Аз съм Господ, твоят Бог… друг бог, освен Мене, да не познаваш, защото освен Мене, няма спасител. (Осия 13:4). Така че, това е моят Бог в Неговата триединна същност – Отец, Син и Святи Дух. Единственият. Живият. Вечният.Но преди да Го открия, аз имах други богове, много богове – книгите, знанията, себедоказването, семейството, сексът. Не че сами по себе си тези неща са лоши. Напротив, но когато подхождаш към тях с неправилни мотиви и приоритети, тези добри неща ще те отклонят от истинската цел, ще те вкарат в погрешна посока и неусетно ще те натикат в блатото. Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, но Господ претегля сърцата (Притчи Соломонови 21:2). Когато в твоите цели отсъства Живият Бог, тези „добри“ цели всъщност изпълняват стратегията на дявола да пороби душата ти и да те отдалечи от истинската цел – Бога. Всичко, което поставяш в сърцето си преди Бога, е идол. Идолът е това, което заема мястото на Бога, отделя те от Бога и става твой бог.
Например, ти си издигнал в култ любимия човек, този, с когото споделяш своя живот ежедневно. Ти го обичаш, и той тебе, имате си пълно доверие, не можете един без друг, щастливи сте до безкрайност. И изведнъж нещо се случва, нещо грозно и нелепо, и ти го губиш – завинаги. Животът поднася често такива ужасни сюрпризи. Как ще го преживееш, как ще продължиш нататък, как ще оцелееш, ако този човек до този момент е бил всичко за теб, всичко, което ти имаш? Няма ли да се сринеш, да потънеш, да загубиш месеци и години живот, защото си останал без единствената си опора? Не го пожелавам на никого, само обръщам внимание на това – колко често разчитаме на тленни неща, които макар и да са ни много скъпи, са ограничени във времето. Твърде често, обаче, подобни събития коренно променят живота на хората, останали сами. Господ е близо при онези, които са със съкрушено сърце и спасява онези, които са с разкаян дух. (Псалм 34:18). Такива хора в този момент откриват Бога и истината, че само Бог е безграничен, вечен, нетленен. Това е истината. И още: Бог няма никога да те напусне, ако ти не го напуснеш.Всеки друг би могъл да те подведе, но не и Бог. Човек, който има много приятели, може да стигне до гибел, но има приятел, който стои по-близко и от брат (Притчи 18:24).
Да вземем друг пример – семейството, една реална ценност в човешкия живот, която Бог благославя изобилно, ако Сам Той присъства в живота на това семейство. Обаче много хора, които не познават Бога, се вкопчват в семейството, защото вярват, че това е единственият възможен начин на съществуване (или може би на оцеляване?). В моя живот като невярваща аз имах нелепата участ да създам и да разруша две семейства. Бог осъжда това: Аз мразя напускане (Малахи 2:16). Бог допуска само две причини, поради които един брак може да бъде разтрогнат. Първият случай е съпружеската изневяра. Когато обаче един развод не е по тази причина, Бог осъжда следващия брак като прелюбодеяние. И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга той прелюбодейства; (и който се ожени за напусната, прелюбодейства)(Матей 19:9). Вторият случай е когато единият от съпрузите е невярващ и не желае да продължи да живее с вярващия. Но ако невярващият напусне, нека напусне, в такива случаи братът или сестрата не са поробени от брачния закон. Бог обаче ни е призовал към мир (1 Коринтяни 7:15). Така че, Бог ни призовава към мир в семейството, Бог мрази напускане. Аз не го разбрах навреме и след като загубих първото си семейство, побързах да създам второ. В един много дълъг период от време аз разсъждавах, че семейството е най-важното нещо в човешкия живот. Толкова важно, че в името на запазването му аз бях готова да търпя недопустими неща – обиди, заплахи, унижения, побоища. Но въпреки това не можах да го запазя. И тогава разбрах, че в сърцето си съм поставила семейството на мястото, отредено за Богa. Сега вече знам, че Бог е преди семейството, Бог е преди всичко останало. Семейство на всяка цена, семейство без Божията благословия е обречено на много сериозни трусове, или на провал. Какво означава Бог да благослови едно семейство? Нищо повече от това Бог, Божията мъдрост, Божията воля да присъства неотлъчно в това семейство. Ако Го няма Божият Дух в ролята на Съветник, Учител, Насърчител, Утешител, Помирител, тогава там работи дяволът (Сатана). Резултатите са плачевни. Темата за брака е много сериозна и аз съм ѝ посветила отделна глава, тук посочвам само пример как и защо този прекрасен Божи дар - семейството, може да бъде съсипан.
Толкова много неща могат да ни заробят днес, светът прелива от предизвикателства и изкушения. Пари, признание, престиж и други добри според света неща, които ние бързаме да придобием сами, без да се съобразяваме с Бога. Горделивият ще се препъне и ще падне, и не ще има кой да го вдигне. (Еремия 50:32). За съжаление, често ставаме жертва и на много лоши неща – алкохол, наркотици, порнография, проституция, липса на всякакъв контрол в различни области. Животът ни се превръща в разграден двор, в който Сатана свободно оперира. Не дай, Боже, да възставаме днес против Господа и да се отвърнем днес да не следваме Господа (Исус Навиев 22:29).
Какво значи да се отвърнем от Господа? Това е да Го пренебрегнем, да останем слепи и глухи за това, което Той иска от нас, а да издигнем себе си и нещата, които самите ние искаме да правим. И колкото повече се вкопчваме в себе си, толкова повече затъваме. Защо? Защото не искаме това, което трябва. Първо – не искаме да си и помислим, че сме грешни, че имаме нужда от помощ, че не можем да се справим сами, че без Бог вървим надолу. И второ - не искаме да се потрудим, да чуем, да прочетем, да потърсим... не искаме да признаем дори и в сърцето си, че има Бог. Че Той ни обича, че Той иска да ни помогне. Че Той може да ни помогне. Че Той вече го е направил като ни е изпратил Спасител. Не искаме да го повярваме, не искаме да го приемем. Защо? Да не би да загубим себе си, своето „скъпоценно“ аз. А Бог иска точно това от нас. Защо? За да ни даде всичко стойностно, от което имаме нужда, а за венец и вечен живот. Колко ни е трудно да приемем, че Някой Друг може да бъде по-загрижен за нашия живот от нас самите и да има по-добър план от нашия собствен. Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците и Божието немощно е по-силно от човеците (1Коринтяни 1:25). Бог по-добре знае кое е доброто за нас. Toй иска да ни даде Своя Божествен живот, Своята Божествена свобода срещу нашата вяра, нашето сърце, нашия досегашен грешен живот. Това е цената, която трябва да платим, това е кръстът, с който трябва да се натоварим. Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва (Марк 8:34).
И аз го направих. След дълги години на съпротива, аз реших да се доверя на Божията воля и да Му дам това, което иска от мен. Поех този кръст – сега Исус е в моето сърце и Бог живее моя живот. А аз се стремя да живея Неговия безгрешен живот. Далеч съм от мисълта, че вече съм свята и съвършена. Аз съм в същата плът и живея в същия свят, подложена съм на същите изкушения, както и преди. Но сега аз искам да живея живота на Исус и всеки ден чрез Духа си Бог ми дава силата, за да го правя. И така, аз избрах да повярвам, че има Бог, че Той е вечно жив, че Той ме е създал, че Той е наблюдавал всеки мой ход, че Той ме е довел до покаяние, че Той ме е опростил чрез жертвата на Сина си на кръста на Голгота, че Той ме е новородил чрез Духа Си за вечен живот и всеки ден стъпка по стъпка ме приближава към Себе Си. На Тебе бях оставен от рождението си; от утробата на майка ми Ти Си мой Бог (Псалм 22:10). Бог избра мен, и аз избрах Бога. Така че, освен всичко друго Бог е и избор – обмислен, съзнателен, зрял и отговорен. Най-важният в живота! За него ще говорим допълнително.
А ти задаваш ли си въпроса: кой е твоят избор? Кои са твоите богове? Кой е твоят жив Бог? Какво е Бог за теб – всичко или нищо? Бих те посъветвала нещо. Не губи 20 години от живота си, за да направиш този избор. Това е много време. Това е пропилян живот. Рано или късно ще се наситиш на фалшивите мъртви богове, ще се преситиш. И помни своя Създател в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и настанат години, когато ще речеш: не намирам наслада в тях (Еклисиаст 12:1); Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце (Псалм 90:12); Който отстъпва от Бога в сърцето си, ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще бъде доволен от себе си(Притчи Соломонови 14:14).
И още нещо много важно – чувствай Господа, научи се да разпознаваш гласа Му, усещай присъствието Му! Понякога то е толкова осезателно, толкова живо, Бог буквално вика в тебе – какво да направиш (или да не правиш). Не заключвай сърцето си, не изпускай този момент. Не изпускай този момент! Търсете Господа докато може да се намери; призовавайте Го, докато е близо (Исая 55:6).
