Молитвата е сила с. Гордон Ефесяни 6: 10-18 част първа

Първоначално човекът е бил във връзка с Бог, но поради греха тази връзка е била прекъсната. Човекът не е бил в състояние да я възстанови, именно поради това дойде Исус. Той беше Бог и човек и имаше връзка и с Бога, и с човека. Затова единствено чрез Исус ние можем да имаме общение с Бог. Пролятата кръв на кръста е основа на молитвата. Можем да се молим истински само тогава, когато се приближаваме до Бог - чрез Христа. Чрез Него получаваме прощение на греховете си.

В евангелията са отбелязани шест места, където Исус говори за молитвата и дава шест обещания за нея. Първото от тези обещания намираме в Матей 18:19,20: „Казвам ви, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата” (Мат.18:19). А след това следва пояснението: „Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там Съм и Аз посред тях” (Мат.18:20). Това значи, че ако двама се молят, всъщност те са трима, защото Исус е посред тях. Той е невидим, но винаги присъстващ! Ако някога изпаднем в униние и си кажем: „Бог слуша молитвата ни, много сме грешни и слаби...” Разбира се, нещо подобно ние никога не трябва да мислим. Но ако такава мисъл ни мине през ума, не трябва да забравяме, че там, където човешките сърца отправят усърдна молитва към Бог, Исус се моли заедно с тях. А Бог Отец, винаги слуша молитвата на Исус.

Второто обещание се намира в Марка 11:22-24: „А Исус им каза: Имайте вяра в Бога...” - молитвата трябва да бъде отправена винаги към Бог. „Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и се хвърли в морето...” - Исус избра най-невероятното, което би могло да се случи. Никъде не се казва Той да е премествал някаква планина. Изглежда, че това не е било необходимо.

Обаче Исус съзнателно избра най-мъчното, за да илюстрира мисълта си. Можем ли да си представим, че планина като Витоша, например, би могла да се премести и да се хвърли в морето?

„И не се усъмни в сърцето си...” - така Исус описва вярата - „но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: “Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне.” Колко безгранично мощни са тези думи!

Последните четири обещания намираме в последните думи на Исус през нощта преди предаването Му.

В Йоан 14:13,14, четем: „Каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.” - повтарянето на обещанието подчертава колко неограничени могат да бъдат молбите ни.

В Йоан 15:7 четем: „Ако пребъдвате в Мен и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви бъде.”

В Йоан 15:16 Исус каза на Своите ученици: „Вие не избрахте Мен, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен, та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви бъде.”

Последното от шестте обещания намираме в Йоан 16:23,24: „Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. Досега нищо не сте поискали в Мое име, искайте и ще получавате, за да бъде радостта ви пълна.”

Всички тези обещания са по-всеобемащи от всичко, писано в Библията върху молитвата. В тях няма никакви ограничения, нито по отношение на този, който се моли, нито по отношение на това, за което се моли. И все пак са посочени три ограничения:

Нека не забравяме освен това, че Исус изказа тези обещания не пред народа, т.е. пред широк кръг слушатели, а пред интимната среда на Своите дванадесет ученици. Тогава, когато книжниците и фарисеите бяха оформили своите обвинения срещу Него и бяха решили Неговата смърт.

Исус често се оттегляше настрана от народа, за да поучава и наставлява учениците Си.

Но преди да им даде тези обещания, Той им каза: „Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си и така нека Ме последва” (Мат.16:24). И само този, който през целия си живот се съобразява с тези думи, т.е. отрекъл се е от себе си и е прославил Христос, може да очаква, че ще получи от Бог това, за което се е молил. Несъмнено тук се крие и причината, защо молитвите на много от хората нямат сила. От друга страна, този, който тихо и решително следва Исус и непрестанно се вслушва във вътрешния глас, който ясно му посочва пътя, по който трябва да върви, с изненада ще види значението, което придобива молитвата за него.

Да следваме Христос, това значи да разчитаме на Неговата жива сила, но това означава и още нещо: да бъдем с Него в пустинята - сред най-силните изкушения. За някого това ще означава усамотение - тишина в Назарет, за другиго ще значи да бъде зле оценен, както Исус беше оценен в Юдея през първата година на Своята дейност. За трети загуба на приятели, както беше с Исус през последните шест месеца на живота Му. Без съмнение за всекиго ще бъде Гетцимания, но и Голгота, макар и не по начина, по който Исус я изживя. Този тежък път става лек тогава, когато доброволно вървим по него.

И ако някой ни попита, защо условията, при които можем да получим отговор на молитвата си, са толкова категорични. Трябва да му припомним, че истинската основа на молитвата е съгласуването и единството на нашите цели с Божията цел. Да се молим не значи да се стремим да спечелим благословението на Бог, Който се противопоставя на нашите желания. Това би било предизвикателство спрямо Него. Основата на истинската молитва е пълно съгласуване на целите.

Когато разглеждаме живота на Исус тук, на земята, виждаме колко много се е молил Той насаме. Това е отбелязано на много места от евангелията. При това Исус казва, че е дошъл да върши не Своята воля, но волята на Своя небесен Баща. И на трето място виждаме каква чудна сила се излъчваше от Него.

Всеки човешки живот има някаква цел, към която се стреми. Всички ние имаме цели. Каква е твоята и моята цел? Дали се стремим да угодим на Бог? Дали вършим Неговата воля?

Голяма утеха за нас е да знаем, че Бог ни оценява не според успехите, които сме постигнали в живота, но според подбудите, които са ни ръководили. Не според това какво сме, но според горещия копнеж на сърцето ни, според върховната воля на нашия живот. Бог ще изпълни сърцата ни със сила, когато има доверие в нас, че ще употребим тази сила изключително за Него. Когато следваме Христа без фанатизъм и преструвки така, както Той ни води всеки ден. Тогава горните шест обещания, които Исус дава, ще бъдат напълно на наше разположение.

И така на въпроса: „Как да се молим?”, Гордон отговаря със следните шест точки:

Ние всички сме твърде заети и нямаме свободно време, обаче въпреки това трябва да отделим от времето си. Необходимо е да можем разумно да преценяваме нещата, иначе лесно ще прахосаме силите си в маловажни дреболии и ще пропуснем същественото.

Разбира се, че можем да отделим навсякъде място: на улицата, в трамвая, в кухнята, когато готвим или мием чиниите - защо не?

Обаче нека бъдем сигурни, че не бихме го сторили, ако нямаме навика да се срещаме със своя Бог на едно определено място.

Исус казва: „Когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и затвори вратата.” Тази врата е много важна! „Помоли се на своя Отец, Който е в тайно.” Тук, в това затворено място, е Бог. Човек се нуждае да остане сам, за да разбере, че никога не е сам, защото само в усамотението можем да почувстваме Божието присъствие. В тази вътрешна стаичка, на която сме затворили вратата, външният шум не може да проникне, но вътрешното ни ухо може да долови Божия глас. Затова е особено важно да затворим вратата, т.е. да се откъснем от външния свят.

Жалко е, че ние рядко Му даваме възможност да ни говори. Бог непрекъснато ни говори, обаче Неговият глас е много често заглушаван от земния шум. Той ни говори чрез Словото Си. Това именно дава на Библията изключителното й значение между всички други книги.

Тогава ще видим, че молитвата ни ще бъде преобразена и изказана с по-малко думи, обаче ще бъде изпълнена с твърдата увереност, че това, за което се молим, ще ни бъде дадено.

В псалмите и в книгите на пророк Исая се среща хубавата дума: „Чакай, чакай Господа.” Тя има дълбоко значение. В нея се съдържа издръжливост, търпение - готовност да бъдем покорни на Бог във всяко нещо и тихо спокойствие на душата, която се вслушва в Божия глас.

Нека запомним това завинаги, без Христа ние нямаме достъп до Бог. Грехът ни отделя от Него. Поради това Исус умря вместо нас. Той проля кръвта Си за нашите грехове и за нашето оправдание. Затова единствено чрез Неговото свято име се осмеляваме да застанем в молитва пред Бог. Исус победи Сатана и поради това, Когато се молим в името на Исус, дяволът е принуден да се оттегли.

Той е готов да стори това и ние трябва да Му благодарим за Неговата готовност с пълната увереност, че Той ще отговори на молитвата ни. Всяко съмнение е пречка за молитвите ни. Може би ще трябва да повтаряме много пъти молитвите си не, за да склоним Бог да ни отговори, а защото молитвата е решително оръжие в духовната борба и защото всяка молитва е удар срещу неприятеля на душите ни.

Има един поразителен пример за силата на истинската молитва в живота на известния евангелизатор Муди. В началото на неговата дейност и без съмнение тъкмо там, в силата на молитвата, се крие обяснението на изключителната му способност да печели души.

При едно пътуване в една далечна страна Муди бил поканен от местния пастир да говори на неделната служба - сутринта и вечерта. На сутрешното богослужение църквата била пълна с богомолци, но Муди чувствал, че никой друг път не му е било така трудно да говори, както сега. Хората слушали със студено внимание, лицата им били изваяни като леден камък. Муди се чувствал много неудобно, имал желание да си отиде и вече никога да не се върне. Вечерта положението било съвсем същото.

Църквата била пълна, хората слушали с привидно благоволение, но не се забелязвал никакъв интерес, нито разбиране. Муди почувствал мъчителна тегота, но към средата на проповедта настъпила внезапна промяна. Като че ли прозорците на небето се разтворили и лек полъх повял отгоре. Атмосферата в църквата се променила. Лицата на хората - също. Това направило силно впечатление на евангелизатора - още повече че накрая на проповедта той се видял принуден да помоли хората, които решават да следват Христа, да се изправят. Муди си мислел, че е възможно да има такива между присъстващите, но за негово учудване се изправило голямо множество от хора. Той се обърнал към пастира и го запитал: „Какво значи това?!”

„Не зная” - отговорил пастирът. „Може би не са ме разбрали добре, казал Муди, ще се изразя по-ясно.” Тогава помолил онези, които искат да станат Христови последователи, да отидат за второто събрание в долния салон, като им обяснил какво разбира под тези думи. В долния салон хората се тълпели така, че изпълнили всички места й мнозина останали прави. След като казал няколко думи, Муди пак помолил да се изправят онези, които искат да бъдат истински християни. Този път той бил уверен, че са го разбрали, въпреки че се изправили всички. Той пак се обърнал към местния пастир с въпроса: „Какво значи това?!”

Пастирът отговорил: „Никак не зная, туй е нещо съвсем ново.”

Събранията продължили 10 дни. Настъпило голямо духовно съживление не само в тази църква, но и в цялата околност. На какво се дължал този чудесен резултат? Той не бил дело нито на Муди, нито на местния пастир. И двамата били еднакво учудени от всичко. Под повърхността се криела някаква тайна, която Муди се заел да открие. Постепенно той узнал следното: Преди известно време една християнка от църквата заболяла тежко. Лекарите й обяснили, че болестта не е опасна за живота й, но ще я прикове на легло в продължение на много години. Болната се опитала да си даде сметка какво значи да бъде откъсната от външния свят и да лежи години наред на легло. Тя размишлявала за своя изминал живот и си казала: „Какво съм направила за Бог досега? Абсолютно нищо. А какво мога да направя сега, когато не съм в състояние да върша нищо друго, освен да лежа?” Точно в този момент я озарила една мисъл: „Мога да се моля!”

Нека помним, че много често Бог си служи по този начин и с нас. Той ни откъсва за известно време от външния свят, защото само така може да отклони вниманието ни от другите неща и да ни насочи към вечните истини и към това, което иска от нас.

Тази болна жена решила да се моли и намерила правия път. Вътрешно подбудена, тя започнала да се моли за църквата си. Сестра й, която живеела при нея и се грижела за нея, я свързвала с външния свят. Когато се връщала от богослужение в неделя, болната я запитвала: „Днес имаше ли нещо особено в църквата?” „Не!” - отговаряла винаги сестрата. След молитвените събрания през седмицата болната пак попитала: „Имаше ли някакъв особен интерес днес?” „Не, нямаше нищо особено. Все същите братя се молеха, както обикновено.”

Един неделен ден сестрата се върнала развълнувана от църква и казала: „Знаеш ли кой проповядва днес?” „Не, кой беше?” - попитала болната. „Един непознат, някой си Муди.”

Бледото лице на болната станало още по-бледо, с треперещи устни тя казала тихо: „Знам какво значи това, нещо ще се случи в нашата църква. Моля ти се не ми донасяй храна днес. Искам да прекарам деня в пост и молитва.” И тя усърдно се молила. Вечерта настъпила онази чудна промяна, за която говорихме вече.

Когато Муди посетил болната, тя му разказала как преди две години прочела в един църковен вестник една негова проповед и сърцето й запламтяло. Запомнила името на Муди и започнала да се моли да дойде в нейната църква. Изминали месеци, но болната продължавала да се моли. Никой не знаел за молитвата й, освен Бог и тя самата. Нямало никаква промяна, но тя продължавала да се моли и постигнала целта си, както става с всяка молитва, продиктувана от Святия Дух. Бог изпратил своя служител в онази църква и чудният резултат не закъснял.

Мнозина не вярват, но аз съм твърде убеден, - казва Гордон, - че молитвите на онази жена, са съдействали за духовното съживление и покаяние на няколко хиляди души.

Името на Муди и имената на неговите съработници са добре познати, но името на тази, която най-много е съдействала за неговата дейност, е останало неизвестно. Нейната служба е била скрита. Бог винаги е търсел и продължава да търси хора, които са с ясно и определено отношение към Него, за да може чрез тях да извърши волята Си. Следователно най-важно при молитвата е да узнаем каква е Божията воля и да се молим тя да бъде осъществена тук, на земята така, както е горе на Небето.

Господ Исус Христос ни остави образец на истинската молитва. Той се молеше често. Молитвата съставляваше част от живота Му. Тя беше не само навик за Него, но и необходимост.

Исус прибягваше към молитва при всички случаи от Своя земен живот. Когато беше в изкушение, Той се молеше. Когато Го обвиняваха, Той се молеше. Сред големите множества народ Той се молеше. Когато беше уморен, Той черпеше сили от вечния извор чрез молитва и получаваше сила, която се излъчваше от Него. Преди и след важни събития от живота Си Той винаги отделяше време за молитва.