Министерство на вътрешните работи министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № Із-1971

1. необходимата интензивност на подаване на пожарогасителни вещества;

2. максимално възможната площ за гасене;

3. продължителността на гасене на пожара.

(2) Интензивност на подаване на пожарогасителни вещества е количеството пожарогасителни вещества, което се подава за единица време върху единица площ от горящата повърхност в l/s.m².

(3) Минималната интензивност на подаване на въздушно-механична пяна в зависимост от вида на горящия неполярен нефтопродукт се определя в съответствие с табл. 20.

(4) Нормативното време за гасене с въздушно-механична пяна се приема 10 min за една пенна атака.

(5) За изчислителна площ при определяне на необходимите средства за пожарогасене се приема:

1. огледалната повърхност на резервоара - при резервоари с неподвижен покрив и с понтон;

2. площта между стената на резервоара и ограждащия борд - при резервоари с плаващ покрив;

3. огледалната повърхност на най-големия танк - за танкерите;

4. площта на железопътни наливно-изливни естакади, включително техните коловози, но не повече от 1000 m².

Чл. 216. (1) Минималната интензивност на подаване на вода за охлаждане на надземни метални резервоари и на танкери с ЛЗТ и ГТ е, както следва:

1. за горящ резервоар - 0,5 l/s на всеки метър от дължината на окръжността на резервоара;

2. за горящ танкер - 0,5 l/s на всеки метър от удвоената дължина на танкера;

3. за съседни резервоари - 0,2 l/s на всеки метър от дължината на половината окръжност на резервоара; за резервоари с топлоизолация водни количества не се осигуряват;

4. за съседни танкери - 0,2 l/s на всеки метър от дължината на танкера.

(2) Охлаждане на съседни резервоари и танкери не се изисква, ако разстоянието помежду им е повече от два пъти по-голямо от разстоянието, определено в съответствие с изискванията за складове за ЛЗТ и ГТ съгласно глава петнадесета, раздел ІІІ.

(3) Разрешава се за полуподземни резервоари и за резервоари с плаващ покрив и с понтон разходите на вода по ал. 1 за охлаждане да се намалят до 50 %.

(4) При хоризонтални резервоари за разчетна дължина се приема удвоената дължина на резервоара - за горящия резервоар, и дължината на резервоара, когато е съседен.

(5) За резервоари с обем, по-голям от 10 000 m³, се предвиждат стабилни водни инсталации за охлаждане, в т.ч. и на техните покриви, с интензивност, както следва:

1. за резервоари с неподвижен покрив - 0,02 l/s.m²;

2. за резервоари с понтон - 0,01 l/s.m².

Чл. 217. (1) Когато няма техническа възможност за осигуряване на необходимите водни количества за пожарогасене от водоснабдителната мрежа или това е икономически нецелесъобразно, се предвиждат водоеми за пожарогасене в продължение на най-малко един час и за охлаждане на горящия и на съседните резервоари в продължение на най-малко:

1. три часа - при пожарогасене със стабилни или полустабилни инсталации;

2. шест часа - при пожарогасене с преносими уреди и съоръжения.

(2) Неприкосновените водни количества за пожарогасене от водоемите по ал. 1 се възстановяват за не повече от четири денонощия.

(2) Стабилните инсталации за пожарогасене и охлаждане се състоят от водоем, резервоар за пенообразувател, помпена станция, захранващи тръбопроводи и тръбна мрежа със стабилно монтирани към нея пеногенератори, спринклерни глави за пяна, дренчерни глави, водоразпръсквачи и др.

(3) Полустабилните инсталации за пожарогасене и охлаждане се състоят от захранващ тръбопровод с колектор и тръбна мрежа със стабилно монтирани към нея пеногенератори, спринклерни глави за пяна, водоразпръсквачи и др. Захранващите колектори на инсталацията се предвиждат извън обваловката на резервоарите в близост до пътищата за противопожарни цели. Захранването на инсталациите се осъществява от пожарни автомобили, мото- или електропомпи посредством шлангови линии. Интервалът от време от получаване на сигнала или съобщението за пожар до подаване на пожарогасителното средство в резервоара или помещението не трябва да превишава 30 min.

Чл. 220. (1) Надземни резервоари с обем, по-голям от 10 000 m³, както и сферични резервоари за ЛЗТ и ГТ се проектират със стабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане, с дистанционно задействане от централен пулт за управление.

(2) Надземни резервоари с обем от 500 до 10 000 m³ се проектират с полустабилни инсталации за пожарогасене и със стабилни инсталации за охлаждане.

(3) Резервоари за сгъстени и втечнени газове с обем, по-голям от 500 m³, се проектират със стабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане.

(4) За резервоари с обем, по-малък от 500 m³, се предвиждат преносими съоръжения за пожарогасене и охлаждане, както и помещения за съхраняването им.

1. за защита на апарати и съоръжения с ЛЗТ, ГТ и ГГ, монтирани на външни технологични инсталации;

2. за защита на резервоари с втечнени горими газове, ЛЗТ и ГТ;

3. на железопътни естакади и пристани за втечнени горими газове, ЛЗТ и ГТ.

(2) Лафетни струйници не се предвиждат за зоните на пещи или апаратури, работещи при температури, по-високи от 150 °С.

Чл. 224. (1) Лафетните струйници се монтират на водопроводна мрежа с високо налягане, надземно на вишки и на технологични площадки, и се осигуряват с водна завеса.

(2) Когато с водопровода на предприятието не се осигурява необходимият разход и напор на водата за едновременно захранване на два лафетни струйника, те се приспособяват за захранване и от подвижни пожарни помпи и автомобили.

(2) Технологични апаратури и етажерки, които поради местоположението им не могат да бъдат охлаждани с лафетни струйници, се защитават със стационарни охладителни инсталации независимо от тяхната височина.

(2) Разрешава се за резервоари със стационарна охладителна инсталация да бъде осигурено оросяване в която и да е точка само с една струя.

1. в района на резервоарния парк и отделно стоящите резервоари за газове, ЛЗТ и ГТ;

2. в района на производствените инсталации, като за външните технологични съоръжения разходът на вода се приема най-малко 80 l/s.

Чл. 231. Водопроводът за пожарогасене, от който при пожар във външни технологични съоръжения се захранват стационарните инсталации за охлаждане, се проектира така, че да бъде осигурено допълнително водно количество за захранване на пожарен автомобил не по-малко от 50 l/s.

Чл. 232. (1) Разходът на вода за стационарните охладителни инсталации се определя, както следва:

1. за открити технологични инсталации за апарати колонен тип - за охлаждане на горящата и на съседните й колони, разположени на разстояние, по-малко от два пъти диаметъра на по-голямата колона;

2. за сферични резервоари за втечнени горими газове и ЛЗТ под налягане – за едновременно охлаждане на горящия и на съседните му резервоари, разположени на разстояние, по-малко от един път диаметъра на по-големия резервоар.

(2) Броят на едновременно охлажданите хоризонтални резервоари се определя в съответствие с табл. 21.

№ по ред	Видове апарати	Интензивност на подаване на вода, l/s.m2
1.	Резервоари за втечнени горими газове и ЛЗТ под налягане:
	а) повърхността на резервоарите без арматурата	0,1
	б) повърхността на резервоарите в местата на разполагане на арматурата	0,5
2.	Апарати с ГГ, ЛЗТ и ГТ	0,1

1. до 30 m - с лафетни струйници и противопожарно оборудване за захранването им;

2. над 30 m - със стационарни инсталации за охлаждане.

(2) Апарати, които в зависимост от разположението им не могат да бъдат охлаждани с лафетни струйници, се защитават със стационарни охладителни инсталации независимо от височината им.

(2) Разрешава се водоемите по ал. 1 да се заменят с шахти с вместимост по 5 m³, захранвани от водопровод с тръба с диаметър не по-малък от 200 m.

(3) Всеки водоем или шахта се защитава срещу замръзване. Водоемът или шахтата се проектира с обходен път и с площадка с трайна настилка с размери най-малко 12 m на 12 m за осигуряване на достъп на пожарните автомобили.

(4) Във водоемите или водовземните шахти се осигурява възможност за засмукване на водата с авто- или мотопомпи.

Г л а в а д в а н а д е с е т а

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ И ИНСТАЛАЦИИ

(2) За осигуряване на пожарната безопасност на електрическите уредби и инсталации освен изискванията на тази наредба се прилагат и изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (обн., ДВ, бр. 90 и 91 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 108 от 2007 г.) и на Наредба № 4 от 2003 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на електрически уредби в сгради (обн., ДВ, бр. 76 от 2003 г.; попр., бр. 79 и 87 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 14 от 2004 г. и бр. 17 от 2005 г.; попр., бр. 48 от 2006 г.).

1. първа група – „Нормална пожарна опасност”;

2. втора група – „Повишена пожарна опасност”;

3. трета група – „Експлозивна опасност”.

(2) Елементите на електрическите инсталации по ал. 1 може да се предвиждат върху и в конструкции и поставки, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В, С, D, E и F, при условие че под и/или около тях са поставени подложки от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с дебелина най-малко 10 mm.

(2) За полагането на електрически захранващи линии през или върху строителни продукти с топлоизолационни и/или звукоизолационни свойства и с класове по реакция на огън В, С, D, E и F се предвиждат тръби с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(2) За резервоари за ГГ, ЛЗТ и ГТ, за автомобилни и железопътни цистерни, наливно-изливни естакади, тръбопроводи, железопътни линии в района на естакади и за сгради и съоръжения в района на складове за газове, леснозапалими и горими течности се предвижда защита от мълнии, статично електричество, блуждаещи токове и електрохимична корозия.

(2) Електрическите уредби и инсталации в местата по ал. 1 се проектират в нормално изпълнение при спазване на изискванията на нормативните актове по чл. 236, ал. 2.

(2) Корпусите на електрически табла в строежи от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4 се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от В.

(3) За строежи от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф1.2, както и за помещения от всички класове на функционална пожарна опасност, предназначени за повече от 100 човека, се използват задължително автоматични електрически прекъсвачи за защита от претоварване и срещу къси съединения.
Раздел III
Втора група „Повишена пожарна опасност”

Чл. 247. Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими материали, се отнасят към местата от втора група „Повишена пожарна опасност”, наричани за краткост „пожароопасни места”.

Чл. 248. (1) Пожароопасните места по чл. 247 се разделят на четири класа по пожарна опасност:

1. клас П-I – места в помещения на строежи от категории по пожарна опасност Ф5В и Ф5Г, в които се използват или съхраняват горими течности с пламна температура над 55 до 120 С;

2. клас П-II – места в помещения на строежи от категория по пожарна опасност Ф5В, в които се отделят горими прахове или влакна, преминаващи в суспендирано състояние, като за опасността от пожар (но не и от експлозия) са от значение физическите свойства на праховете и влакната (малка раздробеност, голяма влажност и ДКГВ над 65 g/m³), или когато съдържанието на прахове и влакна във въздуха не достига необходимата общообемна концентрация за експлозия;

3. клас П-IIа – места в помещения на строежи от категория по пожарна опасност Ф5В, в които се отделят, употребяват или съхраняват горими течности с пламна температура, по-висока от 120 С, или твърди горими вещества и влакнести продукти, за които липсват характерните признаци за зоните в помещенията от клас П - II;

4. клас П-III – места в строежи от категория по пожарна опасност Ф5В, разположени на открито, в които се използват или съхраняват горими течности с пламна температура, по-висока от 55 С, или твърди горими материали.

(2) Електрическите уредби и инсталации в пожароопасните места по ал. 1 се проектират с определена степен на защита в зависимост от класа по пожарна опасност.

(2) Класът на местата по пожарна опасност, разположени извън 5-метровата зона по ал. 1, се определя съгласно чл. 248, ал. 1.

(2) Помещенията за кислородни станции, непосочени в ал. 1, в които се произвежда или съхранява кислород и които имат естествена вентилация, се отнасят към първа група „Нормална пожарна опасност”.

(3) Не се разрешава проектиране на маслонапълнени електрически съоръжения в помещения за кислородни инсталации.

Чл. 253. (1) Степента на защита на електрическите машини и съоръжения в зависимост от класа на пожароопасното място се определя съгласно табл. 23.

(2) Означенията на степените на защита на електрическите съоръжения са дадени в приложение № 10.

№ по ред	Видове машини и съоръжения и условия на работа	Степен на защита на съоръжението при клас на пожароопасното място
		П - I	П - II	П - IIа	П - III
1. 2. 3. 4. 5.	Стационарни машини без искрящи части Стационарни машини с искрящи части (контактни пръстени и колектори) Преносими или често премествани машини Електрически кранове, телфери: а) с искрящи части б) без искрящи части Електрокари	IP44 IP44 IP44 IP54 IP44 IP44	IР44 IP54 IP44 IP54 IP44 IP44	IP33 IP33 IP44 IP33 IP33 IP44	IP44 IP44 IP44 IP44 IP44 IP44

(2) В места от клас П-I, където се използват горими течности, електродвигателите със степен на защита IР44 може да се заменят с електродвигатели със степен на защита IР33, при положение че няма опасност от разрушаване на изолацията на електродвигателите.

1. са монтирани извън пожароопасното място;

2. механизмите се задвижват с преминаващ през стената вал със салников уплътнител на отвора между двете помещения.

Чл. 256. Степента на защита на елементите на електрическите уредби и инсталации в зависимост от класа на пожароопасното място се определя в съответствие с табл. 24, а на осветителите - съгласно табл. 25.

Таблица 24

№ по ред	Вид на елементите от електрически уредби и инсталации и условия на работа	Степен на защита на съоръжението при клас на пожароопасните места
		П – I	П - II	П - IIа	П - III
1. 2. 3. 4.	Стационарни с искрящи части Стационарни без искрящи части Преносими или често премествани апарати и прибори: а) с искрящи части б) без искрящи части Шкафове за монтиране на апарати и прибори в нормално	IP44 IP44 IP54 IP44	IP54 IP44 IP54 IP44	IP44 IP44 IP54 IP44	IP44 IP44 IP54 IP44
5. 6.	изпълнение: а) с искрящи части б) без искрящи части Съединители и разклонителни кутии Разпределителни устройства и табла	IP44 IP44 IP44 IP44	IP54 IP44 IP44 IP54	IP33 IP33 IP32 IP33	IP54 IP44 IP44 IP44

(2) Разстоянието от трансформаторната подстанция до оградата е най-малко 1,5 m.

1. от проводници с медни и алуминиеви жила:

а) открито - в тръби с класове по реакция на огън А1, А2 и В, върху конструкции, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;

б) скрито - под мазилка върху основа, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;

2. с небронирани кабели:

а) открито - по конструкции, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, когато няма опасност от механични повреди;

б) в стоманени тръби - в местата, където има опасност от механични повреди;

3. с бронирани кабели - открито;

4. с шлангови кабели:

а) преносими, среден и лек тип - за захранване на подвижни електрически съоръжения;

б) с винилитова изолация - когато няма опасност от механични, химични и топлинни въздействия.

Чл. 263. Съединителните и разклонителните кутии на електрическите инсталации в местата от всички класове на пожарна опасност се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от В.

Чл. 264. В пожароопасни места от всички класове на пожарна опасност се разрешава използването на медни и алуминиеви шинопроводи, при условие че:

1. неразглобяемите връзки са изпълнени чрез заваряване или запресоване;

2. винтовите съединения в местата на присъединяване на шините към апаратите са осигурени срещу саморазвиване.

Чл. 265. Елементите за въвеждане на кабели или проводници в елементи на електрическите уредби се изпълняват в съответствие с изискванията за изпълнение на машините или апаратите и в зависимост от класа на местата по пожарна опасност.

Чл. 266. (1) Електрозахранването на подемни механизми (кранове и телфери) в местата от класове П-I и П-II се предвижда с шлангов кабел.

(2) В местата от класове П-II и П-III може да се използва тролейно захранване, при условие че под тролейните проводници не се съхраняват горими материали и няма конструктивни елементи, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън D, E и F.