Специфични изисквания към водоснабдяването за пожарогасене в нефтопристанища, в складове за леснозапалими и горими течности, за втечнени и сгъстени горими газове и в предприятия на химическата промишленост

1. необходимата интензивност на подаване на пожарогасителни вещества;

2. максимално възможната площ за гасене;

3. продължителността на гасене на пожара.

(2) Интензивност на подаване на пожарогасителни вещества е количеството пожарогасителни вещества, което се подава за единица време върху единица площ от горящата повърхност в l/s.m².

(3) Минималната интензивност на подаване на въздушно-механична пяна в зависимост от вида на горящия неполярен нефтопродукт се определя в съответствие с табл.20.

(4) Нормативното време за гасене с въздушно-механична пяна се приема 10 min за еднна пенна атака.

(5) За изчислителна площ при определяне на необходимите средства за пожарогасене се приема:

1. огледалната повърхност на резервоара - при резервоари с неподвижен покрив и с понтон;

2. площта между стената на резервоара и ограждащия борд - при резервоари с плаващ покрив;

3. огледалната повърхност на най-големия танк - за танкерите;

4. площта на железопътни наливно-изливни естакади, включително техните коловози, но не повече от 1000 m².

Чл. 216. (1) Минималната интензивност на подаване на вода за охлаждане на надземни метални резервоари и на танкери с ЛЗТ и ГТ е, както следва:

1. за горящ резервоар - 0,5 l/s на всеки метър от дължината на окръжността на резервоара;

2. за горящ танкер - 0,5 l/s на всеки метър от удвоената дължина на танкера;

3. за съседни резервоари - 0,2 l/s на всеки метър от дължината на половината окръжност на резервоара; за резервоари с топлоизолация водни количества не се осигуряват;

4. за съседни танкери - 0,2 l/s на всеки метър от дължината на танкера.

(2) Охлаждане на съседни резервоари и танкери не се изисква, ако разстоянието помежду им е повече от два пъти по-голямо от разстоянието, определено в съответствие с изискванията за складове за ЛЗТ и ГТ съгласно глава петнадесета, раздел ІІІ.

(3) Разрешава се за полуподземни резервоари и за резервоари с плаващ покрив и с понтон разходите на вода по ал. 1 за охлаждане да се намалят до 50 %.

(4) При хоризонтални резервоари за разчетна дължина се приема удвоената дължина на резервоара - за горящия резервоар, и дължината на резервоара, когато е съседен.

(5) За резервоари с обем, по-голям от 10 000 m³, се предвиждат стабилни водни инсталации за охлаждане, в т.ч. и на техните покриви, с интензивност, както следва:

1. за резервоари с неподвижен покрив - 0,02 l/s.m²;

2. за резервоари с понтон - 0,01 l/s.m².

Чл. 217. (1) Когато няма техническа възможност за осигуряване на необходимите водни количества за пожарогасене от водоснабдителната мрежа или това е икономически нецелесъобразно, се предвиждат водоеми за пожарогасене в продължение на най-малко един час и за охлаждане на горящия и на съседните резервоари в продължение на най-малко:

1. три часа - при пожарогасене със стабилни или полустабилни инсталации;

2. шест часа - при пожарогасене с преносими уреди и съоръжения.

(2) Неприкосновените водни количества за пожарогасене от водоемите по ал. 1 се възстановяват за не повече от четири денонощия.

(2) Стабилните инсталации за пожарогасене и охлаждане се състоят от водоем, резервоар за пенообразувател, помпена станция, захранващи тръбопроводи и тръбна мрежа със стабилно монтирани към нея пеногенератори, спринклерни глави за пяна, дренчерни глави, водоразпръсквачи и др.

(3) Полустабилните инсталации за пожрогасене и охлаждане се състоят от захранващ тръбопровод с колектор и тръбна мрежа със стабилно монтирани към нея пеногенератори, спринклерни глави за пяна, водоразпръсквачи и др. Захранващите колектори на инсталацията се предвиждат извън обваловката на резервоарите в близост до пътищата за противопожарни цели. Захранването на инсталациите се осъществява от пожарни автомобили, мото- или електропомпи посредством шлангови линии. Интервалът от време от получаване на сигнала или съобщението за пожар до подаване на пожарогасителното средство в резервоара или помещението не трябва да превишава 30 min.

Чл. 220. (1) Надземни резервоари с обем, по-голям от 10 000 m³, както и сферични резервоари за ЛЗТ и ГТ се проектират със стабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане, с дистанционно задействане от централен пулт за управление.

(2) Надземни резервоари с обем от 500 до 10 000 m³ се проектират с полустабилни инсталации за пожарогасене и със стабилни инсталации за охлаждане.

(3) Резервоари за сгъстени и втечнени газове с обем, по-голям от 500 m³, се проектират със стабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане.

(4) За резервоари с обем, по-малък от 500 m³, се предвиждат преносими съоръжения за пожарогасене и охлаждане, както и помещения за съхраняването им.

1. за защита на апарати и съоръжения с ЛЗТ и ГТ и горими газове (ГГ), монтирани на външни технологични инсталации;

2. за защита на резервоари с втечнени горими газове, ЛЗТ и ГТ;

3. на железопътни естакади и пристани за втечнени горими газове, ЛЗТ и ГТ.

(2) Лафетни струйници не се предвиждат за зоните на пещи или апаратури, работещи при температури, по-високи от 150 °С.

Чл. 224. (1) Лафетните струйници се монтират на водопроводна мрежа с високо налягане, надземно на вишки и на технологични площадки, и се осигуряват с водна завеса.

(2) Когато с водопровода на предприятието не се осигурява необходимият разход и напор на водата за едновременно захранване на два лафетни струйника, те се приспособяват за захранване и от подвижни пожарни помпи и автомобили.

(2) Технологични апаратури и етажерки, които поради местоположението им не могат да бъдат охлаждани с лафетни струйници, се защитават със стационарни охладителни инсталации независимо от тяхната височина.

(2) Разрешава се за резервоари със стационарна охладителна инсталация да бъде осигурено оросяване в която и да е точка само с една струя.

1. в района на резервоарния парк и отделно стоящите резервоари за газове, ЛЗТ и ГТ;

2. в района на производствените инсталации, като за външните технологични съоръжения разходът на вода се приема най-малко 80 l/s.

Чл. 231. Водопроводът за пожарогасене, от който при пожар във външни технологични съоръжения се захранват стационарните инсталации за охлаждане, се проектира така, че да бъде осигурено допълнително водно количество за захранване на пожарен автомобил не по-малко от 50 l/s.

Чл. 232. (1) Разходът на вода за стационарните охладителни инсталации се определя, както следва:

1. за открити технологични инсталации за апарати колонен тип - за охлаждане на горящата и на съседните й колони, разположени на разстояние, по-малко от два пъти диаметъра на по-голямата колона;

2. за сферични резервоари за втечнени горими газове и ЛЗТ под налягане – за едновременно охлаждане на горящия и на съседните му резервоари, разположени на разстояние, по-малко от един път диаметъра на по-големия резервоар.

(2) Броят на едновременно охлажданите хоризонтални резервоари се определя в съответствие с табл.21.

Таблица 21

Разположение На резервоарите	Брой на едновременно охлажданите хоризонтални резервоари при единична вместимост на резер- воарите, m3
	25	50	110	160	175	200
В един ред	5	5	5	5	3	3
В два реда	6	6	6	6	6	6

Чл. 233. Интензивността на подаване на вода за охлаждане от стационарни инсталации се определя в съответствие с табл.22.
Таблица 22

№ по ред	Видове апарати	Интензивност на подаване на вода, l/s.m2
1.	Резервоари за втечнени горими газове и ЛЗТ под налягане:
	а) повърхността на резервоарите без арматурата	0,1
	б) повърхността на резервоарите в местата на разполагане на арматурата	0,5
2.	Апарати с ГГ, ЛЗТ и ГТ	0,1

1. до 30 m - с лафетни струйници и противопожарно оборудване за захранването им;

2. над 30 m - със стационарни инсталации за охлаждане.

(2) Апарати, които в зависимост от разположението им не могат да бъдат охлаждани с лафетни струйници, се защитават със стационарни охладителни инсталации независимо от височината им.

(2) Разрешава се водоемите по ал. 1 да се заменят с шахти с вместимост по 5 m³, захранвани от водопровод с тръба с диаметър не по-малък от 200 m.