Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Причина и случайностАсоциативната машина търси причини. Нашето затруднение със статистическите регулярности се дължи на обстоятелството, че за тях се нуждаем от друг подход. Вместо да се фокусира върху това как изглежда актуалното събитие, статистическото виждане го отнася към това какво би могло да се е случило. Нищо по-особено не го е причинило да бъде това, което е – случайността го е избрала измежду неговите алтернативи. Нашето предпочитание към причинно мислене ни излага на сериозни грешки при оценяването на случайността на наистина случайни събития. За пример да вземем пола на шест бебета, родени последователно в една болница. Последователността на момчетата и момичетата е очевидно случайна; събитията са независими едно от друго и броят на момчетата и момичетата, които са се родили в болницата през последните няколко часа, няма никакъв ефект върху пола на следващото бебе. Сега разгледайте три възможни последователности: МММЖЖЖ ЖЖЖЖЖЖ
МЖММЖМ Приличат ли си тези последователности? Интуитивният отговор – „разбира се, че не!“ – е грешен. Тъй като събитията са независими и тъй като резултатът М и Ж е (приблизително) еднакво вероятен, тогава всяка възможна последователност от шест раждания е толкова вероятна, колкото всяка друга. Дори сега, когато знаете, че този извод е верен, той си остава противен на интуицията, защото само третата последователност ви изглежда случайна. Както се очаква, последователността МЖММЖМ се оценява като много по-вероятна, отколкото другите две последователности. Ние сме търсачи на модели, вярваме в един свързан свят, в който регулярностите (като например последователността от шест момичета) не се появяват случайно, а в резултат от механична причинност или от нечие намерение. Ние действително не очакваме да видим регулярност, произведена от случаен процес, и когато открием нещо, което изглежда като правило, бързо отхвърляме представата, че процесът е всъщност случаен. Случайни процеси произвеждат много регулярности, което убеждава хората, че процесът в крайна сметка не е случаен. Можете да разберете защо допускането на причинност може да е имало предимства в еволюцията. То е част от общата бдителност, която сме наследили от предците си. Ние автоматично бдим за възможността, че околната среда се е променила. Случайно на полето може да се появят лъвове, но би било по-безопасно да отбелязваме и да реагираме на едно очевидно увеличение на нивото на поява на стада лъвове, дори ако всъщност то се дължи на колебанията в някакъв случаен процес. Широко разпространеното погрешно разбиране на случайността понякога има значителни последици. В нашата статия за представителността Амос и аз цитирахме статистика Уилям Фелър, който илюстрира лекотата, с която хората виждат модели там, където такива не съществуват. По време на големите бомбардировки на Лондон през Втората световна война съществувало общото вярване, че бомбардирането не може да е случайно, защото карта на ударите разкривала очебийни несъвпадения. Някои подозирали, че в незасегнатите райони са настанени немски шпиони.132 Внимателен статистически анализ разкрива, че разпределението на ударите е било типично за един случаен процес – типично и в създаването на силното впечатление, че то не било случайно. „За нетренираното око – отбелязва Фелър – случайността изглежда като регулярност или като тенденция за образуване на клъстер.“ Скоро след това имах възможността да приложа наученото от Фелър. През 1973 г. избухна войната от Йом Кипур и моят единствен принос към бойните усилия бе, че посъветвах висши офицери от израелските военновъздушни сили да спрат едно проучване. В началото войната по въздуха вървеше доста зле за Израел заради неочаквано добрите постижения на египетските зенитни ракети. Загубите бяха високи и изглеждаха неравно разпределени. Съобщиха ми за две ескадрили, излитащи от една и съща база, едната от които загубва четири самолета, докато другата не загубва нито един. Бе предприето проучване с надеждата да се узнае какво не бе наред с нещастната ескадрила. Нямаше основателна причина да се вярва, че едната от ескадрилите е по-ефективна от другата, и не бяха открити разлики в действията им, но, разбира се, животът на пилотите се различаваше по много случайни начини, включително, както си спомням, по това колко често си отиваха у дома те между мисиите и в някои неща, свързани с инструктажа. Моят съвет към командването бе, че то трябва да приеме, че различните резултати се дължат на сляпата случайност, и че разпитването на пилотите трябва да спре. Аз разсъждавах, че късметът бе най-вероятният отговор, че едно случайно търсене на някаква неочевидна причина бе безнадеждно и че междувременно пилотите в ескадрилата, която бе понесла загубите, не се нуждаеха от допълнителното натоварване да бъдат накарани да почувстват, че те и техните мъртви другари са виновни. След няколко години Амос и неговите студенти Том Гилович и Робърт Валоун предизвикаха сензация със своето изследване на погрешните възприятия на случайността в баскетбола.133 „Фактът“, че играчите случайно спечелват щастлива ръка, по принцип се приема от играчите, треньорите и феновете. Изводът е неустоим: един играч вкарва три или четири коша последователно и вие не можете да не си създадете каузалната оценка, че сега този играч е късметлия и временно има повишена тенденция да печели. Играчите от двата отбора се нагаждат към тази оценка – съотборниците е по-вероятно да подадат на късметлията, а защитата е по-вероятно да почне го пази с двама играчи. Анализ на хиляди последователности от изстрели води до един разочароващ извод: в професионалния баскетбол няма такова нещо като щастлива ръка нито при стреляне от полето, нито при отбелязване от фал-линията. Разбира се, някои играчи са по-точни от други, но последователността на успехите и пропуснатите кошове удовлетворява всички тестове на случайността. Късметлийската ръка е изцяло в очите на зрителите, които логично твърде бързо виждат ред и причинност в случайността. Късметлийската ръка е масова и широко разпространена когнитивна илюзия. Обществената реакция към това изследване е част от историята. Откритието бе избрано от пресата заради изненадващия му извод и общата реакция бе, че не му повярваха. Когато знаменитият треньор на „Бостън Селтикс" Ред Ауербах чу за Гилович и неговото изследване, каза: „Кой е тоя човек? Прави изследване. Не би могло да ме интересува по-малко." Склонността да виждаме модели в случайността е изключително силна – и определено е по-впечатляваща от някакъв човек, който прави изследване. Извън баскетболното игрище илюзията на моделите въздейства на живота ни по много начини. Колко години би трябвало да изчакате, преди да заключите, че даден консултант по инвестиране е необикновено опитен? Колко успешни придобивки са необходими на един борд на директори, за да повярва, че главният изпълнителен директор има изключителен нюх за такива сделки? Простият отговор на тези въпроси е, че ако следвате интуицията си, по-често ще грешите, отколкото не, поради това, че погрешно определяте дадено случайно събитие като системно. Ние сме твърде готови да отхвърлим вярата, че много от онова, което виждаме в живота, е случайно. Започнах тази глава с примера за разпространението на рака в Съединените щати. Примерът е даден в книга, предназначена за преподаватели по статистика, но аз научих за него от забавната статия на двамата статистици, Хауард Уайнър и Харис Зверлинг, които цитирах по-горе. Тяхната статия се фокусираше върху една голяма инвестиция, около 1,7 милиарда долара, направена от „Фондация Гейтс“ в подкрепа на любопитните открития относно характеристиките на най-успешните училища. Много изследователи търсят да открият тайната на успешното образование, като идентифицират най-успешните училища, надявайки се да открият кое ги отличава от останалите. Един от изводите на това изследване е, че най-успешните училища са, средно взето, малки. В изследване на 1662 училища в Пенсилвания например 6 от най-добрите 50 са малки, което е свръхпредставяне с коефициент 4. Тези данни насърчават „Фондация Гейтс“ да направи значителни инвестиции в създаването на малки училища, като понякога разделя големи училища на по-малки единици. Поне половин дузина други изтъкнати институции, като „Фондация Аненбърг" и „Пю Черитабъл Тръст“, се присъединяват към усилията. Това прави и „Програмата за по-малки учебни общности" на министерството на образованието на САЩ. Това вероятно има интуитивен смисъл за вас. Лесно е да си изградите каузална история, която обяснява как малките училища са способни да осигуряват по-добро образование и следователно да създават учени, постигащи големи постижения, тъй като дават на децата повече лично внимание и ги насърчават повече, отколкото би било възможно това в по-големите училища. За беда каузалният анализ е безсмислен, защото фактите не са верни. Ако статистиците, които са докладвали на „Фондация Гейтс", бяха попитани за най-лошите училища, те биха открили, че лошите училища също показват тенденцията да са по-малки от средното. Ако не друго, казват Уайнър и Зверлинг, големите училища показват тенденцията да произвеждат по-добри резултати особено в по-горните класове, където е много полезно разнообразието от опции в учебната програма. Благодарение на най-новия напредък на когнитивната психология сега можем да видим ясно онова, което Амос и аз можехме само бегло да зърнем: законът на малките числа е част от две големи истории за функционирането на ума. Преувеличената вяра в малките извадки е само пример за една по-обща илюзия – ние обръщаме повече внимание на съдържанието на посланията, отколкото на тяхната надеждност, и в резултат имаме виждане за света около нас, което е по-просто и по-свързано, отколкото го оправдават данните. Скачането до изводите е по-безопасен спорт в света на нашето въображение, отколкото в реалността. Статистиката произвежда много наблюдения, които изглеждат, че искат причинни обяснения, но сами не могат да служат за такива. Много факти от света се дължат на случайността, включително случайностите на вземането на проби. Каузалните обяснения на случайни събития са неизбежно грешни. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|