Министерство на регионалното развитие и благоустройството приложение към Заповед № рд-02-14-388/26. 07. 2004



страница4/4
Дата02.02.2018
Размер0.73 Mb.
#53860
1   2   3   4

ОСР

ОПР









РПР


НОПРР







VII. Предложение на график за съгласуване

/Кой документ или кои части от кой документ се разработват първи и стават основа за разработването на друг документ или на части от него/
Съгласно чл.19 от Закона за регионалното развитие Министерския съвет приема Наредба за условията и реда, включително сроковете за изготвяне, приемане, финансиране, актуализиране и изпълнение на стратегиите и плановете по чл. 8 и чл.11 и на програмата по чл.15 по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на финансите. Тази Наредба регламентира сроковете и последователността на разработването и съгласуването на различните документи, свързани с регионалното развитие.
За изпълнението на плановите дейности е необходимо да се постига социална кохезия на областно равнище и изграждането на вертикални и хоризонтални мрежи за връзки. Ние тук ще се спрем по-специално на графика и съгласуваността на различните етапи и съгласуването на ОСР с националните и регионалните планови документи.

Графика за продължителността и съгласуването на различните планови документи през различните етапи изглежда по следния начин:

  • Етапът на подготовката е в рамките на 4 седмици.

  • Максималният период за разработване на ОСР е общо 15 седмици.

  • Съгласуването се реализира в рамките на 4 седмици.

Специфичен момент при координацията на двата документа /РПР и ОСР/ е необходимостта от обвързване на териториалния обхват на РЦВ със специфичните дългосрочни цели и приоритети за развитие на районите за целенасочено въздействие по чл.10, ал.3, т.2 от ЗРР. Териториалният обхват на РЦВ предварително трябва да се определи от Регионалните съвети за развитие /РСР/, за да могат да се определят техните специфични цели и приоритети при разработването на ОСР. Регламентирайки обхватите на РЦВ още в процеса на разработването на ОСР, ще се внесе яснота и ще се подпомогне процеса на стратегическо планиране и на трите нива /областно, регионално и общинско/.



ОСР се приема от Областния съвет за развитие до 2 седмици след получаване на становището на РСР и отразяване на бележките.
Обобщената максимална времева рамка на етапите за разработка и приемане на ОСР е общо 25 седмици, които се разпределят така:

  • Подготовка - 4 седмици;

  • Разработване - 15 седмици.

  • Съгласуване - 4 седмици;

  • Отразяване на бележките и приемане от ОСР - 2 седмици.

Общо необходимото време за разработването на ОСР /от нейното стартиране до приемането й/ е в рамките на 25 седмици /или 6 месеца/ .


Изпълнението на ОСР се разделя на два етапа: първи етап 2005–2006 г. и втори етап 2007–2015г. Конкретното изпълнение на ОСР се осъществява основно чрез общинските планове и РПР.

VIII. Информационно обезпечаване на Областните стратегии за развитие
Основната цел на този раздел е да се дефинира методологическата рамка на избора и използването на източниците за информация, както и възможния набор от индикатори, които да се използват за измерване на ефектите от изпълнението на общинските стратегии.

От съществено значение е да се подобрят информационните канали и да се увеличи ограничения обмен на информация. Липсата на актуална и достоверна информация силно затруднява процеса на планиране и формиране на общо разбиране за регионалната политика и ефективното включване на всички партньори в процеса.

За да се подобри информираността на ниво област е необходимо да се предприемат конкретни крачки за:


  • Търсене на възможности за въвеждане на геокодирането;

  • Изграждане на електронни мрежи с он-лайн достъп;

  • Събиране на данни необходими за анализа и мониторинга от териториалните статистически бюра и ведомствените информационни банки;

  • Р

    РПР


    ОСР


    ОПР



    егламентиране на постоянните информационни потоци между:



Актуалната и достоверна информация ще осигури:

  • Адекватен анализ на средата;

  • Подобряване на съществуващата система на планиране на областното развитие и устройство;

  • Подобряване процеса на управление на областното развитие;

  • Ефективно насочване на ресурсите за развитие на областите;

  • Ефективно използване на ресурсите за подобряване на системата на регионално планиране;

  • Разработване на система от индикатори за оценка и актуализация на стратегията.

Събраната информация от местните и регионални власти и планови органи ще подпомогне процеса на планиране и ще засили неговата ефективност.

ОСР се разработва на база на събраната информация от предходната година. Ако не се разполага с актуална информация, трябва да се използват възможно най-актуалните и достоверни данни (в рамките на последните 3 години), за да се събере представителна информация и да се направи адекватен на средата анализ в Областта.
Основен източник за информация е НСИ и неговите регионални поделения или в официалните статистически издания на областните децентрализирани служби на отделните министерства и ведомства – Пътища, ВиК, Областните дирекции “Земеделие и гори”, Регионалните инспекторати и Регионалната служба по заетостта. Други информационни източници за областната стратегия са: Регионалните звена на БТК, Регионален център по здравеопазване/РЦЗ/, Служба ГРАО, Регионални структури на МОСВ, (РИОСВ, Дирекциите на националните паркове, Басейнови дирекции), ХЕИ, Енергоразпределение, Браншовите организации на бизнеса, и др.

Останалата част от информацията се набира от общините. Тя е свързана с качеството на живот, замърсените терени, проблеми на бизнеса, проблемите на населението в региона и технологичните нововъведения и иновации.

Друг важен компонент на ОСР са индикаторите, целящи измерването на напредъка и постиженията на ОСР. При тяхното разработване се изхожда от разбирането, че определените индикатори трябва да са количествено измерими, да могат да се регистрират периодично и да са достъпни, а информационните източници - надеждни. От набелязаните в стратегията информационни източници се събира информация съобразно приетите в ОСР индикатори. На база на събраните данни се измерва степента на прогреса на стратегията и се решава нейната актуализация. Базата данни осигурява и условия за сравнения и обобщения между различните програмни документи. Затова е особено важно прецизното разработване на индикаторите (количествени и качествени) и идентифицирането на техните източници. В тази част на ОСР, трябва да се посочват методите за събиране, съхранение и обработване на информацията, както и конкретните ангажименти на публичните партньори.
Постиженията и резултатите в много от случаите са относително праволинейни и измерими, тъй като са близо до равнището на "измерване". Трудности съществуват при комбинирането на някои показатели. Докато финансовите показатели могат да бъдат агрегирани на всички нива (мярка, приоритети, цели), физическите показатели се поддават по-трудно на агрегиране, а понякога това е неосъществимо. Индикаторите на ниво Област, се съобразяват с индикаторите заложени за измерване на успеха и на останалите нива за планиране и се регламентират като задължения на специализираните органи, ангажирани със събирането на необходимата статистическа информация.

Поради съществуващите затруднения в измерването на резултатите, се прилага примерен списък на най-често използваните индикатори за оценка, който може да се използва при мониторинга на ОСР16.


IX. Предложения за формите и съдържанието на необходимото обучение

Бъдещото развитие на Европа в светлината на икономическия растеж изисква развитие и усъвършенстване на знанията и уменията на едно ново равнище. Съвременното развитие все повече се базира на развитието на високите технологии, а това налага необходимост от повишаване на подготовката на работната сила и на нейната професионална квалификация.


На този етап представителите на администрациите на всички равнища и партньорите се нуждаят от систематизирано обучение в областта на стратегическото планиране. Необходимо е да се прави оценка на потребностите от обучение, съобразена с функциите на отделните звена и длъжностните характеристики на служителите.
Целта на обучението е да се създаде местен потенциал от специалисти, които не само да участват в разработването на ОСР и общинските планове за развитие, но и да разработват конкретни програми и проекти, с които да кандидатстват успешно за финансиране от различни източници.
Обучението е насочено главно към:

  • Подобряване знанията и информираността на техническия екип по проблемите на планиране;

  • Подобряване на техните практически умения при разработване на плановите документи;

  • Запознаване с проблемите на общините и населените места, разположени на територията на областта;

  • Укрепване на административния капацитет на областно ниво, за реализиране на дългосрочните политики за развитие.

Обучението трябва да се организира на три последователни етапа:


През Първия етап се обучават ключовите фигури в стратегическото планиране от национално, регионално и областно равнище. Препоръчително е обучението да се осъществи чрез организирането на двудневен семинар за представителите от всички области, ангажирани със стратегическото планиране на регионалното развитие.
През Втория етап се предвижда обучението да се реализира, чрез обучение и консултации на ангажираните местни специалисти по области. Обучителите и обучителните материали трябва да осигурят: обща информация за ОСР, програмните и плановите документи и тяхната координираност, основните етапи при разработването на

ОСР, нейната структура, съдържание, координацията с местните партньори, публичните обсъждания, съгласуването й с Регионалните съвети за развитие и нейното приемане.


Главен методически ръководител и координатор на обучителния процес е МРРБ и по-специално Дирекция “Стратегическо планиране на регионалната политика и координация на преговорния процес“. Методическото звено на национално равнище трябва да подпомага организацията по разработването на модулното обучение, да сформира обучителните екипи и да координира обучителния процес, като разработи график на обучителните семинари.
Освен цитираното по-горе начално обучение е необходимо и сформирането на Консултантски екип към МРРБ, осигуряващ консултации на място при възникване на конкретни проблеми. Консултантите подпомагат усилията на местните групи, като информират, инструктират или фасилитират работните групи и по този начин осигуряват квалифицирана подкрепа за всяка една област. Лидерите на процеса на планиране не трябва да бъдат консултанти, за да се избегне възможността те да налагат своето виждане или да изкривяват приоритетите и инициативите на местната общност. Този подход осигурява необходимото високо качество на стратегическото планиране и възпрепятства включването на случайни и некомпетентни специалисти в процеса на планиране на регионалното развитие.
Подобна организация на обучението на кадрите ангажирани на всички нива ще осигури качество от гледна точка на човешките ресурси и ще уеднакви изискванията, критериите
и разбирането за ангажиментите и задълженията. Подготовката на кадрите ще увеличи информираността и ще подобри координацията между различните нива в процеса на стратегическо планиране.
Подобряването на административния капацитет трябва да е съпроводено с разработването и популяризирането на информационни и разяснителни материали детайлизиращи текущите задачи и задачите на съответните структури ангажирани със стратегическото планиране.
Необходимо е на областно ниво да започне провеждането на системно обучение за повишаване на квалификацията на специалистите, работещи в областните структури, както и на тези, ангажирани в процеса на планиране на общинско ниво. Препоръчително е да се използват не само гореизброените форми на обучение, а и последващите ги, които да подпомогнат изпълнението, финансовото управление, мониторинга и оценката на програмните и плановите документи по области и общини. Препоръчва се това да са комплексни програми, които да осигуряват необходимата подготовка и капацитет на представителите на областните и общинските администрации. За да стане това трябва да се разработи система от стимули, мотивираща повишаването на знанията и опита на човешкия ресурс.
X. Изводи и препоръки
Стратегическото планиране и неговата реализация е дълъг и сложен процес, който изисква подготвени кадри, ангажираност и активност от страна на местните партньори.
Обучението на администрацията и представителите на публичните институции в областта на планирането, децентрализацията и гражданската активност е първата крачка към успеха при разработването на стратегическите документи.
Подборът и въвличането на компетентни специалисти в този процес и осигуряването на публичност и прозрачност, ще осигури широката обществена подкрепа и включването на голям брой местни ключови фигури. Това е особено важна предпоставка водеща до обединяване на усилия на местната общност при разработването, реализацията, оценката

и актуализацията на ОСР. Тази широка обществена подкрепа от страна на представителите на различните местни институции и специалистите ще ги направи съпричастни и ще ги ангажира пряко с нейната реализация. Публичността ще осигури разбирането, че ОСР е стратегически документ на общността /гражданите/, а не е програмен документ спуснат “от горе”.


Успехът от изпълнението на ОСР зависи от недвусмисленото регламентиране на правомощията и отговорностите между всички участници в този многостранен процес, но най-вече от партньорството между общините, областите, държавата, НПО, бизнеса и гражданите.
Друг основен фактор, който влияе на успеха на ОСР е идентифицирането на финансовите източници, тяхната достъпност и ефективното им използване на общинско и регионално ниво. Без реални възможности за финансиране на планираните мерки не може да се говори за устойчивост на регионалното развитие. Това налага добра координация, субсидираност и контрол на плановия процес на всички нива.


Използвани информационни източници
1. Редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване 2001, 2002, 2003 г.
2. Анализ на Асоциацията за градско и областно планиране (АГОП) Обединено Кралство, Март 2003
3. Национален план за регионално развитие 2000 – 2006 г.
4. Национален план за икономическо развитие; Протоколно решение на Министерския съвет от 5 юни 2003 година за приемане на актуализиран Национален план за икономическо развитие 2000-2006 г.
5. Directorate General XVI – Regional policy and Cohesion
6. Регламент на съвета (ЕС) 1260/1999 относно общите условия за структурните фондове.
7. Доклад за глобалното човешко развитие. ПРООН, 2000.

8. "Преглед на регионалната политика в България: състояние, оценка и перспективи", автори Алеко Джилджов, Васил Маринов, Флориан Хаузер, издание на ФРМС, юли 2001г.


9. Визия за Регионално Развитие (ВРР) на Световната Банка, 06.02.2002, Задар, Харватия.
10. Законодателни проучвания към програма “Студенти на стаж към парламента”/www1.parliament.bg.
11. Екип за Регионално планиране, Асоциация за Градско и Областно Планиране (АГОП Януари 2003 г.).


  1. Отчет на Федерално Министерство за Териториално Устройство - Германия, Строителство и Градоустройството, Февруари 1993 г.




  1. Изграждане на визия и стратегическо планиране в общността, Наръчник на местните власти, ФРМС, София 2001 г.




  1. Регионално планиране и прогнозиране, Лиляна Василева, Гена Велкова, Анна Манолова, издание Тракия-М, София 2002 г.




  1. Регионална политика в процеса на присъединяване към Европейския съюз, Сравнителен анализ, Алеко Джилджов, Васил Маринов София 1998




  1. Закон за устройство на територията, ЗУТ коментар на специалиста, Паралакс Асконии-издат, София 2003 г.




  1. Закон за регионалното развитие




  1. Интернет източници:

http://www.mrrb.government.bg

http://www.raplm.gov.lv

www.1.parliament.bg

http://www. mzgar.bg,

www1.parliament.bg

http:// www.ncrdhp.bg




  1. План за координация, контрол и реализация на Стратегията за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, приет с Решение на Министерския съвет №389 от 27 май 2003 г.




1 Основни моменти на регионалната политика на България в процеса на интеграция към ЕС и рoлята на местната власт, www.mrrb.government.bg

2 Доклад за глобалното човешко развитие. ПРООН, 2000.


3 Directorate General XVI – Regional policy and Cohesion

4 Законодателни проучвания към програма “Студенти на стаж към парламента”/www1.parliament.bg

5 Вж. Приложение 2

6 Вж. Приложение 1

7 Анализ на Асоциацията за градско и областно планиране (АГОП) Обединено Кралство, Март 2003

9 Основни моменти на регионалната политика на България в процеса на интеграция към ЕС и ролята на местната власт, www.mrrb.government.bg

10 Основни моменти на регионалната политика на България в процеса на интеграция към ЕС и ролята на местната власт, www.mrrb.government.bg

11 Местните партньори могат да бъдат: общините, Регионалната служба по заетост, Регионалното статистическо бюро, Регионалните центрове по здравеопазване, НОИ, Регионалните структури на МОСВ - РИОСВ, Басейнови дирекции, Дирекции на национални паркове, ХЕИ, БТПП, Синдикатите, Индустриалната камара, Териториална данъчна дирекция, Камарата на строителите, Камарата на архитектите, Регионални сдружения на общините, Регионалните асоциации и др. При необходимост и желание могат да се включат и представители на: ВиК, Енергоразпределение, Пощи и далекосъобщения, Областно пътно управление, Агенция по кадастър, Гражданска защита, Областна Дирекция Национален Строителен Контрол и др.


12 Вж.Приложение № 3

13 Представените специализирани устройствени схеми са примерни и нямат задължителен характер


14 ЗООС Чл.78. Плановете и програмите за регионално развитие, за развитие на икономиката или на отделни нейни отрасли национално и на регионално равнище осигуряват интегрирано опазване на околната среда в съответствие с принципите и целите на закона и Националната стратегия за околната среда.

15 ЗБР Чл.30 (1) Устройствените планове, устройствените проекти за горите и регионалните програми, разработени по реда на други закони, се съобразяват с мерките по Чл.29.

(2) За осигуряване на връзките между защитените зони в плановете и проектите по ал. 1 се включват мерки и дейности за опазване на елементите на ландшафта, които въз основа на своята линейна и непрекъсната структура или свързваща функция са значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен в растителните и животинските популации и видове.



Чл.118 Министерството на земеделието и горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и другите държавни органи и техните поделения, както и общините, в сферата на своята компетентност:

  1. осъществяват дейности по опазване на биологичното разнообразие

  2. интегрират опазването на биологичното разнообразие и устойчивото управление на биологичните ресурси във всички планове, проекти, програми, политики и стратегии в съответния сектор с приоритетите на този закон, за Националната стратегия и Националния план за опазване на биологичното разнообразие.




16 Вж. Приложение 3




Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница