Родител, Възрастен, Дете, с някои разновидности - Критичен родител и Грижлив родител, Адаптирано дете и Свободно дете. Родителят е носител на забраните, моралните принципи в обществото и източник на неврози, Детето е емоционалният заряд на личността, инстинктивната природа на всеки човек, а Възрастният е реалното „Аз” на личността (по Петрова, Кр., 2013).
Транзакциите представляват обмен на взаимодействия между хората, като типичните са комплиментарни /нормално функциониращи/, кръстосани /проблемни, конфликтни/ и скрити, които са в резултат от невъзможност или нежелание за тяхното осъзнаване. Общуването на хората се затруднява поради непознаването на съставките на човека и поради осъществяването на контакт с другия чрез различна структура от личността. Родител (носи забраните и моралните принципи, веднъж формиран почти не се променя), Възрастен (отразява реалното АЗ, автономната и рационална страна на личността) и Дете (емоционалната и инстинктивна същност на човека). Взаимодействието и общуването между хората се осъществява чрез транзакции, които биват – комплиментарни (нормални, допълващи), кръстосани (проблемни) и скрити (зад осъществената транзакция се цели разбирането на нещо друго). Проблемите възникват на базата на несъвместимо общуване (напр. Р към В).
Примери за кръстосано и комплементарно общуване:
Сценарият - това е животът на конкретния човек, с неговото настояще, бъдеще, минало, а игрите са скритите транзакции, които не желаем да опознаем или не можем да разберем, но несъзнателно играем.
Сподели с приятели: |