Мотиви към присъда от 04. 11. 2011г по нохд №50 по описа за 2007 г на Елинпелински районен съд

По отношение на св. Н. С. се установи ,че същата се е познавала с тримата подсъдими.Живеела в гр.Б.,откъдето тръгнала с тях за Италия.За първи път отивала да работи в Италия и знаела, че ще работи като проститутка.Преди да търгне,когато разговаряла с подсъдимите въпросът бил дали ще може да й намерят място за работа точно за проституиране, а не разговаряла с тях да работи като гледачка на възрастни хора.Отпътувала с подсъдимите и в Италия в гр. Пескара останала първия път от 3 до10 дни в един хотел,където могло да се работи на пътя,точно срещу хотела.Н. работела като проститутка вечер с още една българка.Цената,която обявявали била 30 евро на клиент.На тримата подсъдими свидетелката трябвало да заплати превоза до Италия и всеки ден давала пари на подс. Емилов,който с другите двама подсъдими били в същия хотел.Втория път останала в гр. Пескара 2 месеца и половина.На вечер изкарвала средно 200-230 евро.С тези пари си плащала хотела , храната и й оставали до 100 евро на ден.С подс. Е. В. през деня понякога излизала на кафе.

Безспорно е установено по делото ,че в гр. Б. св. Р. С. провела разговор с подс. Е. и подс.М.,при който се съгласила да замине за Италия при св.Н. С. и да работи при нея без оглед на работата.В България св.С. работела като проститутка.За Италия отпътувала с М., подс.М., подс. Е. и още едно момче.Подс. Е. бил шофьор на автомобила,с който пътували.Стигнали в Италия в град Пескара и там подс. М. им казала, че Н. /Н. С./ и Р. работят пред хотел като проститутки.С. и другите момичета нямали избор и не казали нищо.Н. им показала къде щели работят.Работели от вечер до сутрин, а П. и М. ги следели за работата.Св.С. очаквала да си заработи пари и да се върне в България,но останала излъгана.Казали на подс. М., че ще се оплачат ,а тя им отговорила, че имат задължения и да не я заплашвали, защото и тя можела да ги заплашва.От заработените пари на С. й оставяли по 10 евро за храна и презервативи.В хотела престояла 10 дни и си тръгнала за България заедно със св.Р.Ц.Нямали пари,но момичетата им събрали.

Установи се за Св.Д. М.,че същата се е запознала с подс. Е. и подс. М. в кафене,където те й предложили да замине за Италия на работа ,където да гледа възрастни хора.Приела предложението им и два дни след разговора тримата заминали.Стигнали в хотел в гр. Пескара,където я настанили.На следващия ден подс. Е. й казал ,че няма работа за гледачка на възрастни и трябвало да заработи на улицата като проститутка за да си плати пътя.Той й определял клиентите ,както и тарифата за работа и й осигурявал предпазните средства /презервативите/.Мястото на работа било до самия хотел. Работела от 22.00ч до 05.00часа.Приела нормално факта, тъй като трябвало да изкарва пари.За два дни успяла да заработи и дала 400 евро на двамата подсъдими за да ги занесат на децата й.

Съдът намира за достоверни и кредитира показанията на св.С. относно обстоятелството ,че от прозореца на хотела можело да ги вижда човек къде стоят и как привличат клиентите.Това твърдение на свидетелката съдът намира ,че е от съществено по делото значение ,тъй като същото кореспондира и с твърденията ,че момичетата били наблюдавани от подс. Д. от прозореца в хотела.Могъл е да брои клиентите им и да преценява времето ,за което били с тях.

Съществено е,с оглед поддържаната обвинителна теза от представителя на ЕПРП обстоятелството,че когато св. С. тръгвала за Италия разговора й с подсъдимите основно се свеждал до това дали можели да й осигурят там място за работа именно като проститутка,тъй като преди заминаването си и в България работела като такава.
Съдът кредитира показанията на св. П.Б. дадени пред съдия и материализирани в протокол за разпит от 27.01.2005г. /л.55 ,том ІІІ от сл.д./.Тези свои показаният свидетелят в с.з. пред настоящия състав е заявил ,че поддържа безапелативно ,след като именно това е казал на по ранен етап от наказателното производство.Неговите показания кореспондират и с показанията на св. С. в частта относно проведения от последната в гр. Б. разговор за работа в чужбина /именно като проститутка/ с подс. Е. и подс М.Каква е била вътрешната мотивация и нагласа на св. Н. С. за съда става ясно от показанията на последната .В допълнение на формирания вече извод от съда следва да се отбележи ,че свидетелят Б. е възприел разговор между подсъдимите Е. и М. и св. С. за работа като камериерка в този хотел в гр. Пескара, а в последствие ,когато пострадалата се върнала в България разказала ,в т.ч. и на Б. ,че там П. и М. „са я карали да проституира”/л.55,том ІІІ от сл.д./.

Съдът кредитира и показанията на св.Л. С. дадени пред съдия в производство по чл.210а НПК,материализирани в протокол от 03.02.2005г./л.51,52 от сл.дело/.От тези показания се налага извод ,че първоначално разговорите между А. и М. от една страна и подсъдимите Е. и М. от друга са провеждани в посока към уреждане от страна на последните двама работа в Италия като гледачки на възрастин хора , а според двете момичета ,могло и селскостопанска работа на полето.От друга страна съдът отчита наличието на противоречие в показанията на този свидетел с тези дадени от св.А.М. и М. относно целта и занятието на пътуването зад граница.В тази връзка съдът отчита ,че това противоречие има отговор в опасение у св. С. да уличи себе си в извършване на престъпно деяние ,след като самият той намекнал на двете момичета ,че „те си знаели там какво щели да правят...”/показания на св. М. л.70-72 ,том ІІІ ,сл.д./.

В подкрепа на твърденията на св.С. двете момичета си имали проблеми в Брюксел след установяването им там от подсъдимите М. и Е.Въпросът за тези проблеми намира ясен отговор в показанията на свидетелите /вж. св.показания-Разбрали, че щели да работят на пътя и на открито. М. на втория ден казал, че ако не работят до някакви определени суми щял да ги бие и да ги даде на някакви албанци.С М. не разговаряли защо са тези заплахи,но трябвало да изкарват повече пари и така им казал Н. /.

Изцяло съдът кредитира показанията на св. Н.И. Намира същите за последователни ,безпротиворечиви и логични.Счита ,че дават яснота относно начина и средствата на подсъдимите за набирането на хора ,които да преведат в чужбина,след което да ги поставят под свой контрол изтъквайки неверни обстоятелства или пък упражнявайки психологически натиск ,чрез всяване на страх у пострадалите.В този смисъл подс. Е. използвал здравословния проблем на свидетеля И. за да му предложи като подарък лекарствата за лечението му ,ако се съгласял да тръгне; Д. попитал къде може да им се намери място на двете момичета,като пояснил,че те щели да работят като проститутки;Подс. Е. извадил голям нож, показал го на свидетеля и на момичетата и попитал дали знаят за какво е,като в последствие им пояснил, че е за рязане на уши и, че може да прободе и белия дроб на човек.Д. оставил момичетата да работят на улицата.Показанията на свидетеля кореспондират с другите доказателства по делото ,респ. в частта относно споделеното от момичетата,че лично подс. М. им давала кърпички и презервативи за да работят.

Съдът кредитира като последователни и безпротиворечиви показанията на св.Р.С.От същите по несъмнен начин се изяснава как подсъдимите Д. и П. са мотивирали пострадалата С. да замине с тях за гр. Пескара в Италия.Едва в чужбина подс.М. им казала, че Н. и Р. работят пред хотел като проститутки.Без значение в случая се явява обстоятелството ,че пострадалата С. към предходен момент е предположила,знаела или пък е била сигурна ,че в Италия мимичетата проституират.Тези показаният внасят яснота и относно начина ,по който са се събирали и разпределяли парите заработени от момичетата,плащанията дължими за транспорт до гр.Пескара и как са извършвани плащанията за престой в хотела/ Когато Нина им донасяла тези 10 евро им казвала, че парите са от П.Първите дни от престоя в хотела П. им плащала престоя,а после като изчезнала ги карала те да си го плащат;Колкото и да давали с момичетата заработеното, не се погасявало нищо и все оставало да дължат за пътуването до Италия/.

Показанията на св. В. М. съдът кредитира изцяло ,тъй като от същите е видно ,че процесния автомобил ,с които подс.Е. е извършвал превоза на пострадалите през граница, е бил взет именно от св. М. На последния подсъдимият общел да изплати този автомобил „Форд Фокус” но в последствие го върнал ,тъй като не могъл да извърши плащанията.Изяснено е ,че формално договорът бил сключен в изискуемата се писмена фарма с нот. заверка на подписа с купувач-подс. П. М.,тъй като свидетелят я мислел за съпруга на подс.Е.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. А.М.Същите са последователни и безпротиворечиви.Дават пълна яснота относно отношенията на постарадала с подсъдимите Е. и М. от момента на нейното набиране ,превеждането й през границата в Белгия до завръщането й в България/ дошли да я вземат М. и съпругата му П.; Знаела ,че ще пътува за Италия, но се оказало, че пътува за Белгия; С нея имало още едно момиче Н. И двете знаели за какво отиват.Още в гр. Л. знаели, че това ще работят.Предложили им това да работят и двете знаели, че трябва да делят заработеното 50 на 50, като половината за тях ,а другото за М. Последната уговорка я направили в Белгия; В България дошли да ги вземат с нещо като бусче ;Повече разговора се водел със съпругата на М. Разбрали, че щели да работят на пътя, на открито.В Белгия Н. им казал, че М. е казал, че ако не работят до някакви пари щял да ги бие и да ги даде на някакви албанци/.

Показанията на св.Д.М. се кредитират изцяло от настоящия състав.Намира същите за обективни и незаинтересовани и даващи яснота относно начина на възникване на отношенията с подс. Е. и подс. М.,какви разговори са водели помежду си,за дължимите от пострадалата плащания,какво щяла да работи в гр. Пескара и какво в действителност е упражнявала като работа.Какво било работното й време ,заработените средства и тяхното разпределяне между нея и подс.Е.Тези показания коресондират с показанията на св .В.,които съдът също намира за обективни и последователни.Счита ,че с проведената очна ставка между двамата свидетели е отстранено противоречието относно липса или наличие / в полза на последното / на присъствие на подс.М. по време на разговорите за заминаване и работа на пострадалата Д.М. в Италия.

Съдът кредитира тези показания и в частта относно участието на подс.Д. / а именно:”Лично виждал сина на М. да идва при момичетата и те давали на него парите.Незнаел какви суми са изкарвали от проституцията, но парите давали на подс.Е. Д. За едната седмица го виждал да идва 2-3 пъти при момичетата. За първи път свидетелят видял подс. Д. там в хотела/, а така и за мястото и времето на работа за момчетата /Момичетата излизали да проституират само вечер към 21ч. и се прибирали към 2-3 часа след полунощ/.Не на последно място с показанията на този свидетел се затвърждава факта на участие на подс. М. в цялостната дейност с подсигуряване на защитните средства за жените при проституирането им /П. М. давала презервативи на момичетата,като М. му казвал, че само тя можела да ги купува с някаква карта/.

Съдът намира за обективни ,последователни и логични показанията на св. Р.Ц. От тях е вино ,че първоначално разговорът е воден между нея и от друга страна М. , П. и Е. да й намерят работа в чужбина за гледане на старци, а едва в Италия М. казал,че има промяна за работата и трябвало да работят като проститутки, за да изкарат пари и да си платят разходите за.Установили им работното време ,цената на улугата, мястото на работа, а подс. Е.Д. следял от прозореца на хотела с колко клиенти работели жените.
Съдът намира,че не пораждат съмнения относно обективност и изчерпателност показанията на св. М. Д. депозирани пред съдия и материализирани в протокол от 15.04.2004г.,л.61,62 ,том І от сл.д.,до колкото същите са снети в максимално близък към инкриминирания период момент.От тези показания в съвкупна преценка с останалия доказателствен материал може да се направи несъмнен извод ,че пострадалата Д. е била набрана от двамата подсъдими,транспортирана до Брюксел и там проституирала при определено от подс. Е. работно време,конкретна цена на услугите формирана от Д.В.,като им събирал и парите ,които тя и другите момичета заработвали.Установява се,че подс. М. им купувала презервативите и салфетките и им ги разпределяла лично.

ОТ ПРАВНА СТРАНА :

Съдът приема ,че субект на престъпление по чл.159б ал.2 във вр.с ал.1, във вр.с чл.159а ал.2 т.2 пр.2, във вр. с ал.1 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице,като подсъдимите имат това качество при настоящите хипотези.

От обективна страна подсъдимите са убеждавали пострадалите /в раличните форми възприети от обвиняемите и установени от събраните доказателства/ да се присъединят към тяхното начинание.При настоящите хипотези това убеждаване е осъществено в един случай чрез участието и на трети лица и в последствие чрез личен разговор на подсъдимите с пострадалите.В друг случай резултатът е постигнат чрез лично събеседване навън ,в колата на подс. Е. или на друго място.

Несъмнено се установи по делото ,че пострадалите са транспортирани с МПС през границите на страната и са установени в гр. Пескара - Италия или съотвено в Брюксе-Кралство Белгия.

В пълна степен се изясни и поведението на подсъдимите след усановяването им в гр. Пескара ,съответно в Брюксел ,конкретно за всеки отделен случай, по отношение на всяко от пострадалите лица.Това поведение е било насочено към използване на пострадалите за развратни действия.Последното по отношение на част от пострадалите е постигнато чрез въвеждането им в заблуждение , а по отношение на други целта е била установена още в началото на възникналите между подсъдимите и пострадалите лица отношения във връзка с набирането и транпортирането им.Последното произтича от личната воля на пострадалото лице транспортирано в Р. Италия или в Кралстов Белгия да упражнява именно тази дейност- да проституира.Тук следва да се отбележи ,че това обстоятелство /само по себе си/ не препятства подвеждането на деянието под съответната наказателна материалноправна норма.

Трафикът на хора е престъпление насочено против личността и правата на гражданите.Съгласно § 1 от ДР на ЗБТХ "Трафик на хора" е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използването на: принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация.

Субект на престъпление по чл.159 б ал.2 във вр. с ал.1,вр.с чл.159 а ал.2 т.2 ,пр.ІІ, вр. с ал.1, пр.І и пр.ІІ НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице/ФЛ/.С инкриминираните деяния всеки един от подсъдимите е осъществил няколко форми на изпълнително деяние на ”трафик на хора” - „набиране”,”транспортиране” и „превеждане през границата”/ - обективни признаци на изпълнителното деяние в основните състави на „трафик на хора”/.

Набирането представлява привличането и убеждаването на пострадалото лице да се присъедини към начинанието,т.е. въздействие върху волята на лицето и мотивирането му да се включи в постигането на конкретната цел/ да бъде използвано за развратни действия –по отношение на пострадалите Н.С., Р.С., М.Д., А.М., а за пострадалите Р.Ц.,Д.М.-при хипотезата на чл.159а,ал.2,т.2,пр.ІІ НК /.Достатъчно е деецът да е уговорил пострадалото лице да го последва и последното да е дало своето съгласие ,което в настоящия процес е установено по несъмнен и безспорен начин. Привличането може да бъде извършено и чрез приятелски кръгове или познати,какъвто е и настоящия случай,а така и чрез множество от други възможни начини- обяви за предлагане или приемане на работа , обучения, пътуване в чужбина, Интернет реклами или в медии и други дейности/вж.ТР № 2 от 16.07.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2009 г., ОСНК /.

Под транспортиране се разбира превозването или преместването,в случая на хора, от едно място на друго с помощта на превозно средство,каквото е установено от доказателствата по делото.

От събраните доказателстав се установява ,че подсъдимите са превели пострадалите лица през границата на страната ни към Италия и Брюксел,с което престъплението”трафик на хора” е довършено в чужбина.

Съгласието на част от пострадалите е било постигнато с мотивиране чрез въвеждането им в заблуждение /св. Р.Ц.,св.Д.М./, а по отношение на останалите е било налице начално съгласие да бъдат използвани за развратни действие /да проституират/ след превеждането им през границата/св.Н.С.,св.Р.С.,св.М.Д.,А.М./.В тази връзка следва да се отбележи ,че до колкото е налице доброволно съгласие у част от свидетелките и съдействие към последващото им експлоатиране това обстоятелство не изключва отговорността на дееца,респ. на всеки един от тях,предвидена в Глава втора,р-л ІХ от НК.

От субективна страна подсъдимите са осъществили деянията при форма на вината”пряк умисъл”- съзнавали са общественоопасния характер на деянието / трафик на хора (набирането, транспортирането и превеждането на всяка една от пострадалите през границата) с цел използването им за развратни действия/ и са искали настъпването на общественоопасните последици.

Налице е по отношение на подсъдимите общ пряк умисъл и съзнание за специфичната цел ,обосноваващо квалифициране на всяко едно от престъпните деяния и във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК

Спрямо тримата подсъдими с обвинителния акт са повдигнати обвинения и за извършено престъпление по чл.155 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.Касае се за квалифициран състав на склоняване към проституция / основен състав чл. 155, ал. 1,пр.І от НК/, който се поглъща от основния и квалифицираните състави на „трафик на хора”/ в този смисъл ТР № 2 от 16.07.2009 г. на ВКС на РБ по тълк. д. № 2/2009 г., ОСНК /.Ето защо съдът оправда всеки един от подсъдимите по повдигнатите с обвинителния акт обвинения за престъпление по чл.155 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.