10. TИ И ПРОШКАТА Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и Небесният ви Отец ще прости на вас. Матей 6:14
Животът те поставя в различни ситуации. Понякога те нараняват така, че душата ти плаче, друг път ти нараняваш. Това е неизбежно, понеже имаме чувства. Понякога срещаме хора – богати, интелигентни, образовани и... дълбоко нещастни. Защото таят в себе си непростителен дух. Тяхната злопаметност ги кара отново и отново да преживяват неприятни за тях ситуации и ... да мразят. Така стават жертви на самите себе си, хванати в собствения си капан от непростителност. Само за миг си представи, че Бог е непростителен. Знаеш ли какво означава това? Ами, вече да ни няма. Толкова пъти сме Го наранявали с мисъл, дума или действие, съзнателно или несъзнателно, че Неговият справедлив гняв досега да ни е изпепелил. До един. Защото няма безгрешен човек. Но Кой е Бог? Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави (Неемия 9:17). Бог търпеливо чака да се осъзнаем и да се обърнем към Него, да отправим към Него искрена молба за прошка. Защото Ти, Господи, Си благ и готов да прощаваш, и многомилостив към всички, които Те призовават (Псалм 86:5); Защото колкото е високо небето от земята, толкова голяма е милостта Му към онези, които се боят от Него (Псалм 103:11).
Всички хора, преживели новорождението, знаят какво е да ти бъде простено. За тях Божията прошка е един величествен акт на любов и благородство и те са длъжни да я прилагат в своя нов живот. Истинският християнин никога няма да позволи духът на омразата да ограби радостта му и да му отнеме този живот. Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот (1Йоан 3:15). Как Исус тълкува Божията заповед: не убивай? За Него всеки човек, който ненавижда ближния (т.е. не може и не иска да му прости нещо), е убиец, защото е престъпил най-святата Божа заповед – да обичаш! Какво се случва с тези, които не искат да простят? Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения. Матей 6:15
В Евангелието на Матей 18:21-35 Исус разказва притчата за непростителния слуга. Този човек поради своята глупост сам си затваря вратата на Божието опрощение и вечния живот и се предава на вечно осъждение. Такъв тип хора си навличат завинаги Божия гняв. Те сами си преграждат пътя към Божията милост, прошка и спасение. В живота те често заболяват и не могат да намерят изцеление. Или са безкрайно нещастни, без да подозират истинския корен на своето страдание.
В Матей 5:43-48 Исус ни дава една съвършена заповед. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тези, които ви гонят; за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата(Матей 5:44-45). Защото истинската любов не е да обичаш единствено тези, които те обичат. Това е лесно за всеки човек и не изисква особени усилия. Но Божията любов е да прощаваш, т.е. да обичаш дори и тези, които не те одобряват, които те хулят, които те преследват. Божият Син е точният пример за такава любов. Той не само прощава на своите убийци, но Той се и застъпва за тях пред Отца Си. ...и ходатайства за престъпниците (Исая 53:12); И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно на Него, а другият отляво. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят (Лука 23:33-34).
Библията ни дава и друг пример на Божествена любов и прошка, постигнати от един обикновен човек, Христов последовател – Стефан, Деяния на апостолите: 6-та и 7-ма глави. Той е бил оклеветен пред синедриона в богохулство и е бил убит с камъни. Стефан е верен и самоотвержен дякон, пълен с благодат и сила, който, подобно на Исус е дръзнал да се опълчи срещу лицемерието на религиозните водачи. И преди да „заспи“ (да умре), той е направил нещо необяснимо за човешкия ум: И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И като каза това, заспа (ДА 7:60). Подобно на Исус, Стефан се е молел за своите убийци. Той е видялнебесатаотворени и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога. (ДА 7:56). Исус, Който вече над 2000 години е седящ отдясно на Бога, в този един-единствен момент, убийството на Стефан, е станал на крака. Поведението на този човек е отворило небето и е изправило Бог Исус Христос на крака! Кое е това, което може да накара не някой друг, а Самият Бог да покаже респект? Едно чисто и простително сърце, което не е подвластно на чувства, а единствено на Божия Дух; което и в лицето на смъртта не спира да зове Бога. И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми(ДА 7 :59). И Бог му дава последен дъх на земята като на човек, който като че ли не умира, а само заспива. Много хора знаят, че непростителността е грях, искат да простят, а не могат. А как Стефан е могъл? Сам срещу разярената тълпа, какво ли би могъл да изпитва – болка, страх, разочарование, омраза, ужас...Та те в момента го убиват! Каквото и да е чувствал, той го е подчинил на върховното чувство, заповядано ни от Бог – ЛЮБОВТА. Той им е простил и е помолил Бог също да им прости. Защото е бил пълен със Святия Дух! И Святият Дух го е извършил чрез него. А Стефан, бидейки пълен със Святия Дух, погледна на небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога (ДА 7:55).
