КогатоСвятият Дух ни изпълва, ние сме изпълнени с Исус. Тогава ние сме в състояние да направим наистина невъзможното, защото Той работи вместо нас. Невъзможното за човеците за Бога е възможно (Лука 18:27).
Прошката е израз на съвършената Христова любов. Ако Божият Дух Го няма в нас, ние не сме в състояние да я постигнем. А кога идва Святият Дух? Когато приемем Исус в искрено, покаяно сърце. И много неща, които изглеждат невъзможни за човешкия ум, в един момент се оказват постижими. Защото Сам Бог Исус Христос в лицето на Святият Дух ги върши вместо нас! A ти вярваш ли в чудеса – в Божията свръхестествена намеса? Hима прошката не е едно истинско Божие чудо? Като милостта, като мира, като радостта, като любовта. Те идват в резултат от най-великото чудо, което може да преживее даден човек на тази земя – духовното рождение. Това са Божиите чудеса в нашия живот. И само Бог ги дава съвършено, истински, завинаги!
11. ТИ И ТВОЯТ ЖИВОТ, ТИ И ТВОЯТ ИЗБОР Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не приема Сина, няма да види живот и Божият гняв остава върху него. Йоан 3:36
Вече може би ти осъзнаваш, че животът е поредица от избори. Избори, които те карат да предприемаш определени действия и в крайна сметка формират облика на твоя живот. А задаваш ли си въпросът: Какво е животът? Защо го има? Откъде идва? Нека погледнем в Божието слово. От Него разбираме, че животът е свръхестествено явление. Животът е дар Божи. Животът е Божият избор за земята. Животът е Божият избор и за човека. В първите дни от сътворението Бог е напълнил земята, водата и простора с живи същества. Това за Него е било добро, но недостатъчно. И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Нашата прилика (Битие 1:26). Бог, в Своята триединна същност (Отец, Син и Святи Дух) е решил да постави Своя отпечатък на земята в лицето на човека – по Нашия образ, по Нашата прилика. Всемогъщият Владетел на небето и земята е създал човека по този начин, за да го облече с власт над земята, да му влее от Своето могъщество. И нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя, и над всяко влечуго по земята (Битие 1:26); И Господ Бог образува човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му дъха на живота; и човекът стана живо същество (Битие 2:7); И Господ Бог направи жена от реброто, което взе от човека, и я доведе при човека (Битие 2:22). Адам (човек, евр. пръст, земя) и Ева (живот) са единствените хора, които Бог е сътворил. И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи човеци (Битие 3:20); И Бог ги благослови. И каза им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я (Битие 1:28). Така, посредством Божията воля, по свръхестествен начин чудото живот идва на земята. А чрез Адам и Ева хората стъпка по стъпка, ден след ден, век след век превземат земята.
Така че, уважаеми читателю, твоят живот е на първо място Божие чудо, а след това е изборът, решението, готовността на твоята майка да направи тази съдбовна за теб стъпка – да те роди. От този момент нататък животът става твое притежание, а след време и твоя отговорност. Разбира се, в първите години ти не можеш да осъзнаеш това – за да оцелееш физически, за да израснеш емоционално, умствено, духовно, ти си поставен под зависимостта на своите родители, или на хората, които те отглеждат. След време е нормално тази зависимост да отслабне или отпадне напълно, за да даде път на други зависимости, връзки, отношения.
Като се връщам назад в живота си, осъзнавам, че целият житейски път на човека преминава през различни зависимости. Семейство, училище, приятели, среда, наклонности, влечения, взаимоотношения... Когато човек стане достатъчно съзнателен, за да взима самостоятелни решения, той започва сам да избира своите зависимости. В крайна сметка това са онези важни неща за човека, които правят живота му пълен, смислен, истински, без които той не може, които и неусетно го подчиняват. Семейство, деца, родители, книги, пари, кариера, обществено положение, кафе, секс, хазарт, наркотици, порнография, алкохол, спорт, музика, интернет,... Бог. Всеки човек си има своите зависимости и в хода на живота той е в състояние да ги променя. За съжаление обикновено е валидна обратната връзка – зависимостите променят човека, понякога до неузнаваемост, дотолкова, че в един момент той може да не знае вече кой е.
Нека се върнем към Словото. Вече знаем, че Бог е създал човека по Свой образ и подобие, за да управлява земята (Битие 1:26). Обаче първородният грях, допуснат от Адам и Ева, е разрушил връзката между човека и неговия Създател, така че човек е загубил пътя към Него и вече не е можел да Го познава. Дяволът е обсебил човешката душа и я е подчинил на греха. Така човек е спрял да познава Божията правда и е приел за истина изкусните лъжи на дявола. След време Бог е изпратил на земята Сина Си, за да възстанови прекъснатата връзка.Исус е дошъл да изяви на хората Божията природа – да им покаже Отца. Той е дошъл да им даде нов живот, неподчинен на греха – живот в изобилие (Йоан 10:10). Той е дошъл да им върне истината – съвършената Божия воля. Дошъл е да им върне и свободата – чрез Божия Дух. И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. (Йоан 8:32); А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода (2Кор 3:17). Божията воля е хората да бъдат свободни, а не роби на греха. Бог ни е благословил с всички духовни благословения. Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места (Ефесяни 1:3). Имайки Христос, ние имаме онези духовни блага, които Бог е излял с Духа Си върху нас. А плодът на Духа е : любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание: против такива неща няма закон(Галатяни 5:22-23).
Това е Божията съвършена воля за човека – да живеем по Духа, защото Неговите плодове са живи. И нашата жажда за Истината и нашата вяра в тази Истина е лостът, който ще ги отприщи като река, пълна с живот. Ако някой е жаден, нека дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат отвътре му (Йоан 7:37-38). Божият дух е този, който дава истинския живот, дъха на живота. Животът е Духът на Бога! Така е било при сътворението (Битие 2:9), така е и до днес. Който носи Божия Дух, живее Божия истинен, свободен живот. Който няма Божия Дух, той „живее“ плътския, мъртъв, обречен живот. Защото вие, братя, към свобода бяхте призвани; само не употребявайте свободата си за повод да се разобуздава плътта, но с любов служете си един на друг. И тъй, казвам: Живейте по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти. Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът – противното на плътта (Галатяни 5:13, 16-17).
Аз, като повечето хора, живях дълги години само за плътта. Имах си своите страсти, своите цели, своите зависимости. И Бог ми даде да реализирам много от моите мечти, за да осъзная в един момент, че съм си загубила времето, че съм пропиляла голямата част от живота си в безплодни усилия и робски зависимости. Живяла съм безсмислен живот, принасяла съм мъртви плодове. Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв(Откровение 3:1). Защото бях слугувала на плътта, на света и на дявола – враговете на човека, враговете на живота. Едва сега осъзнах цялата сила и значение на първата Божа заповед: Аз съм Еова, твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството. Да нямаш други богове, освен Мене (Изход 20:2-3). Докато съм „живяла“ в моя Египет, аз съм пътувала в обратната посока. Подчинявала съм живота си на всичко останало, но не и на единствената вярна сила. Докато животът ми в един момент изгуби смисъл. И тогава разбрах, че Бог допуска една единствена зависимост в човешкия живот – тази от Самия Себе Си. Всички останали са пагубни, водят към смърт, а не към живот. В Лука 12:18-21 Исус разказва притчата за богаташа, който цял живот е живял за себе си. А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще изискат душата ти; а това, което си приготвил, чие ще бъде? (Лука 12:20). Този стих концентрира цялото безсмислие на живота без Бога. Сметките ни излизат криви, защото Бог има последната дума. Винаги. Каквото и да постигнем в този живот, нямаме ли духовните плодове, които Бог иска да събираме, ние сме живели напразно. Душата ни ще иде в ада, а „плътските съкровища“ ще изгорят като слама. Духът е, Който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са (Йоан 6:63). Плътта нищо не ползва… Бог иска да „живеем“ Неговото Cлово, Бог иска да приемем Неговия Дух, Бог иска нашия собствен живот, за да ни подари Своя. Бог не признава друга зависимост! Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй, живеем ли, умираме ли – Господни сме (Римляни 14:7-8). И колкото повече опознаваме Бога, т.е. Словото, т.е Исус, толкова по-близки, по-собствени ни стават думите на апостол Павел: Защото за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка (Филипяни 1:21). Когато животът ни в този свят отразява Христос, физическата смърт не е нищо друго, освен една отворена врата към света на вечността. Лице в лице с нашия Създател. Най-доброто, което сега можем да направим за себе си, е да приемем с благодарност Божия промисъл за човешкия живот – да живеем живота, който Той ни дава: Нощта премина, а денят наближи: и тъй, нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем с оръжието на светлината. Както в бял ден, нека ходим благопристойно не по пирове и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти. Но облечете се с Господа Исуса Христа и не се грижете за страстите на плътта (Римляни 13:12-14); Защото заплатата за греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ (Римляни 6:23). Бог не само ни е създал по Своя образ и подобие. Той иска ние да живеем Неговия свят, съвършен и вечен живот. Той не ни е създал за грях и за смърт, Той ни е създал за живот. За свят живот!
