Програма „РАЗВИТИЕ НА ТРАНСПОРТА И ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТ, СИГУРНОСТ И ЕКОЛОГОСЪОБРАЗНОСТ”

Програма „РАЗВИТИЕ НА ТРАНСПОРТА И ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТ, СИГУРНОСТ И ЕКОЛОГОСЪОБРАЗНОСТ”

Подпрограма „РАЗВИТИЕ И ПОДДРЪЖКА НА ТРАНСПОРТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА”

• Направление “РАЗВИТИЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА И КОМБИНИРАН ТРАНСПОРТ”

На 14 юни 2013 с тържествена церемония на българската и румънската страна и в присъствието на представители на Европейската комисия, обектът е въведен в експлоатация. През 2014 г. са предвидени средства от ЦРБ за окончателни плащания към изпълнителите.

За погасяване на заемите по двата Финансови договори за периода 2014-2016 г. са разчетени средства както следва:

2014 г.

• 
  Субсидия от републиканския бюджет , в това число:
  

• 
  погашения по ЕИБ – 9 128 496 лв.;
  
• 
  погашения KFW –   3 911 660 лв.;
  
• 
  лихва KFW – 1 650 000 лв.;
  
• 
  лихва по заем от ЕИБ – 3 992 430 лв.;
  
• 
  Субсидия от ЦРБ – 10 000 000 лв.
  

• 
  Субсидия от републиканския бюджет, в това число:
  

• 
  погашения по ЕИБ – 9 128 496 лв.;
  
• 
  погашения KFW –   3 911 660 лв.;
  
• 
  лихва KFW – 1 600 000 лв.;
  
• 
  лихва по заем от ЕИБ – 3 727 023 лв.;
  

• 
  Субсидия от републиканския бюджет, в това число:
  

• 
  погашения по ЕИБ – 9 128 496 лв.;
  
• 
  погашения KFW –   3 911 660 лв.;
  
• 
  лихва KFW – 1 э550 000 лв.;
  
• 
  лихва по заем от ЕИБ – 3 462 575 лв.;
  

На 28.06.2012 г. е подписан Акт обр. № 16 по договорите за проектиране и строителство на Фаза 1 на проекта- Електрификация и реконструкция на железопътната линия Крумово – Първомай и фаза 2 - Първомай-Димитровград.

За погасяване на заемите по двата Финансови договори за периода 2014 г. - 2016 г. са разчетени средства както следва:

2014 г.

• 
  Субсидия от републиканския бюджет, в това число:
  

• 
  погашения по ЕИБ – 21 298 710 лв.;
  
• 
  лихва по заем от ЕИБ – 10 148 874 лв.
  
• 
  Субсидия от ЦРБ – 1 270 000 лв.
  

• 
  Субсидия от републиканския бюджет , в това число:
  

• 
  Погашения – 23 191 445 лв.;
  
• 
  лихва по заем от ЕИБ – 9 404 612 лв.
  

• 
  Субсидия от републиканския бюджет, в това число:
  

• 
  Лихва по заем от ЕИБ – 8 621 498 лв.
  

С подписаното Споразумение между правителствата на Гърция, България, Румъния и Унгария се уреждат техническите и финансови условия по реализирането на проекта, който съставлява железопътната връзка по стратегическия за България транс-европейски коридор № 4.

Общият бюджет на проект “Проучвания относно изграждането на Железопътен приоритетен проект № 22” е 13 000 000 евро, от които 6 500 000 евро се финансират от Многогодишната програма на TEN-T, а останалите 6 500 000 евро представляват национално съфинансиране от съответните страни – бенефициенти по проекта.

Определеният за България Бюджет по Фаза Б1 е 3 000 000 евро, от които финансовата помощ по TEN-T възлиза на 1 500 000 евро, а останалите 1 500 000 евро представляват национално съфинансиране.

Железопътният приоритетен проект 22 предвижда изпълнение на подготвителни прединвестиционни проучвания за предварително одобрени железопътни отсечки по оста в четирите държави по споразумението, като за България това е отсечката Радомир-Кулата.

Изпълнението на проекта като цяло се наблюдава и контролира от Управляващ комитет, формиран от представители на участващите държави.Координатор на проекта е гръцката страна в лицето на гръцкото Министерство на икономиката. Съгласувано е изменение на Решението за отпускане на финансова помощ, с оглед детайлизиране на дейностите за всяка от държавите и съответно финансирането. Първият етап е приключил в края на 2011 г. Участието в проекта от българска страна започна през II етап от проекта - 2012 г. Крайната дата за приключване на проекта е 31.12.2015 г. Предвижда се дейностите по Решението за българския компонент да бъдат изпълнени посредством четири договора, като основният е „Техническа помощ за модернизация на жп линия Радомир –Кулата, който е сключен на 01.02.2013 г. През 2014 г. предстои да се сключат и останалите съпътстващи договори.

За изпълнение на дейностите по проекта за периода 2014-2016 г. са разчетени средства както следва:

2014 г.

• 
  Субсидия – 1 490 559 лв.
  
• 
  Външна безвъзмездна помощ по програма TEN-T – 635 645 лв.
  

• 
  Субсидия – 352 062 лв.
  
• 
  Външна безвъзмездна помощ по програма TEN-T – 146 687 лв. 
  

Основна цел на проекта е да се извърши рехабилитация на железопътните участъци по жп линията Пловдив-Бургас. Проектът ще допринесе за изпълнение на поетите ангажименти на Република България за развитие на жп инфраструктура, достигане на европейските стандарти в съответствие с политиката на ЕС и стабилното развитие на трансевропейските транспортни мрежи.

Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е сключен на 07.02.2011 г. На 09.01.2012 г. е подписан Анекс № ДОПТ -1 с обща стойност на проекта- 472 084 448 66 лв. с ДДС. Формулярът за кандидатстване е одобрен от Европейската комисия на 01.07.2011 г.

На 08.02.2011 г. са сключени три договора с консорциум „ДЖИ СИ ЕФ-СК 13-Трейс Рейлинфра” за изпълнение на трите позиции :

Сключен е договор за оценка на съответствието и строителен надзор с ДЗЗД ЕТАКОНС-ВИТО-ПРАТО на обща стойност 11 872 206,72 лв. с ДДС.

Проектът включва и реконструкция на моста над река Тунджа и подмяна на сигнализацията на бургаския възел, инсталиране на нов контролен сигнализационен център и подмяна на системите за сигнализация на 5 гари между Дружба и Бургас. Очакваният пусков срок на проекта е началото на 2015 год..

Договорените строителни работи в целия участък - гара Михайлово, междугарието Михайлово – Калояновец по път №1 и по път №2 и гара Калояновец са завършени 100%.

През м. август 2013 г. приключи работата на комисията, назначена със Заповед № 1027/13.06.2013 г. на Генералния директор на ДП НКЖИ, за съставяне на Акт обр. 15. Работи се по отстраняване на забележките, отразени в протокола на комисията.

Изпълняват се дейностите и по останалите две позиции съгласно приетия график.

За изпълнение на дейностите по проекта за периода 2014-2016 г. са разчетени средства, по години както следва:

2014 г.

• 
  Кохезионен фонд – 80 897 728 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 20 223 432 лв.
  

• 
  Кохезионен фонд – 34 796 759 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 8 699 190 лв.
  

Модернизацията на железопътната линия София-Пловдив ще осигури връзка с проекта „Удвояване и електрификация на железопътната линия Пловдив-Свиленград турска/гръцка граници”, който е в процес на изпълнение.

Трасето на железопътната линия в участъка Септември-Пловдив минава през равнинен терен. Междинни гари в участъка са: Пазарджик, Огняново, Стамболийски и Тодор Каблешков. В този участък има 22 моста с обща дължина 450 m и 4 прелеза.

Планирано е през първия програмен период на ОПТ да бъде изпълнено строителството на равнинния участък Септември-Пловдив и техническото проектиране на участъка София-Септември.

Формулярът за кандидатстване е одобрен от Европейската комисия на 16.01.2012 г.

На 05.07.2011 г. са подписани договори с избраните Изпълнители по трите обособени позиции по проекта:

- Договор № 3701/05.07.2011 г. Позиция 1: Модернизация на железопътния участък Септември – Пазарджик:. Изпълнител: Консорциум „Свителски – РВП Кьоне”. Обща стойност на договора – 75 350 325,91 лв. с ДДС.

- Договор № 3702/05.07.2011 г. Позиция 2: Модернизация на железопътния участък Пазарджик – Стамболийски: Изпълнител: ДЗЗД „Ай Джей Ей Железопътна Инфраструктура”. Обща стойност на договора – 65 792 522,74 лв. с ДДС.

- Договор № 3703/05.07.2011 г. Позиция 3: Модернизация на железопътния участък Стамболийски – Пловдив: Изпълнител: „ПОРР БАУ” ГМБХ. Обща стойност на договора – 67 233 454,54 лв. с ДДС.

С Решение № 509 от 08.07.2011 г. на Министерски съвет проекта за модернизация на железопътната линия София - Пловдив (част от който е Септември -Пловдив) е определен като обект с национално значение.

Подписан е договор с предмет “Проектиране и изграждаане на системите за сигнализация в участъка Септември-Пловдив и телекомуникации София-Пловдив”. Срокът на договора е 28 месеца. Стойността на договора е 69 245 183 лв. без ДДС. Подписан е и договор с избрания изпълнител Консорциум “ЕPG-ETE” за „Оценка на съответствието и строителен надзор за проекта „Модернизация на железопътния участък Септември-Пловдив - част от Трансевропейската железопътна мрежа”. Срокът за проектиране, включително и за надлезите е 12 месеца. Проектирането е изпълнено над 90%.

От страна на изпълнителите са сключени и осъществени договори за доставка на релси тип 60 Е1 за позиция 1 и 3. Релсите са доставени и складирани на обекта. В процес на договаряне е доставката на релси за позиция 2. Всички други договори за доставка на основни материали - трошен чакъл за жп линии, стоманобетонни траверси, скрепителни материали, жп стрелки, стълбове за контактна мрежа и свързано оборудване за нея са в процес на стартиране и предварителна подготовка по съгласуване на предлаганите изделия и тяхното съответствие с техническите спецификации и изискванията на Възложителя.

За изпълнение на дейностите по проекта за периода 2014-2016 г. са разчетени средства, по години както следва:

2014 г.

• 
  Кохезионен фонд – 92 645 359 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 23 161 340 лв.
  

• 
  Кохезионен фонд – 38 400 000 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 9 600 000 лв.
  

Формулярът за кандидатстване е одобрен от Европейската комисия на 22.12.2011 г. Това е преходен проект, който цели завършването на цялостния проект за електрификация и модернизация на железопътната линия Пловдив-Свиленград, изпълнен по програма ИСПА Цялостният проект ще покрие участъка от Първомай до Свиленград, но физическите работи ще включват създаването на нов инфраструктурен маршрут от Димитровград до Свиленград и завършването на всички работи по Фаза Системи, които основно се отнасят до монтирането и въвеждането в експлоатация на оборудване за сигнализация и контрола на контактната мрежа за работи по Фаза 2, както и договорите за техническа помощ за целия проект.

Договорите с избраните изпълнители са подписани през м.януари 2012 г. и по трите обособени позиции:

Позиция 1: „Реконструкция и електрификация на железопътната отсечка Димитровград – Харманли с приблизителна дължина на железния път 36 км.”

Сключен е договор 3888/19.01.2012 г. с изпълнител TERNA S.A (Гърция) на стойност - 142 800 000 лв. без ДДС. Срокът за изпълнение на всички дейности за Позиция 1 е 30 месеца.

Сключен е договор 3889/19.01.2012 г. с изпълнител Сдружение „Железопътна инфраструктура 2011", в което влизат фирма Порр ГмбХ – Австрия и ПСТ Холдинг – България и стойност 122 322 351,46 лв. без ДДС. Срокът за изпълнение на всички дейности за Позиция 2 е 30 месеца.

Сключен е договор 3890/19.01.2012 г. с изпълнител: "Старт инженеринг" АД, гр. София и стойност 21 368 018,03 лв. без ДДС.

Реализацията на проекта включва следните компоненти:

• 
  работи по съоръжения, железен път и електрификация (проектиране и строителство) за железопътния участък от Димитровград до Свиленград: км 231+560 до км 298+800;
  
• 
  сигнализация, телекомуникации и системи SCADA за цялата железопътна линия от Пловдив до Свиленград и турска/гръцка граница (системи) – завършване на дейности по проектиране и строителство, които са започнали по програма ИСПА;
  
• 
  техническа помощ за супервизия на работите за цялата железопътна линия от Пловдив до Свиленград и турска/гръцка граница (супервизия) – приключване на извършвани услуги по техническа помощ, които са започнали по програма ИСПА;
  

По позиция 1, 2 и 3 се работи по издаване на Разрешения за строеж, доставка на материали и стартиране на строителните дейности.

За изпълнение на дейностите по проекта за периода 2014-2016 г. са разчетени средства, по източници както следва:

2014 г.

• 
  Кохезионен фонд – 76 330 789 лв.;
  
• 
  Национално съфинансиране- 19 082 697 лв.;
  

• 
  Кохезионен фонд – 26 949 230 лв.;
  
• 
  Национално съфинансиране- 6 737 307 лв.
  

Към момента Консултантът е представил всички документи и доклади, съгласно графика за изпълнение на дейностите по договора – Встъпителен доклад, Стратегия за подготовка на проекта, План за управление на риска, План за управление на качеството, Становище след преглед на наличния идеен проект.

За изпълнение на дейностите по проекта за периода 2014-2016 г. са разчетени средства, по източници както следва:

2014 г.

• 
  Кохезионен фонд – 15 559 554 лв.;
  
• 
  Национално съфинансиране - 3889 889 лв.;
  

• 
  Кохезионен фонд – 46 714 069 лв.;
  
• 
  Национално съфинансиране - 11 678 517 лв.
  

Железопътната линия София-Драгоман е част от югоизточната ос, определена в доклада за удължаването на главните трансевропейски оси към съседните страни и региони на групата на високо ниво, председателствана от Лойола де Паласио, 2005.

Като част от Коридор X на Трансевропейската железопътна мрежа, проектът за модернизация на жп линията София-Драгоман има национално и европейско значение. Успешното изпълнение на проекта ще засили устойчивото развитие на националния транспортен пазар и конкурентната интеграция на българската железопътна мрежа към европейските и евроазиатски транспортни пазари.

Основните цели, които си поставя проектът, са:

• 
  модернизация на съществуващата железопътна инфраструктура съгласно стандартите на ЕС;
  
• 
  увеличаване капацитета на железопътната линия за осигуряване на възможностите за поемане на прогнозирания трафик;
  
• 
  увеличаване скоростта на движение до 200 км/ч за влакове с накланящи се кошове, 160 км/ч за пътнически влакове и 120 км/ч за товарни влакове;
  
• 
  удовлетворяване на европейските изисквания за оперативна съвместимост;
  

За изпълнение на дейностите по проекта за периода 2014-2016 г. са разчетени средства, по години както следва:

• 
  Кохезионен фонд – 32 981 833 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 5 820 323 лв.
  

• 
  Кохезионен фонд – 32 981 833 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 5 820 323 лв.
  

Проектът "Модернизация на железопътна линия София - Перник - Радомир" се разглежда като част от проекта „Модернизация на железопътната линия Видин-София-Кулата", част от мрежата ТINА, и в този смисъл е много важен за България. Той е част от списъка на приоритетните проекти за трансевропейската железопътна мрежа до 2020 г. Железопътната линия София - Перник - Радомир ще осигури необходимия капацитет и ще позволи предоставянето на железопътни услуги, съответстващи на изискванията за Трансевропейска транспортна мрежа в региона. Успешното изпълнение на проекта ще подобри устойчивото развитие на националния транспортен пазар и конкурентното интегриране на българската жп мрежа в европейските и евроазиатските транспортни пазари.

• 
  модернизация и рехабилитация на съществуващата железопътна инфраструктура съгласно стандартите на ЕС;
  
• 
  увеличаване капацитета на железопътната линия за осигуряване на възможностите за поемане на прогнозирния трафик;
  
• 
  увеличаване скоростта на движение до 200 км/ч за влакове с накланящи се кошове, 160 км/ч за пътнически влакове и 120 км/ч за товарни влакове;
  

За изпълнение на дейностите по проекта за периода 2014-2016 г. са разчетени средства, по години както следва:

• 
  Кохезионен фонд – 89 667 086 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 15 823 603 лв.
  

• 
  Кохезионен фонд – 89 667 086 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 15 823 603 лв.
  

Железопътен възел София се явява най-големият железопътен транспортен център в страната.

Железопътната инфраструктура на София представлява комплекс от териториално разположени и функционално свързани помежду си обекти на железопътния транспорт.

Голямото значение на възел София може да се види от мястото му в Европейската железопътна мрежа. От преминаващите пет Общоевропейски коридори през територията на страната през железопътния възел преминават: Общоевропейски транспортни коридори: IV (Дрезден / Нюрнберг – Прага – Виена / Братислава – Будапеща – Арад – Букурещ – Констанца / Крайова – София – Солун / Пловдив – Истанбул); VIII (Бари / Бриндизи – Дурас/ Влора – Тирана – Кафазан – Скопие – София – Пловдив – Бургас / Варна); Х (Клон C: Ниш – София (Димитровград – Истанбул, през коридор IV).

• 
  жп инфраструктурата на територията на гр. София да бъде в пълно съответствие с Европейските стандарти и политики в областта на жп транспорт и опазване на околната среда при изпълнение на изготвени проекти за модернизация;
  
• 
  намаляване на вредните газове от намаляване използването на автомобилен транспорт в района на гр. София в резултат на създадени удобни връзки с различни видове транспорт и възможност за алтернативни трасета в градски условия;
  
• 
  осигуряване на равнопоставен достъп на хората с увреждания, чрез изграждане на рампи и асансьори в приемните здания на територията на жп възел София;
  
• 
  намаляване на трафика в гр. София със създаването на центрове за преход от натоварени зони за автомобилно движение към ползването и/или свързването с железопътен транспорт.
  

За изпълнение на дейностите по проекта за периода 2014-2016 г. са разчетени средства, по години както следва:

• 
  Кохезионен фонд – 84 671 992 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 14 942 116 лв.
  

• 
  Кохезионен фонд – 84 671 992 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 14 942 116 лв.
  

Железопътен възел Бургас е крайна източна точка на жп линията Пловдив-Бургас, която е част от Трансевропейски транспортен коридор VIII и чрез коридора ТРАСЕКА се явява връзка със страните от Черноморския регион, средна Азия и далечния Изток.

• 
  оптимизация на съществуващата железопътна инфраструктура, свързана с безопасността на железопътната мрежа;
  
• 
  подобряване на експлоатационния железопътен процес в региона на гр. Бургас в съответствие с европейските стандарти и транспортната политика;
  
• 
  интегриране на жп възел Бургас в транспорта на гр. Бургас;
  
• 
  взаимодействие с други важни инфраструктурни проекти на територията на гр. Бургас – „Супер Бургас“ и Изграждане на интермодален контейнерен терминал в пристанище Бургас.
  

За изпълнение на дейностите по проекта за периода 2014-2016 г. са разчетени средства, по години както следва:

• 
  Кохезионен фонд – 4710 409 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 831 249 лв.
  

• 
  Кохезионен фонд – 4 710 409 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 831 249 лв.
  

Реализацията на инвестиционния проект ще допринесе за изпълнение на поетите ангажименти на Република България за развитие на железопътната инфраструктура, достигане на европейските стандарти в съответствие с политиката на ЕС и устойчивото развитие на Транс-европейските транспортни мрежи.

• 
  интегриране на Националната транспортна мрежа с Европейската транспортна мрежа;
  
• 
  развитие на Транс-европейската железопътна мрежа, коридори ІV и VІІІ;
  
• 
  създаване на условия за нарастване обема на превозваните товари по линията, вследствие на подобрени характеристики на линията по отношение на скорост (максимална скорост 160 и 200 км/ч за подвижен състав с накланящи се кошове), време на пътуване, пропускателна способност и надеждност на обслужването;
  
• 
  пренасочване на товари от автомобилните към железопътните превози, което ще доведе до намаляване емисиите на парникови газове, т.е. ще се намали негативното влияние на транспорта върху околната среда като цяло.
  

За изпълнение на дейностите по проекта за периода 2014-2016 г. са разчетени средства, по години както следва:

• 
  Кохезионен фонд – 173 896 458 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 30 687 610 лв.
  

• 
  Кохезионен фонд – 173 896 458 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 30 687 610 лв.
  

С изпълнението на проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив-Бургас-Фаза 2” ще се постигане завършване изпълнението на железопътната линия Пловдив-Бургас през втори програмен период на Програмата и изграждане на конкурентноспособна железопътна инфраструктура в Р. България, която да отговаря на всички изисквания за развитие на цялостна Транс-европейска транспортна мрежа.

• 
  устойчиво развитие на националния транспортен пазар и конкурентното интегриране на българската железопътна мрежа в европейските и евроазиатските транспортни пазари чрез постигане на оперативна съвместимост и развитие на Транс-европейската железопътна мрежа, коридори ІV, VІІІ и Х;
  
• 
  повишаване качеството на транспортната услуга и продуктивността на железопътната инфраструктурата чрез подобряване на експлоатационните параметри и въвеждане на съвременни методи за управление на движението на влаковете;
  
• 
  поддържане на висок стандарт на качество във връзка с безопасността на железопътната мрежа чрез въвеждането на съвременни системи за управление и следене на съоръженията на железопътната инфраструктура и управление на движението на влаковете, като ERTMS/ETCS, GSM-R, SCADA и др.
  

За изпълнение на дейностите по проекта за периода 2014-2016 г. са разчетени средства, по години както следва:

• 
  Кохезионен фонд – 62 304 115 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 10 994 844 лв.
  

• 
  Кохезионен фонд – 62 304 115 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 10 994 844 лв.
  

Проектът е с пълна проектна готовност и е предвиден за реализация през програмен период 2014-2020 г.

Железопътната линия, част от транс-Европейската мрежа, е технически несъвместима и неспособна да поеме планираните товаропотоци от/към пристанищата Русе и Варна. Линията не осигурява възможности за устойчивост на трафик потоците поради ограничения на скоростта и капацитета. Като резултат от лошото състояние на линията, предлаганите железопътни услуги са на ниско ниво от гледна точка на качество, сигурност и безопасност и разходите на НКЖИ за експлоатация са изключително високи.

Основните цели, които си поставя проектът, са:

• 
  проектът ще допринесе за привличане на трафик от пътния към железопътния транспорт, особено при трансграничите превози. Нарастващият брой румънски туристи на българското Черноморие ще се ползват от подобрената железопътна връзка между Русе и Варна чрез намаленото времепътуване и предлагането на екологична алтернатива на въздушния и пътния транспорт по това направление. Освен това, чрез увеличението на скоростта и удобството, се очаква да се привлекат нови потребители по този трансграничен маршрут;
  
• 
  подновената линия ще предостави лесни и екологични възможности на товародателите за превоз на стоки от/до пристанища Варна и Русе;
  
• 
  линията ще подобри транспортните връзки между Турция и Украйна през България, както е определено в заключителния доклад за проучване "Сценарии, трафик прогнози и анализи на трафик потоците, включващи съседни на ЕС страни".
  

За изпълнение на дейностите по проекта за периода 2014-2016 г. са разчетени средства, по години както следва:

• 
  Кохезионен фонд – 76 235 613 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 13 453 343 лв.
  

• 
  Кохезионен фонд – 76 235 613 лв.;
  
• 
  национално съфинансиране – 13 453 343 лв.
  

Договор за Безвъзмездна финансова помощ е подписан на 15.11.2012 г.

Разделен е на три обособени позиции, като за всяка от тях има избран изпълнител.

Тунелен участък от МС 19 до МС 20- изгражда се като двупътен метротунел по Нов Австрийски Тунелен Метод (НАТМ).

Изпълняват се работи по Тунелен участък от МС 20 до МС 21, Метростанция 21, Тунелен участък от МС 21 до 5+010,00.

Изпълняват се дейности по Участък от 5+010,00 до МС 22 и МС 22, Метроучастък от МС 22 до МС 23 , Метростанция 23.

Участъкът е разделен на две обособени позиции. Сключени са два договора за строителство и надзор. Изпълнява се проектиране за двете обособени позиции. Извършват се работи по преустройство на инженерната инфраструктура.

За изпълнение на дейностите за периода 2014-2016 г. са предвидени средства както следва:

2014 г.

• 
  ЕФРР – 82 195 000 лв.
  
• 
  национално съфинансиране – 14 505 000 лв.
  

• 
  ЕФРР – 31 960 000 лв.
  
• 
  национално съфинансиране – 5 640 000 лв.
  

Подготовката на инвестиционния проект е финансирана със средства от ОПТ „Техническа помощ” и изпълнява заложените в ОП „Транспорт” цели: осигуряване на връзки между отделните видове транспорт, крайните автогари, националната жп мрежа. Избрано е трасе от Експертен съвет на Столична община. След приключването на дейностите за подготовката на проекта през втория програмен период ще започнат дейностите по самото строителство.

За изпълнение на дейностите за периода 2014-2016 г. са разчетени средства както следва:

2014 г.

• 
  ЕФРР – 127 500 лв.
  
• 
  национално съфинансиране – 22 500 000 лв.
  

• 
  ЕФРР – 170 000 000 лв.
  
• 
  национално съфинансиране – 30 0000 000 лв.
  

• 
  ЕФРР –212 500 000 лв.
  
• 
  национално съфинансиране – 37 500 000 лв.
  

Индикативна стойност на проекта – 16 166 250 лв. без ДДС. Срок н изпълнение на договора за проектиране, строителство и доставка на технологично оборудване и въвеждане в експлоатация на съоръжението – 20 месеца.

ИМ Терминал ще се изгради на гара Тодор Каблешков, която е част от жп възел Пловдив и е разположена на магистрална ж.п.линия София-Пловдив.

Проектът предвижда върху площ от 68 870 кв.м. да бъдат изградени –терминална площадка за товаро-разтоварни операции на контейнери от вагон на автомобил и обратно, площадка за складиране на контейнерите, площ за повредени контейнери и техника, специални места за хладилни товарни единици, административна сграда за обслужване на клиентите, сграда за митнически контрол и митнически склад, паркинги за товарни и леки автомобили и КПП.

Железопътният възел Пловдив е ключова връзка и част от железопътната линия София – Бургас/Варна, която представлява част от мулти модалните връзки Бари/ Бриндиси – Дурес/Влора – Тирана – Скопие – София – Бургас/Варна и София – Истанбул – Анкара – Грузия/Армения - Азърбайджан (ТРАСЕКА).

Извършено е окончателното плащане по договора за „Изработване на Подробен устройствен план-план за регулация и застрояване и Парцеларен план за нуждите на проекта. Проведени са тръжни процедури за избор на изпълнители за изграждането на терминала, оценка на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите и осъществяване на строителен надзор; подготовка и провеждане на процедури за отчуждаване на терените, влизащи в границите на ИМТ Пловдив; подписване на договор за безвъзмездна финансова помощ и др.

За изпълнение на дейностите по проекта за периода 2014-2016 г. са разчетени средства по години както следва:

2014 г.

• 
  EФPP – 3 651 289 лв.;
  
• 
  НС – 644 345 лв.;
  

• 
  EФPP – 2 434 193 лв.;
  
• 
  НС – 429 563 лв.
  

• 
  развитие на структурата за управление и изработване на комплексна концепция за обслужване на гаровите комплекси, промяна на предназначението на помещенията и преустройства, отговарящи на развитието на железниците, пазара, обществените и социални нужди;
  
• 
  подобряване обслужването на пътниците с предоставянето на различни видове услуги чрез отдаване на площи на наематели, извършващи услуги;
  
• 
  осъществяване на комуникационно решение за връзките на гаровите комплекси с комуникациите на околното пространство - транспортни и пешеходни, озеленяване, изграждане на шумозаглушителни и предпазни огради, в контекста на развитието на околната среда;
  
• 
  подобряване архитектурния облик на сградите и околните пространства.
  

Индикативната стойност на проекта е 83 660 660,40 лв. с ДДС.

Проектът включва три отделни обекта:

• 
  „Рехабилитация на гаров комплекс Централна гара София”
  

Подписан е Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

• 
  „Преустройство и саниране на приемно здание Пазарджик – ІІ -ри етап”
  

• 
  „Рехабилитация на гаров комплекс жп гара Бургас пътническа”
  

За изпълнение на дейности по проекта за периода 2014-2016 г. са разчетени средства по години както следва

• 
  EФPP – 33 301 652 лв.;
  
• 
  НС – 5 876 762 лв.
  

• 
  EФPP – 17 709 811 лв.;
  
• 
  НС – 3 125 261 лв.
  

Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПТ № ДОПТ-16 е подписан на 05.10.2012 г. между УО и ДП НКЖИ с обща стойност на проекта – 5 967 422,40 лв. с ДДС.

Реализацията на проекта „Изграждане на интермодален терминал в Северен централен район на планиране в България - Русе” ще допринесе за постигане на заложените приоритетни цели в транспортната политика на България.

За изпълнение на дейностите за периода 2014 -2016 г. са разчетени средства по години както следва:

2014 г.

• 
  ЕФРР –1 484 769 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране- 262 018 лв.
  

• 
  ЕФРР – 2 319 463 лв.
  
• 
  Национално съфинансиране- 409 317 лв.
  

С приключването на проекта за подготовка на инвестиционния проект ще започне и самото му изграждане през втория програмен период 2014-2020 г.

За изпълнение на дейностите за периода 2014 -2016 г. са разчетени средства по години както следва:

2014 г.

• 
  EФPP – 864 477 лв.;
  
• 
  НС – 152 555 лв.
  

• 
  EФPP – 6 482 726 лв.;
  
• 
  НС –1 144 161 лв.;
  

• 
  EФPP – 6 482 726 лв.;
  
• 
  НС –1 144 161 лв.;