Н а ш е т о о б щ е с т в о за да имаме успех в обществото, работата и живота трябва

Затова литургията не е само един спомен за Христовата жертва, а едно преосъществяване на тази жертва във времето, което трябва да стане едно жертвено сърце с мощната благодат на литургичната жертва.

В литургията жертвата и жертвоприносителят е Христос. Свещеникът е служител и заместник на Христа. Жертвоприношението се принася изключително само на Бога, за да изпросим от Него благодат и милост, както за живите наши близки, така и за починалите.

За живите, защото те се нуждаят от Божията благодат, за да живеят добре и да постигнат вечния живот.

За покойните, защото ако са в чистилището, те се нуждаят от Божието милосърдие, за да влязат във вечната радост.

Душите на светците нямат нужда от Евхаристичното жертвоприношение, защото те са вече завинаги с Бог.

Душите на осъдените също нямат нужда от благодатта на Евхаристичното жертвоприношение, защото те са отхвърлени завинаги от Бога.

	С КАКВО ЗАПОЧВА ЛИТУРГИЯТА ?
“С БИЕНЕ НА КАМБАНИТЕ.” Камбаните са гласът Божи, който зове хората, които вярват в Него, за да се срещнат с Него. Това е гласът на Отца, който кани чедата си на масата. Всички са поканени. Има място за всички на празника, който Бог дава. След като сме чули гласа на Отца, който ни е призовал с биене на камбаните, срещаме се отново с братята и сестрите, за да извършим движение и поговорим с тях.
		Когато има тържествена процесия (шествие), Христос се прославя в нея, Христос Господ идва. Кръстът е знака Му, отличителният белег; Книгата на евангелието - Неговото Слово; Свещеникът - Неговата десница; Свещниците, носени от министрантите, казват: Той е Светлина; Тамяна - Той е благоуханието, което се издига нагоре. На Него е небесната слава.

	ПЪРВА ЧАСТ - ВХОДНИ ОБРЕДИ
ЗНАКЪТ НА КРЪСТА Литургията започва: В името на отца и Сина, и Светия Дух. Всички произнасят знака на кръста. Влизайки в църквата, ние взимаме благословена вода и се кръстим, за да припомним нашето кръщение. Кръщението не е изпълнение, а една основа – то ще бъде изпълнено по-нататък.

(Евхаристична молитва) и НАКРАЯ, преди свещеникът да напусне олтара.

Защо свещеникът казва така?

Свещеникът иска да събере всички под кръста, както някога Мария стоеше под кръста с любимия ученик и жените.
“И с твоя дух!”
Този отговор е израз на единство със свещеника, който е представител на Бога пред човеците и от страна на човеците пред Бога, за да представя техните просби, молитви и жертви.
ПОКАЯТЕЛНИЯТ АКТ - (Изповед и “Господи, помилвай ни”)

Когато поискаме да се доближим до Бога в истината, трябва да признаем своята слабост, трябва да Му се извиним, че в известни моменти сме правили това, което на нас ни се е искало. Молба за застъпничеството, светата Богородица, апостолите, светците вземат участие в Пресветото жертвоприношение. Те са с нас, искат и ние да сме с тях. Молим ги за тяхната помощ. Човекът е ограничен, слаб, просто е беден. Сам не може да се справи със себе си, а още по-малко с другите и със света.

Това е песента на Христовия триумф на Възкресението. Нека се радваме за славата над смъртта.

Събираме се при олтара, за да се поклоним на Бог. От името на всяко създание заставаме пред Твореца, Изкупителя, за да Го обожаваме, за да Му се поклоним. Тук признаваме правата Му над нас, Неговото величие, могъщество. Та нали сме създадени за това - да възхваляваме, обожаваме и прославяме Бог?
МОЛИТВАТА

След “Слава” следва молитва, с която свещеникът моли в името на всички.

Чрез свещеника, който е изпратител на молитвата на събраните християни, говори Христос, който е жив, за да се застъпва винаги за нас.

	ВТОРА ЧАСТ – ЛИТУРГИЯ НА СЛОВОТО
		ПЪРВО ЧЕТИВО И ПСАЛМ В първото четиво се четат чудесата, които Бог е направил с пророците в Стария завет. Псалмът е песен, която хората пеят, защото Бог е извършил големи чудеса.
ВТОРО ЧЕТИВО И АЛИЛУЯ Във второто четиво се четат чудесата, които Бог е извършил с апостолите в Новия завет. “Алилуя” - Али = БОГ + луя = ХВАЛА АЛИЛУЯ = ХВАЛА НА БОГА!
ЕВАНГЕЛИЕ В Евангелието се четат чудесата, които е извършил Исус Христос. (знакът на кръста, който се прави преди Евангелието, означава: БОЖИЕТО СЛОВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ В ТВОЯ УМ, В ТВОЯТА УСТА И В ТВОЕТО СЪРЦЕ, защото ти трябва да Го помниш, да Го разгласяваш и да Го живееш).

Проповедта е поучение за живота. Всеки християнин трябва да приложи в живота си (и то още днес), живото Слово, което слуша. С една дума, тази духовна храна, която приема от литургията на Словото, трябва да го подкрепи, да бъде винаги стриктен в принципите си и никога да не отстъпва пред многото трудности, поднесени от ежедневието. Може да те засегне само едно изречение, но то е достатъчно, за да ти разкрие какво Бог иска от тебе след тази проповед.

След проповедта следва “Вярвам”, с която всички в един глас изразяваме своята вяра в Света Троица и в Църквата.

В трите четива Бог е, Който “говори” и народа слуша.

Сега в тези молитви, народа е, който говори, а Бог “слуша.”

В тези молитви е важно да се отбележат проблемите на цялата Църква, на човечеството, народа, енорията и на конкретната общност, участваща в литургията.

	ТРЕТА ЧАСТ - ЕВХАРИСТИЧНА СЛУЖБА
		ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ В жертвоприношението хората носят хляб и вино към олтара, където свещеникът ги взема и ги принася на Господа. Хлябът е символ на човешкия труд. Ние разбираме, че всичко, което е плод на труда, е дар от Бога и Му го подаваме, благодарейки. Христос отдаде себе си за нас. Ние трябва да поднесем себе си, цялото наше същество. Когато ние се поднасяме на Бога, Той ни приема и това приемане се разбира като връзка със своя вечен, божествен живот. Така принесени, всички са изпълнени с особен Дух на радост.

Навлизаме в централната част на литургията, наречена Велика Евхаристична молитва – в нея ще се извърши преобразяването. Като я казваме пред приготвения хляб и вино, заедно с Христос и цялата Църква, поднасяме на Бог Отец Пресветата Жертва.

Освещаване на хляба и виното: “Затова освети, молим Ти се, тези дарове, като излееш над тях Твоя Дух, за да станат за нас Тялото и Кръвта на нашия Господ, Исус Христос!” Това не са само думи, но и действие, затова Евхаристичната молитва, поради своята необикновена и сигурна резултатност, трябва да бъде разграничена от всякакви други молитви. Хлябът, който държи свещеникът в ръцете си, след произнасянето на Христовите думи: “Това е Моето Тяло . . .”, не е вече обикновен хляб, а Тялото Христово, Божествената Личност на Исуса Христа – жив и действен.
	ПРИЧАСТИЕ Свещеникът, подавайки бялата хостия, изрича две думи: “ТЯЛОТО ХРИСТОВО!” Преди да ни предаде Пресветото тайнство, той чака нашето “АМИН!” В него се съдържа изповед на вярата, нашето изявление: “Зная какво изживявам в този момент.”

Обогатени от Божиите дарове, изпълнени с благодатта до такава степен, каквато всеки от нас е отворил, за да я приемем, заедно молим небесния Отец да благослови нашето участие в Пресветото жертвоприношение.

	ЧЕТВЪРТА ЧАСТ - ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ОБРЕД
БЛАГОСЛОВЕНИЕ При благословението се споменават трите имена на Светата Троица, защото и трите лица са взели участие в спасението на човешкия род.
		ОТПРАЩАНЕ Идете да раздавате това, което сте получили. Идете да обогатявате света с плодовете на жертвоприношението. Колкото повече раздавате - толкова повече ще получавате. Крайният плод на литургията е братството, добрите обноски между хората. Литургията завърши, но Христос остава сред нас. Всеки тръгва по своя път, но оттук започва личната литургия.

Всеки трябва да продължи с живота и страданията си изкупителното дело на своя Учител и Господ.

ЦЪРКВАТА - общност на Исусовите ученици - е родена на ПЪРВА ПЕТДЕСЕТНИЦА !

Когато казваме КАТОЛИЧЕСКА ЦЪРКВА, имаме предвид онази общност, основана от Христос върху апостол Петър и колегията на апостолите, в единство с Него и управлявана от единния духовен пастир, Римският епископ – Папата, управляващ Вселенската Църква.

В Кесария Филипова Христос обеща на апостол Петър, че ще му даде тази власт да управлява Църквата с думите:

“И АЗ ТИ КАЗВАМ: ТИ СИ ПЕТЪР - КАМЪК И НА ТОЗИ КАМЪК ЩЕ СЪГРАДЯ ЦЪРКВАТА СИ, И ВРАТИТЕ НА АДА НЯМА ДА Й НАДДЕЛЕЯТ; И ЩЕ ТИ ДАМ КЛЮЧОВЕТЕ НА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО !” (Мт 16,18)

3. ХРИСТОВАТА ЦЪРКВА Е КАТОЛИЧЕСКА - защото е Майката за всички народи, за всички култури, за всички времена и за всеки човек.
4. ХРИСТОВАТА ЦЪРКВА Е АПОСТОЛСКА - защото е основана върху
апостол Петър – Скалата – и върху останалите апостоли, които стоят върху тази скала. От началото на своето основаване и до днес връзката между апостолите и техните наследници не е прекъсната. Тази връзка предполага приемственост във вярата и в свещенството до наши дни.
Начело на всяка епархия стои Епископ, наследник на апостолите. Във всяка енория е назначен свещеник, представител на Епископа, който изпълнява службата си от името на Епископа. Целибатът за свещениците е задължен, установен от Каноническото право на Църквата, но не е Божествен закон.

В Католическата Църква съществуват монашески общности, конгрегации, сдружения за богопосветен живот, но правилата на тези общности са винаги одобрявани от Светия Престол и те винаги са в единството с Йерархията в Църквата.

1. 
   Кога е родена Христовата Църква ?
   

2. 
   Кои са основните качества на Христовата Църква?
   

3. 
   Как Христос е основал своята Църква?
   

4. 
   Кой е видимият началник на Христовата Църква?