На общ устройствен план на община дългопол
Изтегляне 6.53 Mb.
|
Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина”, BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине”, BG 0000141 „Река Камчия” и BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”.Описание на вида – среща се в Италия, по цялото западно крайбрежие на Балканския полуостров, западната половина на Гърция и много от гръцките острови, Македония и югозападния ъгъл на България. Установен е само в Петричко-Санданската котловина, долината на р. Струмешница и южната половина на Кресненския пролом. В равнинните части на Петричко-Санданската котловина е почти унищожен поради големия дял на обработваемите площи и е останал предимно в подножието на околните планини и някои островно разположени скалисти възвишения. В Кресненския пролом е намиран до 600 m н. в. Числеността и плътността на популациите са неизвестни. През 1971–1975 г. в района на с. Горна Брезница (общ. Кресна), всред 437 неизбирателно събирани змии този вид е на 7-мо място по честота на намиране. Обитава предимно нискостъблени гори и храсти в скалисти и други места с добре развит микрорелеф, на огрявани от слънцето склонове.
при сравняване на подходящите местообитания, представени в оценките при стартиране на проекта (общо 1896,81 ha) се наблюдава разлика от получените данни при индуктивното моделиране – общо потенциалното местообитание на вида е 52140,52 ha (клас 1 – 30638,97 ha; клас 2 – 18869,93 ha; клас 3 – 2631,62 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка, докато при сегашната – моделирането е индуктивно. Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са значително по-малки, с обща площ 21501,55 ha. В рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 22 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 362086,57 м. Маршрутите с нулеви стойности са изключени от анализа. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 11537,95 ha (18,12% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 30638,97 ha (48,12%); 3) Пригодни (клас 2): 18869,93 ha (29,63%); 4) Оптимални(клас 3): 2631,62 ha (4,13%). След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Elaphe quatuorlineata не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
В рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 4 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 52973,31 м. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 18943,17 ha (67,60% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 7536,99 ha (26,90%); 3) Пригодни (клас 2): 1481,96 ha (5,29%); 4) Оптимални(клас 3): 59,56 ha (0,21%). След направения анализ се констатира че ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част в обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Ивичестия смок не е регистрирана в ЗЗ, обитава сухи степни формирования. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0. Въздействие върху вида в ЗЗ BG0000141 „Река Камчия” - при сравняване на подходящите местообитания, представени в оценките при стартиране на проекта (общо 0,00 ha) се наблюдава разлика от получените данни при индуктивното моделиране – общо потенциалното местообитание на вида е 174,40 ha (клас 1 – 25,50 ha; клас 2 – 16,72 ha; клас 3 – 132,18 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка, докато при сегашната – моделирането е индуктивно. Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са по-малки, с обща площ 148,90 ha. В рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 3 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 26 977 м. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: ) Отсъствие (клас 0): 0,12 ha (0,07% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 25,50 ha (14,61%); 3) Пригодни (клас 2): 16,72 ha (9,58%); 4) Оптимални(клас 3): 132,18 ha (75,74%). След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Elaphe quatuorlineata не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” - при сравняване на подходящите местообитания, представени в оценките при стартиране на проекта (общо 1166,57 ha) се наблюдава разлика от получените данни при индуктивното моделиране – общо потенциалното местообитание на вида е 24701,99 ha (клас 1 – 20842,39 ha; клас 2 – 3788,83 ha; клас 3 – 70,76 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка, докато при сегашната – моделирането е индуктивно. Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са значително по-малки, с обща площ 3859,59 ha. В рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 22 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 263798,42 м. В изследваната зона няма налични данни за намирането на неполово зрели животни през последните 6 години. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 25456,57 ha (50,75% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 20842,39 ha (41,55%); 3) Пригодни (клас 2): 3788,83 ha (7,55%); 4) Оптимални(клас 3): 70,76 ha (0,14%). След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Elaphe quatuorlineata не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Описание на вида – това е вид шаранова риба, разпространена в долното и средното течение на реките Тунджа, Марица, Места, Струма и притоците им. Характерни местообитания на вида са участъци с по-бързо течение и чисти каменисто-песъчливи дъна, където търси храната си и се размножава. Изключително добър плувец, маришката мряна без усилие преодолява съпротивлението на водата и търси ракообразни и мекотели в течението. Тя е пасажна риба и се храни предимно нощем. Класическите местообитания на мряната са местата от реките, където има надвесени над водата дървета, прагове на реките, дълбоки вирове с течение. Разчита на укритията на подмолите, където бяга ако е подплашена. Видът е балкански ендемит. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма Камчия” - видът не е регистриран в зоната, обитава водни обекти, такъв в зоната е река Камчия, а в ОУП попада една малка част от ЗЗ BG 0000501 „Голяма Камчия”. След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Barbus plebejus не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000141 „Река Камчия” - видът не е регистриран в зоната, обитава водни обекти, такъв в зоната е река Камчия, а в ОУП попада една малка част от ЗЗ BG 0000141 „Река Камчия”. След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Barbus plebejus не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” - видът не е регистриран в зоната. След направения анализ се констатира че в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част от обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Маришката мряна не е регистрирана в ЗЗ, живота и е свързан изключителни с обитаването на водни обекти. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” - видът не е регистриран в зоната, обитава водни обекти, такъв в зоната е Провадииска река която не попада в ОУП Дългопол. След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Barbus plebejus не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Описание на вида - Обитава придънните слоеве на водоемите. През пролетта слиза към по-дълбоките части на реките, а през лятото се изтегля нагоре, към по-бързите течения. Живее на стада. Обикновено в тях рибките са от едно люпило и за това на едно място по време на риболов се ловят риби с едни и същи размери. Черната мряна рядко надхвърля 35 cm на дължина, а теглото ѝ може да достигне и до 1 кг. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на сребро екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е тъмен. Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. От другите видове мрени – от бялата – Barbus barbus, маришката – Barbus cyclolepis, и резовската – Barbus tauricus Kesseler, я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на устата и са по-големи. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма Камчия” - видът не е регистриран в зоната, обитава водни обекти, такъв в зоната е река Камчия, а в ОУП попада една малка част от ЗЗ BG 0000501 „Голяма Камчия”. След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Barbus peloponnesius не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” - видът не е регистриран в зоната. След направения анализ се констатира че в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част от обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Черната мряна не е регистрирана в ЗЗ, живота и е свързан изключителни с обитаването на водни обекти. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” - видът не е регистриран в зоната, обитава водни обекти, такъв в зоната е река Камчия, а в ОУП попада една малка част от ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина”. След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Barbus peloponnesius не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000141 „Река Камчия” - видът не е регистриран в зоната, обитава водни обекти, такъв в зоната е река Камчия, а в ОУП попада една малка част от ЗЗ BG 0000141 „Река Камчия”. След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Barbus peloponnesius не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Описание на вида – това e дребна (6–8 см), шараноподобна красиво оцветена речна рибка. Среща се в долните и средни течения на повечето реки в България. Хайвера си поставя чрез специално яйцеполагало в мантията на живи речни миди, хвърля 400 до 600 хайверени зърна. Мъжките са значително по ярко оцветени в розово и червено от долната страна и синьо, виолетово и маслено залено от горната,отстрани има ярка зелена ивица и едно по тъмно, понякога виолетово оцветено петно от всяка страна в предната част на тялото. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма Камчия ” - видът е с ниски численост в зоната, обитава водни обекти, такъв в зоната е река Камчия, а в ОУП попада една малка част от ЗЗ BG 0000501 „Голяма Камчия”. След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Rhodeus sericeus amarus е с ниски числености, а поради това че в обхвата на ОУП – Дългопол,устройствени зоне не попадат в ЗЗ BG 0000501 „Голяма Камчия“ не се очаква отрицателно влияние върху вида. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине”- видът не е регистриран в зоната. След направения анализ се констатира че в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част от обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Европейска горчивка не е регистрирана в ЗЗ, живота и е свързан изключителни с обитаването на водни обекти. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0. Въздействие върху вида в ЗЗ BG0000141 „Река Камчия” - видът е с ниски численост в зоната, обитава водни обекти, такъв в зоната е река Камчия, а в ОУП попада една малка част от ЗЗ BG 0000141 „Река Камчия”. След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Rhodeus sericeus amarus е с ниски числености, а поради това че в обхвата на ОУП – Дългопол,устройствени зоне не попадат в ЗЗ BG 0000501 „Голяма Камчия“ не се очаква отрицателно влияние върху вида. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1. Въздействие върху вида в ЗЗ BG0000104 „Провадийско-Роякско плато” – видът не е установен по време на полевите проучвания, това показва че или е много рядък или повече не се среща в зоната. Обитава водни обекти, такъв в зоната е река Камчия, а в ОУП попада една малка част от ЗЗ BG0000104 „Провадийско-Роякско плато”. След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Rhodeus sericeus amarus не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Описание на вида – Щипокът принадлежи към сем. Виюнови. В България са разпространени 5 вида: обикновен щипок, малък щипок, голям щипок, балкански щипок, дунавски (български) щипок. Дължина до 15 см, тегло до 10 - 15 гр. Разпространение: в почти цяла Европа и Азия до Япония. У нас навсякъде, с изключение на горните течения на реките. Щипокът е малка, дънна, сладководна риба. Предпочита бавнотечащи и стоящи води с тинесто песъкливо дъно, в което през деня се заравя така, че само главата и опашката му се вижда. Нощем е активна. Храни се с дребни дънни безгръбначни. Понася остър недостиг на разтворен във водата кислород. Живее 3 - 4 години. Полово съзрява на 2 г. Размножава се през април до юни. Расте твърде бавно. Въздействие върху вида в ЗЗ BG0000501 „Голяма Камчия” - видът не е установен по време на полевите проучвания, това показва че или е много рядък или повече не се среща в зоната. Обитава водни обекти, такъв в зоната е река Камчия, а в ОУП попада една малка част от ЗЗ BG0000501 „Голяма Камчия”. След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Cobitis taenia не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” - видът не е регистриран в зоната. След направения анализ се констатира че в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част от обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Обикновения щипок не е регистрирана в ЗЗ, живота и е свързан изключителни с обитаването на водни обекти. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0. Въздействие върху вида в ЗЗ BG0000133 „Камчийска и Еменска планина” - видът не е установен по време на полевите проучвания, това показва че или е много рядък или повече не се среща в зоната. Обитава водни обекти, такъв в зоната е река Камчия, а в ОУП попада една малка част от ЗЗ BG0000133 „Камчийска и Еменска планина”. След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Cobitis taenia не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG0000141 „Река Камчия” - видът не е установен по време на полевите проучвания, това показва че или е много рядък или повече не се среща в зоната. Обитава водни обекти, такъв в зоната е река Камчия, а в ОУП попада една малка част от ЗЗ BG0000141 „Река Камчия ”. След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Cobitis taenia не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” - видът не е установен по време на полевите проучвания, това показва че или е много рядък или повече не се среща в зоната. Обитава водни обекти, такъв в зоната е река Камчия, а в ОУП попада една малка част от ЗЗ BG0000104 „Провадийско-Роякско плато”. След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Cobitis taenia не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
|