Мисленето
Деформация, породена от превеса на самоувереността над съмнението
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Деформация, породена от превеса на самоувереността над съмнениетоСпоред проучване на общественото мнение, направено по телефона, 60% подкрепят президента. Ако трябваше да обобщите посланието на горното изречение с точно три думи, кои биха били те? Почти сигурно бихте избрали „възрастните подкрепят президента“. Тези три думи предават същината на историята. Пренебрегнатите детайли от проучването, направено по телефона с извадка от 300 души, не са интересни сами по себе си; те дават информацията-фон, която привлича малко внимание. Вашето обобщение би било същото, ако размерът на извадката беше различен. Разбира се, някое съвсем абсурдно число би привлякло вниманието ви („проучване на общественото мнение, направено по телефона, на 6 [или 60 милиона] възрастни избиратели...“). Ако обаче не сте професионалист, може да не реагирате много различно на извадка от 150 и на извадка от 3000 души. Това е смисълът на твърдението, че „хората не са адекватно чувствителни към размера на извадката“. Посланието за проучването на общественото мнение съдържа информация от два вида: историята и източника на историята. Естествено, вие се фокусирате по-скоро върху историята, отколкото върху надеждността на резултатите. Когато обаче надеждността е очевидно ниска, посланието ще се дискредитира. Ако ви кажат, че „една партийно пристрастна група е провела дефектно и изкривено проучване на общественото мнение, за да покаже, че възрастните подкрепят президента...“, вие, разбира се, ще отхвърлите резултатите от проучването и те няма да станат част от онова, в което вярвате. Вместо това партийно пристрастното проучване и неговите неверни резултати ще станат част от една нова история за политическите лъжи. Можете да изберете да не повярвате на едно послание в подобни ясни случаи. Правите ли обаче достатъчно разлика между „Четох в Ню Йорк Таймс...“ и „Чух при автомата за вода...“? Може ли вашата Система 1 да различава степени на достоверност? Принципът на ОКВЕВКЕ внушава, че не може. Както я описах по-горе, Система 1 не е склонна към съмнения. Тя потиска двусмислеността и спонтанно изгражда истории, които са максимално свързани. Ако посланието не се отрече незабавно, асоциациите, които събужда то, ще се разпространят така, както ако посланието беше вярно. Система 2 е способна на съмнение, защото тя може да съхранява несъвместими възможности в едно и също време. Обаче поддържането на съмнение е по-трудна работа от плъзването към увереността. Законът на малките числа е проявление на една обща деформация, която предпочита увереността пред съмнението и която се разкрива в много форми в следващите глави. Силното предпочитание към вярването, че малките извадки са много сходни с населението, от което са направени, е и част от една по-голяма история: ние сме склонни да преувеличаваме съгласуваността и свързаността на онова, което виждаме. Преувеличената вяра на изследователите в онова, което може да се узнае от няколко наблюдения, е тясно свързана с ефекта на ореола, с чувството, което често изпитваме, че знаем и разбираме един човек, за когото всъщност знаем много малко. Система 1 изпреварва фактите и изгражда един богат образ на базата на откъслечни данни. Една машина за правене на изводи ще действа така, сякаш е повярвала в закона на малките числа. По-общо казано, тя ще произведе репрезентация на реалността, която е твърде смислена. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|