Н а ш е т о о б щ е с т в о за да имаме успех в обществото, работата и живота трябва



страница4/5
Дата14.01.2018
Размер0.57 Mb.
#46385
1   2   3   4   5


  1. 3. ПРОТЕСТАНТИЗЪМ

През средните векове Църквата изпада в голяма криза: богатство, борба за църковна власт, неморал и съблазън. От друга гледна точка, вярващите били изоставени, без верско възпитание и затова е имало празноверие. Имало нужда от реформа. Църковните водачи, обаче, не са имали достатъчно сили, нито желание за такава една реформа.

По един друг начин към реформа тръгнал основателят на Протестантизма Мартин Лутер (1483 – 1546 г.), германски монах. Състоянието на Църквата, за което преди говорихме, било готово да приеме неговите идеи. Това било бунт – Лутер срещу спасението, каквото е приела Църквата. Той по друг начин приема вярата, Свещеното Писание, Църквата, Тайнствата, човека и неговото спасение. Неговото разбиране за човешко спасение е, че човек е толкова ранен от източния грях, че не може да опознае Бога, а Той сам може да му се открие. Така е дошъл до заключението, че са ни нужни само Свещено Писание, вяра в Божиите благодати. Божието Откровение се намира в Свещеното Писание, затова не са ни нужни ни папа, ни църковно учителство. Можем да се спасим само с вярата, затова не са ни нужни ни добри дела, ни Тайнства. С такова учение Лутер се отдалечил от Католическата Църква.

След като Лутер обявил своите 95 реформирани тези (1517 г.), папата го отлъчил от Църквата. Неговото учение е прието от мнозина от вярващите в Германия и извън нея.




ХАРАКТЕРНО ЗА ПРОТЕСТАНТИЗМА:

1. Само Христос и нищо по-повече, само Исус Христос е Господ , Спасител, никаква Църква, никаква Богородица, светци, свещеници, тайнства;

2. Само вярата може да спаси човека;

3. Божеството не може да се докаже чрез друго, освен чрез вярата;

4. Човек каквото притежава, получава отгоре – от Бог. Бог дава възможност на човека. Само благодатта на Господ може да ми помогне;

5. Разумът е безсилен да достигне Бог;

6. В Църквата няма нищо, те я отричат.

В 16. век Църковното единство е наранено, като никога (през неговата история) до сега.

Протестантизмът се дели на: англиканизъм, евангелизъм, баптизъм, петдесетници, калвинисти, адвентисти . . .

2. Ю Д А И З Ъ М


От трите светски монотеистични религии, Еврейската е (юдаизъм) най-стара и е основа за християнството и исляма.

Юдаизмът е основан на вярата в един Бог, Който е създател и управител на цялата Вселена. Той е вечен и всемогъщ, Бог, Който се явил на своя народ, подарил му е Закон (Тора), и със него сключил съюз на Синай. Това е и националната религия на Еврейския народ.

Предпочитанието на Еврейския народ започва, когато Бог се явява на Авраам. Авраам и неговите потомци Исак и Яков , Евреите наричат патриарси.

След излизането от Египетско робство, евреите още по-силно чувстват, че Бог ги е избрал за Своя народ. Мойсей, като водач на Израилския народ, е централна личност в юдаизма.


Библията – Старият Завет за еврейския народ е книга за Божието спасение, свещена книга. В нея Евреите намират отговорите на всички важни въпроси, свързвани с живота им. ЗАКОН - ТОРА - първите пет книги от Стария Завет (Петокнижие - Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие) набожните Евреи приемат за свой закон, изразявайки своята обич към Бога. Тези книги разказват за Божието явление на Мойсей на планината Синай преди 3000 години. Вярващият Евреин се моли три пъти на ден: сутрин, след обяд и вечер (в къщи или в синагоги). Докато се молят, на главата слагат шапка от почит към Бог. Те празнуват шабат (събота). Това е ден на мира, в който Израелтяните се сещат за Бога, Създател на света и излизането от робство. Започва в петък след залязването на слънцето, когато майката пали свещи. Когато се прибират бащата и синовете от синагогата, започва тържествен обяд. Вярващият Евреин не работи в събота, почитайки 39 забрани за този ден. Юдейската религия е религия на Закона - в нея има 613 изисквания, от които 248 утвърждаващи и 365 забрани.


Месията е пратеник на Бога на земята, който ще спаси Еврейския народ. Евреите вярват, че Той е човек, а не Бог.
Днес на света живеят около 15 милиона Евреи. През своята дълга история, са преживявали най-тежките гонения и преследвания. Затова са разпръснати по целия свят. Техните обичаи, начин на живот и богослужение се различават помежду, но те се имат като един народ, свързан с общата вяра и традиция.
2. МОХАМЕДАНСТВО - ИСЛЯМ
Ислямът е най-младата от големите световни религии.

Ислям – (арабска дума) = покорност на Аллах – Бог.

Мохамед – този, който се покорява.

Основан е от Мохамед (роден 570 - 632 г. след Христа) в град Мека – Арабия.

Противна на всички езични религии (които приемат съществуването на повече божества и им се покланят) Мохамеданството признава съществуването само на един Бог – Аллах. Бог е един и Неговият пророк е Мохамед. Мохамед уверява, че са негови откритите думи, съдържани в Корана (свещена книга на Исляма). Корана учат наизуст. Големината на Корана е като нашия Нов Завет. Състои се от 114 сури (глави) на арабски. Не се превежда, защото смятат, че и всяка запетайка е свята. Те вярват, че Божието слово в Библията е написано несъвършено, а в Корана - съвършено. Техният Бог Аллах е Бог Яхве от Библията. Името на Аллах е свето и трябва да се защитава, дори и с оръжие. Награда за верността към Аллах е вечното блаженство. И доброто и лошото идват от Аллах. Позволено е да имат толкова жени, за колкото могат да се грижат.

От това абсолютно единство на Аллах следва:


  • Аллах е безкрайно велик;

  • И доброто и злото идва от Аллах;

  • Човек трябва да се подчинява във всичко на волята на Аллах;

  • Награда за верността към Аллах е вечното блаженство;

  • Учението на Мохамед се съдържа в КОРАНА, която е свещената книга на мохамеданите.







ПЕТ СА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ВСЕКИ МОХАМЕДАНИН:




  1. Да изповядва вярата си публично чрез формулата: “Няма Бог, освен Аллах и Неговият пророк Мохамед.”

  2. Да се моли пет пъти на ден;

  3. Да дава милостиня на бедните;

  4. Да пости;

  5. Да се поклони поне веднъж в годината в свещения град Мека.

Приемат всичките пророци от Авраам до Христос, а Мохамед е последният и най-големият. Исус Христос приемат само като пророк, който стои след Мохамед, но не като Син Божи. Дева Мария е безскверно зачета, но тя не е Богородица, а само Христородица.

Казаното в Корана е казано веднъж завинаги. Не търпи изменения и не търпи противоречия. То е категорично, неизменно и вечно.
4. Б У Д И З Ъ М

За основател на Будизма се смята княз Сиддхарта Гаутама, роден около 560 г. преди Христа, в Индия, в едно село близо до брега на река Ганг.

След дълги молитви, един ден на младия княз се открива “Мъдростта.” Тогава той бил наречен “БУДА”, т.е. “ Просветлен” – човек, който е достигнал до най-висшето познание на света.

НА СНИМКАТА:

Духовен център на будистите.


ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА БУДИЗМА СА:

1. Страданието е всеобщо.

2. Причината за това страдание е в желанието на човека да търси духовно и материално щастие.

3. За да премахне страданието, човек трябва да превъзмогне желанието за живот.

4. Човек може да намери покой само в “НИРВАНА”, т. е. в унищожаването на страданието и на земния живот. Това се постига: с чиста вяра, с чиста воля, с чист език, с чисти дела, с чисто намерение и с чиста мисъл.



Осмократен път

Петте заповеди на Будизма

1.

Чиста вяра

1.

Не убивай!

2.

Чист език

2.

Не вземай онова, което не ти е дадено!

3.

Чиста воля

4.

Чисти дела

3.

Въздържай се от непозволени сексуални отношения!

5.

Чисти отношения

6.

Чисти намерения

4.

Не лъжи.

7.

Чиста мисъл

5.

Въздържай се от алкохолни питиета, които потъмняват ума!

8.

Чист напор

Будизмът не говори за един Бог, но за едно непрекъснато движение на света към “Нирвана”, т. е. към едно състояние на пълен покой.



Нирвана” означава точно : “Угасване на пламъка.”



ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО В БУДИЗМА Е ТОВА: ОБИЧ КЪМ ВСИЧКИ ХОРА, ГОТОВНОСТ ЗА САМОЖЕРТВА, МИЛОСЪРДИЕ, СПОКОЙСТВИЕ, ЧИСТОТА И МИР В ЖИВОТА.


5. ИНДУИЗЪМ ИЛИ БРАХМАНИЗЪМ
Индуизмът е национална религия в Индия. Това е една от най-древните езически религии, която се е появила в Индия около 15 века преди Христа. Не се знае кой е основател на индуизма.

Науката е много проста. Техните гуруи (учители) учат и предават собствените размишления по улиците. Вярват в реинкарнация (раждане отново). Според Индуизма, в света има един Върховен дух – БРАХМА - и всичко на този свят произлиза от Него. Той прониква и живее във всяко създание на земята.

Както всички създания на този свят, и човекът, трябва да се върне един ден при Върховния дух, за да се съедини с него и да изчезне в него, както изчезва капката вода във водите на безбрежния океан.

За да се постигне това, необходимо е още на този свят, човек да се очисти чрез постоянна молитва, размишление и пълно овладяване на страстите, да достигне до пълно и абсолютно безразличие към всичко, което го обкръжава.

Ако душата не се е очистила достатъчно на този свят, тя не се връща направо при духа, а се “преселва”, “преражда се” в друго създание, в зависимост от нейното духовно съвършенство: в животно или в човек от по-нисша класа.

Упражняване на yoga (йога) - опитват се да подчинят душата си на Брахма. Смъртта е най-важен момент в живота на един индуист. Преди смъртта те отиват в светия град Бенарес, за да се измият от греховете си в светата река Ганг. Освен единия, вездесъщ дух на Вселената, индуизката религия почита и божеството ВИШНА, което крепи и поддържа Вселената. Така между двете божества има постоянна борба, а ШИВА ще разори света.

Всичко е Брахма, а заради нашето незнание не виждаме живота като единство. Смятат, че кравите са свещени животни. Истинският индуист е вегетарианец.

Свещената книга на Индуизма е “ВЕДИ.” Тя е написана на санскритски език, 7 века преди Христа.





РЕЛИГИЯ


ОСНОВАТЕЛ


БОГ


С И М В О Л

СВЕЩЕНА КНИГА


БУДИЗЪМ


Б У Д А



По различни начини пред-

ставят

Бог




ТРИПИТАКА






ЮДАИЗЪМ



АВРААМ



ЯХВЕ






ТОРА



ХРИСТИ- ЯНСТВО


ИСУС ХРИСТОС

ЕДИН БОГ В ТРИ ЛИЦА - СВЕТАТА ТРОИЦА






БИБЛИЯ

ИСЛЯМ

МОХАМЕД

АЛЛАХ




КОРАН


ЦЪРКОВНА ГОДИНА
Църковната година започва с Първата неделя на Предколедното време. Състои се от три големи части:
1. КОЛЕДНО ВРЕМЕ

2. ВЕЛИКДЕНСКО ВРЕМЕ

3. ВРЕМЕ ПРЕЗ ГОДИНАТА






1. Част - КОЛЕДНО ВРЕМЕ






а) ПРЕДКОЛЕДНО ВРЕМЕ - АДВЕНТ



Това е времето от четирите недели преди Коледа. През това време свещеникът облича виолетови дрехи за литургията. Виолетовият цвят е символ на очакването.

През предколедно време - очакваме Рождество Христово.






б) КОЛЕДНО ВРЕМЕ




Трае от Рождество Христово до неделята след Богоявление, когато празнуваме Кръщение Господне.

През това време свещеникът облича бели дрехи за литургията. Белият цвят е символ на светлината, която огрява в тъмнината.







2. Част - ВЕЛИКДЕНСКО ВРЕМЕ





а) ПОСТНО ВРЕМЕ - ЧЕТИРИДЕСЕТНИЦА

Започва с Пепеляна сряда и трае до Връбница. Времето от Връбница до Великден се нарича ВЕЛИКА СЕДМИЦА.

През това време свещеникът облича виолетови дрехи за литургията. През Постното време - очакваме Възкресение Христово.





б) ВЕЛИКДЕНСКО ВРЕМЕ - ПЕТДЕСЕТНИЦА


Трае от Великден до празника на Светия Дух. Четиридесет дни след Великден празнуваме Възнесение Господне.

През това време свещеникът облича бели дрехи за литургията.

На празника Връбница, Велики Петък, Петдесетница и когато имаме празници на светците, които са мъченици, свещеникът облича червени дрехи за литургията.

Червеният цвят е символ на любовта, на огъня и на мъченичеството. (Огън = светлина и топлина, царският символ на Бога).






3. Част - ВРЕМЕ ПРЕЗ ГОДИНАТА - Трае 34 седмици и има две части:



а) ПЪРВА ЧАСТ





Трае от Кръщение Господне до Пепеляна сряда.




в) ВТОРА ЧАСТ

Трае от празника на Светия Дух до Предколедно време. През това време свещеникът облича зелени дрехи за литургия. Зеленият цвят е символ на живота, който побеждава смъртта.

През това време, време през годината, празнуваме празниците на Исус Христос, Дева Мария и другите светци.

Когато имаме празници на Исус Христос, на Дева Мария и на светците, които не са мъченици, свещеникът облича бели дрехи за литургията.

Когато се извършва погребение, свещеникът облича виолетови дрехи. На погребението - покойникът очаква своето спасение.






ЦЪРКОВНИТЕ ПРАЗНИЦИ СЕ РАЗДЕЛЯТ В ТРИ ОСНОВНИ СТЕПЕНИ:



ПЪРВАТА СТЕПЕН - ВЪЗПОМЕНАНИЕ

Отслужва се обикновена литургия, тъй като се споменава само името на светеца.

НЯМА СЛАВА, НИТО ВЯРВАМ!



ВТОРАТА СТЕПЕН - ПРАЗНИК

Литургията е както при възпоменание, добавя се още СЛАВА и празнични четива.





ТРЕТАТА СТЕПЕН - ТЪРЖЕСТВО

Литургията е както при празника, добавя се още ВЯРВАМ и тържествени четива.





С В Е Т А Т А Л И Т У Р Г И Я
По произход думата “литургия” означава “обществено дело”, “служба в името, в полза на народа”. В християнско предание думата означава, че Божият народ участва в “делото на Бога”. Чрез литургията Христос, нашият Изкупител и върховен Първосвещеник, продължава в Своята Църква, в нея и чрез нея, делото на нашето изкупление.

Думата ”литургия” в Новия Завет се употребява, за да означи не само прославата на богопочитането, но така също проповядването на Евангелието и любовта в действие.



Дело на Христос - литургията е също действие на Неговата Църква. Тя изгражда и явява Църквата като видим знак на общението на Бога и хората чрез Христос.

Литургията е също молитвата на Христос, отправена към Отца в Свети Дух. Във всяка молитва намира своето начало и край. Чрез литургията вътрешният човек се утвърждава и основава в “голямата любов . . ., с която Бог ни обикна в Своя възлюбен Син.”


ЛИТУРГИЯТА Е ЕДНО БЕЗКРЪВНО ПОВТОРЕНИЕ НА ЕДИНСТВЕНАТА ЖЕРТВА, С КОЯТО ХРИСТОС НИ ИЗКУПИ. ВСЯКА ЛИТУРГИЯ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ПРИСЪСТВАЩИТЕ ДА УЧАСТВАТ В ИЗВЪРШВАНЕТО НА ХРИСТОВАТА ЖЕРТВА, ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ТЕ СЪЩО ДА СЕ ЖЕРТВАТ ЗА НЕГО.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница