"Моята идея за организириране на експортен агробизнес

КУРСОВА РАБОТА ПО ДИСЦИПЛИНАТА “ЕКСПОРТЕН MАРКЕТИНГ”

Реалностите на пазара на ЕС могат да бъдат ясен пример за това как се прави бизнес, едновременно в регионален и глобален мащаб. Разбира се това трябва да бъде разглеждано в контекста на общото икономическо състояние на страните членки на евросъюза.

Необходимо е глобализацията да бъде правилно разбирана и да се прилагат нужните средства, за да се способства прехода на развиващите се страни. Задачата която стои за решаване пред тях в никакъв случай не може да се нарече лесна. Те трябва да преминат от безотговорно планиране и нерационално използване на ресурсите и средствата си за производство , към стратегическо планиране на всички етажи от социалната система във възможно най-голям мащаб, което трудно би било по силите на страна без действаща пазарна икономика и рационално управление.

Оборотите на някой компании превъзхождат в пъти БВП на дадени страни в това число и България. Това е така поради ясните цели и функции на всеки един компонент от структурата им. Също така колкото по печеливша е компанията, толкова повече тя разширява дейностите си в търсене на нови средства увеличаващи благосъстоянието на работещите в нея и на обществото като цяло. Правилата за управление на голяма мултинационална компания в своята същност са приложими и в управлението на една малка страна каквато е България, разбира се със своите специфични особености отчитащи социално-психологическите особености, инфраструктурата, политическите настроения и др.

Целите стоящи пред България, никога досега не са били толкова ясно очертани, поставени в конкретни измерения и понятни за по-голяма част от българските граждани

- интеграция в рамките на Европейския Съюз (икономически и социален ефект), - приемане в структурите на НАТО (политически и стабилизационен ефект за региона на

Балканите), но от опитът натрупан досега става ясно, че политическата власт изградена на основите на парламентарна република, не дава желаните резултати без промяна в мисленето, манталитета (ценностната система) и отговорностите на всеки един член на гражданското общество.

Независимите пазарни субекти, би трябвало сами да взаимодействат помежду си за най-добро задоволяване на своите потребности. Когато те са неспособни на това поради една или друга причина, то държавата в качеството си на помощен и в по-малка степен на разпоредителен инструмент трябва да се намеси със средствата които разполага. Неспособността да се справим с настоящите икономически и политически проблеми според някой се дължи на остарялото икономическо мислене останало ни в наследство от близкото минало, а според други на липсата на достатъчно и подготвени кадри (ефективна образователна система) , както и на желанието за лично облагодетелстване при упражняването на каквато и да е било власт на всички етажи от управлението на страната.

Да, битието определя съзнанието (К.Маркс), но дали ако знаем какво точно искаме, как да го постигнем и кой да го направи няма да променим битието, а от там и мисленето на всички. Да насочим усилията си към подобряване условията на живот на отделния човек и така да създадем едно общество, в което всеки има своето място без първата му цел след получаване на образование да е да емигрира или да получи власт за лично облагодетелстване, трябва да бъде основен приоритет в ценностната система на всеки отговорен член на обществото.

Идеите на институциите биха подпомогнали развитието на икономиката и повишаването на благосъстоянието на обществото като цяло. Чрез ефективно функциониране на институциите, били те от публичен (правителство, парламент), частен (стокови и фондови борси, тържища, панаири, браншови камари и др.), или

доброволен характер (фондации, сдружения, синдикати), ще се поставят ясни рамки основани на прагматизма в действията на стопанските субекти и държавата,

определящи как най-ефективно може и трябва да се произвежда и търгува, кредитира и
субсидира, образова и обучава, инвестира в инфраструктурни проекти, лекува, застрахова, планира, прогнозира, осигурява социални помощи и др.

В този дух институционализираните стокови пазари в лицето на разглежданите стокови борси, тържища и панаири, се явяват като продължение на регулиращата роля на държавата в икономиката, но основани на правила и процедури, гарантиращи и защитаващи правата на всеки стопански субект участващ на тях. Те са основен инструмент за свиване на сивия сектор в търговията с масови и взаимозаменими стоки като житните култури, суровините и материалите. Чрез тях могат да се пресекат данъчни измами (неплащането на данъци, източване на ДДС и др.), да се оптимизира процеса на движение на стоките от производителя до потребителя, да се защитят стопанските субекти от ценови и други рискове, да се намали корупцията и др. Развитието на панаирната дейност у нас пък би довело до по-добри възможности за местните производители за излизане на външните пазари, за запознаване с новите продукти и технологичните нововъведения на големи световни производители, за скъсяване на веригата от посредници чрез пряко договаряне между заинтересованите страни и др. Държавата трябва да защитава и подпомага изложенията и панаирите в България въз основа на разбиране на тяхната важна роля за бизнес средата в страната.

Интеграцията на България в семейството на Европейския съюз е все още едно въжделение за обикновения българин, въпреки опитите на политиците да го убедят в обратното. Не присъединяването трябва да бъде основен приоритет, а намирането на подходящите средства чрез които то да стане възможно. Ако възникващите трудности в пътя ни към ЕС са следствието, то трябва да търсим причината за това и чрез прагматични решения да намерим най-добрият път за българите, като и местните пазарни субекти трябва да действат активно и адекватно за развитието на пазарната инфраструктура в България.

И като обобщение на казаното до тук, ако предприемачите правят своя избор на базата на представите си за услугите, от които не биха могли да се възползват, бидейки част от сивата икономика; и ползите, които извличат, като избягват изпълнението на разпоредби и плащането на данъци. То при увеличаването на предимствата и

намаляването на недостатъците, свързани с извършването на легална дейност, биха могли да повлияят на решението им за участие на световния пазар.

А ето и Анализ на предимствата и недостатъците на българските фирми:

1. Гъвкавост и възприемчивост

2. Способност за импровизиране

3. Известна нагласа за иновационна дейност

4. Познаване на манталитета и пазара на Централна и Източна Европа

5. Разположение на благоприятно място на континента

6. Стремеж за продажба на изделия под собствена търговска марка

7. Стремеж за разработване на собствен дизайн

1. Високи разходи за единица продукция/ниска производителност на вложения капитал

2. Липса на уникална продукция

3. Несигурно положение на собствения пазар

4. Неспециализирано дребно производство

5. Неопитен и неефективен мениджмънт

6. Ниска предприемаческа и професионална етика

7. Липса на фирмена култура

8. Труден достъп до финансови ресурси

9. Слабо развит маркетинг

10. Зависимост от чуждестранни дистрибутори

11. Недостатъчно развита изследователска и развойна дейност

12. Бавно адаптиране към условията на ЕС

13. Слаба организираност и колективно лобиране

14. Недостатъчно използване на информационни технологии и електронна търговия .

2. Подбор на продукта, респективно пазар (обосновка кои са основните причини за избора на продукт и пазар).

Главната задача на фирмата е да създаде и произведе продукти или услуги, които ще се реализират на пазара и ще удовлетворят потребностите на клиентите й по ефективен за нея начин. Тук е уместно да се цитира великия Ф. Котлър: “Най-същественият принос на съвременния маркетинг е, че помага на компаниите да видят колко е важно да променят своето управление, като преместят центъра на тежестта от продукта към пазара и потребителя”.

Иновациите трябва да засегнат всеки аспект от дейността на фирмата, не само предмета на дейност /т.е. конкретните стоки и услуги, които се предлагат/.

По отношение на иновациите България също изостава от световните тенденции. Ако в момента специализираната литература е пълна със схващания разглеждащи намаляващата сила на иновациите, то тепърва у нас прохожда Националния иновационен център. Все пак фирмата е невъзможна без иновации. Определянето на пазарния потенциал на един продукт е стратегически ход за определяне на възможностите, които предлага пазара за нашите продукти, за най- добрата насока инвестициите, насока, която ще донесе най- голяма възвращаемост на включените ресурси в производството и реализацията на продуктите. Определянето на маркетинговия потенциал дава възможност и за достигане в бъдеще до сегмент с най- голям потенциал, което е важна предпоставка за осигуряване на постоянно и настъпателно развитие на организацията.

“Пазарът е труден за разбиране, защото се променя от ден на ден.”- това са думи на Джеф Ерингтон. Поради тази причина постоянното наблюдениеe на пазарното развитие и мястото на собствените продукти на пазара е от жизнено необходимo значение за развитието на организация, особено в условията на нарастваща конкуренция. Маркетинговата оценка на пазара не е процес, който се предприема веднъж, а след това се пренебрегва. Това е процес, който трябва да се предприема във

всеки един момент от развитието на организацията, за да се поддържа конкурентоспособността й. Пазарът по своята същност е динамична среда, която трябва да бъде следена.

Продуктът предназначен да представи организацията на пазара, в повечето случай е плод на дълга работа в областта на маркетинговите изследвания. Това означава, че е разпозната дадена нужда на пазара и се предприемат действия за задоволяване на тази нужда т.е пазарът е насочил технологията към определени действия. Маркетинговите изследвания могат да доведат до откритие, което да задоволява осъзната преди самото изследване нужда на пазара. В този случай технологията стои в основата на процеса на разработване на нов продукт.

Няма точна и ясна формула за успех. Една организация може да постигне завиден потенциал на един пазар и да достигне до абсолютен крах на друг. Конкуренцията, данни за населението, неговата структура и месечен доход, външния вид на продукта, състоянието и вида на търговската мрежа, са само някои от факторите определящи пазарния потенциал продукта.

Следенето на пазарния потенциал дава отговор на често задаваните от всеки мениджър въпроси. Един от тези въпроси е непрекъснатия стремеж към информация дали продуктът ще се продава. Ако отговорът е положителен това е един от най- силните козове при привличане на инвеститори и партньори за реализирането на нови идеи.

В противен случай не би изненадала пазара и съответно няма да има успех. Възможностите на хората да удовлетворяват своите потребности са ограничени,те избират тези стоки,които им носят най-голямо удовлетворение в рамките на техните финансови възможности. Търсенето е потребност, която е подплатена с платежоспособност. Стоките или продуктите са всичко, което може да удовлетвори потребността и се предлага на пазара, като включва всичко, което можем да придобием чрез покупко-продажба . Всички стоки, които удовлетворяват една определена нужда наричаме стоков асортимент на избора. Потребителите се ориентират към стоки, които

са широкодостъпни и с относително ниски цени, и следователно ръководството трябва да се съсредоточи върху усъвършенстване на производството и повишаване на ефективността на системата за разпространение на продукта. При спечелване на потребител следва повторна покупка, като при нея потребителят поръчва нови количества в зависимост неговите потребности, като е налице удовлетворение от качеството, цената, техническите параметри и спазването на договорените срокове при

предишните доставки. Удовлетвореността на клиента често води до договори за дългосрочно сътрудничество. А може да се получи и видоизменена повторна покупка, като при нея купувачът може да пожелае да промени спецификациите на продукта, цените, условията на доставка или други параметри на сделката, като и при тези условия има вероятност за дългосрочно сътрудничество.

Стратегиите очертават начина и пътищата за достигане на фирмените цели. Маркетинговата стратегия съдържа избора и анализа на целевите пазари и създаването и поддържането на подходящ маркетинг микс. Целта на фирмата не е да се задържи на даден пазар, а да се развива и разпростира на нови и все повече вътрешни и международни пазари. Всичко това логичестки поставя маркетинговите планови разработки като първи функционален раздел на бизнес пална на страртираща фирма. В обсега на маркетинга попадат и проблемите, свързани с пазара и конкурентите.

- маркетинговите стратегии произтичат от генералната фирмена стратегия и подпомагат нейната реализация

- маркетинговите стратегии са продължение, доразвитие и конкретизация на пазарната и конкурентната стратегия на фирмата, ръководство за постигане на маркетингови цели

- маркетинговите стратегии са главният ориентир , изходния пункт на маркетинговите планови разработки

Ключови фактори, които трябва да се вземат под предвид при разработката на маркетинговите стратегии са:

- какъв е предметът на дейността на фирмата? за различни дейности се прилагат специфични подходи, методи и техники в маркетинга

- в какъв етап на развитие е бизнеса – предстои начало или развитие на започнала дейност?

• 
  какви са целите, възможностите и ресурсите на фирмата?
  
• 
  характеристики на целевия пазар на фирмата
  
• 
  какъв продукт предлага на пазара – нов, усъвършенстван или подобен, какво е неговото търсене (нарастващо или намаляващо) ?
  
• 
  каква е конкурентната среда и какви са очакваните промени в нея?
  

• 
  стратегии за навлизане на чуждестранни пазари
  
• 
  стратегии за производство на нови продукти
  
• 
  стратегии за модифициране на продуктите
  
• 
  стратегии за подобряване на качеството
  
• 
  стратегии за отпадащите продукти
  

При стратегиите за навлизане на чуждестранни пазари, първо се уточнява

дали фирмата самостоятелно ще навлезе на чуждия пазар или ще е в съдружие.

Втората стъпка е да бъдат уточнени географските райони и области към които ще се насочи вниманието. И поредната трета стъпка е да се разработи схема от действия за самото навлизане на пазара. А самото навлизане на чуждите пазари има за цел да:

• 
  бъде създадено трайно присъствие на външния пазар
  
• 
  бъде намерено подходящото представително и компетентно лице представящо продуктите пред клиентите и партньорите
  
• 
  бъдат създадени условия за техническото развитие на фирмата
  
• 
  бъдат усъвършенствани уменията и знанията на персонала
  

Той обобщава всички мероприятия и инструменти,с помоща на които може да се води активна фирмена дейност т. е. да се използват заедно, в единна структура, като се цели постигане на предварително определена фирмена цел не само с помощта на всеки един от инструментите поотделно, но и със синергичните ефекти, възникващи от съвместното им използване. Маркетинговите стратегии са ориентирани към ефективното и комплексно прилагане на класическия маркетингов микс, състоящ се от:

- продукт

- цена

- промоция или реклама ( комуникации )

Маркетинговият микс се изражда около самия купувач!

Функционалната маркетингова стратегия се състои в създаването и поддържането на най-подходящ за фирмата маркетингов микс т.е. тя осигурява най-добрия избор за успешното прилагане в комплекс на посочените четири основни компонента. Основната цел е да се създаде и поддържа маркетингов микс, който да удовлетвори нуждите на поитребителите от определен продукт.

Дистрибуцията включва комплекс от действия свързани с придвижването на продукт от производителя до крайния потребител. Това се постига чрез канали за дистрибуция, наричани още маркетингови канали. Те могат да бъдат – директни, посреднически. Факторите от които зависи избора на дистрибуционна стратегия са следните:

• 
  пазарни – разположение и големина на пазара и магазинната мрежа, големина на покупките, вид клиенти, икономичски условия
  
• 
  фактори свързани с продукта – трайност, габарити, еденична стойност, пакетиране, вид,
  
• 
  фактори свързани с посредници – благонадежност, силни и слаби страни на посредниците, коректност
  
• 
  фактори свързани с бизнеса – финансови възможности на фирмата, управленски
  

Избрания вариянт за дистрибуция се подлага на преценка по три критерия:

• 
  Икономически критерии – какво е покритието на пазара, кой канал ще осигури повече продажби, колко ще са разходите за продажби
  
• 
  Контролни критерии – контрол на производителя върху поведението и действията на търговците и посредниците, както и над размерите на надценките на продавачите.
  
• 
  Адаптивни критерии – възможностите на производителя да промени продукта, цените и други. Предпочита се варянт, който осигурява най-добрата възможност да
  

Комуникационният микс на една организация е важна променлива част на маркетинг микса. Специфичните използвани елементи на този микс и интензивността, при която се използват, зависят от различни фактори, сред които най-съществени са фирмените промоционни ресурси, характеристиките на продукта и на целевия пазар, цената и наличността на промоционните методи.

- да промоцира продуктите на организацията

- да стимулира търсенето

- да уравновесява рекламата на конкурентите

- да направи продавачите по-ефективни

- да увеличи търсенето на един продукт

- да напомни и подсили клиентите

- да намали продажбените флуктуации

Повечето фирми се възползват от големите възможности на рекламата и влагат огромни средства за разработване на ефективни рекламни кампании. Рекламната кампания включва разработване на серия от реклами и предаването им чрез различни медии, за да достигнат определен целеви пазар. Създаването на рекламна кампания преминава през няколко етапа:идентифициране и анализиране на рекламната цел, определяне на рекламните цели, създаване на рекламна платформа, определяне на рекламния бюджет, разработка на план за медиите, създаване на рекламно послание, изпълнение на кампанията и оценка на ефективността й.

Връзки с обществеността.

Връзките с обществеността представляват широк комплект от комуникационни дейности, използвани за създаване и поддържане на благоприятни връзки между организацията и нейните аудитории, клиенти, служители, акционери, конкуренти, правителствени органи и обществото като цяло.Основните цели, които фирмата преследва чрез тези дейности са:

- да се подпомогне представянето на нови продукти на фирмата на пазара

- да се възстанови интереса на потребителите към определени продукти

- да се окаже влияние върху определени целеви групи

- да се възстанови загубения имидж на фирмата или продукта

- да се изгради благоприятен фирмен имидж

За постигането на тези цели могат да се използват различни механизми и средства за въздействие - пресконференции, брифинги, научни сесии, симпозиуми, изложби, ревюта, печатни издания, годишни отчети, организиране на делови срещи, коктейли, благотворителност и други.

Личното продаване е процес на информиране и убеждаване на клиентите да купят продукта чрез лична комуникация в обменна ситуация. То дава най-голяма свобода на маркетолозите за създаване на послание, което да отговаря точно на информационните нужди на клиента. Разработването на план по продажбите минава през следните етапи:

- определяне на целите на личните продажби

- определяне на бюджета

- избор на организационна структура

- подбор и разпределение на персонала по продажбите

- разработване на план на личните продажби

- реализация на плана

- контрол върху работата на търговския персонал

Точните дейности, включени в продажбения процес варират между продавачите и се различават според продажбената ситуация. Все пак съществуват някои основни стъпки в процеса на лични продажби, които са подготовка, подход към клиента, представяне на продукта, преодоляване на възраженията, приключване и последваща дейност.

Достигането на един човек чрез лична продажба струва значително повече, отколкото при рекламата, но усилията на личната продажба имат по-голямо влияние върху клиента, обратната връзка е незабавна, благодарение на което може веднага да се подобри комуникацията.

Насърчаването на продажбите включва разнообразен набор от средства, проектиран с цел стимулиране на по-бърза или по-голяма покупка на определени продукти от потребителите. То помага на фирмите да се приспособят към краткосрочни промени в предлагането и търсенето, да реализират повече продажби и да получат икономии от мащаба.

Насърчаването на продажбите може да бъде насочено към потребителите или към търговците. Основните инструменти за насърчаване на потребителите са

мостри, купони, ценови пакети, премии, награди, състезания, лотарии, безплатно пробване на продукта, излагане и демонстрация на мястото на покупка. Търговците се насърчават чрез отстъпки в цените, компенсации, безплатни стоки. Разработката на план за насърчаване на продажбите се извършва по следната процедура:

- определяне на целите на насърчаване на продажбите

- избор на инструменти

- разработка на програма за насърчаване на продажбите

- тестване на програмата

- изпълнение

- оценка

Основно би могло да се реализира чрез няколко метода:

СПОСОБНОСТ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА САМА ДА ГЕНЕРИРА СРЕДСТВА

Тази стратегическа цел предполага нова организация на сдружението с оглед развиване на стопанска дейност, с приходите от която да се финансират част от дейността му. Действащото законодателство предоставя възможност за регистриране на стопанска структура /звено/ към организация с обществено полезна дейност и тази възможност следва да бъде използвана по най-ефективен начин за осигуряване на присъщите на организацията дейности, отговарящи на нейната мисия. За осъществяване на тази цел е необходимо предварително проучване на алтернативни възможности, оценка на техните преимущества и недостатъци и избор на алтернатива

Регистриране на стопанско звено в рамките на сдружението, което да осигурява значителен процент от необходимите средства:

• 
  Обсъждане на алтернативни възможности за изграждане и развитие на стопанското звено
  
• 
  Оценка и избор на алтернатива
  
• 
  Предприемане на необходимите мерки, свързани с промяната на устава на сдружението, регистрацията, структурното и кадровото осигуряване на такова звено
  
• 
  Разработване на бизнес план и маркетингова стратегия
  
• 
  Популяризиране на дейността – рекламна кампания
  

- Закупуване на едро на консумативи, оборудване и техника за група общини, или за всички членове на Сдружението – по-добра цена за стоките и услугите

- Възлагане извършването на определени видове услуги във всички или в група общини

- Подпомагане на общините чрез предоставяне на посредничество при здравното и пенсионно осигуряване;

- Предоставяне на протоколни услуги, осигуряване на преводи

Друг помощен метод е и способността за ефективно и ефикасно управление на финансовите ресурси:

Тази стратегическа цел е тясно свързана с укрепване и развитие цялостния административен капацитет на сдружението – институционално изграждане и човешки ресурс. Важен елемент от мерките, които следва да се предприемат по осъществяването на тази цел е поддържането и обогатяването на резервните фондове на Сдружението, като средство за съфинансиране на дейността му за разработване и реализация на проекти. По този начин ще се осигури по-голяма устойчивост на организацията и по-добра възможност за гъвкаво реагиране при набиране на необходимите средства.

Вътрешна координация и съвместяване на ресурси по различни проекти:

- Осъществяване на финансов мениджмънт;

- Осигуряване на гъвкавост в покриването на разходите;

- Поддържане и обогатяване на резервните фондове на Сдружението, като средство за съфинансиране на дейността му;

- Спазване изискванията на донорите

Ясни правила за разходване на финансовите средства:

- Изготвяне на правилници и регламенти за разходване на финансовите средства;

- Опростяване на процедурите и делегиране на права и отговорности;

- Развитие на административния капацитет и в частност на кадровия потенциал, отговорен за финансовия мениджмънт на организацията;

- Модернизиране на счетоводната дейност и ефективно използване на съвременни технологии и оборудване.

Строг контрол и отчетност при изразходване на средствата:

- Спазване на международните счетоводни стандарти;

- Изграждане на вътрешна система за контрол и отчетност;

- Извършване на ежегоден финансов одит;

- Регламентиране на дейността

- Гарантиране на публичност и обратна информация за ефекта от изразходваните средства.

Координация на дейността с партньорите:

- Поддържане на устойчиви контакти и обмен на актуална информация

- Формиране на съгласувани планове за действие и избягване на дублиране на инициативите;

- Разширяване на съвместно организираните форуми със споделяне на разходите.

- Съвместно оценяване на ефективността от изразходването на средствата и постигнатите резултати.

От няколкото подхода описани до тук, става ясно ,че при следването им и последователното изпълнение фирмата (сдружението) ще просперират и вървят напред към ясните и постижими цели.

6. Други осигуровки: кадрово, техническо, материално, организационно и информационно.

Кадровото осигуряване е изправено пред редица предизвикателства - изисквания за висок професионализъм и познаване на европейските статистически стандарти, умения за внедряване на нови подходи и решаване на нетрадиционни задачи, свързани с реализацията на нови изследвания или усъвършенстване на съществуващите.

Кадровото осигуряване е ключов проблем, от който зависи реализацията на стратегията. Той изисква формиране на политика за задържане на висококвалифицираните служители, приемственост и взаимна заменяемост, мотивация, пълноценна професионална реализация. Създаването на система за квалификация и преквалификация на наличните кадри, назначаването на млади и перспективни кадри, както и подготовката на дългосрочна програма за обучение на служителите в рамките на фирмата е един от приоритетите на кадровата политика. Съществена роля има както обучението и квалификацията в страната, така и използването на различните форми на международно сътрудничество. Анализът на състоянието и развитието на кадровия състав на фирмата съдейства за формиране на адекватна политика.

Необходимо е подготвянето на разписание на длъжностите и длъжностните характеристики на служители и на лицата, работещи по трудово провоотношение в по отделни видове длъжности.

Пазарната ориентация в управлението на съвременните фирми определят информацията като основен ресурс на стопанската дейност. Тя е необходима за всяко управленско решение. Необходимостта от маркетингова информация е още по-осезателна в международния бизнес поради нарастващите потребности и изисквания на
клиентите, изострянето на международната конкуренция, увеличаващата се зависимост между производителите на международните пазари

7. Възможност за използване на Европейските фондове за финансиране и за цялостно подпомагане на бизнеса, включително и експортната дейност.

Развитието на европейските интеграционни процеси показват по безспорен начин нарастващата роля на местните власти. Това се предопределя от характера на общините, като власти, които се намират в непосредствена близост до гражданите и могат най-бързо да реагират на възникналите потребности и да разрешат конкретни проблеми. Местната демокрация става все по-важен източник за мобилизиране на човешки, финансови и други ресурси, за изграждане и развитие на териториалната общност. Ролята на общините ще бъде ключова не само за приключване на преговорния процес, но и за ефективната подготовка нa страната ни за пълноправно членство в ЕС.

Страната ни навлиза в качествено нов етап, в който политиката на сближаване играе изключително важна роля за развитието на Република България, както преди така и след присъединяването към ЕС.

С приемането в Съюза, България вече е страна “бенефициент” с правото да се ползва от значителни средства, предоставени по линия на провежданата от ЕС регионална политика на сближаване. Ефективното усвояване на тези средства за бързо социално-икономическо развитие е свързано с провеждането на съвременна регионална политика в национален мащаб. Участвайки активно в процеса на присъединяване, българските местни власти трябва да се възползват в максимална степен от възможностите които предоставя европейската интеграция за да постигнат балансирано и устойчиво икономическо развитие.

В този процес трябва да се отчете факта, че за успешното изпълнение на критериите за присъединяване все още трябва да бъде извършена огромна по обем работа.

Структурните фондове са втората по големина част от бюджета на

Традиционно, имаше пет структурни фонда (въпреки че последните два бяха наречени

“финансови инструменти”):

- Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР);

- Европейски социален фонд (ЕСФ);

- Европейско ръководство за селско стопанство и Гаранционен фонд

(ЕРССГФ, наричан също Ръководство ФЕОГА);

- Финансов инструмент за ръководство за рибовъдство (ФИР); и

- Фонд за кохезия

През 2007-2013 ще има само три структурни фонда: ЕФРР, ЕСФ (двата основни) и

Фонда за кохезия. ЕРССГФ ще стане Европейски Земеделски Фонд за Селско Развитие

(ЕЗФСР) и ще оперира отделно от структурните фондове.

Въпреки че структурните фондове исторически датират от 1960-те години, те бяха

реформирани като групови пакети в края на 80-те и станаха част от пет-годишни, а след

това и седем-годишни, програмни периоди. Това бяха 1989-93, 1994-99, 2000-6, 2007-

2013. Широки бюджети са определени за всеки програмен период в рамките на общия бюджет на Европейския съюз, наричан Финансова Перспектива (ФП). За неправителствените организации, които се интересуват от структурните фондове,

предварително изискване е получаването на добра информация. Тази глава очертава

информационните системи относно структурните фондове и опита на

неправителствените организации при получаването на такава информация.

Преди да направим това, трябва да напомним, че управляващите власти, съгласно

настоящите общи регулации, са отговорни за активното оповестяване на структурните

фондове пред всички граждани, и по-специално да гарантират, че потенциалните

крайни бенифициенти, търговски и професионални органи, икономически и социални

партньори, органи, стимулиращи равенството между мъжете и жените и съответните

неправителствени организации са информирани за предлаганите възможности за

подкрепа. Съгласно проекта на общата регулация, от страните-членки се изисква

да осигурят “прозрачност” за подкрепата от фондовете.
Използвани материали :

- “Нови маркетингови реалности и задачи пред управлението на бизнеса” – проф.Г. Кузманов

- Ръководство по агробизнес ТОМ1 “Международен аграрен маркетинг” – Н. Янков; Н.Конов; Т.Горчева; М.Йорданова; Н.Веселинова

-“ Ръководство за управление на Европейските структурни фондове”- Брайан Харви

- ” Управление на маркетинга”- Ф.Котлър

- ”Маркетинг: концепции и стратегии.”- Прайд и Ферълр

- http://www.chambersz.com

- http://www.innovation.bg

- http://www.government.bg

- http://www.argogroup-exact.com

- http://alternativi.bg

Използвани материали :

-“ Ръководство за управление на

Европейските структурни фондове”