониторингът е свързан тясно с всички фази по оценката на изпълнението на ОСР. Наблюдението, оценката и контрола са важни, тъй като тези дейности позволяват да се предприемат коригиращи действия, ако напредъкът е неудовлетворителен или ако условията се изменят. Важно е да се дава и отчет за напредъка при постигане на генералните цели, така че гражданите да могат да виждат как областта работи следвайки набелязаните приоритети. За тази цел ще се изготвят годишни отчети /доклади/ на базата на които ще се предприемат последващите действия.


За да може да се упражнява контрол върху изпълнението на ОСР, въз основа на оценките от постигнатите резултати спрямо поставените цели, е необходимо да се използва набор от показатели. Последните трябва да бъдат предварително или достатъчно рано определени по отношение на изпълнението на стратегическия документ, за да могат да бъдат използвани получените от тях данни. В повечето случаи това ще бъдат целеви стойности, които в агрегиран вид ще съответстват на целите на стратегическия документ. Мониторингът осигурява текуща информация, която помага да се отчете напредъка (успеха или неуспеха) на стратегическия документ.

За реализацията на мониторинга (наблюдението, оценката и контрола) е необходимо разработването на:



  • Индикатори/показатели/ за това какво и как ще се наблюдава12;

  • Периодичност на събираната информация и оценката. Кога, от кого ще се изготвят съответните доклади, които ще се представят пред ОбСР.

  • Отговорностите по осъществяване на мониторинга и оценката. Необходимо е да се знае кой за какво ще отговаря и какви са неговите компетенции при вземането на решение за степента на актуализацията на ОСР.

Ролята на мониториращ местен орган се изпълнява от Областния съвет за развитие/ОбСР/, който наблюдава реализацията на ОСР и прави междинната и последващата /окончателната/ оценка, след приключване на плановия период. Този областен орган за регионално развитие одобрява и утвърждава:



  • индикаторите за наблюдение на изпълнението на стратегията;

  • периодично извършва преглед на постигнатия напредък по отношение на целите, като анализира резултатите от изпълнението на мерките;

  • разглежда резултатите от междинната оценка;

  • разглежда предложенията за промяна на мерките;

  • предлага промени, свързани с постигането на целите на стратегията /актуализира ОСР/.

За реализация на горепосочените дейности е необходимо да се разработи система от критерии и показатели, които да съответстват на целите на политиката за регионално развитие, като се вземат предвид и специфичните особености на конкретната област.
Междинната оценка включва:

  • Оценка на първоначалните резултати от изпълнението на програмата;

  • Оценка на степента на постигане на съответните цели;

  • Оценка на използването на финансовите ресурси и процедурите за управление и наблюдение.

Последващата оценка включва:

  • Оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси за изпълнение на стратегията;



  • Оценка на общото въздействие;

  • Анализ на положителните и отрицателните фактори при изпълнението на стратегията;

  • Оценка на степента на постигане на целите и на устойчивостта на резултатите;

  • Изводи и препоръки, относно прилагането на политиката за регионално развитие.


Схема за устройство /Териториална конкретизация на стратегията/
Схемата за устройство към Областната стратегия за развитие, регламентирана в чл.10 (3)т.5 от Закона за регионално развитие не е идентична с Районната устройствена схема по Закона за устройство на територията, а представлява графично изображение /онагледяване/ на Областната стратегия за развитие. Схемата за устройство към Областната стратегия за развитие илюстрира текста на Областната стратегия за развитие като се използват някои елементи и представяне, съобразно изискванията на ЗУТ. Чрез тази схема се получава обвързването на регионалната политика с устройството на територията. Тя показва пространствения модел за реализация на регионалната политика в няколко основни сфери на регионалното развитие. Схемата за устройство не се възлага по смисъла на ЗУТ, а е неразделна част от ОСР.
Схемата за устройство към Областната стратегия за развитие има за цел:

  1. Да създаде териториалната основа за дългосрочно планиране на регионалното развитие и за устойчиво развитие и устройство на територията на областта;

  2. Да създаде условия за реализация на дейности за приоритетно социално-икономическо развитие;

  3. Да определи границите на териториите, в зависимост от основното им предназначение, както и допустимите и забранените дейности в тях и изискванията при използването, опазването и застрояването им;

  4. Да определи насоките за териториалното развитие на урбанизираните територии и подходящото им съвместяване със земеделските, горските и защитените територии с оглед постигане на оптимална териториална структура;

  5. Да създаде възможност за възстановяване на нарушените територии и определяне на последващото им предназначение;

  6. Да предвиди подходящо развитие на техническата инфраструктура;

  7. Да осигури опазването на природното и културното наследство в областта. Да се предвиди подходящо развитие на териториите, прилежащи към защитените територии с оглед природозащитните цели.

Със схемата за устройство се решават общоустройствени проблеми на територията на областта в тяхната взаимообвързаност и се дават възможните перспективи за развитие, съобразно Областната стратегия за развитие.


Схемата за устройство се възлага едновременно с възлагането на Областната стратегия за развитие и представлява нейна неразделна част.
При изработването на схемата за устройство се ползва текстова, таблична, графична и друга информация, която е идентична с тази, която се използва при разработването на Областната стратегия за развитие.
Схемата за устройство се изработва за период, за който се разработва самата Областна стратегия, т.е. 2005 – 2015 г. Тя е задължителен структурен елемент на ОСР и като такъв е подчинен на реда, условията и сроковете за изготвянето, съгласуването, приемането, актуализирането и изпълнението на Областните стратегии за развитие.
Схемата за устройство към Областната стратегия определя:

  1. устройствените условия и предпоставки за балансирано и устойчиво развитие на областта.

  2. най-общото предназначение на териториите на областта, общата структура и общите изисквания при използването, опазването, възстановявaнето и устройството им.

  3. разположението и бъдещото развитие на обектите, мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура с национално, регионално и местно значение.

  4. развитието на мрежата от населени места в областта, опорните й центрове и селищните образувания с национално, регионално и местно значение.

  5. насоките за опазване и подобряване на околната среда за предотвратяване или намаляване на вредни въздействия върху околната среда и задължителните изисквания за екологичните ограничители;



  1. териториалните възможности за решаване на проблемите и тенденциите за цялостното развитие на територията на областта.

  2. нарушените територии за възстановяване и/или рекултивация като се определят бъдещото им предназначение и режим на устройство.

Схемата за устройство представлява графично изображение на Областната стратегия за развитие и отразява съществуващото състояние, проблемите, тенденциите и приоритетите за развитие на областта.
Графичните материали съдържат:

  1. Опорен чертеж в М 1:50 000 до М 1:100 000, изработен върху топографска карта с отразени кадастрални и други данни. Този чертеж служи за териториално идентифициране и изобразяване на съществуващото състояние и определяне на проблемите в досегашното развитие. Той представлява пространствения модел на аналитичната част на Областната стратегия за развитие.

  2. Основен чертеж в мащаба на опорния чертеж, изработен върху същата картна основа, отразяващ основното предназначение на териториите – урбанизирани, земеделски, горски, нарушени, защитени, както и водните течения и площи, трасетата и площадковите обекти на транспорта и другите видове техническа инфраструктура, териториалното развитие на урбанизираните територии и др. На този чертеж графично се изобразява стратегическата част в Областната стратегия за развитие - тенденциите и приоритетите за бъдещото развитие на областта.


Основният чертеж на Схемата за устройство следва да съдържа:

  1. Граници: областна и общински

  2. Очертания на териториите с основно предназначение: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване

  3. Елементи на селищната мрежа /населени места, центрове на общини, център на областта, център на район за планиране (където центърът на областта е и център на района за планиране)

  4. Елементи на техническата инфраструктура:

а/ Елементи на транспортната инфраструктура (мрежи и съоръжения на транспортно-комуникационната система и на магистралната инженерна инфраструктура);

пътна мрежа /пътища от европейската пътна мрежа: автомагистрали, пътища I клас; пътища от националната пътна мрежа: пътища I клас, пътища II клас, пътища III клас; авто-фериботни връзки/;

ж.п.транспорт/международни ж.п.линии, главни удвоени ж.п.линии, главни електрифицирани ж.п.линии, ж.п.клонове, гари на международни ж.п.линии; ж.п.линии с национално значение: главни електрифицирани ж.п.линии, електрифицирани ж.п.клонове, не електрифицирани ж.п.клонове, теснолинейни линии, гари с товарооборот над 50 хил.т.товари; фериботни гари; пристанищни гари и други с областно и надобластно значение/;

воден транспорт /пристанища с международно и национално значение: морски, речни; пристанища с областно значение:морски, речни/;

въздушен транспорт / международни летища; вътрешни летища/;

гранично-контролни пропускателни пунктове -ГКПП

б/ Елементи на електроенергийната инфраструктура /с областно и надобластно значение/ - система ВН/високо напрежение/, система 110 КВ, подстанции 110/20КВ, система 220КВ или 400КВ

в/ Елементи на водостопанската инфраструктура с областно, регионално и национално значение

г/ Елементи на съобщителната инфраструктура с областно, регионално и национално значение.



  1. Елементи на социалната инфраструктура – с областно и регионално и национално значение

а/ здравеопазване /специализирано здравно обслужване: обединени районни болници, специализирани болници и други/

б/ образование и култура /висше учебно заведение, професионални и специализирани училища, театрални салони, изложбени зали и др./

в/ спорт – спортни зали и съоръжения с областно и надобластно значение


  1. Елементи, свързани с опазване на околната среда – пречиствателни станции с регионално значение, депа за твърди битови отпадъци – с регионално значение.

  2. Елементи на културно историческото наследство /К.И.Н./ с областно, регионално и национално значение /археологически и архитектурни паметници, мемориално-художествени паметници, музеи, исторически места и други/, както и транспортните връзки към тях.

  3. Обекти, изключителна държавна собственост (крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, водите, националните паркове, природните и археологическите резервати и други.

  4. Обекти с областно, регионално и национално значение, свързани с развитието на отдиха и туризма.

  5. Районите за целенасочено въздействие.

  6. Други елементи с областно, регионално и национално значение.

При представянето на елементите на основния чертеж на Схемата за устройство се спазват следните общи правила:



  1. Основният чертеж съдържа очертания и сигнатури на площни, линейни и точкови обекти, както и буквено-цифрови обозначения и надписи. Очертанията и сигнатурите на обектите се наричат “териториални елементи”.

  2. Върху чертежа не може да има неидентифицирани териториални елементи. Това означава, че всяка територия трябва да има поне основно предназначение. Предназначението на територии, което не се променя със схемата, съвпада с трайното предназначение - начина на трайно ползване на територията.

  3. Делители на териториите с основно предназначение са границите на общини и землища, както и граници на трасетата от републиканската и общинската пътна мрежа, ж.п. линии и естествените делители като водни течения, дерета и други елементи на релефа.

  4. Генерализацията на контури, трасета и местоположения на обекти се извършва по общите картографски правила, валидни за съответния мащаб. Това се отнася и за степента на точност на изчертаване на елементите - тя съответства на геодезическата точност за съответния мащаб на картната основа, върху която се построява схемата за устройство.

  5. Върху основния чертеж се изобразяват с различни сигнатури съществуващите и проектните териториални елементи.

  6. Изходящите комуникационно-транспортни трасета от населените места се обозначават с наименованието на посоката. За трасета, които са част от републиканската пътна мрежа освен наименованието на посоката се записва и номера на пътя по националната класификация.

Схемата за устройство се придружава от баланс на територията, разположен върху основния чертеж в табличен вид. Балансът на територията включва съществуващите и проектните площи на териториите с основно предназначение.

Схемата за устройство е задължителна за всяка Областна стратегия за развитие.
При разработването на Областната стратегия за развитие могат да се изготвят по желание и различни видове допълнително самостоятелно разработени т.н. Специализирани устройствени схеми13, с които се решават отделни устройствени проблеми на територията на областта или териториални проблеми, свързани с разположението на значими обекти. Такъв вид схеми могат да се използват за:

1) Онагледяване на анализа. Тяхното предназначение е да допълват и илюстрират текстовия материал на аналитичната част от ОСР. Те се прилагат с цел да визуализират състоянието, да онагледят съществуващата картина в дадената Област и да подкрепят текста отразен в аналитичната част на ОСР. Няма изискване колко и какви специализирани устройствени схеми могат да се приложат към ОСР. Това се решава от екипа, разработващ ОСР или от Областния съвет за развитие, когато се обсъжда или приема ОСР. Ангажираните с разработката на ОСР специалисти преценяват кои точно устройствени специализирани схеми ще илюстрират най-пълно спецификата на съответната територия и ще представят в концентриран вид анализа на социално-икономическото състояние на Областта.

Специализираните устройствени схеми, имащи аналитичен характер могат да отразяват :



  • Демографската структура /по възраст, заетост, образование и други показатели/

  • Разположението на обектите, мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура с национално, регионално и областно значение;

  • Мрежата от населени места /урбанизираните територии/ в района, опорните й центрове и селищните образувания от национално, регионално и областно значение;

  • Състояние на околната среда, природното наследство, защитените територии, водоизточниците, водните басейни, нарушените територии и др.;

  • Състояние на икономиката, пазарната инфраструктура /пазар, търговия, услуги/ и др.

  • Състояние на селското стопанство, земеползването, хидромелиорациите и др.

  • Туризъм, туристически обекти, културно наследство, археологически паметници, услуги, маршрути и др.


2) Другият вид специализирани схеми за устройство, които имат прогнозен характер, също не са задължителни, а са препоръчителни. Те се различават от цитираните по-горе “аналитични схеми” по това, че отразяват не настоящото, а бъдещото развитие на областта и включват различни по многообразието и обхвата си начини за постигане на основните цели и приоритети, залегнали в ОСР, примерно:

  • Разположението и бъдещото развитие на обектите, мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура от национално, регионално и областно значение;

  • Предвиденото развитие на мрежата от населени места в района, опорните й центрове и селищните образувания с национално, регионално и областно значение;

  • Планираните мерки за опазване и подобряване на околната среда, за предотвратяване или намаляване на вредните въздействия върху околната среда и здравето на населението и задължителните изисквания за екологичните ограничители;

  • Териториалните възможности за решаване на проблемите и за бъдещото развитие на общественото обслужване на населението, жилищните проблеми, развитието на туризма, опазването на природното и културното наследство и др.;

  • Нарушените територии за възстановяване и/или рекултивация, бъдещото им предназначение, режим на устройство и планирани мерки.

Специализираните прогнозни схеми се разработват по преценка на експертния екип или по решение на Областния съвет за развитие.
V. Процедура за честотата и технологията на актуализацията на Областните стратегии за развитие

Областните стратегии за развитие се актуализират в няколко различни случая:



  • при актуализация на НСРР

  • при констатиране на съществени отклонения от планираните резултати;

  • при съществени промени на макроикономическите и международните условия или на нормативната база.

Мониторингът и оценката за изпълнението на ОСР се осъществява от Областния съвет за развитие. Той оценява изпълнението на ОСР след представяне на обобщен годишен доклад за постигнатите резултати. Събирането на информацията, анализа на средата и оценката на постиженията се подготвя от ОГСП. Тя се сформира по познания вече начин /със Заповед на Областния управител/. Препоръчително е в тази група да се включат по възможност същите членове, участвали при разработването на ОСР.
Събраната информация и разработеният доклад се представят пред ОбСР. Този доклад съдържа обстоен анализ на съществуващото положение в областта, постигнатите резултати, степента на изпълнение на целите през отчетния период, промените настъпили в регионалното развитие на национално ниво или на ниво ЕС. В доклада се мотивира и аргументира необходимостта от актуализация или промяна на стратегията. След обсъждане на доклада на заседание на ОбСР и неговото коригиране, съобразно приетите забележки, допълнения и препоръки ОСР се актуализира.
VI. Технологии за съгласуване на Областните стратегии за развитие с Националната стратегия за регионално развитие, общинските и регионалните планове за развитие
При съгласуване на Областните стратегии за развитие с Националната стратегия за регионално развитие, общинските и регионалните планове за развитие и Националната оперативна програма за регионално развитие е необходимо да се вземат под внимание следните основни моменти в процеса на стратегическо планиране /виж схемата по-долу/:


  1. Областната стратегия за развитие се разработва в съответствие с Националната стратегия за регионално развитие, която от своя страна отчита предвижданията на Националния план за развитие.

  2. Областната стратегия за развитие отчита и постановките на Областните планове за развитие за периода 2000-2006г., които са актуални към настоящия момент и ги привежда в съответствие.

  3. Регионалният план за развитие се разработва в съответствие както с Националната стратегия за регионално развитие, така и с приоритетите и специфичните цели, съдържащи се в Областните стратегии за развитие /чл.11 (2) от ЗРР/.

  4. Регионалният план за развитие определя териториалния обхват на Районите за целенасочено въздействие, за които ОСР от своя страна трябва да посочи специфични дългосрочни цели и приоритети за развитие /Чл.11 (3)от ЗРР/.

  5. Общинският план за развитие се разработва в съответствие с предвижданията на Областната стратегия за развитие и Регионалния план за развитие в частта, отнасяща се до определените Райони за целенасочено въздействие.

  6. Националната оперативна програма за регионално развитие се разработва на база на Регионалните планове за развитие и е част от Националния план за развитие.

Областната стратегия за развитие се разработва, отчитайки и разпоредбите на ЗООС14, ЗБР15, приетите Планове за управление на Защитените територии.


ОСР определя дългосрочните цели и приоритети на областната политика и устройството на нейната територия, което я прави зависима от плановите документи, които се разработват на всички нива.


Схема на съгласуването между отделните документи


НПР

НСРР




Изтегляне 0.73 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание