Министър-председател

Изборът на министър - председател рефлектира върху качеството ни на живот, върху неговата продължителност, върху равнището на данъците, международната представа за държавата ни и др.

Съществува ли достатъчно ясен портрет на българския министър-председател след промените от 1989г.? Явно не, след като за министър–председател се посочваше почти всяка година както “един от нас”, така и през последния мандат–един “много далеч от нас”… Преди 1989г. министър - председателят се държеше като монарх, а доскоро монархът настояваше да бъде приеман като демократ…

В страните в които този избор става аргументирано и по критерии утвърждавани десетилетия, шансът да бъде избран най-подходящия кандидат за момента е голям, без да се гарантира сто процента харесването му до края на мандата, или да се игнорира възможността да се самопровали. В страните в които кандидатът за министър–председател е само чувствено харесван, шансът това “влюбване” да е краткосрочно е почти същия процент…

Интересното в нашата действителност е, че дори когато купуваме зеленчуци, задаваме задължително поне няколко въпроса, касаещи произхода им. Много по–рядко, да не кажа никак, питаме за произхода и качествата на човека, който ще определи бъдещето на нас и на децата ни за следващите четири, или осем години. Достатъчно е някак си необяснимо да го харесаме и то само от едно виждане. Дори не е нужно да е бил пред погледите ни в Стар академи три месеца…

Защо гражданите често не харесват избраните от тях самите политици, превърнали се в министър-председатели?

Отговорът е бърз: защото очакванията са абстрактни и вътрешно неаргументирани. И защото тези очаквания не се свързват предварително с конкретни качества на министър-председателя. Всичко това съпътствано от непременната потребност от промяна и голямата увереност, че желаното ще стане действителност, раждат бързото разочарование от направения избор.

Законодателството не подсказва пряко и достатъчно ясно качествата, които трябва да притежава бъдещият министър–председател. Законът за администрацията, например, ни казва, че той е: централен едноличен орган на изпълнителната власт, изпълнява представителни функции по отношение на Министерски съвет; ръководи общата политика и текущата му дейност и е отговорен за това пред Народното събрание; определя правомощията и ресорите, координира работата и назначава и освобождава от длъжност своите заместници; Изпълнението на тези задължения свързваме обикновено с качествата: компетентност, категоричност, представителност, отговорност и дипломатичност.

Практиката у нас и в преобладаващата част от демократичните страни показва, че качествената характеристика на министър – председателя се свързва с това да бъде: политическа личност, временно облечена с “взетата под наем” власт на избирателите, убеждаваща хората по време на избори и след това, че е приемлив национален лидер. Да владее изкуството на компромиса. Да е консенсусна личност, която всеки идентифицира със себе си, или с нещо напълно недостижимо и несравнимо със себе си…

За да бъде национален лидер трябва да има лична харизма, но за да бъде ефективен държавен лидер, трябва да притежава развито усещане за политически цели и възможност ежедневно да обработва планини от писмена документация.

За да бъде ефективен политически лидер трябва да има качествата на преговарящ и пазарящ се, за да балансира възникващите конфликтни ситуации в гледните точки и интересите.

За да бъде водач на партия в парламента министър - председателят трябва да бъде добър оратор и да създава впечатлението, че е ангажиран с каузата.

В демократичните общества министър-председателят изпълнява най-малко три роли: лидер на партия, глава на правителство (като “представител на всички хора”), де факто - символичен представител на страната си. Тези три роли налагат въздържаност и поставят специфични ограничения върху поведението му.

Научните изследвания по темата показват, че чертите, които следва да притежава министър - председателя са свързани предимно с: интелигентност, смелост, решителност и др.

Изследванията не показват корелация между ефективното лидерство и личностните качества. Някои много успешни лидери са се проявявали като страхливци или мерзавци.

Самото лидерското поведение се определя като: демократично, авторитарно, любезно, сърдечно и т.н.

Изследванията показват, че няма корелация между поведението и успешното лидерство.

Истината е, че успешното лидерство. зависи от ситуацията в която съчетанието от отделни типове поведение и определени качества може да бъде печелившо. Това означава, че от един министър - председател се изискват: висока образованост и интелигентност, чувствителност, прозорливост, гъвкавост и голяма адаптивност.

Медиите мога да манипулират ситуацията, определяйки общественото възприятие за това каква всъщност е реалната ситуация…Това е в случаите когато медиите са контролирани от малка група. Например Рупърт Мърдок във Великобритания или в Италия, където медиите са притежание на самия министър-председател.

Министър-председателят, който е изключително умел в определени области, може да е много неумел в други. Най-дълго заемалият длъжността министър - председател на Австралия сър Роберт Мензиес е успял, защото в най-висока степен е комбинирал тези множество качества. В контраст с него, Гох Уайтлам имаше ясни политически цели и беше ефектен парламентарен оратор, но в същото време бе своенравен администратор и неефективен преговарящ, чиито личен стил отдалечаваше повечето групи, от които зависеше неговия успех в перспектива.

Министър - председателят трябва да е рамкова личност, разчитаща на партньорствата на политическия си и административен екип, а не само на собствените си партньорства.

Според Джонатан Лин той трябва да бъде готов да си отговори на следните няколко въпроса:

а) какво ще се случи?;

б) в какво той вярва че ще се случи?;

в) в какво той иска другите да вярват, че ще се случи?;

г) в какво иска другите да вярват, че той вярва, че ще се случи?;

1. 
   Защитава ли единството на българската нация или е за правото на автономност на малцинствата в страната?
   
2. 
   Ще осигури ли безпрекословно и на всяка цена присъединяване на България към Европейския съюз, или ще отчете силните и слаби страни на този акт през призмата на дългосрочния национален интерес, преди да предложи взимането на окончателно решение.
   
3. 
   Предлага ли редукция на прогресивния данък общ доход (например, пропорционално съкращаване на данъка, базирано на категоризация на данъкоплатците и доходите), или иска агресивна редукция която засяга доходите само на отделни групи от населението?
   
4. 
   Настоява ли за съкращаване на данъците върху бизнеса, за да се ускори създаването на нови работни места и да се намали “изтичането на мозъци” от страната?
   
5. 
   Предлага ли бързо изплащане на външния дълг или предпочитате постепенна редукция на дълга?
   
6. 
   Подкрепя ли национална програма за регионално развитие, или само на програми, насочени към развитието на специфични региони?
   
7. 
   Подкрепя ли програма, която включва сурови наказания за младите престъпници и дългосрочни затворнически присъди, или се фокусират върху превантивността, предлагайки програма за решаване на социалните проблеми и рехабилитация на престъпниците?
   
8. 
   Настоява ли за задължително регистриране на оръжията или предпочита подхода на “право да нося оръжие”? .
   
9. 
   Гарантира ли пълно и активно участие в международното движение за мир и подкрепа на организации като тази на Обединените нации, или отхвърля участието на България в подобни организации?
   
10. 
    Поддържа ли сегашното състояние на емиграцията или дава гаранции , че ще работи за намаляването на броя на българите, напускащи страната?
    
11. 
    Застъпва се за отговорно отношение към околната среда, или предпочита бързото развитие на икономиката на страната на всяка цена?
    
12. 
    Поддържа ли правата на хомосексуалистите в областта на брака и съпружеските изгоди, или провежда политика базирана на модела на традиционното семейство?
    
13. 
    Предлага ли да се води политика на “избора” или на “живота” по отношение на въпросите свързани с аборта?
    
14. 
    Ще работи ли за преобладаващ процент обществено здравеопазване, или предлага приватизация?
    
15. 
    Обявява се за използването на държавните възможности /като данъчните инициативи/, за окуражаване създаването на частни училища с алтернативни структури и програми на обучение или се застъпва за традиционното начално, средното и висше образование, под юрисдикцията на държавата и местните власти?