Н а р ъ ч н и к 2 съдържание: Страница
Изтегляне 0.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Женитбата нека да бъде на почит у всички и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците
- И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и с Духа на нашия Бог
- В името на Исус и чрез Божия Дух!
- Той е вечната канара и всичко, което съградиш на нея, ще го бъде!
- Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си
- Църквата Христова, Божията невяста, тялото Христово, чиято глава е сам Бог Исус Христос
- И тъй, при случай, нека правим добро на всички, а особено на онези, които са от семейството на вярата
- Ако дойде някой при мене и не намрази баща си, майка си, жена си, чадата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик
- Бог ревнив
| Не убивай (Изход 20:13). Всички се възмущаваме, когато чуем или прочетем новина за зверско убийство. Но когато става въпрос за аборт, щом гражданското законодателство го защитава, можем и да го извършим. Толкова жени и семейства си решават проблема с нежеланата бременност по този начин. Защото плодът няма права, няма и силата да ги отстоява. Той още не е човек. Ще ти задам въпрос: а ние от какво сме се появили? Всеки човек (с изключение на първите хора Адам и Ева) в определен период от живота си е съществувал под формата на безпомощен зародиш. И е дошъл на света благодарение на избора на майката да го роди. Днес, обаче, много жени избират да убият неродените си деца. И винаги намират „основателни причини”. А медицината си е изградила „съображения“. Така напълно „законно“ обществото убива бъдещите си деца. Но за Бога това нито е законно, нито е нормално, нито е морално. Това е не по-малко зловещо от всяко друго убийство, дори повече. Ето, наследство от Господа са чадата и награда от Него е плодът на утробата (Псалм 127:3). Нашите деца са свещен дар от Бога. Но и този дар ние поругахме със своето своеволие. Когато човек иска да защити собствения си комфорт, той ще изработи и съответните закони, които нямат нищо общо с Божиите. Абортът е драстична интервенция спрямо тялото, посредством която веднъж убиваш, и втори път рушиш храмa, който сам Бог ти е поверил. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? (1Кор. 6:19). Милиони жени и млади момичета са си изцапали ръцете с този грях. Защото е по-лесно да избягаш, отколкото да поемеш отговорност. Бягство, което носи рискове приживе, но най-вече последствия за вечността.
Ако човек познава Бога и Го слуша, той няма да подхожда лекомислено към сексуалния си живот. Женитбата нека да бъде на почит у всички и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците (Евреи 13:4). Като знае отговорността, която носи, човек няма да си позволи сексуален контакт преди брака, в семейството ще се отдава на въздържание, когато е необходимо, и няма да допуска сексът да управлява живота му. Или светът със своята „сексуална свобода“ да диктува сексуалното му поведение. Защото със сексът, този дар от Бога, (чието място Бог категорично е определил единствено в рамките на брака – Евреи 13:4), до такава степен се злоупотребява, че вместо да носи радост и удовлетворение на хората, той се е превърнал в едно от най-мощните оръжия на Сатана да покварява хората, да руши семействата, да поробва душите и да ги води към ада. Искам да знаеш, че единствената възможност на човек да се опази, или да се измъкне, ако е попаднал в плен на сексуалната разруха, е Божията ръка. Нищо друго и никой друг не е в състояние да победи жаждата за секс. Колкото и да искаш, сам не можеш да се спреш. Това е борба с природата, с физиологията, със светския „съвременен модел и морал“ и дяволът отлично знае и използва този момент. Той постоянно ще ти внушава, че всичко, което правиш е нормално, защото „всички го правят“. Не му вярвай! Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се лъжете. Нито блудниците, нито, идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пиянците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство (1Коринтяни 6:9-10). Бог е безкомпромисен по отношение на блудство (сексуален контакт без брак), прелюбодейство (изневяра), малакийство (сластолюбие, похотливост, педофилия), мъжеложство (хомосексуализъм), спрямо всяко прегрешение с тялото. И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и с Духа на нашия Бог (1Коринтяни 6:11). Ето пътят, ето начинът, ето силата за освобождение. В името на Исус и чрез Божия Дух! Когато в тази непосилна борба се включи Исус и дойде Святият Дух, дяволът ще подвие опашка и ще избяга. Така и ти, ако до този момент си се опазил от съблазните на лукавия, внимавай и за напред, и не го допускай до себе си; но ако вече си сгрешил и търсиш брод, хвани се за спасителната ръка на Исус и никога не я изпускай. Той е вечната канара и всичко, което съградиш на нея, ще го бъде! Вече знаем, че нашият живот придобива нов смисъл, когато го живеем за Бога. Тогава една наша стъпка, дори само една наша дума, може да окаже решаващо влияние върху околните (Бог подрежда ситуациите по невероятен начин), и да промени завинаги живота им. Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си (Римляни 14:7). Това са много важни стихове, те показват колко голяма отговорност носим в своя живот не само за самите себе си, но и за хората, с който по един или друг начин сме свързани, както и за тези, които идват след нас. Защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят, а показвам милост към хиляда поколения на онези, които Ме любят и пазят Моите заповеди (Изход 20:5-6). Един човек, който истински обича децата си, внуците и мисли за всяко следващо поколение, идващо след него, много ще внимава какво завещание му оставя и това не е само в материално измерение. Много малко хора осъзнават сериозността на духовното наследство, а то е от първостепенна важност. Защото днес, с твоя начин на живот, докато си жив, ти заработваш бъдещето на своите наследници и предопределяш не само благословенията, но и проклятията, които им завещаваш. И много често животът те прави свидетел на твоето завещание. И сега искам да разгледам въпроса за семейството в по-общ план. В Библията Бог представя Себе Си като Баща, Той има Син – Исус, а тези, които вярват в Сина са Божии деца, приели Святия Дух. Когато човек преживее новорождението, тогава той става неизменна част от Божието семейство – Църквата Христова. Нека уточня – Църквата не е мястото, не е сградата, не е храмът. Това е Самият Божи Дух, слязъл на земята и обитаващ Божиите деца. Това е една уникална общност, включваща всички хора от всички времена, отвърнали се от греха и приели в сърцата си Исус като свой Господ и Спасител. Хора, които чрез вяра в Неговата саможертва са примирили себе си с Бога. Тоест – възстановили са връзката между себе си и Бога, която грехът е разрушил. Това е Божието голямо семейство, което Бог основа на Петдесятница за да разнася благата вест за Исус по целия свят. В Божието семейство всеки християнин намира общение с братята и сестрите; в него той среща искрена подкрепа и ходатайство за своите проблеми; в него той горещо благодари на Бога, в него той с пълна дързост и радост хвали Бога; в него той се изпълва с Духа, както никъде другаде; в него той отправя своите искрени молитви заедно с останалите; в него той среща отново и отново Божията любов; в него той се освещава. Църквата Христова, Божията невяста, тялото Христово, чиято глава е сам Бог Исус Христос, голямото Божие семейство – това е една свята потребност за всеки човек, който се е обърнал към Бога. Това е истинската Божия Църква – едно уникално Божие творение, в което всеки новороден християнин намира своето място и расте в Бога. Затова в Словото Бог на много места наставлява децата си: И тъй, при случай, нека правим добро на всички, а особено на онези, които са от семейството на вярата (Галатяни 6:10). Приключвайки тази глава, не мога да подмина един стих, който касае семейството и е наистина стряскащ. Ако дойде някой при мене и не намрази баща си, майка си, жена си, чадата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик (Лука 14:26). Нали Бог е любов, нали казва да обичаме ближния си, как може да иска това от нас? Тълкуванието е следното: Исус казва да мразим близките си, а още и собствения си живот дотолкова, доколкото те могат да застанат на пътя ни към Бога. С други думи, Той иска да мразим своята зависимост, своята привързаност към тях, властта, която те упражняват върху нас. Защото хората, с които делим залъка си, съвсем естествено са тези, които обичаме най-много. Заради тях ние сме готови на най-големите компромиси. Точно от това Исус иска да ни предпази. Когато поставим най-близките си хора на второ място след Бога, когато предадем без остатък живота си и всичко, което имаме на Исус, едва тогава ние сме Негови. Не направим ли това, може да сме поставили основата, но никога няма да видим върха на кулата. Защото, кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара. Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват: Тоя човек почна да гради, но не можа да доизкара (Лука 14:28-30). Така че, Бог е Бог ревнив (Изход 20:5). Той не допуска ничий авторитет преди Своя, и с право, защото само Той е Бог! Затова и първата Божия заповед гласи: Аз съм Еова, твоят Бог, който те изведох от Египетската земя, от дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене (Изход 20:2-3). Темата за семейството е невъзможно да бъде изчерпана. Това са само някои акценти, които Бог ти поднася чрез мен, за да те накара да се замислиш много сериозно. Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|