Министерство на регионалното развитие и благоустройството стратегия за децентрализация
Констатирани проблемни области и възможности за продължаване на процеса
Изтегляне 1.53 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 4.5. Анализ и оценка на процеса на децентрализация в сектор „Публична администрация” 4.5.1. Управление и контрол на сектора
| 4.4.5. Констатирани проблемни области и възможности за продължаване на процеса на децентрализация Сектор „Сигурност” е силно централизиран от гледна точка на управление, стандартизиране на дейностите, финансиране и контрол; За повишаване на ефективността на действията по осигуряване на обществен ред, контрол на движението, налагане и събиране на глоби за нарушения и дейности, вписани в компетенциите на звената „общинска полиция“ е необходимо да се осигури нужното финансиране, но тези мерки са само частични до извършване на децентрализация на сектора; Тъй като очевидно съществуващият модел за изграждане на звена „общинска полиция“ не е подходящ за малките и средните общини е необходимо да бъде преосмислен; Недостатъчен административен и финансов капацитет на местните власти, особено на средните и малки общини, за защита при бедствия, пожари и извънредни ситуации; Слабо развити са доброволческите структури за реакция при бедствия на местно ниво, в т.ч. сформирането иобезпечаването на доброволни формирования за защита при бедствия с финансови и човешки ресурси, материално - техническа база и мотивация за участие. 73 4.5. Анализ и оценка на процеса на децентрализация в сектор „Публична администрация” 4.5.1. Управление и контрол на сектора Административната реформа, която се извърши в нашата страна, поставя сериозни изисквания към публичната ни администрация. Тези изисквания целят създаването на такова административно управление, което да е по-ефективно и по-отзивчиво към потребностите на гражданите. Основният движещ мотив на всяка модерна административна система е предоставянето на качествени публични услуги, следващи плътно динамиката в потребностите на хората. В нашата страна по традиция винаги се е поставяло ударение на общото и единството в подхода при изграждане на централната и местната администрация. Това намира израз в приетите ЗА и ЗДС. Приемането на тези два закона е важна и положителна стъпка в развитието на българското законодателство в процеса на неговото хармонизиране и присъединяване на страната ни към европейските структури. Двата закона следва да бъдат разглеждани и оценявани в паралелна връзка, поради характера на обществените взаимоотношения, предмет на тяхната регламентация. Ако ЗА поставя основата на принципите, върху които следва да се създават административните звена на органите на централната и местната власт, то ЗДС определя основните принципи за възникването, изпълнението, изменението и прекратяването на служебното правоотношение, статута и правомощията на държавния служител и неговата роля при изпълнение на възложените му от нормативните актове и органите по назначаване функции. Законът за администрацията разделя администрацията на централна и териториална. Към териториалната администрация спадат общинската администрация, областната адмнинистрация и специализираните териториални структури на централната администрация. Обект на анализ в следващите няколко страници са областните и общинските администрации. С приемането на ЗАТУРБ през 1995 г. влезе в сила изключително важна правна уредба, съдържаща формулирани условия и критерии за формиране на единиците - обект на закона и съответните процедури, което го превърна в необходим регулатор на процеса на АТУ. Той допринесе за създаването на АТЕ, работещи максимално близо до населението и направи по- ефективен процеса на функциониране на местното самоуправление. Понастоящем територията на страната е разделена на 28 области, в обхвата на които се включват 265 общини. Съгласно ЗА управлението на АТЕ се осъществява от териториални органи на изпълнителната власт и техните администрация. За областите това са областните управители, а за общините – кметовете на общини. 74 Областна администрация Областта е АТЕ за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на балансирано съответствие между националните и местните интереси. На територията на областта не се осъществява самоуправление и там областния управител е едноличен орган на изпълнителната власт. Областния управител се определя с решение на МС и осъществява предвидените му от закона функции. Възложените му функции са доста общи в областта на провеждане на държавната политика, координацията и контрола по спазване на законосъобразността въобще. Малко по конкретни са тези в областта на държавната собственост на територията на областта и регионалното развитие. Областният управител издава заповеди в границите на предоставените му правомощия. Областният управител разполага с правомощия за контрол върху законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация. Той може да върне незаконосъобразно актове за ново обсъждане в общинските съвети или да ги оспорва пред съответния административен съд. Той може да отменя незаконосъобразно актове на общинските кметове. Заповедите на областния управител могат да се обжалват пред съответния административен съд. В своята работа областният управител се подпомага от заместник-областни управители и областна администрация. Замесник-областните управители се назначават от министър- председателя. Изтегляне 1.53 Mb. Сподели с приятели:
|