Н а р ъ ч н и к 2 съдържание: Страница
Изтегляне 0.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Върнете се при Мене – казва Господ на силите – и Аз ще се върна при вас – казва Господ на силите
- Сразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен
- Така че, който мисли, че стои, нека внимава да не падне
- Но да помниш Господа, твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство
- Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни
- За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя
| 3. TИ И ТВОЕТО АЗ
Винаги слагам Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, аз няма да се поклатя. Деяния на апостолите 2:25 Понякога сърцето ни е като развълнувано море: Кой съм аз? Защо съм? На къде съм се запътил? От къде идвам? Искам да съм себе си. Обичам себе си. Търся себе си. Ценя себе си. Изразявам себе си. Разочарован съм от себе си. Ще дам всичко от себе си. Как да надскоча себе си? ... Нашето аз, човешката индивидуалност, като че ли е нещо от първостепенно значение. То е центърът на нашата малка вселена, то е изходният пункт, от който опознаваме света около и вътре в себе си. Обикновено човешкият живот преминава в търсене. Но не всеки човек постига намиране, дори често е трудно да осъзнае какво точно търси. Днес се счита за твърде духовно да търсиш себе си, да опознаваш себе си, да вървиш към себе си. И много хора се загубват тотално, правейки точно това. Убедени, че в тяхното сърце, в техния ум, в тяхната воля и деятелност лежи съдбата на едва ли не целия свят, те изпускат конците и на собствения си живот. Вкопчени отчаяно в своето свръхценно аз, те потъват в бездната на празнотата и отчаянието. Защото са прекъснали връзката с Източника на живота. Не се сещат, или не знаят, или не искат да признаят, че има Бог, Който ги е сътворил и те не са Му безразлични. Той държи на живата връзка със своите създания, защото ги обича, както баща обича децата си. И не забравя да ги подсеща за себе Си. Върнете се при Мене – казва Господ на силите – и Аз ще се върна при вас – казва Господ на силите (Захария 1:3). Това обещание е станало реалност за милиони хора от всички епохи – от Аврамово време до днес. Това са хора, взели решение да тръгнат към Бога, да се върнат при Бога, за да черпят живот от Извора. И всички те до един са платили цената на този живот – собственото аз. И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или (жена), или чада, или ниви заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот (Матей 19:29). Никога няма да откриеш себе си, своето истинско аз, това, което Бог е заложил у теб, ако първо не намериш Самия Бог. И не можеш да намериш Бога, без да изгубиш себе си, без да се откажеш от себе си, без да предадеш на Бога себе си и това, което мислиш, че ти принадлежи – до последно. Всичко започва с това, че Бог по някакъв начин ти се открива (Той Сам избира как) и те призовава към Себе Си. Тогава идва ред за твоето решение – дали да задгърбиш този призив и да продължиш постарому, или да се обърнеш към Бога, т.е. да се предадеш на Бога. Второто решение Библията нарича обръщение. Обръщението е еднократен акт, настъпващ след изминат път, но предаването е нещо, което оттук нататък ще ти се налага да вършиш непрестанно. Всеки ден, във всяка ситуация, която животът ти поднася, ти трябва да се предаваш. Какво означава това? Всичко, което си ти в дух, душа и тяло, да поверяваш постоянно в Неговите ръце. Без остатък. Бог не зачита средното предаване – „малко за Теб, Господи, и повечко за мен“. Не, по този начин сам връзваш ръцете на Бога и губиш много от нещата, които Той има за теб. Предаване до последно – воля, намерения, чувства, характер, поведение, притежания, постижения – всичко! Едва тогава Той започва да живее в теб и чрез теб, и твоето аз става Негово. Ти вече съществуваш чрез Него, а твоят живот вече не е твой, а Негов. Това наистина е трудно, изисква време, усилия, търпение, и най-вече постоянен отказ от себе си. И тук много внимавай, да не заблуждаваш сам себе си. Защото в молитва можеш да твърдиш, че се предаваш до края, но когато трябва на дело да проявиш вярност, кротост, милост, себеобуздание, дълготърпение..., нещо не винаги се получава. Това да не те отчайва. Продължавай, искай прошка от Бога за всяка ситуация, в която смяташ, че си се провалил, искай мъдрост и сили за бъдещи успехи, искай. Щом ти не можеш да се справиш, Бог ще го направи вместо теб. Така, стъпка по стъпка Исус ще превзема твоето сърце и ще те изпълва със Святия Дух. Сразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен (Галатяни 2:20). Това е то да си роден от Духа – новорождението. Постепенно и неусетно твоето човешко аз добива Божествен характер. С други думи, подчинил си изцяло своето аз на Божията воля, връчил си Му контрола на своя живот. Много хора намират тази цена за прекалено висока. Те за нищо на света не могат да допуснат някой, пък бил Той и Бог, да ги управлява. Те смятат, че всичко, което имат – всичко, което са постигнали в живота си, дължат на своите две ръце, на своя ум, на своята находчивост, на своята упоритост. Какво обаче предупреждава Библията? Така че, който мисли, че стои, нека внимава да не падне (1Кор.10:12). Това са думи на апостол Павел към своите братя християни от Коринт, но с пълна сила могат да се отнесат към всички хора, които поставят себе си на първо място. Такива хора не вярват, че Някой би могъл да ги благославя, да им помага, да ги пази. Те не допускат, че единствено Бог дава успеха. Истинският, трайният успех. Но да помниш Господа, твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство (Второзаконие 8:18); Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил (1Кор. 4:7). Тези хора, обаче, считат себе си за достатъчно силни и независими. За тях свободата е по-важна от всичко. Но те не знаят, че вече са станали роби на своето его. И неговите невидими окови стягат душата повече от всеки друг грях. Тези хора никога няма да познаят истинската свобода. Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни (Йоан 8:31-32). И така, сега твоето аз е в твоите ръце. Ти можеш да решиш да го задържиш и ще го притежаваш до края на живота си. Ти ще бъдеш своят единствен господар и ще вършиш това, което твоята воля, твоят ум, твоето сърце, твоята плът реши. Историята дава достатъчно примери за хора, включително и много успешни – художници, поети, политици, бизнесмени..., които са избирали пътя на самоубийството, за да избягат от празнотата на мъртвия живот, който водят. Запомни добре, самоубийството не е изходът, който Бог е начертал за своите създания, Той е предвидил за тях вечен живот, а не вечна смърт. Това е най-чудовищният акт, който твоето аз, подтиквано от демонични сили, може да ти причини. Животът ти е дар от Бога, Бог ти го е поверил и никой няма право да ти го отнема, дори и ти самият. Бог иска да пазиш добре храмът, който ти е завещал – твоето тяло, защото целта Му е да го направи Свое обиталище. Самоубийството е огромен грях, който безвъзвратно ще предреши съдбата ти и завинаги ще те лиши от единствената истинска възможност да възродиш живота си – чрез Божията милост и прошка. Съжалявам за това мрачно отклонение, но понякога животът ни сблъсква и с тази реалност, не можем да си затворим очите за нея. Разбира се, повечето хора изживяват живота си без Бога, макар и до последно преследвани от мисълта, че живеят в дълбока заблуда и сами ограбват себе си. Има много случаи на тежко болни, умиращи хора, които пред лицето на смъртта изживяват чудото на покаянието, обръщат се към Бога и Божията милост ги възвръща за нов живот. Да кажем, ти решаваш да повериш сега своя живот на Бога, да спреш да следваш своята, а да вършиш Божията воля. Тогава какво? До къде ще стигнеш, отказвайки се от себе си? Апостол Павел знае, че всичко, което е противно на Бога е равносилно на безразсъдство, на самоунищожение, затова ни приканва да проумяваме, т.е. не еднократно, а постоянно да търсим Божията воля. Затова, не бъдете безразсъдни, а проумявайте каква е Господнята воля (Ефесяни 5:17). Не казвам, че това е лесно. Напротив, това е най-трудното нещо, защото предполага ежедневно да разпъваш себе си. Да вършиш не това, което първо и естествено ти идва отвътре, а това, което Бог иска да направиш в конкретната ситуация. Това е да проумяваш и да вършиш Божията воля. Това изисква на първо място да Го познаваш. Как става това? Като изучаваш Словото. Всеки Божи ден. До самия край. И на второ място – като Го слушаш, т.е. като изпълняваш Словото. Всеки Божи ден. До самия край. Това е по-трудната част, защото е свързана с жертви. Много хора тръгват и се връщат насред пътя. Волята на Бог тежи. Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел и мнозина са онези, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират (Мат. 7:13-14). Но, ако вярата ти е истинска, ти ще устоиш. И знай, че никога няма да останеш сам по този път, дори и целият свят да се отвърне от теб. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя (Филипяни 4:13). И пътя ще го извървиш до... вечността. Защото този тесен път е безкраен, той води към вечен живот. Такава е Божията воля за теб! Бог знае, че твоето аз не приключва с последната хвърлена шепа пръст. Бог иска твоето аз да има вечни измерения – чрез Него и с Него завинаги! Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|