Н а р ъ ч н и к 2 съдържание: Страница
А има ли още по-превъзходна любов? Има – Божията
Изтегляне 0.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Той е умрял за Своите врагове.
- Затова Исус е умрял – за да ни научи да обичаме
- Не оставайте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате
- Да покажеш любов в много случаи означава да окажеш помощ.
- Бог не ни обича, защото заслужаваме, Бог ни обича, въпреки че не заслужаваме.
- Най-тежкият грях е неверието.
- Истински
- И тъй, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта
- Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им
| А има ли още по-превъзходна любов? Има – Божията. Бог даде Сина Си да умре за нас. Исус умря за нас. Кога, в кой момент го направи? Дали когато всички са били Негови приятели и са Го обичали? Та Той е имал само 12 ученика, и те са се разбягали, когато са Го заловили. Кога е умрял Исус? Когато хората са викали „Осанна“ и са Го превъзнасяли до висините? Когато е хранил и е изцелявал множествата? Не! Той е умрял когато те са викали „Разпни Го“, когато са Го мразели, оплювали, подигравали. Въпреки това Той е умрял за всички тези озлобени хора. Той е умрял за Своите врагове. Напълно съзнателно. Защо го е направил? Защото ги е обичал. Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, благославяйте тези, които ви кълнат, молете се за тези, които ви правят пакост. (Лука 6:27-28). Това е то Божествената любов. Няма по-съвършена. Затова Исус е умрял – за да ни научи да обичаме. Не само себе си, но и другия. Този, когото Бог ще изпрати на пътя ни. И тъй, подражавайте на Бога като любезни чада; и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас (Ефесяни 5:1-2).
Не оставайте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате. (Римляни 13:8). Най-трудно човек се издължава в любовта. Лесно е да кажеш „обичам те“. Трудно е да го покажеш. Защото показването предполага даване. Колко по-приятно е да получаваш любов, да се чувстваш обичан, да хвърчиш в небесата. Докато даването е свързано с болка, защото нещо (или понякога всичко) от тебе си отива, умира – дали ще е време, дали ще е усилие, чувство, или нещо материално – ти го даваш безвъзвратно. Без да искаш насреща. Когато даваш любов, ти правиш жертва, саможертва, не правиш алъш-вериш. А всяка жертва е свързана с болка. Истинската любов боли и от друго – защото ти гледаш с очите на Истината, а тя няма да скрие от теб вопиющата потребност на човека, когото единствено Божията любов може да съживи. Дори самият той да не осъзнава напълно до каква степен е потънал, ти ще го видиш. Когато Бог те поставя в тази ситуация, значи това не е случайно. Да покажеш любов в много случаи означава да окажеш помощ. Често нуждата е спешна и неотложна. Не пропускай възможност, в която да покажеш любов, дори и да ти струва последната останала в теб капка гордост – това може да освети пътя на още една загубена душа. Има две неща, които не бива да отлагаш: любовта и прошката. Те са много тясно свързани – без искрена любов и прошката не може да бъде искрена. Дали ще я даваш или получаваш – няма значение. Прошка без любов не върви. Както и любов без Бог. Нямаш ли Бога – любовта ти е илюзия, прошката ти е заблуда, изобщо целият ти живот е като изкоренено дърво, което реката отнася. Един съвет – не отлагай за по-късно да поискаш или да отдадеш прошка – може никога да няма по-късно. Понякога, по една или друга причина, хората просто изчезват от живота ни, просто изчезват. Не бой се да даваш любов. Това може да ти струва просто една усмивка, но може да ти коства и всичко. Всичко, което си и всичко, което имаш. Ако знаеш, че Бог те води – дай всичко. Но само когато Той те води, Словото ще те опази от сатанинска заблуда. Не чакай тази любов да бъде заслужена. Божията любов не се дава по заслуги. Бог не ни обича, защото заслужаваме, Бог ни обича, въпреки че не заслужаваме. Обикновено приемаме убийството за най-тежкият грях. Но има eдин, който е преди него, преди всички останали грехове, майката на всички грехове – неверието. Най-тежкият грях е неверието. Той върви ръка за ръка с гордостта. От тях тръгва и друг голям грях - да не обичаш, да отказваш да покажеш любов. Защото това означава да отхвърлиш Бога и най-ценното, на което Той иска да те научи – да обичаш. Да обичаш по Неговия начин. Това е невероятната привилегия на хората, които са получили дара на вярата, Исусовата вяра. Без тази вяра никой не може да прояви и любовта на Исус. Когато обичаш само себе си, ти си изцяло погълнат от това и нямаш време да забележиш нуждите на другите. Те може да крещят за твоята любов, но ти оставаш сляп и глух за тях. Мисля, че най-трудното нещо в този живот е да се научим да обичаме. Истински. Всъщност ние самите не можем, само Исус може да го извърши в нас, ако Му позволим. И сега искам да ти кажа нещо много важно. Много важно! Не бъркай любовта със секса! Не се заблуждавай, че давайки секс, даваш любов. Обратно: по-скоро търсиш любов. Дори отчаяно да се нуждаеш от любов, сексът не е оръжието, посредством което ще я придобиеш! Той ще те ограби, няма да ти я даде. Хиляди жени допускат тази грешка, пази се от това. И никога не съжалявай, че си дал или даваш любов. Не се страхувай, че ще бъдеш използван, незачетен, подигран, отхвърлен. Бог вижда това, което другите не могат. Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища – казва Господ. Както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли – от вашите помисли (Исая 55:8-9). Довери се на Бога в тази толкова важна област от твоя живот. Само така ще познаеш истинската любов, защото Божията любов е плод на Святият Дух, дошъл да живее в теб. Най-големият плод. И тъй, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта (1Коринтяни 13:13). Защо любовта е най-голяма? Защото тя произтича от Бог, тя е Бог, а Бог е вечен. Вярата и надеждата са добродетели, които съпътстват нашия земен път, те са тези, които ни отвеждат до Бога, но любовта е тази, която ни прави да бъдем част от Бога и да влезем в Неговото наследство - вечния живот. Там, където ще живеем вече не с вяра и надежда, а с виждане. Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им (Откровение 22:4). Без плода на любовта ти не можеш пълноценно да общуваш с хората, без този плод осъждаш сам себе си на изолация. Бог те среща с другите не за друго, а за да те накара да я проявиш. А колкото повече любов даряваш на другите, толкова повече ще печелиш Божието благоволение и уважение, Божията любов. И Той ще ти я показва по невероятни начини. Днес Бог иска да ти разкрие тази Своя превъзходна любов. Чрез Своето слово, чрез Своята мъдрост. А ти готов ли си? Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|