Мотиви към присъда №15 / 14. 04. 2011 год., постановена по н о. х д. №303 / 2009 год по описа на Софийски окръжен съд
Изтегляне 426.87 Kb.
|
|
В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че при управлението на л.а. „Опел Астра” от подсъдимия на 09.02.2007 год., той не е нарушил разпоредбите на чл.20, ал. от ЗДвП, чл.20, ал.2, изр. 2-ро от ЗДвП и чл.21, ал. от ЗДвП, с което и деянието му не е съставомерно от субективна страна. Аргументите в тази насока са следните. При извършване на маневра изпреварване и движение в лявата пътна лента /лента за изпреварване/ подсъдимият М. В. забелязал мъж, който притичвал от бензиностанцията към разделителната мантинела. В момента в който подс. В. видял пешеходеца Пешев, той се намирал на границата между защрихования участък на пътното платно и активната лента за движение на не повече от 60 метра от него. Пострадалият Пешев се движел, притичвайки към разделителната мантинела леко диагонално посока гр.С. , като е бил ориентиран с гръб и леко странично наляво спрямо управлявания от подсъдимия автомобил. Подсъдимият натиснал клаксона и спирачките но удара между управлявания от него л.а. „” и пешеходеца бил непредотвратим. Настоящият състав на съда приема, че движението на пешеходеца е било под формата на спокойно тичане, кредитирайки обясненията на подсъдимия както и показанията на свидетеля Б. И., които са последователни, логични и безпротиворечиви. По делото в хода на досъдебното производство е назначена комплексна медико-авто-техническа експертиза, находяща се в т., л.70 – л.76 от досъдебно производство № 18 по описа на ОДП С. . Видно от приетото и неоспорено от страните експертно заключение е, че пътно транспортното произшествие е станало в платното за движение на АМ „Хемус” посока гр.Варна – гр.С. в лявата пътна лента /лента за изпреварване/. Участъкът от пътя представлява лек и продължителен ляв завой с лек и незначителен наклон на изкачване под градус, с асфалтово покритие по което не се виждат неравности и нарушаване на настилката. Видимостта за посока гр.С. в района на ПТП е повече от 200 метра. В експертното заключение по назначената допълнителна комплексна медицинска и авто-техническа експертиза, находяща се в т., л.101 – л.103 от ДП № 18 по описа на ОДП С. , вещите лица са изчислили скоростта на движение на лекия автомобил „Опел Астра”, която е била 135 км/ч., като са определили и опасната зона за спиране на лекия автомобил в конкретната пътна обстановка и тя е 165 метра при скорост на движение 135 км/ч. Вещите лица са отговорили и на въпроса на какво отстояние е бил автомобила до мястото на удара, като са представили четири различни варианта. Експертите са изчислили, че при скорост на автомобила от 135 км/ч. л.а. „Опел Астра” е бил на отстояние от мястото на удара при спокоен ход на пешеходеца 230 метра; при бърз ход на пешеходеца 185 метра; при спокойно тичане на пешеходеца 135 метра и при бързо тичане 90 метра. Опасната зона за спиране на лекия автомобил, както вече беше посочено е била 165 метра. От така направеното заключение неоспорено и прието от страните следва, че при пресичане на платното за движение на автомагистралата ходом, независимо дали спокойно или бързо ударът между лекия автомобил и пешеходеца е бил предотвратим. Ако обаче пресичането на платното от пешеходеца е било с тичане, независимо дали спокойно или бързо, то ударът между л.а. „Опел Астра” и пешеходеца е бил непредотвратим. Пресичането на натоварен път, още повече автомагистрала с по две платна за движение на автомобили в двете посоки и предвид високата разрешена максимална скорост на движение на моторните превозни средства е житейски нелогично да бъде пресичан ходом. Още повече, че въпреки 64-те си години пострадалия е бил в добро физическо състояние, което личи и от показанията на свид. К. К., че е пресякъл пътното платно посока гр.С. -гр. Варна и с лекота е прескочил двете еластични прегради /мантинели/, които са с височина около 70-74 см. В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, които съдът намира за последователни и безпротиворечиви в тази им част, свид. Б. И., който е и пряк очевидец на пътно транспортното произшествие е посочил, че пешеходеца се е движил тичайки. Експертите са посочили в своето заключение, включвайки в своето изчисление и четирите посочени по-горе стойности на отстояние на л.а. „Опел Астра” до мястото на удара, че за да не настъпи удара между автомобила и пешеходеца, скоростта на движение на същия е трябвало да бъде 88 км/ч. При движение на пътно превозно средство по автомагистрала от категория „В” максимално разрешената скорост е 130 км/ч. В случая подсъдимия е управлявал л.а. „Опел Астра” с 135 км/ч. Въпреки, че се е движил със скорост на движение над максимално разрешената, това превишение на максимално допустимата разрешена скорост не е в причинно-следствена връзка с настъпилия обществено-опасен резултат. При пътнотранспортно произшествие с настъпил обществено-опасен резултат не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата от водача на моторното превозно средство е основание за носене на наказателна отговорност. Необходимо е между допуснатото нарушение и настъпилите общественоопасни последици да има причинна връзка. Дори и да беше управлявал моторното превозно средство със скорост под максимално разрешената – например с 120 км/ч., ударът отново е бил непредотвратим. За да бъде избегнат удар между л.а. „Опел Астра” и пешеходеца, подсъдимия е трябвало да управлява процесния автомобил със скорост от 88 км/ч. или по-ниска. Да избере такава скорост на движение, обаче той не е бил длъжен, още повече, че пътната настилка е била суха, времето слънчево, а видимостта е била повече от двеста метра. При така създалата се ситуация има извършено деяние, има настъпил общественоопасен резултат, но той не причинен виновно. Поведението на подсъдимия не е виновно, защото той не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Отсъствието на правно задължение за тяхното предвиждане води до това, че лицата, върху които не тежи такова задължение, обикновено не извършват интелектуалната дейност по предвиждане на последиците. Именно поради отсъствието на такова задължение тяхното поведение не е обществено укоримо. За да е налице непредпазливо деяние е необходимо да са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки – бил е длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В настоящия случай съдът намира, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. В момента в който подсъдимия В. е забелязал пострадалия П., той се е намирал на разстояние не повече от 60 метра от него на ръба между защрихования участък на пътното платно и активната лента за движение и се е движил притичвайки към разделителната мантинела леко диагонално посока гр.С. , като е бил ориентиран с гръб и леко странично наляво спрямо управлявания от подсъдимия автомобил. В този момент подсъдимия В. е натиснал спирачката и е направил всичко възможно, за да намали скоростта и да спре л.а. „Опел Астра”. Тези негови действия са били предизвикани от възникналата опасност за движението, предизвикана от внезапната поява на пешеходец на пътното платно. Подсъдимият не е имал възможност да забележи пострадалия П. по-рано, тъй като между управлявания от него л.а. „Опел Астра” и пешеходеца се е намирало неустановено по делото моторно превозно средство, което е възпрепятствало възприемано, както от страна на подсъдимия пешеходеца, така и от страна на пешеходеца л.а. „Опел Астра”. За това говори и позицията на пострадалия с гръб към идващите в посока гр.Варна – гр.С. автомобили, тъй като той не е възприел движещия се в лявата пътна лента л.а. „Опел Астра”, мислейки че тя е свободна и ще може да достигне безпрепятствено до разграничителната мантинела. Тук съдът следва да отбележи, че въпреки изричната забрана за движение на пешеходци по автомагистрала залегнала в чл.55 от ЗДвП, пострадалия е тръгнал да пресича автомагистрала „Хемус” при 37-км, с което сам е поставил в опасност живота си и е предизвикал пътно транспортното произшествие с фатален за него край. Съдът намира, че подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като е направил всичко възможно за да намали скоростта и да спре превозното средство при възникналата ситуация, но пешеходецът се е намирал в опасната зона за спиране на лекия автомобил и ударът е бил непредотвратим. От установените по делото безспорни доказателства следва, че подсъдимият не е създал с поведението си опасности и пречки за движението. Същият е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил. Непосредствено преди настъпването на пътно транспортното произшествие подс. В. е управлявал л.а. „Опел Астра” в лявата пътна лента на платното за движение в посока гр.Варна - гр.С. , след което е възприел пресичащия пътното платно пешеходец и е натиснал педала на спирачката в опит да предотврати удара с него. Автомобилът е намалил скоростта си, но ударът е бил неизбежен. След удара автомобилът е продължил да се движи в изпреварващата лента без да я е напускал до преустановяване на движението си отново в нея, където е фиксирано месторазположението му на пътя при извършения оглед на местопроизшествието. При това положение изобщо не може да се прави извод, че подс. В. не е контролирал непрекъснато лекия си автомобил, а напротив дори и след удара, управлявания от него л.а. „Опел Астра” по никакъв начин не се е отклонил от лентата, в която се е намирал преди настъпването на пътно транспортното произшествие. Ето защо настоящият състав на Софийски окръжен съд намери, че подсъдимият М. Г. В. при управлението на л.а. „Опел Астра” не е нарушил изискванията на чл.20, ал. от ЗДвП, чл.20, ал.2, изр. 2-ро от ЗДвП и чл.21, ал. от ЗДвП, поради което не е осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал., б. „в”, вр. чл.342, ал., пр. НК. Предвид гореизложеното предявените граждански искове се явяват неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени изцяло. На основание чл.190, ал. от НПК с оглед оправдателната присъда, направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата. Председател: Каталог: Acts -> Съдебни%20актове%20по%20Наказателни%20дела -> Съдебни%20актове%20постановени%20през%202011%20година -> 07-Юли-2011 Съдебни%20актове%20постановени%20през%202011%20година -> М о т и в и по присъда №20/20. 05. 2011 година, постановена по нохд №243/2011 година на Софийски окръжен съд Съдебни%20актове%20постановени%20през%202011%20година -> Към присъда по нохд №345/ 2010г по описа на Софийски окръжен съд 07-Юли-2011 -> Яника Бозаджиева съдия при първоинстанционния сос, след като на основание чл248,ал. 2 Нпк се запознах със съдържанието на обвинителния акт и с досъдебно производство №156/08г по описа на руп с Изтегляне 426.87 Kb. Сподели с приятели:
|