Множествената склероза в конвенционалната и алтернативната медицина доц д-р Радослав Радев д м

Множествената склероза показва определени особеност, свързани с възрастта, пола, расата и местоживеенето на заболелите. От МС боледуват по-често жени и лица от бялата раса, по-вече от 50 % от случаите са между 15 и 50 години и по-голямата част от болните живеят в урбанизирани райони на централна и северна Европа, САЩ, Канада, Нова Зеландия и други страни от умерения климатичен пояс. Честотата на разпространение на заболяването в Азия, Африка и Южна Америка е ниска, а в областта на екватора и полярните области на практика липсва.

Алтернативната медицина по принцип е холистична, т.е. тя използва цялостния подход при лечението на отделния пациент. Тук се включва оценката на психологичните фактори (напр. психоемоционалния стрес) и ролята им за поява на дадено заболяване, видът на храненето, стилът на живот, намаляване или избягване на съществуващи в околната среда токсини, употребата или не на биологично активни вещества (в това число хранителни добавки), прилагането на нестандартни лечебни методи (хомеопатия, акупунктура, акупресура, специални видове масаж) и пр. Конвенционалната медицина, която е ориентирана предимно към лекарственото лечение обръща сравнително малко внимание на тези фактори, а понякога напълно ги пренебрегва.

Според специалистите по ирисова диагностика този метод е напълно приложим за установяване на заболяване от МС. В съответните ръководства като патогномоничен белег се посочва наличието на множество бели образувания подобни на снежинки в ириса на болните от множествена склероза и то често преди тази диагноза да бъде потвърдена с конвенционални методи като КТ и МРТ.

Според редица автори психологичния фактор има съществена роля в патогенезата на заболяването. При значителна част от болните се установяват продължителни предшестващи напрежения в отношенията с лица от близкото обкръжение (семейство, съседи, колеги по месторабота, интимен партньор и др.). Налице са отрицателни емоциални преживявания, включително и сексуални неблагополучия, водещи до депресии, характерови промени, както и към агресии спрямо близките. Последното според психоанализата е израз на недоизграден Едипов комплекс. При затруднения в адаптирането, особено в нова среда (училище, работа и пр.) предразположените към заболяване от МС хора изживяват своебразно „препрограмиране”- първоначално несъзнателно, а по-късно напълно съзнателно възприемат поведение на противопоставяне на всичко и на всички, което се явява „подготвителен” етап за появата на множествената склероза. Подобно поведение те запазват и след като болестта вече се развила, което е съществена пречка в провежданото лечение. Решаващ момент за отключване на заболяването е преживяването на остро стресово събитие (загуба на близък, тежка конфликтна ситуация, преживяна катастрофа и др.) и последващия посттравматичен синдром. По принцип тази ситуация е свързана със срив на имунната система, което при пациенти с друго предразположение води до заболявания като рак, диабет и пр., докато при склонни към нервни заболявания лица е налице възможност да се развие МС. Заболяването е типично за млади хора силно обременени психически.

Връзката между психиката и органичните поражения при множестваната склероза е добре изразена при част от пациентите, които показват в периодите на ремисия подчертано сангвинично настроение. Тези „слънчеви, леко приповдигнати емоционално дни” контрастират на наличните поражения от болестта, сериозността на които като че ли не се осъзнава напълно от болните. В определени случаи последните имат поведение наподобяващо хистероидна невроза. Психичните особености на болните от МС, както и психотичните отклонения (депресия, маниакалност и др.) трябва да се лекуват с използване на модерни антипсихотични медикаменти, както и с психотерапия. Между психолога и пациента е необходимо да се изградят близки взаимоотношения, като заедно със специфичните психотерапевтични методи се работи за изграждане на доверие към лечението, увереност, че жизнените сили на организма ще се справят със заболяването и дори, че ще настъпи оздравяване.

Диетата на болните от МС също е един от подценяваните елементи от комплексната терапия на заболяването. Известни са проучванията на немския лекар д-р Шванк, направени през 50-те години на миналия век. Според тези изследвания болните от МС трябва да се придържат стриктно към диета бедна на наситени мазнини, като общото количество на мазнините не трябва да надхвърля 20 г на ден. Това означава да се избягват храни, съдържащи животински мазнини (мас, лой и др.), червени и тъмни меса, палмово и кокосово масло и др. Други автори настояват за още по-стриктна диета, включваща в продължение на месеци сурова растителна храна, допълнена с кълнове от пшеница и други житни растения, прясно изцедени сокове от червено цвекло, моркови, ябълки и др. особено в началния стадий на болестта. Необходимо е да се избягва употребата на алкохол, кафе, черен чай, готварска сол, горчица, захар и пипер. Периодично трябва да се използва индийски (цейлонски) чай за бъбреци (Kidney tea, Orthosyphones). Този подход може да подобри значително състоянието на болните, дори да удължи продължителността на живота им даже и в тежките случаи.

Хранителни добавки. Зародилото се в началото на 80-те години ортомолекулярно направление в медицината с основоположник американския учен- биохимик Линус Полинг¹, заедно с принципите на валеологията² представляват теоретичната основа за производството и употребата на хранителните добавки като профилактично и лечебно средство. Понастоящем използването на хранителни добавки бележи своебразен бум в световен мащаб и мнението на много учени е, че те трябва да бъдат извадени от сферата на храните и да се обособят в отделна група, заемаща междинно място между класическите медикаменти и хранителните продукти (т. нар. „парафармацевтици”), тъй като имат определено значение за здравето на човека.

Съществуват множество препоръки за използване на хранителни добавки при болни от множествена склероза. В табл. 1 са дадени по-важните от тях разпределени по степен на значимост.

Забел. Пробиотиците, съдържащи в лиофилизиран вид полезните млечнокисели бактерии (вж. по-горе) се произвеждат у нас под името Ентеросан, като съществува форма специално пригодена за болните от множествена склероза (Ентеросан МС и Ентеросан МС +). При продължителна употреба (над 6 месеца) тези хранителни добавки регулират мускулните движения, предотвратяват схващането на мускулите, подобряват подвижността и общото физическо състояние.

Алоето, което е представено от около 250 вида се отнася към семейство лилиеви (Liliaceae). Родината му е Южна Африка, където има дървовидна форма и достига до 6 м височина. У нас се отглежда основно видът Aloe arborescens като декоративно стайно растение.

Различните видове алое се различават значително по химическия си състав, което определя и тяхното приложение за медицински или други цели. Основните съставки в алоето са антрахиноновите гликозиди алоин, изобарбалоин, алое-емодин и други малко изучени вещества. Дрогите, под форма на които се използва растението са Сабур (сгъстен сок от алое във вид на прозрачна стъкловидна маса или прах), Succus Aloe – пресен сок от листата на Aloe vera и Aloe arborescens стабилизиран с 25 % алкохол. От тези изходни вещества са приготвени множество медицински и козметични препарати, които имат лаксативен, противовъзпалителен и подобряващ тургора и външния вид на кожата ефект.

При лечение на множествената склероза се използва т. нар. биоактивирано алое, което представлява воден екстракт от свежи листа на растението, държани определено време при неблагоприятни условия (на тъмно при температура 2-6⁰ С в продължение на 12-15 денонощия). В тези условия се натрупват биогенни стимулатори, които имат регенеративен ефект по отношение на увредени тъкани и като цяло увеличават защитните сили на организма. В основата на това действие лежи активирането на ензимните и ендокринни системи на организма. Методът на биоактивацията е бил създаден през 30-те години на миналия век от руския лекар офталмолог акад. В. Филатов. Първоначално препаратът, получен от биоактивирано алое е бил прилаган при възпалителни и дегенеративни заболявания на окото, а по-късно за усилване на регенеративните процеси при травми, трудно заздравяващи рани, декубитуси, екземи, невродермити, възпалителни заболявания на женските гениталии и др. Независимо, че природата на биогенните стимулатори все още не е напълно изяснена, екстрактът от биоактивирано алое се прилага и при невро-дегенеративни заболявания, в това число и множествена склероза. Допуска се, че благотворния ефект се дължи на стимулиране на регенерацията на увредените неврони в МС плаките. Лечебният курс включва инжектиране на 1 мл течен екстракт от алое (Extractum aloe fluidum) (1 ампула) в продължение на 30 последователни дни, след което се прави пауза от 30 дни и отново се провежда инжекционният курс за нови 30 дни. По време на курса, както и през паузата се приемат подходящи хранителни добавки (пробиотици, витамини, аминокиселини, мастни полиненаситени киселини и др.), съобразени със текущото състояние на болния и етапа на заболяването. Има съобщения, че ефектът от прилагане на биоактивираното алое се засилва, ако в същото време се прилага оксигенотерапия в хипербарна кислородна камера или озонотерапия. Алоето е показано през периодите на ремисия и е по-подходящо в началните стадии на заболяването, както и при млади пациенти. Видимите подобрения настъпват в края на първата серия от инжекции и през втория курс. Главно се подобряват увредените двигателни функции, затрудненията в гълтането и очните смущения.

Тропическата лиана Polypodium leucotomos, растяща в джунглата на централноамериканската република Хондурас и известна като Kalawalla (Калауала) е растителен вид, който се наложи като алтернативо средство за лечение на редица тежки заболявания предимно с автоимунна генеза ( лупус еритематодес, артрит, витилиго, псориазис, дерматити ) в това число и множествена склероза. Химическия състав на растението е слабо проучен, но има достатъчна изследвания за механизма на нейното действие. Доказан е инхибиращ ефект на екстракта от Kalawalla върху група цитокини (вещества, отговорни за растежа и размножаването на клетките) като интерлевкин-2, интерферон-гама и тумор некрозис фактор-алфа (вещество, отговорно за т. нар. апоптоза-програмирана смърт на клетките). Освен това е доказано и оптимизиране на съотношението CD4 / CD8 на други важни регулиращи фактори.Според тези данни растението може да бъде определено като имуномодулатор – оптимизиращо работата на имунната система и възстановяващо нормалното и функциониране. Препаратът се предлага във форма на капсули, съдържащи 250 мг стандартизиран екстракт в съотношение 50:1. Времетраенето на лечението не е прецизирано, но по емпиричен път е установено, че видимо подобрение може да се очаква след минимум тримесечно приемане на 3 капсули дневно. Калаула се намира на световния пазар от около 10 години, а в България е позната от по-вече от 5 години. Независимо, че с препарата не са правени клинични проучвания и липсва достоверна статистика общото мнение е, че ефектът от прилагането му при болни от множествена склероза е положителен.

Други алтернативни методи, които биха могли да са от полза при лечението но болните от МС са следните:

• 
  Периодично изчистване на организма от натрупаните екзогенни и ендогенни токсини с помощта на хранителни добавки с дезинтоксикиращ и антиоксидантен ефект.
  
• 
  Отстраняване на пломбите от живачна амалгама и заменянето им със съвременни материали. Допуска се, че токсичните живачни изпарения макар и в минимални количества могат да са една от причините за развитие на МС.
  
• 
  Използване на магнити (носене на магнитни ленти или спане върху магнитно легло) има благоприятно въздействие при увреждане на мускулната и нервната тъкан.
  
• 
  Прилагането на хомеопатични препарати успоредно с другите видове лечение може да доведе до усилване на оздравителния ефект. Подходящи в случая са Латирус сативус (хомеопатичен препарат, съдържащ в патогенезата си мускулни парези и парализи), Секале корнутум, Нукс вомика, Гелсемиум, Купрум арсеникозум и др. Назначаването на тези препарати трябва да се извършва от опитен лекар-хомеопат, кайто да се съобрази с индивидуалните особености на отделния пациент.
  
• 
  Използване прийомите на китайската медицина (акупунктура, акупресура, традиционни китайски билки, специални видове масаж и др.). Необходимо е да се отбележи, че физиотерапевтични процедури, използващи топлина са противопоказани при болни от МС, а лечебния масаж не трябва да е интензивен и е необходимо да се провежда от рехабилитатори-кинезитерапевти, които имат опит в работа с такива болни.
  
• 
  Съществуват несистематизирани данни за благоприятни резултати от прилагане на някои микроводорасли (спирулина, хлорела, синьо-зелените водорасли AFA от езерото Кламат в САЩ).
  
• 
  Изследване за хранителни алергии и избягване на алергизиращите храни.
  
• 
  Присаждане на стволови (стем) клетки. Нашумяла в последните години терапия, при която на определено място в организма се инжектират/прилагат по хирургичен път млади (недиференцирани) клетки взети от костния мозък на пациента, които след последваща диференциация поемат увредените функции на даден орган. Използват се с променлив успех предимно при злокачествени заболявания на кръвта, при травми и дегенеративни заболявания на нервната система и др. Прилагането на стволови клетки при болни от множествена склероза е в експериментален стадий, като досегашните резултати са по-скоро незадоволителни. По мнение на някои специалисти обаче, усъвършенстването на методиката и комбинирането и с други средства може да доведе до много по-добри резултати.
  
• 
  Хипербарна кислородна терапия (вж. по-горе)
  

Множествената склероза е многолико хронично протичащо заболяване, което в крайните стадии може да доведе до трайна инвалидизация на заболелите. Неговото лечение трябва да бъде агресивно, особено в началния период, когато фактически се определя по-нататъшния му ход и донякъде се решава съдбата на пациента. Изпозването на пълния набор от медикаменти и методи на лечение както от конвенционален, така и от алтернативен характер, съобразени с индивидуалните особености на всеки отделен болен е гаранция за постигане на определени терапевтични резултати и удължаване на неговия живот.

2. Балч, Ф., Дж. Балч. Лечение с храни и хранителни добавки. Издателство Кибеа,

3. Пейчев, Л., Х. Бояджиян. Хомеопатичен справочник. Издателство Изток-Запад,

София, 2009.

4. Петков, В. (ред.) Съвременна фитотерапия. Издателство Медицина и физкултура, София, 1982.

5. Нъл, Г. Наръчник по алтернативна медицина. Издателска къща Емас, София, 1999

6. Шотеков, П. (ред.) Учебник по неврология. Медицинско издателство Арсо, София, 2001

7. Harrison^, s principles of internal medicine. Fauci, A.S. et al. (Eds.) 14^th Edition, The McGrouw-Hill Companies, 1988, New York, London.