честотата на правене на любов минус честотата на кавгите. Резултатът не бива да е отрицателно число. Важният извод от това изследване е, че един алгоритъм, изчислен набързо на гърба на попаднал пред погледа плик за писмо, често е достатъчно добър, за да се съревновава с оптимално изчислена формула, и определено е достатъчно добър, за да превъзхожда експертната оценка. Тази логика може да бъде приложена в много области, от подбора на акции от портфолио мениджъри до изборите на медицински терапии от лекари или пациенти. Класическо приложение на този подход е един прост алгоритъм, който спасява живота на стотици хиляди бебета. Акушерите винаги са знаели, че едно бебе, което не диша нормално няколко минути след раждането си, се намира във висок риск за мозъчно увреждане или смърт. До интервенцията на анестезиоложката Вирджиния Апгар през 1952 г. лекарите и акушерките са използвали клиничната си оценка, за да определят дали едно бебе е в беда. Различни практици се фокусирали върху различни признаци. Някои наблюдавали за дихателни проблеми, докато други следели за честотата на плач на бебето. Без стандартизирана процедура признаците за опасност често оставали незабелязани и много новородени бебета умирали. Един ден след закуска лекар, живеещ в болницата, пита д-р Апгар226 как да направи системна оценка на едно новородено. „Това е лесно – отвръща тя. – Трябва да постъпите по следния начин.“ Апгар надрасква набързо пет променливи (пулс, дихателни движения, рефлекс, мускулен тонус и цвят) и три точки (0, 1 или 2 в зависимост от силата на всеки признак). Осъзнавайки, че може би е направила революционно откритие, което може да използва всяка родилна зала, Апгар започва да класира бебетата по това правило една минута след раждането им. Бебе с общ резултат 8 или повече има вероятност да е розово, дундесто, плачещо, гримасничещо, с пулс 100 или повече – в добра форма. Бебе с резултат 4 или под него е вероятно да е синкаво, без енергия, пасивно, с нисък или слаб пулс – нуждаещо се от незабавна интервенция. Прилагайки системата на Апгар, екипът в родилното отделение най-сетне има постоянни стандарти за определяне на това кои бебета са в опасност. Формулата се смята за важен принос за намаляване на детската смъртност. Тестът на Апгар се използва и днес във всяко родилно отделение. Наскоро излязлата книга на Атул Гаванде „Манифест на чеклиста“ предлага много други примери за качествата на чеклистите227 и простите правила.