Н а р ъ ч н и к 2 съдържание: Страница

Името на нашето спасение е Исус

Изтегляне 0.55 Mb. страница 6/33 Дата 05.10.2023 Размер 0.55 Mb. #118867

Навигация на страницата:

• Истинския Път
• Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай“. Но Аз ви казвам: че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си
• Без покаяние няма съживление
• Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот
• Бог промисли, Синът извърши, а Святият Дух даде силата за това свещено дело – кръста на Голгота
• Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш

Името на нашето спасение е Исус. Когото ще наречеш Исус (Спасител), защото Той е, Който ще спаси людете Си от греховете им (Матей 1:21). Няма друг Спасител! Колкото и да ни се иска да открием нещо друго, само ще си загубим времето. Днес има най-различни учения, древни и модерни духовни техники, такива, каквито дяволът хитро поставя на пътя ни, за да ни отклони от Истинския Път. Тези техники могат да постигнат само временен ефект, защото в тях липсва Исус, Живият Бог. Те могат да отпуснат тялото ни и временно да подхранят емоциите ни, но не могат да изчистят сърцето ни, не могат да освободят душата ни от плена на греха, не могат да свържат нашия дух с Божия Дух и да възстановят прекъснатата връзка с нашия Създател. Много хора отричат греха, те смятат, че всичко, което правят е допустимо и не подлежи на осъждение. Но дали наистина е така? Когато престъпиш гражданските закони, това може да те вкара в затвора, а когато престъпиш Божиите – какво се случва? Ти може да си мислиш, че когато не вършиш зло, всичко с теб е наред – ти живееш праведен живот. Но Библията твърди, че дори твоите мисли и чувства могат да те направят грешник, а какво остава за делата ти. Така че, избий си от главата, че животът, който водиш е безгрешен. Чули сте, че е било казано на старовременните: „Не убивай; и който убие, излага се на съд“. А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си (без причина), се излага на съд...а който му рече „Бунтовни безумецо“, се излага на огнения пъкъл (Матей 5:21-22); Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай“. Но Аз ви казвам: че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си (Матей 5:27-28). Божиите критерии за грях са много точни и категорични. Дори и да не се вместват в нашите човешки разбирания – Божието Слово е стандартът! Дори и да сме далеч от Него, дори и да не Го познаваме, дори и да не Го приемаме, дори и да не Му вярваме, това не променя нищо. Бог е Стандартът! Не винаги е нужно да дойде смъртта, за да разбереш дали ще отидеш в ада, дали изобщо има ад. Много хора изпитват неговата реалност още тук, на земята. Не е нужно да попаднеш в лудница или затвор, за да се сблъскаш с ада. Адът може да се заключи единствено в твоята душа и това е достатъчно, изход няма. В затвора може да излежиш присъдата и да те освободят, психиатрите може да възстановят здравето ти и да те върнат в обществото, има някаква надежда. Можеш някак си да изпълниш, да заобиколиш, да отговориш на човешките закони, но дали ще удовлетвориш Божиите? Ако твоята душа е окована с веригите на греха, това може да бъде за цялата вечност. Не можеш да избягаш от собствените си чувства, и това със сигурност не са чувства на радост и доволство от стореното, а най-мъчителните чувства, които някога си изпитвал. И най-страшното от тях е съзнанието за безнадеждност, за безизходност, за вечност – че си вързан, капсулиран, изолиран завинаги. Дори и смъртта в такъв момент не е спасение, защото тя ще те предаде на демоничните сили окончателно и безвъзвратно. Бог може да допусне да изпиташ ужасът на ада и приживе. Силите на тъмнината, тези демони – мъчители, които изпълняват Божия гняв за теб, не са някъде другаде, а в теб самия, в твоята душевност и ти няма къде да избягаш, няма къде да се скриеш, адът е в самия теб. Защо­? Защото грехът го е докарал в теб, или обратното – грехът е отвел теб до ада. Адът е твоят душевен затвор, а грехът – капанът, който дяволът е заложил за теб, за да те вкара в него и да те откъсне от твоя Създател. Тази мрачна картина може да ти изглежда неправдоподобна, но тя е самата реалност за стотици и хиляди хора. Хора, които, вървейки свободно по своя си път, стигат точно до това място и ... тогава започват повече от всичко да жадуват свободата, истинската свобода, но не знаят как да я получат и нямат сили сами да я извоюват, защото са жестоко поробени, вързани, оковани. Никога не са чували за Исус, или пък, ако са чули, са се отнесли с недоверие, с пренебрежение, или дори с презрение. А точно това е, което не трябва да правят. Защото тяхното истинско спасение започва с тази първа крачка на покаяние – осъзнаването на греха като такъв, отказването от него и искане на прошка на първо място от Бога и след това от хората, ако този грях е засегнал и някои хора. Без покаяние няма съживление. Който се е покаял искрено, вече е поел по Пътя на своето спасение, чието име е Исус. Библията доказва, че единствено Той може да възстанови прекъснатата връзка. Представи си едно растение, прекършено от корена. Какво се случва с него? Започва да вехне, линее и накрая умира. Точно това върши грехът в живота на хората, които са му подвластни. Има спасение и това е час по-скоро да се възстанови връзката с корена, Източника на живота, Бога. Библията от началото до края, до последната глава разкрива именно това – спасителния план на Богa за падналото човечество чрез Неговия Син. Това говори само за едно – Бог повече от нас самите иска нашето освобождение, нашето спасение. И това не е случайно, а е израз на Неговата Бащина любов – Бог ни обича със Свята любов, много повече, отколкото ние бихме могли да обичаме. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16). Това е върховен момент, преобърнал завинаги човешката история. Бог промисли, Синът извърши, а Святият Дух даде силата за това свещено дело – кръста на Голгота. Това не е просто исторически факт, това е Божествен акт на любов и милост, който може на практика да промени из основи живота на обикновения грешник. На всеки един. Но как? Ето го отговорът и те моля да обърнеш специално внимание на този цитат: Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш (Римляни 10:9). Аз загубих цели две години докато се съглася с този факт. И точно в този пункт много хора се препъват. Те могат да приемат, че Бог съществува, склонни са да повярват и в Святия Дух, но им е трудно да проумеят, че Исус Христос, един еврейски водач, в последствие мъченик, живял преди 2000 години, може да им донесе спасение и вечен живот. Ето тук е разковничето. Защото Бог не иска от нас да разберем този факт, Той иска да го приемем с вяра. Като невръстно дете, уловено за ръката на баща си, което и за миг не би допуснало, че той би могъл да го изпусне. Ето с такава вяра ние трябва да отидем при Бога. С такава вяра трябва да приемем Словото Му. Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели: