Модел на Бевъридж

В България се работи по модела на Бисмарк, но с елементи на Бевъридж (в исторически план)

Граница на бедност – 263лв, а за 1 нормална издръжка са необходими 540лв

С развитие на обществото сега можем да откроим 4 модела на СО:

- либерален (неокласически) – връщане към принципите на класиците; водещо е частното осигуряване – дава основният р-р обезщетение, разчита се на личната инициативност, елементи на спестовност, така че да има по-високи доходи.

Всеки внася сам за себе си – по-висок стимул. Внася се по определена сметка, по която по-късно ще се начислява сума, която да е пенсия. Държавата има незначителна роля – има, но в много ниски размери, обезщетенията са равни за всички на границата на жизнения минимум. Всеки, който има възможност се осигурява частно, а държавата е само за тези, които са социално слаби, инвалиди, в крайна бедност

• 
  социално либерален – частно осигуряване е водещо, принципите са същите; държавното е допълнително – все пак макар и в минимален размер, отчита осигурителен принос – обезщетенията ще са пропорционални на осиг.принос. За да няма недоволство, обезщетенията са съобразени с осигурителния принос.
  
• 
  Социално демократичен (доходо-компенсиращ) – модел, по който е устроено осигуряването в България – водещо е публичното осигуряване. Набляга се на солидарността в рамките на обществото, вертикалното преразпределение на доходи, но има и съобразяване с осигурителния принос. Частно осигуряване също има, но водеща роля има публичното осигуряване
  
• 
  Модел на социалното обезпечаване – прилага се в страни със социалистически строй. Такъв е бил и тук, по време на социализма. Характерна е силна централизация, изцяло държавно управление; всички предприятия са били държавни, хората са били на държавна работа, заплатите са еднакви, съответно и обезщетенията са еднакви за всички. Всичко се е плащало от държавния бюджет. В момента се прилага в Китай
  

ТЕМА. ОРГАНИЗАЦИОННИ АСПЕКТИ НА ОСИГУРИТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ

На входа – всички средства, които влизат в системата : осигуровки, субсидии, трасфери, други приходи – глоби, начети, лихви за закъснели осигуровки, лихви от депозити и т.н.;

На изхода – обезщетенията, които се изплащат

Субекти – на входа са всички субекти, които са включени и допринасят/зависят от самата осигурителна система.; на изхода няма да вкл.тези, които получават обезщетения , а тези които изцяло излизат от системата : пр.работодатели, които прекратяват дейност и няма да изплащат осигуровки – и като вносители и като получаващи обезщетение

Околна среда на системата – може да се разгледа под 3 аспекта :

• 
  Демографски – сериозно застаряване на населението; трябва да отчетем факторите : демографска ситуация, темпове на прираст на населението ( положит.или отрицателен), смъртност в населението – да се съобрази от гл.т.на това колко са пенсионерите и работещите; да отчитаме продължителността на живота
  
• 
  Икономически – като фактори, въздействащи са : макроик.показатели, БВП, темпове на ик.растеж, темпове на нарастване доходите на заетите, инфлация, темпове на заетост или безработица (по-малко работещи, повече лица, на които да се плаща обезщетение и т.н.); обезщетенията, които се дават чрез системата водят до ик.растеж;
  
• 
  Правен – вкл.всички институционализирани форми за въздействие на държавата в/у СО – институции,влияещи в/у СО, правна рамка, инситуции,формиращи правната рамка, инситуции, упражняващи контрол в/у СО
  

Какво представлява нашата СО система ?

Какво представлява тя? В момента може да се раздели на 2 колони :

• 
  задължително : основно задължително (всички фондове на ДОО и здравната каса) и допълнително задължително осигуряване. Тук разпределението на средства е на разходно-покривен принцип
  
• 
  допълнително задължително – само за пенсионното осигуряване; управлява се от частния сектор
  

• 
  УПФ - универсален пенсионен фонд
  
• 
  ППФ - професионален пенсионен фонд
  

В частното има по-голяма възвръщаемост, но и двата стълба имат предимства и недостатъци

• 
  допълнително доброволно осигуряване – дели се на 3 стълба :
  

• 
  пенсионно
  
• 
  здравно
  
• 
  за безработица или за професионална квалификация -
  

Няма как да се осигуряваш в първия, без да се осигуряваш във втория и обратно, но това не се отнася за 3тия стълб. Не е задължително да си осигурен в първия и втория стълб, за да се осигуряваш в третия стълб.

Идеята е чрез тези стълбове да се постигне по-висока доходност : 1стълб – 35%, втори стълб – 20-25%, 3 стълб – 15%; за да можем да постигнем 70-75% възвръщаемост.

Самата осиг.система обхваща 3 субекта :

• 
  осигурители – задълженото лице да внесе цялата сума по осигуровката на съответната осигуровка в бюджетната сметка. Могат да бъдат : собственици на фирми за лица, назначени по трудов договор; за лица с граждански договор; адвокатски колегии; кооперации; междинна група – самоосигуряващи се лица (стават и за двете групи);
  

• 
  осигурени лица – лица, работещи по правоотношение и за тях се внасят осигуровки (имат право да ползват обезщетения). Делят се на :
  

• 
  лица,подлежащи на пълно осигуряване – по трудов договор, наети при 1 или повече работодатели за повече от 5 работни дни
  
• 
  лица, подлежащи на частично осигуряване – за по-малко от 40ч месечно. Те задължително се осигуряват във фонд Пенсии, здравно осигурени, за трудова злополука и за ФГВ. Има и лица, при които задължението за осигуряване е само във фонд Пенсии и здравна осигуровка – по граждански договор и самоосигуряващи се лица. Самоосигуряващите могат да се осигуряват и във фонд ОЗМ.
  

• 
  осигурителни институции – имаме широко разнообразие. Най-значима роля има НОИ. Отговаря за правилното разпределение на средства, за изчисление на средства и т.н. освен НОИ е ЗОК – целесъобразно управление на средствата.