ВЕНЕРА, най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната, вероятно е първата планета („блуждаеща звезда“), която хората са опознали сред звездите. Със силния си блясък тя е привличала погледа им сутрин преди изгрева на Слънцето като Зорница или пък вечер след залеза на Слънцето като Вечерница.
Видимият блясък на Венера й придава някаква тайнствена красота и за нея се е запазило името Венера. Така римляните са наричали Афродита, богинята на красотата и любовта.
Според един вариант на древногръцката митология Афродита била дъщери на Зевс и на океанидата Диона. Според друг вариант, който е по-разпространен, тя била дъщеря на Уран (Небето), родена от бялата като сняг пяна на палавите морски вълни, недалеч от остров Китера. Лек ветрец като подхванал нежно току-що родената богиня Афродита, я отнесъл на остров Кипър. Там младите хори я облекли в разкошна златиста дреха и сложили на главата й венец от свежи цветя.
Заобиколена от своите спътници — хорите и харитите — богините на красотата и грацията, Афродита блестяла със своята величествена красота и прелест. Където минела, лъчите на Хелиос по-ярко блестели, избуявала тревата, а цветята разцъфтявали и ухаели с дивен аромат. Птичките по-весело пеели, а хищните зверове — лъвове, тигри, хиени…, я заобикаляли и кротко ближели нежните й ръце.
Ерос и Химерос отвели Афродита на Олимп, гдето боговете в посрещнали с приказна тържественост. От висините на Олимп вечно младата и най-красивата богиня Афродита господствувала над света. Оттогава богове и смъртни се подчиняват на нейната власт. Тя буди в сърцата им страстна любов с помощта на своя син Ерос.
ЕРОС — весело, игриво и палаво момченце, със златистите си криле летяло като тих ветрец над земи и морета. В ръцете си винаги държало малък златен лък, а на рамото си — стрелник със стрели. Никой не можел да се защити от винаги улучващите стрели на Ерос, защото хитрото момченце умело се криело и никой не можел да го види. Щом стрелата на Ерос пронижела сърцето на бог или смъртен, любовта избликвала и той заживявал облян в радост, щастие, дивни надежди и мечти. Но стрелите на Ерос носели и любовна мъка, страдания и дори гибел при несподелена любов. Не един път палавият Ерос пронизвал със стрелите си и сърцето на великия господар на Небето и Земята Зевс и му причинявал страдания.
Зевс знаел, че синът на Афродита Ерос ще причинява страдания и нещастия на много хора по света. Затова искал да го умъртви при раждането му. Но богиня Афродита, узнала намеренията му, скрила сина си в непроходими гори. Там го откърмили две лъвици. Пораснал Ерос и като пратеник на своята майка, богиня Афродита, със стрелите си сеел сред хората любов, радост и щастие, но понякога им създавал и любовни мъки и страдания.
Сподели с приятели: |
