Система 1 изпълнява едновременно много изчисления. Някои от тях са рутинни оценки, които се извършват непрестанно. Винаги, когато очите ви са отворени, вашият мозък изчислява една триизмерна репрезентация на онова, което се намира в зрителното ви поле, пълна с формата на предметите, тяхното разположение в пространството и тяхната идентичност. Не е необходимо никакво намерение, за да започне тази операция или непрестанното наблюдаване за нарушени очаквания. За разлика от тези рутинни оценки, други изчисления се предприемат само когато са необходими: не поддържате непрестанна оценка на това колко сте щастливи или богати и дори ако сте политически пристрастни, не оценявате непрекъснато перспективите на президента. Оценките за определен случай са съзнателни. Те стават само когато имате намерение да ги направите. Вие не преброявате автоматично броя на сричките във всяка дума, която прочитате, но можете да го направите, ако решите. Обаче контролът над нарочните изчисления далеч не е прецизен: често изчисляваме много повече, отколкото искаме или ни е необходимо. Това прекомерно изчисляване наричам умствен автомат. Невъзможно е да се целиш в една-единствена точка с автомат, защото той стреля куршуми, които се разпръсват. За Система 1, изглежда, е почти също толкова трудно да не прави повече, отколкото Система 2 ѝ възлага да направи. Два експеримента, за които прочетох отдавна, ми предложиха този образ. В първия експеримент участниците слушат двойки от думи с инструкцията да натиснат бутон колкото може по-бързо, когато открият, че думите се римуват.117 Думите се римуват и в двете двойки: VOTE – NOTE
VOTE – GOAT118 Разликата е очевидна за вас, защото виждате двете двойки. VOTE и GOAT се римуват, но се пишат по различен начин. Участниците само чуват думите, но се влияят и от произнасянето им. Те определено разпознават по-бавно думите като римуващи се, ако начинът, по който се пишат, е различен. Макар че инструкциите изискват само да сравнят звуците, участниците освен това сравняват и начина, по който се пишат, и несъответствието в измерението, което е ирелевантно, ги забавя. Намерението да отговорят на един въпрос предизвиква друг, който е не само повърхностен, но и всъщност вреди на основната задача. В другото изследване хората слушат поредица от изречения с инструкцията да натиснат един бутон колкото може по-бързо, за да означат дали изречението е дословно вярно, и друг бутон, ако изречението не е дословно вярно.119 Кои са верните отговори в следните изречения? Някои пътища са змии. Някои работни места са змии. Някои работни места са затвори. И трите изречения са дословно грешни. Но вероятно сте забелязали, че второто изречение е по-очевидно грешно, отколкото другите две – времето за реакция, натрупано в експеримента, потвърждава една значителна разлика. Причината за разликата е, че двете трудни изречения могат да бъдат верни метафорически. Тук отново намерението да извършиш едно изчисление е предизвикало друго. И тук отново верният отговор е победил в конфликта, но конфликтът с ирелевантния отговор е нарушил изпълнението. В следващата глава ще видим, че съчетанието от умствения автомат и напасването по интензивност обяснява защо имаме интуитивни преценки за много неща, за които знаем малко.