Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
- Навигация на страницата:
- Групи и прототипи
Базисни оценкиСистема 1 се е формирала от еволюцията да осигурява непрестанна оценка на главните проблеми, които един организъм трябва да решава, за да оцелее: как вървят нещата? Има ли някаква заплаха или по-голяма възможност? Нормално ли е всичко? Дали трябва да се приближа, или да избягам? Тези въпроси са вероятно по-малко спешни за човешкото същество в градска среда, отколкото за газелата в саваната, но ние сме наследили невронните механизми, които са се развили, за да ни осигуряват актуални оценки за нивото на заплаха, и те не са се изключили. Ситуациите се оценяват непрекъснато като добри или лоши, изискващи бягство или позволяващи приближаване. Доброто настроение и когнитивната лекота са човешките еквиваленти на оценките за безопасност и познатост. Като специфичен пример за базисна оценка разгледайте способността си да различите приятел от враг с един поглед. Това увеличава шансовете на човека да оцелее в един опасен свят и такава специализирана способност действително се е развила. Алекс Тодоров, мой колега в Принстън, изследва биологическите корени109 на бързите оценки на това колко е безопасно да влезеш във взаимодействие с непознат. Той показва, че ние сме надарени със способността да оценим само с един бърз поглед в лицето на непознат два потенциално решаващи факта за този човек: колко доминиращ (и следователно потенциално застрашителен) е той и доколко е заслужаващ доверие, дали е по-вероятно неговите намерения да са приятелски, или враждебни.110 Формата на неговото лице ни осигурява подсказки, чрез които да оценим доминирането му: „силнатa квадратна брадичка е такава подсказка. Изражението на лицето му (усмихнато или намръщено) ни осигурява подсказка, чрез която да оценим намеренията на непознатия. Съчетанието от квадратна брадичка и уста, обърната надолу, може да предвещава проблеми.111 Точността на разчитането на лицето далеч не е съвършена: заоблените брадички не са надежден указател за кротост, а усмивката (донякъде) може да бъде фалшива. И все пак несъвършената способност да оценяваш непознатите ти дава предимство при оцеляването. Този древен механизъм се прилага по новому в модерния свят: той оказва известно влияние върху начина, по който гласуват хората. Тодоров показва на студентите си снимки на лица на мъже, понякога за една десета от секундата, и ги моли да класират лицата по различни качества, включително симпатичност и компетентност. Наблюдателите се съгласяват охотно да направят такава класация. Лицата, които им е показал Тодоров, не са случайно избрани: били са портрети от кампании на политици, кандидатиращи се за изборна длъжност. После Тодоров сравнява резултатите от изборите с класацията по компетентност, направена от студентите в Принстън, базиращи се на кратката им експонация на тези снимки, без никакъв политически контекст. В около 70% от съревнованията за сенатор, конгресмен и губернатор победител в изборите е бил кандидатът, чието лице е спечелило по-високо място за компетентност. Този поразителен резултат се потвърждава бързо в национални избори на Финландия, в избори на комитети в Англия и в различни изборни контексти в Австралия, Германия и Мексико.112 Изненадващо (поне за мен) в изследването на Тодоров класациите за компетентност предсказват изборните резултати далеч по-добре, отколкото класациите за симпатичност. Тодоров открива, че хората оценяват компетентността, като съчетават двете измерения на сила и благонадеждност. Лицата, които излъчват компетентност, съчетават силна брадичка и лека усмивка, показваща увереност. Няма данни, че тези черти на лицето действително предсказват колко добре ще се справят политиците в работата си. Но изследвания на мозъчната реакция спрямо печелещи и губещи кандидати показват, че ние сме биологически предразположени да отхвърляме кандидати, на които им липсват качествата, които ценим – в това изследване губещите предизвикват по-силни индикации за (негативна) емоционална реакция. Това е пример на онова, което ще нарека евристика на оценката в следващите глави. Избирателите се опитват да си създадат впечатление за това колко добър ще е даден кандидат в работата си и се връщат към една по-проста оценка, която се прави бързо и автоматично и е налична, когато Система 2 трябва да вземе своето решение. Политолозите последваха първоначалното изследване на Тодоров, като идентифицираха категория от избиратели, при които е отчасти вероятно автоматичните предпочитания на Система 1 да играят голяма роля. Те откриха онова, което търсеха, сред политически неинформирани избиратели, които гледат много телевизия. Както се очакваше, ефектът на лицевата компетентност върху гласуването е около три пъти по-голям при бедни на информация и склонни да гледат телевизия избиратели, отколкото при други, които са информирани по-добре и гледат по-малко телевизия.113 Очевидно относителната важност на Система 1 в определянето на изборите при гласуването не е една и съща при всички хора. Ще срещнем и други примери на такива индивидуални различия. Система 1 разбира езика, естествено, а разбирането зависи от базисните оценки, които се вършат рутинно като част от възприемането на събитията и схващането на посланията. Тези оценки включват изчисления на сходството и представителността, качества на каузалността и оценки за наличността на асоциации и примери. Те се изпълняват дори при липсата на специфична зададена задача,114 макар че резултатите се използват, за да посрещнат потребностите на задачите, когато възникнат. Списъкът на базисните оценки е дълъг, но не всяко възможно качество се оценява. За пример разгледайте следващата фигура 7 Един бърз поглед ви осигурява моментално впечатление за много особености на диаграмата. Знаете, че двете кули са еднакво високи и че си приличат една на друга много повече, отколкото лявата кула прилича на купчината блокчета в средата. Обаче не знаете непосредствено, че броят на блокчетата в лявата кула е същият като броя на блокчетата, наредени хоризонтално, и нямате впечатление за височината на кулата, която бихте могли да построите с тях. За да потвърдите, че броят им е еднакъв, ще трябва да преброите двете групи блокчета и да сравните резултата: дейност, която може да изпълни единствено Система 2. Групи и прототипиЗа да ви дам друг пример, разгледайте въпроса: каква е средната дължина на линиите, показани на фигура 8? Този въпрос е лесен и Система 1 му отговаря без подсказване. Експерименти показват, че на хората им е достатъчна частица от секундата, за да регистрират средната дължина на група линии със значителна точност. По-нататък, точността на тези преценки не намалява, когато наблюдателят е когнитивно зает със задача, свързана с паметта. Те не знаят непременно как да опишат средната стойност в инчове или сантиметри, но са много точни в нагаждането на дължината на другата линия, така че да пасне на средната стойност. Система 2 не е необходима за създаването на впечатление за нормата на дължината в дадена група. Система 1 го прави автоматично и без усилие, точно както регистрира цвета на линиите и факта, че те не са успоредни. Освен това можем да си създадем непосредствено впечатление за броя на предметите в дадена група – точно, ако има четири или по-малко предмети, грубо, ако те са повече. Сега да преминем към друг въпрос: каква е общата дължина на линиите от фигура 8? Това е различно преживяване, защото Система 1 няма предложения, които да даде. За да успеете да отговорите на този въпрос, е необходимо да активирате Система 2, която прилежно ще оцени средната стойност, ще оцени или преброи линиите и ще умножи средната дължина по броя на линиите. Провалът на Система 1 в изчисляването на общата дължина на група линии от пръв поглед може да ви изглежда явен; никога не сте си и мислили, че бихте могли да направите такова изчисление. Това е всъщност пример за едно важно ограничение на тази система. Тъй като Система 1 представя категориите чрез прототип или група типични екземпляри, тя се справя добре със средните стойности, но зле със сборовете. Размерът на категорията, броят предмети, от които се състои тя, има тенденцията да се пренебрегва в преценките на това, което ще нарека подобни на сбор променливи величини. Участници в един от многобройните експерименти, подсказани от съдебния спор след катастрофалния разлив на петрол от „Ексон Валдес“,115 биват питани за готовността им да платят за мрежи, които да се покрият петната от петрол, в които прелетните птици често потъват. Различни групи участници изразяват готовността си да платят, за да спасят 2000, 20 000 или 200 000 птици. Ако спасяването на птиците е икономически артикул, то би трябвало да е подобна на сбор променлива величина: спасяването на 200 000 птици трябва да се оценява като струващо повече от спасяването на 2000 птици. Всъщност средните вноски на трите групи са съответно 80 долара, 78 долара и 88 долара. Спрямо броя на птиците разликата е много малка. Онова, на което участниците са реагирали и в трите групи, е един прототип – ужасният образ на безпомощната, потъваща птица с пера, подгизнали от гъстия петрол. Почти пълното пренебрежение към количеството в тези емоционални контексти се потвърждава многократно. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|