Когато Амос и аз дискутирахме закотвянето, аз се съгласявах, че понякога става нагаждане, но не бях сигурен. Нагаждането е волева и съзнателна дейност, но в повечето случаи на закотвяне съответстващото субективно преживяване го няма. Разгледайте следните два въпроса: Ганди на повече или по-малко от 144 години е, когато почива? На каква възраст е бил Ганди, когато умира? Създадохте ли своята оценка чрез нагаждане надолу от 144? Вероятно не, но абсурдно високото число все пак повлиява на оценката ви. Моето предчувствие бе, че закотвянето е случай на внушение. Това е думата, която използваме, когато някой ни кара да видим, чуем или почувстваме нещо, като просто го вкарва в ума ни. Например въпросът „Сега усещате ли лека вкочаненост в левия си крак?“ винаги подтиква доста хора да съобщават, че наистина усещат левия си крак малко по-особено. Амос беше по-консервативен от мен относно предчувствията и правилно посочваше, че позоваването на внушението не ни помага да разберем закотвянето, защото не знаехме как да обясним внушението. Трябваше да се съглася, че е прав, но никога не изпитвах особен ентусиазъм към идеята за недостатъчното нагаждане като единствена причина за ефектите на закотвянето. Проведохме множество неубедителни експерименти в усилието си да разберем закотвянето, но се провалихме и се отказахме от идеята да пишем повече за него. Загадката, която ни разби, сега е решена, защото концепцията за внушението вече не е неясна: внушението е ефект на зареждане, който селективно предизвиква съответстващи данни. Не сте повярвали нито за миг, че Ганди е живял 144 години, но асоциативната ви машина сигурно е генерирала впечатление за един много стар човек. Система 1 разбира изреченията, като се опитва да ги направи верни, а селективната активация на съвместими мисли произвежда семейство от системни грешки, които ни правят лековерни и склонни да повярваме твърде силно във всичко, в което вярваме. Сега можем да видим защо Амос и аз не разбирахме, че има два типа закотвяне: изследователските техники и теоретичните идеи, които ни бяха необходими, още не съществуваха. Те бяха развити много по-късно от други хора. Един процес, който прилича на внушение, всъщност работи в много ситуации: Система 1 се опитва с всички сили да изгради един свят, в който котвата е вярно число. Това е едно от проявленията на асоциативната свързаност,137 която описах в първата част на книгата. Немските психолози Томас Мусвайлер и Фриц Щрак предложиха най-убедителните демонстрации на ролята на асоциативната свързаност в закотвянето. В един експеримент те задават закотвящ въпрос за температурата: „Средната годишна температура в Германия по-висока ли е, или е по-ниска от 20 °С?“ или: „Средната годишна температура в Германия по-висока ли е или по-ниска от 5 °С?“ На всички участници за кратко са показани думи, които трябва да идентифицират. Изследователите откриват, че 20 °С прави по-лесно разпознаваеми думите за лято (като слънце и плаж), а 5 °С улеснява думите за зима (като мраз и ски). Селективната активация на съвместими спомени обяснява закотвянето: високите и ниските числа активират различни групи от представи в паметта. Оценките за годишната температура черпят от тези деформирани извадки от представи и следователно са и деформирани. В друго елегантно изследване със същата насоченост участниците биват питани за средната цена на немските коли. Една висока котва селективно зарежда имената на луксозни марки („Мерцедес“, „Ауди“), докато ниската котва зарежда марки, които се асоциират с коли за масовия пазар („Фолксваген“). По-горе видяхме, че всяко зареждане носи тенденцията да събужда информация, която е съвместима с него. Както внушението, така и закотвянето се обясняват с една и съща автоматична операция на Система 1. Макар че на времето не знаех как да го докажа, моето предчувствие за връзката между закотвянето и внушението се оказа вярно.