Министър Стефан Данаилов пред вестник "Банкеръ", 7 януари 2006 г
Изтегляне 77.89 Kb.
|
| Министър Стефан Данаилов пред вестник “Банкеръ”, 7 януари 2006 г.
ЗАПОЧВАМЕ БИТКА С ПИРАТИТЕ В КУЛТУРАТА Водещ Спасиана Кирилова: Г-н министър, добра ли беше 2005 г. за българската култура и лично за вас? Стефан Данаилов: Да започнем от личното. Годината беше много интересна за мен в различни аспекти. Играх в представленията в Народния театър, защото за актьора е важно да има перманентно присъствие на сцената. Имах възможност от края на 2004 г. до края на март 2005 г. да снимам в една италианска продукция, нови 6 серии. Надявам се тази година, дори в края на този месец, да го пуснат по "РАЙ 2" и, доколкото знам, БНТ ще купи филма, тъй като първият сериал беше показан. Допускам, че ще купят сериала, още повече че много български актьори играят в него. От друга гледна точка, приключи едно Народно събрание, в което бях председател на Комисията по култура, която свърши много работа в своята законодателна дейност. Смятам, че законът за киноиндустрията е един от важните закони. Другото, което за мен беше изненада, е второто ми участие в предизборна кампания. Знаете, че освен в 24-и многомандатен район в София бях предложен и пожелан за водач на листа в една особена област на България - в Кърджали. Чувствах се невероятно окрилен, тъй като моята кампания там не беше партийна. Тя бе повече на един човек, когото хората познават. Разбира се, с програмата на една политическа сила. Но бих казал, че опитът беше чисто мажоритарен. По-нататък се случиха неща, които, като ги наблюдавах отстрани, бяха за мен и смешни, но в дадени моменти неприятни и страшни. Говоря за формирането на кабинета... Водещ: Тъкмо да ви попитам, като човек, който се занимава с култура, как оценявате културата на поведение в парламента в този момент? Ст. Данаилов: Има някакво... може и силно да прозвучи, някакво безумие обхваща хората. Аз бях наблюдател в тази нощ дори и на изкривени физиономии. Не ги разделям на хора отляво, дясно или център. Беше някаква особена нощ, която сигурно един писател като Дончо Цончев може да опише по-добре от мен. Но аз наблюдавах наистина като артист и видях едни хора, които съм виждал доста години в нормални човешки отношения, а не само когато спорим или се караме в пленарната зала. Беше, честно казано, доста потискащо. Разбира се, политиката си е политика и наистина бяха тежки дни. Факт е, че БСП не успя да стигне до този резултат, който ни се искаше. И при тези условия последва дълъг период на преговори. Аз не съм участвал в тях. Не съм се алиенирал, чувах все пак какво се случва. И след това пък съм свидетел как лицата започват да се успокояват и в един момент се оказва, че всички можем да бъдем достатъчно разумни. Четири години като председател на комисията по културата, аз наблюдавах процесите малко отстрани и като контролиращ орган получавах данните за тази сфера. Но проблемите се разкриха напълно, като влязох в министерството. Аз съм усмихнат човек, но общо взето усмихнатият момент беше в първия ден, когато приемах документацията. Водещ: Едно от обещанията в предизборната програма на БСП е да се работи с хората на изкуството, те да бъдат мотивирани и стимулирани, тъй като са много лошо платени. Ще изпълните ли това обещание? Ст. Данаилов: Има известна разлика между държавните служители в сферата на културата, които миналата година получиха повишение на заплатите с 50 на сто. Разбира се, там противоречието беше за това кои са творците. Да речем, в един театър, в една опера или във филхармоничен оркестър творците се знаят. Противоречията дойдоха от другите институти, като галериите и музеите. Там творците са много малко на брой, което е също доста неудобно. След това предишното управление разбра, че е направило грешката, и завиши заплатите и на останалите хора, без които не може. Сега държавната структура в културата е по-добре от общинската. Там е много голям дисбалансът на средствата. Ясно е, че общините финансово не могат да компенсират тази разлика, както, да речем, можа да го направи софийската община. Културните институти, които са общински, на територията на София получиха същото заплащане като държавните, което е много добре. Но в останалата част на страната, където държавните структури са много малко, а преобладават общинските, наистина разликата е много голям. Макар че сега има известно повишаване на заплати - тъй като средствата за общинските културни институти, които минават през бюджета, са с 2-3 млн. лв. повече, това не е достатъчно. Аз съм поел ангажимента пред голяма част от тези хора, с които се срещам при обиколките си в страната, и разчитам на помощта на асоциацията на общините през следващата година увеличенията да са по-сериозни. Водещ: Малко ще изпреваря въпроса, който бях предвидила, за да не ви питам по класическия начин - откъде ще дойдат допълнителните пари. По някакъв начин българският бизнес може ли да помогне на културата? Ст. Данаилов: Продължавам да твърдя, че държавата през годините се опита леко да да се отърве от културата. Това беше една голяма грешка, защото сегашното състояние на материалната част, където ние посрещаме нашата публика, независимо дали е библиотека, музей или галерия, опера или театър, е много тежко. Ако бяха поддържани и през тези 15 години се правеха необходимите ремонти, средствата, които сега се заделят за капитални разходи, можеха да се спестят... Помагат националният фонд "Култура" и фонд ""13 века България". Неголемите средства в тези структури са от помощи. Те вършат своята работа. Има полза от тях. Убеден съм, че само във взаимодействие с частния бизнес можем да си помогнем. Това е така нареченото алтернативно финансиране. Не мога да ви кажа защо, но някой в крачка е решил от 2002 г. да не ползваме услугите на Националния статистически институт, който може да ни даде ясна картина какво е посещението в нашите музеи. Сега възстановяваме контактите и вместо да правим в министерството нова структура,това е една услуга, която ще ни покаже какво се случва в България. Колко са галериите, имаме много творци, които са със свободна професия. Има опити за създаване на частни театрални трупи и т.н. Водещ: Или ако се разбере, че интересът към българската култура е голям, бизнесът ще има мотив да инвестира в нея? Ст. Данаилов: Абсолютно. Защото аз виждам колко покани получавам на ден... Това са все културни срещи. Има невероятен живот. Кипи. Значи потенциалът е налице, но моите наблюдения години наред от контактите с хората на бизнеса са, че те помагат. Има толкова фестивали - театрални, музикални, всякакви. Освен с помощта на държавата и с общински средства винаги има три, четири или пет групи от бизнеса или от големите фирми, които помагат. Разчитам на Закона за меценатството, който успя да добие добър вид, че ще можем да го приложим сега, за да се регулира този процес. Ще имаме възможност и да каним бизнеса наистина да помогне целево. Не крия, че аз разчитам и на бъдещото начало на арт-тотото. Все още обмисляме как точно да стане. През 2006 г. ще организираме и това, с риска приятелите ни от Министерството на финансите да си кажат, че могат още да смъкнат и без това малкия ни бюджет. Но едва ли ще има веднага толкова големи резултати, че да ни порежат. Имам всякакви опасения. Всеки се чуди как да каже "вие и сега имате достатъчно". Наблюденията ми през тези четири месеца са, че доста хаотично са изразходвани средствата за култура. Усещам, преглеждайки бюджета, че харчлъкът на много места е даден залудо. Водещ: Още преди години инициирахте създаването на отделни закони за театъра, за библиотеките, за музикалната индустрия. Държите ли още на тези свои проекти? Ст. Данаилов: Моя беше инициативата за закон за театъра. Но този вариант, който беше направен, пак е свързан със задължително държавно финансиране и остана на ниво министерство. Тази година ще работим върху Закона за развитие на българската култура, който беше приет по времето на министър Емма Москова. Законът ще е всъщност нов, защото искаме да направим доста поправки за добро. Един много важен закон, който, отсега ви казвам, трудно ще изработим, е този за защита на паметниците на културата. Ние действаме със закон от 1969 г., макар и с доста поправки. Сложен е, защото - не крия, има много лобита и между археолози, историци и музейни работници винаги е имало напрежение. Поел съм ангажимент и за закон за библиотеките, който ще работим през 2007 година. Засега това, което е в плановете ни, е пак да прегледаме много дълго работения закон за читалищата. Водещ: Повече от очевидно е, че скандалът за приватизацията на киноцентъра се пренася в 2006 година. Смятате ли, че противопоставените страни, кинаджиите и бъдещите собственици, ще намерят общ език? Ст. Данаилов: Това е една болна тема. Не крия, че разчитах на една съдебна процедура, при която "Бавария филм" да потърси своите права в съда, но после се оказа, че са се оттеглили. На 17 август поисках от директора на Агенцията за приватизация да изпрати договора. Не крия, че сутринта на 16 август (знаеше се вече, че следобед правителството ще бъде прието) помолих Румен Овчаров да се обади и да помоли да не се подписва договорът, за да потърсим нови възможности, нови условия. Това, което се опитах да направя, са моите писма до Министерския съвет за обсъждане на проблема. Така се стигна до увеличаването на срока за ипотеката на земята и запазване на дейността. Водещ: Това ли е единственото, което може да се направи? Ст. Данаилов: Това е и то беше абсолютно необосновано. Значи ти след подпис при една покупка изведнъж започваш да искаш нови условия. Нали сделката излезе на 16 август, но още не е сключена. Няма такъв случай! Ще станем известни и с това. След като нямаше отговор, решението беше да се спре приватизацията. Но дойде факс от "Ню Имидж", че приемат условията, които е искала агенцията. Приеха всъщност това, което предлагах аз. Но питам - коя е тази фирма, която ще прави 100 години кино в България? Най-малкото в момента имаме гаранцията, че поне 20 години трябва да се прави кино. Водещ: Още един доста драматичен въпрос ви чака през настоящата година. Въпросът с имотите на министерството на културата. Ст. Данаилов: Ако някой преди си позволяваше да разпродава безумно тези имоти, това повече няма да се случи. Направи ми много особено впечатление, че ние сме структура, в която хората си купуват билет, за да влязат. Ние нямаме публични представления, не играем по площадите. А приходът години наред е само 10 милиона лева. Който и финансист да погледне това, започва да си задава въпроси. Дават се средства от бюджета, макар и малко, дават се, да речем, 93 млн. лв., а ти добиваш 10 милиона. Най-много пари идват от театрите. При положение че имаме имоти, които могат да добиват средства, защо да се продават? Най-лесно е да продадеш един имот, който е в тежко състояние. Нали разбирате за какви цени става въпрос? Не говоря дали нещо се случва под масата. Сега с новото ръководство на дружество "Реставрация" ще започнем да анализираме това. Тези имоти трябва да докарват пари. Идеята е да задвижим така нещата, че да прибираме първо наемите, които идват от ползването на обектите, след това да решим дали да продадем базите, които не са в добро състояние, или да ги усъвършенстваме и да ги дадем под аренда. Това тепърва ще се направи, тъй като новият екип на дружеството бе назначен в последната седмица на 2005 година. Още не мога да кажа какво става там, но знам за продажбите на няколко много пикантни обекта, чета по вестниците за поредния скандал. Такива случаи има много. Водещ: Кое ще бъде най-важната задача за Министерството на културата през 2006 година? Ст. Данаилов: Да успеем да изпълним всичките си ангажименти към хората. Голяма междуведомствена комисия с участието на няколко министерства започва в средата на този месец много широка кампания за спазването на авторското право и сродните му права. Ще поканим и медиите, защото желанието ни е това да бъде не само показно, но и да разберат българските граждани какъв е проблемът. Най-предани очаквам да бъдат именно творците, защото те са най-ощетени, наред с големите производители на дискове. Това е основното. Имаме вече конкретни виждания в какво ще инвестираме като капитално строителство. Трябва да приключим няколко много важни обекта. От паметници на културата до сценични пространства. Трябва да помогнем на нашите 22 училища по изкуствата, които получават средства за ремонтни дейности. Но мисля, че е по-добре за четири години да направим видни неща, отколкото кърпежи. Ще започнем и ремонта на оперетата. И аз знам откъде. От покрива и от гримьорните. От мястото, където актьорът трябва да се концентрира преди спектакъл. Ще започнем и ремонта на оперетата. И аз знам откъде. От покрива и от гримьорните. От мястото, където актьорът трябва да се концентрира преди спектакъл. Разговора води Спасиана Кирилова Вестник “Банкеръ”, 7 януари 2006 г. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 77.89 Kb. Сподели с приятели:
|